Какво друго му остава на човек в студеното време, освен да се свие под одеалото и да се захване с четене. Ето малко литература, която ни впечатли напоследък.

Witnesses of stone

Тази година пропуснахме да ви посъветваме какво да подарите за Коледа на приятелите си архитекти. Но архитектите имат и рождени дни. Така че не е късно.

Албумът Witnesses of stone беше коледният подарък на Ицо тази година.

Изданието разказва за паметниците на червена България в страхотни снимки. Автори са Николай Вуков и Лука Пончироли, а снимките са на Линда Ферари.

Издателството е италианско, текстовете са на английски и италиански. Тоест, това не е българска книга. Но се продава и в българските книжарници.

Всяка част от албума е посветена на регион от страната — Северозападна България, Югозападна, Северна Централна и т.н.

Частите започват с карта, показваща къде се намират представените паметници. Следват снимки както на големи паметници като Бузлуджа или паметника в Шумен, така и на единични склуптури в никому неизвестни села.

Авторите са се постарали да намерят историята на всеки от паметниците — кога е построен, кое събитие упоменава и какво е значението му.

Според предговора целта и е да се разбере Стратегията на паметниците, която е била провежданa през времето на соца и да се създаде географска представа за разпределението на тези „свидетели от камък“.

Ние препоръчваме книгата и с надежда чакаме нещо подобно да бъде направено и за сградите от соца, този път на български.

Сградостроителство в България, Том 1, 681-1940

Автор на книгата е Чавдар Ангелов. За неархитектите, той е автор на учебниците по които архитектите учат Сградостроителство.

Сигурно за това ние очаквахме много и подробни детайли от времето на хан Аспарух, та до 1940-та година. Е, има няколко, но книгата прави по-скоро исторически преглед на строителните техники, а конкретиката е малко.

Ако архитектите са пропуснали лекция, може да научат нещо ново за сухата зидария или дървения покрив. На неархитектите без съмнение книгата ще е скучна.

ABITARE, декември-февруари

15-ти брой на списанието е много интересен. Посветен е на една теза, която и ние подкрепяме — в бъдеще все по-малко ще са новопостроените сгради, а все повече тези, които се реконструират и използват отново.

Говорейки за реконструкции, в списанието се коментират идеите за промяната на бул. Витоша. Представени са проектите на проф. Булев (онзи с покритието) и на OП Софпроект.

Ние обаче сме съгласни с мнението на арх. Йоши Ямазаки за Витошка, също публикувано в броя. Според него “понякога минималната намеса е много по-добро решение от излишната грандомания”. Той предлага целия булевард да се покрие с павета и да се превърне в един дълъг площад.

“…нека оставим главната роля в тази среда да е на Булеварда, а не на Архитекта”. Не бихме го казали по-добре.

Идеи на арх. Йоши Ямазаки за реконструкцията на бул. Витоша.

Мисли за Витошка споделят също и брокер на недвижими имоти, известен жител на булеварда и съдържатели на заведение там. Като цяло доста изчерпателна картина.

Сред останалите неща в броя са няколко примера за това как на стари промишлени сгради може да бъде дадена нова функция.

Гледайки какво правят в Барселона и Германия, не ни беше трудно да си представим Захарна фабрика като комплекс от лофтове, Кремиковци като център за изкуство и индустриална култура и сметището в Суходол като градски парк.

Дано.