WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Книга за износ
от Николай Ангелов, 24.03.2010 | 12 коментара
Когато преди 3 седмици четиримата от WhATA прелиствахме книгата България — архитектурни фрагменти, реакциите ни бяха:
— Ехаа, това българска сграда ли е! Баси!
— А тоя хотел в Поморие знаете ли го?
— Гледай колко пясък е имало на Слънчев бряг тогава!
Ставаше дума за снимки отпреди 30 или 80 години.
След седмица, когато прочетох и текстовете в книгата, реакцията ми беше: “Скука”. Другите казаха, че дори не са ги и завършили.
Каква е тази книга?
Преди 3 години в архитектските среди се вдигна шум за една изложба на българската архитектура във Виена. Стари и млади бг архитекти бяха подбрани в представителна извадка за пред света.
Казват, че изложбата минала добре. И специално за нея е направена книга, която представя основните периоди от българската архитектурна история пред виенчани. На 2 езика. Издадена в австрийско издателство.
Оказа се обаче, че книгата се продава и в книжарниците тук.
Сгради от 30-те. На големите снимки: Почивен дом на Министерството на финансите в Несебър (Крум Плакунов, 1936)
Много снимки
Може би такъв сборник не е правен от времето на Людмила Живкова насам. Най-ценното са многото снимки — особено на соц сгради, за които не сме и подозирали.
Тук може би е първият по-сериозен опит да се систематизира историята на соц архитектурата. Както и на съвременната ни архитектура — с примери от I/O аrchitects, ZOOM Studio, Атанас Панов, Аедес студио (общо взето сградите, които бяхме класирали и ние като сгради на десетилетието).
Отделните глави са писани от различни български архитектуроведи (ползва ли се тая дума?), а предговорът е от австриец.
Зала за тенис, София (Стефка Георгиева, 1968)
Някой чете ли текста?
Статиите в книгата показват, че българските архитектурни историци и критици не умеят да пишат четивно. Текстовете в повечето случаи са сведени до дъъълго изброяване на имена и години. Или пък са патетично-претенциозни. Ето 2 цитата от Анета Булант:
“Въпреки че възрожденските къщи не са по-стари от около 250 години, като че ли философският им хинтергрунд лежи далеч назад при първоначалното формиране на натурата на българския народ.“
“Тази [...] архитектура, без претенции за потвърждаване на миналото, със своя диалектически хинтергрунд и със своята трансформируемост, има един напредничав, демократичен характер и сочи, учудващо, винаги към бъдещето.“
Ех, тази палава думичка “хинтергрунд”.
Вярно е, че в такива книги (с много картинки) обикновено никой не чете текста, но лошото е, че и самите текстове не правят усилия да спечелят внимание.
Е, да, двете аналитични статии на Георги Станишев са интересни, но академичният им жаргон, моден през 90-те, би отказал доста читатели.
Българските текстове в книгата показват и липсата на коректор — пълни са с правописни грешки. Може би е редактирана само от австрийска страна?
Примери от 70-те. Велико Търново, Смолян и Враца
Хотел в Поморие (Николай Дамов, 1973)
Национален PR
Всъщност това е книга “за износ”. Целта й е да прави PR на България. И като че ли изпълнява успешно тази цел. Защото представя българската архитектура доста по-добра отколкото всъщност тя е. Създава един нереален образ. Ако човек гледа само подбраните примери в книгата, ще си каже, че сме били съвсем адекватни със света в цялата ни история. Дори сме го изпреварвали.
А, да, имаме си и нова легенда. Льо Корбюзие. На няколко места в книгата, в различни глави, различни автори (може би без да се влияят един от друг) споменават как Корбюзие се е вдъхновил от българската възрожденска къща, за да постигне своя стил и да застане на върха на модернизма. Явно това е архитектурното “И ний сме дали нещо на света!” За книга за износ — става.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
3. (24 март)
Добро представяне! На мен ми прави мн. добро впечатление присъствието на чертежчета. И самата PR инициатива е за “браво”.
Наскоро ми попадна германски аналог ( е, само за 20 век и само за Нордрайн Вестфалия) – това тук изглежада по-добре, да не повярваш, при все че дюселдорфците има с какво да се похвалят.
В кои книжарници казваш може да се намери?
Виктор (24 март)
Ако мога да попитам, каква част от книгата заема архитектурата преди 1944 г?
Creator (24 март)
Доста интересно албумче – чуда се как съм го пропуснал.
newkid in this city (24 март)
невероятно е, че изобщо сте намерили тази книга – трябва да кажете къде, за да могат и други хора да я прочетат, надявам се вече да се намира по библиотеките. спомням си, че когато излезе преди 3 години доста дълго я търсих и когато все пак я намерих се шокирах от цената .... накрая и аз я подарих на един приятел в германия да види и той какво се случва тук. и аз доста се понасилих да прочета целия текст, личи си, че е правена набързо и на моменти насила, обаче си струва. най-много ми хареса статията за архитектурата по време на соца, може би защото точно това търсех да прочета, кой знае защо тази тема още е табу
Николай Ангелов (25 март)
@3., @newkid in this city, продава се в Хеликон. Може да се поръча от сайта им: www.helikon.bg/books…. Предполагам, че все още я имат и в офлайн книжарниците си.
@Виктор, половината е за периода преди 1944. А около 1/4 е за 1878-1944
rqdko pi6a (26 март)
Изложбата във Виена се радваше на адекватен интерес от Австрийската публика, а арх. Анета Каменова живее и работи от доста години там. Ако книгата е нямала български редактор е разбираемо, че в речта и’ са се вмъкнали някой чуждици. Между другото арх. Каменова е автор на някоолко изключително прецезирани и функционални пешеходни моста във Виена и според мен е човек, който наистина може да се нарече родолюбец в днешни дни. Не просто отишла в чужбина да бачка за повече пари или за по – големи реализации, а архитект с идея за културна мисия и с чисто сърце помагащ за инициативи свързани с България, без да търси популярност от това. Може би затова името и не е много познато у нас.
bLogHouse (28 март)
Не знам кои са авторите, споменаващи как Корбюзие се е вдъхновил от българската възрожденска къща, но аз познавам трудовете на поне двама, Франческо Пасанти от Кембридж и Джудит Бинг от Дрексел, които пишат за влиянието на балканската къща върху стила на Корбюзие след 1916-а. През 1911, на път от Букурещ за Истанбул, Корбю минава през Русе, Търново, Казанлък и Стара Загора и пише за впечатленията си от местната жилищна архитектура. В Казанлък скицира и замерва двор с размерите на стая -5м х 5м. По-късно пространствената двусмисленост на “вътре-вън”, типична за балканската къща, става лайтмотив на жилищните му проекти от Вила Швоб (1916) нататък.
Л. Стоилова (29 март)
Здравейте ,
ще Ви изпратя два от историческите текстове в каталога, за който вървят коментари във Вашия блог.
Без да се оправдавам като автор в изданието – обемът на каталога към изложбата и комисарят – Адолф Щилер,
наложиха ограничен обем на статиите, с което изискване се съобразиха повечето автори.
Поради стремежа на малко място да се кажат повече неща стилът е телеграфен.
В материала за архитектурата между двете световни войни съм се опитала да покажа при кои известни европейски архитекти са се обучавали българските професионалисти, които създават модерната архитектура у нас.
Самият д-р Адолф Щилер е специалист върху творчеството на Ле Корбюзие.
Това обяснява повтарящото се присъствие на известния архитект.
Днес Ле Къорбюзие може да не изглежда важен, но той е цяла епоха в архитектурата на ХХ в.
И защо да не се гордеем, че Ле Корбюзие е минал през България, коментирал е местната архитектура
може би именно защото е бил в приятелски отношения с българския архитект Радослав Радославов ?!
Познавате ли творчеството на Радославов?
Арх. Анета Булант-Каменова и нейният съдружник Клаус Вайлцер са архитекти от голяма величина –
носители на доста международни и австрийски награди.
Високо постижение са техните последни произведения – три моста, два от които във Виена
www.austria
www.austria
www.austria
www.exterior.bg/inde…
www.exterior.bg/inde…
www.stroitelstvo.inf…
На арх. Анета Булант-Каменова и на арх. Г. Станишев
се дължи присъствието с творби на няколко млади архитекти на изложбата във Виена – .
Те бяха дошли в автоколона на откриването.
Тази изложба бе наистина празник на българската архитектура в Австрия.
Изложбената зала бе на ключово място – на самия ринг.
Тя бе открита от зам. кмета на Виена, българския посланик в Австрия и директора на застрахователната компания Виена Иншурънс Груп
пред наистина многобройна публика.
Отзивите в интернет за нея надхвърляха 50.
Това не се случва всеки ден.
209.85.135.132/searc…
Но беше през 2007 г.
Колегиален поздрав: Любинка Стоилова
ева (30 март)
‘И защо да не се гордеем’…
но моля ви, не може да се гордеем, че някой е минал от някъде. отдавна по света хората пътуват.
‘Те бяха дошли в автоколона на откриването.’
Автоколона???
‘Тази изложба бе наистина празник на българската архитектура в Австрия.’
Празник???
Като пишещ и четящ човек би трябвало леко да се актуализирате, 50 коментара в анонимно пространство като интернет са нищо.
bLogHouse (30 март)
@ Л. Стоилова
Корбюзие посещава България когато е на 24 години на път за Истанбул и Атина. Първоначалните му намерения не са включвали нито Турция, нито Гърция, но по настояване на спътника му Клипщайн променя маршрута си. Никъде не е отбелязано в бележките му както и в по-късните исторически изследвания, че е познавал някого в България. Българската му визита е инцидентна и непреднамерена.
@ева
Това “някой” и “някъде” си имат конкретни имена и ние, или поне аз, не се гордеем с това, че Корбюзие е ‘минал’ през България, а с това, което го е впечатлило толкова дълбоко, че допринася за формирането на изцяло нова архитектурна концепция, станала част от световното архитектурно наследство.
И докато ние сме зациклили между националния нихилизъм и патриотарската екзалтация, ето какво пишат другите по въпроса:
www.gla.ac.uk/media/…
Това е част от докторската дисертация на една колежка от Единбърг.
Валери Гюров ( 7 април)
Ех, типичните балкански истории. Че книгата не е перфектна е факт, но пък е единствена по рода си. Не знам какво очаквахте – да има глава посветена на Кадинов, Богданов и сие ли???
Направете по-хубава книга, отпечатайте я, пък после коментарите са лесна работа. Между другото книгата се продава отдавна в София, има я и в книжарницата на Евро-българския културен център.
Тя е част от доста интересна поредица, има и подобни за Загреб и Румъния, които също са много интересни, но не знам дали се продават някъде тук.
Л. Стоилова (16 април)
@ Eва – вярно, от край време “по света хората пътуват”,
въпросът е какво следва от това.
Не се гордея от това, че в западния свят българите са известни предимно като крадци, мошеници, проститутки и сутеньори,
но се радвам, когато за България се чуе нещо друго – доста рядко, впрочем.
Аз си поиграх да прочета 50-тина положителни отзива за изложбата във Виена, може и да са повече.
Посочете нещо друго, свързано с “тази страна”, за което сте прочели стотици положителни отзиви.
@ bLogHouse
Благодаря за информацията за влиянието на ‘ПЪТУВАНЕТО на изток’ на Ле Корбюзие.
от дисертацията на Emma Dummett (University of Edinburgh)