Книга за износ

от Николай Ангелов, 24.03.2010 | 12 коментара

Когато преди 3 седмици четиримата от WhATA прелиствахме книгата България — архитектурни фрагменти, реакциите ни бяха:

— Ехаа, това българска сграда ли е! Баси!
— А тоя хотел в Поморие знаете ли го?
— Гледай колко пясък е имало на Слънчев бряг тогава!

Ставаше дума за снимки отпреди 30 или 80 години.

След седмица, когато прочетох и текстовете в книгата, реакцията ми беше: “Скука”. Другите казаха, че дори не са ги и завършили.

Каква е тази книга?

Преди 3 години в архитектските среди се вдигна шум за една изложба на българската архитектура във Виена. Стари и млади бг архитекти бяха подбрани в представителна извадка за пред света.

Казват, че изложбата минала добре. И специално за нея е направена книга, която представя основните периоди от българската архитектурна история пред виенчани. На 2 езика. Издадена в австрийско издателство.

Оказа се обаче, че книгата се продава и в книжарниците тук.


Сгради от 30-те. На големите снимки: Почивен дом на Министерството на финансите в Несебър (Крум Плакунов, 1936)

Много снимки

Може би такъв сборник не е правен от времето на Людмила Живкова насам. Най-ценното са многото снимки — особено на соц сгради, за които не сме и подозирали.

Тук може би е първият по-сериозен опит да се систематизира историята на соц архитектурата. Както и на съвременната ни архитектура — с примери от I/O аrchitects, ZOOM Studio, Атанас Панов, Аедес студио (общо взето сградите, които бяхме класирали и ние като сгради на десетилетието).

Отделните глави са писани от различни български архитектуроведи (ползва ли се тая дума?), а предговорът е от австриец.


Зала за тенис, София (Стефка Георгиева, 1968)

Някой чете ли текста?

Статиите в книгата показват, че българските архитектурни историци и критици не умеят да пишат четивно. Текстовете в повечето случаи са сведени до дъъълго изброяване на имена и години. Или пък са патетично-претенциозни. Ето 2 цитата от Анета Булант:

Въпреки че възрожденските къщи не са по-стари от около 250 години, като че ли философският им хинтергрунд лежи далеч назад при първоначалното формиране на натурата на българския народ.

Тази [...] архитектура, без претенции за потвърждаване на миналото, със своя диалектически хинтергрунд и със своята трансформируемост, има един напредничав, демократичен характер и сочи, учудващо, винаги към бъдещето.

Ех, тази палава думичка “хинтергрунд”.

Вярно е, че в такива книги (с много картинки) обикновено никой не чете текста, но лошото е, че и самите текстове не правят усилия да спечелят внимание.

Е, да, двете аналитични статии на Георги Станишев са интересни, но академичният им жаргон, моден през 90-те, би отказал доста читатели.

Българските текстове в книгата показват и липсата на коректор — пълни са с правописни грешки. Може би е редактирана само от австрийска страна?


Примери от 70-те. Велико Търново, Смолян и Враца


Хотел в Поморие (Николай Дамов, 1973)

Национален PR

Всъщност това е книга “за износ”. Целта й е да прави PR на България. И като че ли изпълнява успешно тази цел. Защото представя българската архитектура доста по-добра отколкото всъщност тя е. Създава един нереален образ. Ако човек гледа само подбраните примери в книгата, ще си каже, че сме били съвсем адекватни със света в цялата ни история. Дори сме го изпреварвали.

А, да, имаме си и нова легенда. Льо Корбюзие. На няколко места в книгата, в различни глави, различни автори (може би без да се влияят един от друг) споменават как Корбюзие се е вдъхновил от българската възрожденска къща, за да постигне своя стил и да застане на върха на модернизма. Явно това е архитектурното “И ний сме дали нещо на света!” За книга за износ — става.

Коментари

  1. 3. (24 март)

    Добро представяне! На мен ми прави мн. добро впечатление присъствието на чертежчета. И самата PR инициатива е за “браво”.

    Наскоро ми попадна германски аналог ( е, само за 20 век и само за Нордрайн Вестфалия) – това тук изглежада по-добре, да не повярваш, при все че дюселдорфците има с какво да се похвалят.

    В кои книжарници казваш може да се намери?

  2. Виктор (24 март)

    Ако мога да попитам, каква част от книгата заема архитектурата преди 1944 г?

  3. Creator (24 март)

    Доста интересно албумче – чуда се как съм го пропуснал.

  4. newkid in this city (24 март)

    невероятно е, че изобщо сте намерили тази книга – трябва да кажете къде, за да могат и други хора да я прочетат, надявам се вече да се намира по библиотеките. спомням си, че когато излезе преди 3 години доста дълго я търсих и когато все пак я намерих се шокирах от цената .... накрая и аз я подарих на един приятел в германия да види и той какво се случва тук. и аз доста се понасилих да прочета целия текст, личи си, че е правена набързо и на моменти насила, обаче си струва. най-много ми хареса статията за архитектурата по време на соца, може би защото точно това търсех да прочета, кой знае защо тази тема още е табу

  5. Николай Ангелов (25 март)

    @3., @newkid in this city, продава се в Хеликон. Може да се поръча от сайта им: www.helikon.bg/books…. Предполагам, че все още я имат и в офлайн книжарниците си.

    @Виктор, половината е за периода преди 1944. А около 1/4 е за 1878-1944

  6. rqdko pi6a (26 март)

    Изложбата във Виена се радваше на адекватен интерес от Австрийската публика, а арх. Анета Каменова живее и работи от доста години там. Ако книгата е нямала български редактор е разбираемо, че в речта и’ са се вмъкнали някой чуждици. Между другото арх. Каменова е автор на някоолко изключително прецезирани и функционални пешеходни моста във Виена и според мен е човек, който наистина може да се нарече родолюбец в днешни дни. Не просто отишла в чужбина да бачка за повече пари или за по – големи реализации, а архитект с идея за културна мисия и с чисто сърце помагащ за инициативи свързани с България, без да търси популярност от това. Може би затова името и не е много познато у нас.

  7. bLogHouse (28 март)

    Не знам кои са авторите, споменаващи как Корбюзие се е вдъхновил от българската възрожденска къща, но аз познавам трудовете на поне двама, Франческо Пасанти от Кембридж и Джудит Бинг от Дрексел, които пишат за влиянието на балканската къща върху стила на Корбюзие след 1916-а. През 1911, на път от Букурещ за Истанбул, Корбю минава през Русе, Търново, Казанлък и Стара Загора и пише за впечатленията си от местната жилищна архитектура. В Казанлък скицира и замерва двор с размерите на стая -5м х 5м. По-късно пространствената двусмисленост на “вътре-вън”, типична за балканската къща, става лайтмотив на жилищните му проекти от Вила Швоб (1916) нататък.

  8. Л. Стоилова (29 март)

    Здравейте ,
    ще Ви изпратя два от историческите текстове в каталога, за който вървят коментари във Вашия блог.
    Без да се оправдавам като автор в изданието – обемът на каталога към изложбата и комисарят – Адолф Щилер,
    наложиха ограничен обем на статиите, с което изискване се съобразиха повечето автори.
    Поради стремежа на малко място да се кажат повече неща стилът е телеграфен.
    В материала за архитектурата между двете световни войни съм се опитала да покажа при кои известни европейски архитекти са се обучавали българските професионалисти, които създават модерната архитектура у нас.
    Самият д-р Адолф Щилер е специалист върху творчеството на Ле Корбюзие.
    Това обяснява повтарящото се присъствие на известния архитект.
    Днес Ле Къорбюзие може да не изглежда важен, но той е цяла епоха в архитектурата на ХХ в.
    И защо да не се гордеем, че Ле Корбюзие е минал през България, коментирал е местната архитектура
    може би именно защото е бил в приятелски отношения с българския архитект Радослав Радославов ?!
    Познавате ли творчеството на Радославов?

    Арх. Анета Булант-Каменова и нейният съдружник Клаус Вайлцер са архитекти от голяма величина –
    носители на доста международни и австрийски награди.
    Високо постижение са техните последни произведения – три моста, два от които във Виена
    www.austria
    www.austria

    www.austria
    www.exterior.bg/inde…
    www.exterior.bg/inde…
    www.stroitelstvo.inf…

    На арх. Анета Булант-Каменова и на арх. Г. Станишев
    се дължи присъствието с творби на няколко млади архитекти на изложбата във Виена – .
    Те бяха дошли в автоколона на откриването.
    Тази изложба бе наистина празник на българската архитектура в Австрия.
    Изложбената зала бе на ключово място – на самия ринг.
    Тя бе открита от зам. кмета на Виена, българския посланик в Австрия и директора на застрахователната компания Виена Иншурънс Груп
    пред наистина многобройна публика.
    Отзивите в интернет за нея надхвърляха 50.
    Това не се случва всеки ден.
    209.85.135.132/searc…
    Но беше през 2007 г.

    Колегиален поздрав: Любинка Стоилова

  9. ева (30 март)

    ‘И защо да не се гордеем’…
    но моля ви, не може да се гордеем, че някой е минал от някъде. отдавна по света хората пътуват.

    ‘Те бяха дошли в автоколона на откриването.’
    Автоколона???

    ‘Тази изложба бе наистина празник на българската архитектура в Австрия.’
    Празник???

    Като пишещ и четящ човек би трябвало леко да се актуализирате, 50 коментара в анонимно пространство като интернет са нищо.

  10. bLogHouse (30 март)

    @ Л. Стоилова
    Корбюзие посещава България когато е на 24 години на път за Истанбул и Атина. Първоначалните му намерения не са включвали нито Турция, нито Гърция, но по настояване на спътника му Клипщайн променя маршрута си. Никъде не е отбелязано в бележките му както и в по-късните исторически изследвания, че е познавал някого в България. Българската му визита е инцидентна и непреднамерена.
    @ева
    Това “някой” и “някъде” си имат конкретни имена и ние, или поне аз, не се гордеем с това, че Корбюзие е ‘минал’ през България, а с това, което го е впечатлило толкова дълбоко, че допринася за формирането на изцяло нова архитектурна концепция, станала част от световното архитектурно наследство.
    И докато ние сме зациклили между националния нихилизъм и патриотарската екзалтация, ето какво пишат другите по въпроса:
    www.gla.ac.uk/media/…
    Това е част от докторската дисертация на една колежка от Единбърг.

  11. Валери Гюров ( 7 април)

    Ех, типичните балкански истории. Че книгата не е перфектна е факт, но пък е единствена по рода си. Не знам какво очаквахте – да има глава посветена на Кадинов, Богданов и сие ли???
    Направете по-хубава книга, отпечатайте я, пък после коментарите са лесна работа. Между другото книгата се продава отдавна в София, има я и в книжарницата на Евро-българския културен център.
    Тя е част от доста интересна поредица, има и подобни за Загреб и Румъния, които също са много интересни, но не знам дали се продават някъде тук.

  12. Л. Стоилова (16 април)

    @ Eва – вярно, от край време “по света хората пътуват”,
    въпросът е какво следва от това.

    Не се гордея от това, че в западния свят българите са известни предимно като крадци, мошеници, проститутки и сутеньори,
    но се радвам, когато за България се чуе нещо друго – доста рядко, впрочем.
    Аз си поиграх да прочета 50-тина положителни отзива за изложбата във Виена, може и да са повече.
    Посочете нещо друго, свързано с “тази страна”, за което сте прочели стотици положителни отзиви.

    @ bLogHouse
    Благодаря за информацията за влиянието на ‘ПЪТУВАНЕТО на изток’ на Ле Корбюзие.
    от дисертацията на Emma Dummett (University of Edinburgh)

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории