Една книга, която да подариш на архитект за Коледа

от Анета Василева, 12.03.2009 | 10 коментара

От известно време си мисля, че библията на архитектите не е нито Нойферт, нито дори S M L XL на Рем Кулхас, а един (наивно-романтичен) философски роман от 40-те години на миналия век, при това писан от жена.

Във времена, когато най-продаваните книги в България са вампирската любовна история Здрач и Как да отслабнем завинаги на д-р Пиер Дюкан, архитектите около мен започват да се делят на две групи. Тези, които са прочели, и тези, които скоро ще прочетат... Изворът на Айн Ранд.

Книгата

Книгата е издадена за пръв път през 1943 г. в САЩ. У нас е преведена преди две години — достатъчно отдавна, за да набере популярност. Но пък има отблъскваща корица, нищо общо с чудесната графика от първото издание в САЩ. Аз лично я прочетох наскоро (въпреки корицата) по няколко причини:

  • Главният герой е архитект
  • Ролята на главния герой в едноименния филм от 1949 г. се изпълнява от Гари Купър
  • Срещнах една позната преди няколко месеца, която сподели, че вече е купила 10 броя от книгата за коледен подарък на всичките си приятели архитекти. В Книгомания била изчерпана, да съм тичала към Хеликон, дано имам късмет
  • Случайно попаднах на есе от Рем Кулхас, в което иронично сравнява Мис ван дер Рое с главния герой Хауърд Роарк

Какво се оказа, след като прочетох книгата

Главният герой е най-харизматичният архитект, който можете да си представите. Талантлив, червенокос, мрачен, решителен, безпрекословен. Мъж, който еднакво вдъхновено проектира, ломи камъни в кариерата, изнасилва жена и е ужасно романтичен. Нищо чудно, че скорошно изследване в нета обяви архитектурата за най-сексапилната мъжка професия.

Архитектурата е избрана просто за да илюстрира теориите на авторката за величието на творческия акт, за ценността на индивида извън тълпата, за съзидателната сила на егоизма и прочие.

Ето и клипче с ключова сцена от филма по книгата:

Ако сте настроени философски, клипчето обобщава теориите на Ранд за има-няма 5-6 минути. Ако не сте в настроение, припомням, че става дума за Гари Купър все пак.

Защо точно архитект?

Предполагам, че Хауърд Роарк можеше да е писател, борсов играч или пък рап певец. Но през 30-те и 40-те години на миналия век архитектурата е била романтична, модернистите (като Роарк) са поставяли под съмнение всички установени ценности, а и... казах ли вече коя мъжка професия била най-секси?

Какъв е изводът?

Книгата е добро четиво за архитекти, особено в условия на глобална икономическа криза. Повдига самочувствието, действа ласкателно и стимулиращо. Даже действието се развива по време на Голямата депресия от 20-те години в САЩ.

Книгата е добро четиво и за всеки, който е гложден от съмнения, че егоизмът е лошо нещо. Спокойно, няма нищо подобно.


Photo: Георги Варзоновцев

Или както е модерно вече да се завършват даже презентациите по уебдизайнерските конференции: “Бъдете като Хауърд Роарк, а не като Питър Кийтинг!”

Още постове за книги

Коментари

  1. Дима (12 март)

    Тъкмо се чудех откъде ми е толкова познато името на авторката- преди може би месец мой познат, който работи в областта на рекламата, ме навиваше упорито, че трябва да си намеря “Atlas Shrugged” – на български виждам е преведена „Атлас изправи рамене”, от същата авторка. После случайно докато гледах “Mad Men” – поредица за рекламната индустрия в Щатите през 60-те години, забелязах , че в един от епизодите има препратка точно към тази книга.

    Благодаря за подсказката, ще намеря и двете книги. Без да съм рекламист или архитект:)

  2. Николай (12 март)

    Отдавна се чудех кога ли ще я споменете :-)

    Все по-рядко ми се случва да прочета книга, която променя поне малко начина ми на мислене.

    След като я свърших веднага ping-нах всички познати архитекти и взех още няколко копия за приятели.

    Още съм на средата на Atlas Shrugged, доста по-обемна е и гъстотата на идеите не е толкова голяма. Може и да не я довърша.

    Освен идеите ми остана и прост филтър за отсяване на архитекти. Бях изненадан, че във вашите среди книгата не е широко разпространена. Нищо, че доскоро не е била преведена на български.

    Според мен трябва всяко десетилетие цялата книга да се перефразира за някоя друга професия. И така всяка професия ще си има настолна библия.

  3. Ива (13 март)

    Искрено се зарадвах на тази публикация :) Чета книгата в момента и определено съм съгласна с казаното от вас. Прекрасна книга, възхитителна, вдъхновяваща.. Препоръчвам я на всичките си приятели и колеги, но лично аз чух за нея от приятел, който няма нищо общо с професията. Предполагам това е доказателство, че е ценна не само за архитектите, но и за всички, които ценят хубавите книги :)

    Поздрави!

  4. Bobarev (14 март)

    Бегом, всички архитекти,към книжарницата!!!:)
    А относно проучването ,което мен много ме радва и "окриля":) (не ме разбирайте погрешно:), че аритектурата е най-сексапилната мъжка професия.....приятелката ми има друго мение по въпроса – че това е най – досадната мъжка професия....може би не са питали приятелките(съпругите) на архитектите и се отнася за ергените такива....аз все пак мисля, че е в заблуда хахах....а според едно друго проучване се твърди, че ако архитектът престане да се занимава с архитектура, а с музика, шанса да е още по-сексапилен и успешен е по-голям хахахаха...има редица примери за това...така че колеги, да се преориентираме докато е време...а в момента времето май е най-подходящо:)

  5. Bobarev (14 март)

    И като заговорихте за харизматичния архитекта като герой в книги и с лека препратка към любимата ми тема в блог-а за James Bond….да подхвърля една идея.....вместо да търсим хубавата архитектура във филмите, защо да не потърсим и героя -архитект във филмите ....ще е забавно..сещам се за поне дузина филми с главен герой архитект :))))))Не ви ли се е случвало да гледате някой филм и като чуете за героя архитект ....леко да се усмихнете “под мустак” хехехе :P

  6. Bobarev (14 март)

    ...и все пак ако някой все още си мисли, че архитектурата не е най-сексапилната професия за един мъж, а най-досадната ...то какво ще кажете(с риска да навлека гнева на някой :) за страстоубиващата професия програмист...хахах...така,че никой да не се оплаква:))))..разбира се и никой да не приема на сериозно глупостите ,които пиша:)

  7. Bobarev (15 март)

    упс.....неловко...хахахах...чак сега видях.....Николай – извинявай и не ме мрази, компютрите са еднакви страстоубийци и за архитекти и за програмисти хахах:)))
    (туй го бях писал вече...защо не излезе???:)

  8. didko (16 март)

    Уфф успяхте да ме накарате да я купя, тъкмо се връщам от славейков... Ебати тухлата дето е

  9. Nadya Stamatova (29 март)

    Не знаех, че ще я има на български. Четох я на английски по новогодишните празници 2007-2008. Преживях я много – същото, съвсем същото е и в нашата действителност. Чувствах се като предател спрямо професията, защото постепенно с годините бях почнала да правя компромиси. Когато си верен на архитектурните си убеждения, си умираш гладен. Трябва да има университети не само за архитекти, а и за инвеститори.

  10. e|f ( 7 април)

    Хахахахаха – университети за инвеститори, много ми хареса...
    по-скоро трябва да минат някъде към 500 години, че да се само-възпитат потомствени такива – да се въоръжим с търпение, значи....

    мен пък книжката леко ме подразни някак – и не защото всеки от нас, доброволно или по принуда, рано или късно е направил първия компромис; просто прекалената утопия ми напомня за нравоучителна библейска притча, комунизъм (не че е лош – просто не е за живи хора) или нещо още по-страшно... като Пол Пот.

Коментирай

  3. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории