Европейските архитектурни награди "Мис ван дер Рое" и България

от Анета Василева, 19.04.2019 | 4 коментара


Grand Parc Bordeaux

На 10 април беше обявен носителят на европейската награда за съвременна архитектура “Мис ван дер Рое” за 2019. За второ поредно издание това е не нова сграда, а реконструкция, при това реконструкция на голям жилищен комплекс от 60-те – този път Grand Parc Bordeaux в покрайнините на Бордо. След спечелилата през 2017 реконструкция на холандския модернистичен комплекс De Flat / Kleiburg, пак от 60-те, посланието е ясно: Европа има нужда от качествени масови и социални жилища. Спомнете си сградите на следвоенната социална държава (прословутата европейска welfare state) и мислете как да ги използваме, вместо да ги рушим.

Но да започнем отначало.

Какво са европейските награди “Мис ван дер Рое”

Европейските награди Мис ван дер Рое са създадени, за да популяризират качествената европейска архитектура, да промотират архитектурните връзки между Европейския съюз и света, да градят общия свободен пазар и да подчертаят ролята на архитектурата за запазване многообразието на континента и едновременно с това за създаването на една обща европейска култура.

Това е най-престижната европейска награда за архитектура, в която право на участие имат всички страни-членки на ЕС, както и всички страни, които са започнали преговори за членство. Раздава се на всеки две години от името на Европейската комисия, Европейския парламент и базираната в Барселона фондация “Мис ван дер Рое” и представлява сложен, многоетапен процес на селекция, който протича най-общо по следния начин.

Първо фондацията събира номинации за всяка страна, предложени от съответните национални професионални и творчески архитектурни организации (за България Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България), от група независими експерти (за България в момента такъв е Вяра Желязкова от “I/O Архитекти”) и от консултативния комитет към наградата (в случай, че организациите или експертите пропуснат някое много ярко архитектурно постижение да бъде номинирано). Обикновено са номинирани стотици проекти. След това международно жури избира 40 от тях за т.нар. “дълъг списък”. Месец по-късно излиза и “късия списък” с 5 сгради-финалисти, които журито обикаля, за да види на живо и да обяви окончателния победител в средата на годината. И така през две години.

Европейските награди “Мис ван дер Рое” и България

България изгрява на този общ европейски архитектурен хоризонт за пръв път през 2001, когато е номиниран Бизнес център Прима на бул. “Цар Борис III”, София с архитект Владимир Михов. Тогава сградата не стига до дългия списък. Всъщност в досегашната история на българското участие на наградите “Мис ван дер Рое” българска сграда е стигала до 40-ицата само веднъж, през 2009, с жилищната сграда Жаклин, проектирана от “Аедес студио” на софийския булевард “България”.


Бизнес център “Прима”, номиниран през 2001


Жилищна сграда “Жаклин” в София е най-успешният български проект досега

2019 бе поредната година на раздаване на наградите “Мис ван дер Рое”. Списъкът с 383 номинирани сгради от 238 града беше обявен през декември 2018, в средата на януари 2019 стана ясен списъкът с 40-те, а в средата на февруари обявиха и финалната петица. Тази година България участваше с 5 номинации (4 от които номинирани и в WhATA Awards 2017):

Демократос” — проект за реновиране на залата на училище “Св. Св. Кирил и Методий”, Свети Влас от стандартно в алтернативно учебно пространство (Архитекти: Студио “Think Forward”):


“Демокритос”, Свети Влас

Реконструкция на къща до Античния форум в Стара Загора (Архитекти: “I/O Архитекти”):


Къщата в Стара Загора

Магазия 1“ – културен център в преустроен склад на пристанището в Бургас (Архитекти: “ОББ Контролинг”: Десислава Стоянова, Мариана Сърбова, Петя Танъмова):


“Магазия 1”, Бургас

Триъгълната кула на Сердика“ – социализация на северната триъгълна кула на антична Сердика (Архитекти: Aтелие 3 и АДМ Студио):


Триъгълната кула на Сердика, София”

Къща за гости към винарна “Кастра Рубра” в село Коларово (Архитекти: ZOOM студио и Тодор Обрешков):


Къща за гости, село Коларово

За съжаление за пореден път нито една от българските номинации не успя да пробие дори до дългия списък с първите 40 селектирани сгради. Въпросът е защо се получава така вече 18 години (едното изключение не го броим)? Дали защото адекватна на европейското ниво архитектура в България изобщо липсва или причините са по-комплексни?

Един кратък поглед върху носителите на наградата “Мис ван дер Рое” за последните 10 години ни показва, че това без изключение са важни за развитието на обществото сгради, обикновено променящи по сериозен начин (при това за добро) публичната среда около себе си. Например вече споменатата иновативната реновация на един от най-големите холандски блокове от 60-те De Flat / Kleiburg, гигантска модернистична сграда от видим бетон, дълга 400 метра, с 500 апартамента, която спечели наградата през 2017. Или пък новата филхармония в полския град Шчечин, отличена през 2015. Или сградата на Норвежката национална опера и балет в Осло – през 2009. И така нататък, и така нататък.


De Flat / Kleiburg, носител на наградата за 2017


Новата филхармония в град Шчечин, победител през 2015


Операта в Осло, победител през 2009

Още за победителя за 2019 Grand Parc Bordeaux

През 2019 и 5-те сгради финалисти бяха по някакъв начин нов тип обществени пространства и в голямата си част реконструкции:

И, разбира се, спечелилата наградата реконструкция на жилищния комплекс Grand Parc Bordeaux.


Grand Parc Bordeaux преди реконструкцията

Grand Parc Bordeaux е група от 3 гигантски блока с общо 530 жилища, построени в началото на 1960-те и доскоро предвидени за разрушаване (каквато днес е съдбата на повечето подобни модернистични и често гетоизирани социални жилищни квартали от онова време). В крайна сметка обаче кварталът е реконструиран, при това без обитателите да напускат жилищата си, в изключително кратки и добре планирани срокове (по 12-16 дни за реконструкцията на 1 апартамент) и без увеличаване на наемите след края на проекта.


Grand Parc Bordeaux в процес на реконструкция


Преди и след

Освен общата подмяна на инсталации, нови изолации и асансьори в сградите, апартаментите са разширени и с нови балкони, зимни градини и по-големи стъклени витрини. От една страна зимните градини дават допълнителното усещане за полуоткрит двор като на еднофамилна къща, а от друга – много успешно борят прегряването и охлаждането на фасадата като буфер. А на всичкото отгоре, за да бъде процесът бърз и икономичен, са изпълнени от предварително произведени панелни модули.


Как се добавят новите панелни модулни елементи


Добавените към фасадата тераси и зимни градини.

Класическа демонстрация на френското разбиране що е то “архитектура за хората”.

Защо България все още няма шанс за награда

Вече стана ясно, че качествена архитектура у нас не липсва. Но тя е малка, обикновено частна и обикновено не успява да промени качествено средата наоколо. Качествените големи публични проекти у нас по правило са малко по ред причини – липса на добри конкурсни практики, изразходване на огромна част от публичните средства за архитектура и строителство чрез обществени поръчки за инженеринг (вместо след архитектурен конкурс), липса на достъп на качествените архитектурни бюра до значими публични проекти, липса изобщо на идеи и властови намерения за смели обществени архитектурни проекти.

Но не е само това. Гледайки назад списъка с победителите в наградите “Мис ван дер Рое” човек усеща физически духа на времето – еуфорията на големите културни проекти преди десетина години или нуждата от качествени масови и социални жилища в Европа днес. Въпросът не е да проектираме и строим “като за награда”. Въпросът е да вървим с духа на времето. Иначе шансовете ни да спечелим наградата “Мис ван дер Рое” в обозримо бъдеще, уви, рязко намаляват.

Този текст е написан на базата на статията Европейските архитектурни награди „Мис ван дер Рое” и България, публикуван в културния седмичник вестник “К” в броя му от 8 февруари 2019. Текстът е допълнен и променен, след като на 10 април 2019 стана ясен победителят в наградите “Мис ван дер Рое” за 2019.

Използвани са снимки от miesarch.com, afasiaarchzine.com, metalocus.es,
aquitanisphere.com, dnevnik.bg

Коментари

  1. Бранимир (24 април)

    Наградите носят духа на времето.
    Помня преди 5-6 години, когато Васал & Лакатон направиха първия си проект за подобно “саниране” на стари жилищни площи, архитектурната общност на Запад жужеше. Инерцията за конвертиране на такива тенденции в награди явно трае толкова.

    Разбира се радваща е и еволюцията на проектите, които излизат от България.

  2. Елица (25 април)

    Площада в Тирана е най-приказната трансформация, която изобщо може да бъде реална. Площада преди беше няколко острова, които в план са секири, около които обикаляха албанските мерцедеси (там като видят пешеходец и дават газ), а наоколо почти само дребни албански дядовци с тъмни сака и броеници и микс от фашистки и комунистически сгради наоколо. Сега е като парк, като детски сън. Никога не съм си представяла, че едно “пространство” може такава промяна да претърпи, не архитектурна, а почти енергийна. Жалко, че не са спечелили.Аз толкова развълнувана само в Рим съм била. Ако имате път натам ще е хубаво да споделите какво мислите за мястото.

  3. Николай (22 май)

    Не мога да скрия, че последния проект ме впечатли и заради това, че не знаех че се правят подобни разширения!

  4. Михаил (12 юли)

    Класическата архитектура си е по-хубава. Тези модерни ръбести сгради са само хубави като нови. Има причина туристите да предпочитат Прага пред Варшава.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории