Баухаус и лицето на ХХ век. 100 години по-късно

от Анета Василева, 5.03.2019 | 4 коментара

Това е първият въвеждащ текст към серията Баухаус 100, с която този блог смята, че е редно да се отдаде дължимото на най-важното течение в архитектурата и изкуствата на ХХ век, променило коренно света, в който живеем.

Серията Баухаус 100 излиза първо на страниците на културния седмичник вестник К


Плакатът с автор Йоост Шмит за първата официална публична изложба на Баухаус през 1923. Източник: bauhaus100.com

Едно трябва да стане ясно още в началото. Експерименталната немска архитектурно-дизайнерска школа Баухаус е лицето на ХХ век. Тя облече века в абстрактни дамаски, надписа го в сансериф, построи функционалните светли кутии, в които живеем и работим, проектира тръбните столове, на които седим, и чашите, от които пием. Създаде плакатите, които гледаме, и играчките в основни цветове и форми, с които си играят децата ни. Промени завинаги образованието по изкуства и архитектура. С две думи Баухаус е най-влиятелното училище по дизайн, което някога е съществувало. И за своите кратки 14 години живот (между 1919 и 1933) създаде епоха, която промени коренно света, в който живеем и до днес.


Колаж по повод 100-годишнината на Баухаус. Източник: dezeen.com

През 2019 отбелязваме 100 години от основаването на Баухаус и темата Баухаус ще бъде водеща през цялата година, поне в света на архитектурата и дизайна. Германия стартира мащабните чествания на 16 януари с 9-дневен откриващ фестивал в берлинската Akademie der Künste по примера на легендарните Баухаус партита и особено на прословутата августовска Баухаус седмица, която се провежда през 1923 във Ваймар. Откриващият фестивал събра експериментални танцови и театрални спектакли, музикални импровизации и концерти, грандиозната инсталация с добавена виртуална реалност “Das Totale Tanz Theater” на тема отношенията между човека и машината и дори куклено шоу, които да върнат духа на Оскар Шлемер, Ласло Махоли-Наги, Валтер Гропиус и останалите, както и на интердисциплинарното, карнавално смесване на отделни изкуства и медии, което стои в основата на оригиналната идея Баухаус.


Постер за 100-годишнината на Баухаус с една от най-популярните снимки от златните години на училището -неизвестна жена с маска, изработена от Оскар Шлемер и рокля, ушита от плат по проект на Лиз Бейер, позира на емблематичния стол B3 на Марсел Бройер, 1926

Специалният уеб портал bauhaus100, посветен на годишнината, беше създаден още през 2018 и събира всички събития, изложби, лекции, фестивали и архитектурни турове, които ще бъдат разпръснати в Германия през цялата 2019 и ще се проведат под голямото мото „Die Welt neu denken“ / “Да преосмислиш света”. Очаква се откриването на 3 нови музея – новото крило на музея за дизайн “Bauhaus Archiv” в Берлин (с архитект Фолкер Щааб, спечелил конкурса през 2015), новият “Bauhaus Museum” във Ваймар (с архитект Хайке Ханада, избран след конкурс през 2011) и “Bauhaus Museum Dessau”, проектиран от барселонското студио “Аденда архитектс” след голям международен архитектурен конкурс, проведен през 2015 и събрал рекордните 831 участници.


Новият Bauhaus Museum Dessau. Архитекти: “Аденда архитектс”


Bauhaus Museum във Ваймар. Архитект: Хайке Ханада

Годишнината на Баухаус ще бъде отбелязана масирано и в цял свят със специални събития и изложби в Лондон, Москва, Чикаго, Сао Пауло, Тел Авив, Ротердам, Ню Делхи, Лагос… Изобщо Германия полага сериозни и добре организирани усилия да изяви Баухаус като най-голямото немско културно постижение на ХХ век и като най-значимия и влиятелен архитектурен експорт на страната (което е абсолютно вярно).

Какво е Баухаус накратко

Баухаус е продукт на Първата световна война, на авангардите от началото на ХХ век и на развитието на немската промишленост. Както и на последователните усилия да се реформира образованието по приложни изкуства в Германия, което да обвърже изкуства, занаяти, промишлен дизайн и архитектура и да доведе до качествени, удобни и полезни продукти. Баухаус, разбира се, е и абсолютният символ на архитектурния модернизъм.

През 1919 архитектът Валтер Гропиус създава Баухаус като обединение на дотогава съществуващите “Училище по приложни изкуства” и “Академията по изящни изкуства” във Ваймар. Той доразвива идеята за gesamtkunstwerk и тотално изкуство и пише емоционален манифест, в който призовава “да направим нова гилдия, да изтрием класовото разделение и арогантната граница между занаятчии и артисти и заедно да създадем сградата на бъдещето, която ще свърже в едно архитектура и изкуство и ще се издигне в небесата, построена от ръцете на милиони работници, като кристален символ на една нова вяра”. На заглавната страница на манифеста стои гравюрата на Лайнел Файнингер “Катедрала на бъдещето” – декомпозирана готическа катедрала сред снопове светлина, в очевиден устрем напред и нагоре и увенчана с три звезди (петолъчки, ако трябва да бъда конкретна).


Лайнел Файнингер, “Катедрала на бъдещето”, 1919. Източник: bauhaus100.com

От самото си начало Баухаус се колебае между романтичната идея за единство между изкуствата и ръчните занаяти и утопичната вяра в технологиите и прогреса. Обучението там започва не с история на изкуството, а с практични задачи, които да въведат студентите в базисното формообразуване и да развият усет към пространството. Учат цветове и материали, анализират повърхности и текстури, както и взаимоотношенията между елементите. После влизат в работилниците – по обработка на стъкло, керамика, метал, текстил, скулптура, печатна графика и т.н. Времената били трудни, страната била в икономическа криза и много често преподавателите просто казвали на студентите да излязат на двора, да намерят случаен предмет или дори боклук и да анализират структурата и природата на материалите му.


Учебен процес в Баухаус Десау. Източник: Bauhaus Dessau


Студентско упражнение от Въвеждащия курс, воден от Ласло Махоли-Наги. Източник: Harvard Art Museum

Баухаус е и едно от първите висши училища в началото на ХХ век, които свободно приемат жени наравно с мъжете. Това е такъв хит през 1919, че през първата година в Баухаус кандидатстват повече жени, отколкото мъже.


Гертруд Арнт учи в Баухаус между 1923 и 1928. Завършва курса по текстил, но след това цял живот се занимава с фотография

Жените в Баухаус са млади, свободни, с къси геометрични прически, странни бижута и модерни, ръчно направени дрехи. Но завършват предимно курсовете по керамика и текстил вместо архитектура и изобразително изкуство.


Ани Алберс създава някои от най-забележителните модерни текстилни десени на ХХ век. След Баухаус тя живее и работи със съпруга си Йозеф Алберс в САЩ, където емигрират през 1930-те


Алма Зийдхоф Бушер се премества от курса по тъкачество в дървообработването и създава серия модерни детски играчки – комплекти от прости геометрични форми и цветове, даващи възможност за много комбинации. Зийдхоф Бушер загива в бомбардировка през 1944

Училището минава през няколко етапа в своето развитие, които са белязани както от неговите трима директори – визионерът Валтер Гропиус (1919 – 1928), комунистът Ханес Майер (1928 – 1930) и аполитичният професионалист Мис ван дер Рое (1930 – 1933), така и от силното влияние и лична харизма на отделните преподаватели и студенти, сред които индивидуалисти като Йоханес Итен, Паул Клее, Василий Кандински, експериментатори като Оскар Шлемер и Ласло Махоли-Наги, самородни таланти и пионери в своята област като Йозеф и Ани Алберс, Мариане Бранд, Марсел Бройер и много други. Посоката обаче през всички години е ясна – революционно нов, масов и ефективен дизайн, който да прави живота на хората модерен и удобен.

Един пращящ черно-бял запис на BBC от 1973 е запазил спомените на бившия Баухаус студент Джордж Адамс, който успява много кратко и ясно да обобщи идеите на школата:
“Искахме да проникнем на масовия пазар, защото, мислехме си, веднъж щом продуктите ни имат разумна цена, достъпна и за човека на улицата, и веднъж щом те започнат да се продават в универсалните магазини, то тогава, разбира се, ние ще успеем да променим средата около нас. А така, мислехме си, ще успеем да превърнем и хората около нас в по-добри човешки същества”.


Сградата на Баухаус в Десау днес е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО

В сложните и бурни години на Ваймарската република училището Баухаус скита от Ваймар през Десау до Берлин, където е окончателно затворено от нацистите на 20 юли 1933. Именно в Десау обаче, между 1925 и 1932, то изживява звездните си години. Там Валтер Гропиус проектира и строи само за 1 година прочутата сграда на училището, свободна композиция от компактни паралелепипеди, събиращи учебни зали, ателиета, общежития, зали и столова, с плоските покриви, окачени стъклени фасади и слънчеви големи стълбища, които оттогава ще се превърнат в основа на почти всяка нова учебна сграда и в символ на модернизма. Там Баухаус създава най-известните си дизайн продукти, които пробва да вкара в масово производство в сътрудничество с местната силна индустриална общност – леките столове и маси от тръбна стомана на Марсел Бройер, забележителните текстили на Гунта Щьолцл и нейните колеги, елегантните чайници и лампи на Мариане Бранд и Вилхелм Вагенфелд, все предмети, които са символ на Баухаус и до днес.


Столът “Василий” на Марсел Бройер, 1925-26


Текстил по проект на Гунта Щьолцл, 1927-28


Т.нар. “Баухаус” лампа на Вилхелм Вагенфелд, 1924


Чайник, Мариане Бранд, 1924

“Целта на Баухаус – пише Гропиус – се състои не в разпространението на някакъв стил, система или догма, а в оказване на обновяващо влияние върху цялата сфера на формообразуването. Стил Баухаус би бил само признак на поражение…”. Само че Баухаус става точно това – добре разпознаваем стил, по-късно наречен “интернационален”, който е превърнал едно съществително в също толкова многозначително прилагателно. Имаме Баухаус фасади, Баухаус обеми, Баухаус мода, Баухаус мебели, Баухаус лампи, с две думи – Баухаус стил. Гропиус сигурно се върти в гроба. Поражение обаче това трудно може да бъде наречено.

Как Баухаус промени света

Идването на власт на Хитлер в Германия и окончателното затваряне на училището принуждава голяма част от либерално настроените и неудобни за нацистите преподаватели и студенти на Баухаус да напуснат страната. Казват, разумният Мис ван дер Рое, последен директор на Баухаус, събрал всички през онова лято на 1933 и сред много бутилки шампанско съобщил, че това е краят на Баухаус и всички трябва да бягат. Бързо.


Краят на Баухаус в Десау, 1932. Постер: Ивао Ямаваки

Като преподаватели в Съединените щати емигрират Валтер Гропиус, Марсел Бройер, Мис ван дер Рое, Лудвиг Хилбезаймер, Йозеф и Ани Алберс. Ханес Майер и група негови студенти от Баухаус заминават за Съветския съюз с идеалистичната цел да помогнат за развитието на социалистическото общество. Идеите на Баухаус и европейският модернизъм достигат до много държави, които точно в периода преди и малко след Втората световна война са в процес на модернизация. Повлияни са Израел, Турция при управлението на Кемал Ататюрк, Япония чрез японски студенти от Баухаус, Латинска Америка (например Мексико, където през 40-те години на ХХ в. се установява напусналият СССР Ханес Майер), Бразилия и много други.

Тази глобализация на модернизма е всъщност онова, което и до днес познаваме като “интернационален стил”. В първите десетилетия след Втората световна война интернационалният стил достига своя апогей, особено в бизнес центровете на големите градове – първо в т.нар. “капиталистически” свят, а по-късно и в социалистическите страни след смъртта на Сталин. Административните и учебни сгради, проектирани от Мис ван дер Рое през 1940-те и 1950-те в САЩ, се превръщат във “визитна картичка” на следвоенната версия на интернационалния стил. Т. нар. “кутии на Мис” стават модел, който корпорациите от цял свят радушно приемат, а архитектите охотно размножават.

Така мечтата на предвоенните бащи на Баухаус за създаване на глобален архитектурен проект се сбъдва, с всички рискове от флирта с политическата власт в условията на Студена война. Международното модерно движение се възползва от ореола си на герой, преследван в нацистка Германия, и още през 1940-те се налага като официалния стил на западната либерална демокрация, в директна опозиция със социалистическия реализъм, господстващ в сферата на влияние на СССР. След смъртта на Сталин обаче същият този модернизъм успешно се използва като оръжие и в комунистическия блок, в културна “надпревара” с капиталистическия Запад. В резултат “стилът Мис” е навсякъде в новите центрове на следвоенните градове – от Копенхаген през Истанбул до Москва и Лондон. Никой стъклен небостъргач днес не би бил възможен, ако Гропиус не беше направил остъклената фасада на училището Баухаус в Десау през 1926, а Мис не я беше довел до съвършенство в манхатънския “Сийграм билдинг” през 1956.

Защо темата “Баухаус” е важна днес, 100 години по-късно?

Важно е днес, 100 години по-късно, да започнем да разглеждаме наследството на Баухаус отвъд емблематичните архитектурни форми и добре познатите дизайн предмети, но и в контекста на сложното и противоречиво време, в което се ражда и умира. Символично е как животът на Баухаус съвпада почти идеално точно с живота на Ваймарската република, онзи хаотичен преходен период в немската история, в който новият артистичен дух на Европа се сблъсква с последствията от Първата световна война, с Голямата депресия, хиперинфлацията и с политическата нестабилност и в крайна сметка всичко приключва с идването на нацизма.

В същото време, в което Валтер Гропиус пише първия манифест на Баухаус през 1919, само на няколко пресечки, в същия град Ваймар, се пише конституцията на новата Ваймарска република. През януари 1933, само 6 месеца преди окончателното затваряне на Баухаус в последното му убежище в Берлин, Адолф Хитлер полага клетва като новия канцлер на Германия.

Баухаус съществува за кратко, но влияе мощно и дълго. Фактът, че днес, 100 години по-късно, Германия и цял свят отбелязват годишнината на школата под мотото “Да преосмислиш света” не е случаен. Въпросът е какво имаме нужда да си спомняме днес – дали само забележителните дизайн експерименти и архитектурни постижения или и дързостта, с която група талантливи артисти си въобразяват, че могат да променят света. Да го модернизират драстично, да променят средата и покрай това да превърнат хората в по-добри човешки същества.

Баухаус и България

Първата книга, която си купих като студент по архитектура преди 20 години, беше една малка квадратна синя книжка от 59 страници, за която не спираха да ни говорят преподавателите по моделиране в първи курс. Книжката беше “Педагогическия бележник” на Паул Клее, по който той е водил курса си в Баухаус. Бях влязла Архитектура няколко месеца по-рано с три изпита по рисуване, от които единият, т.нар. “цветна задача”, беше с цел и задание като извадени от въвеждащите курсове на Йоханес Итен и Йозеф Алберс в Баухаус.


Цветните експерименти на Йоханес Итен

Българското архитектурно образование дължи много на Баухаус, а влиянието на школата у нас далеч надхвърля геометричните паралелепипеди, металните столове и плоските покриви, които свързваме с т.нар. “стил Баухаус”. За това не се говори често, но след 2019 вероятно нещата ще се променят.

България също ще отбележи 100-годишнината от основаването на школата с поредица събития (изложби, лекции, филмова програма, дискусии), голяма част от тях съорганизирани от Гьоте-институт България, който, аналогично на повечето Гьоте-институти по света, се включва активно в отбелязването на събитието. Целта е не просто да се запознае публиката с Баухаус, но и да се проследят влиянията и връзките на немската школа с други страни и традиции.

Начална точка за юбилейната програма на Гьоте-институт България е Варна. Между 23 и 28 февруари там гостува специална филмова програма, посветена на Баухаус. През март и април следват редица събития в Пловдив, София и Русе. Сред акцентите е представянето на пътуващата документална изложба „Bauhaus Imaginista“, която ще може да бъде видяна от 10 до 31 май в Гьоте-институт в София.

Така че това няма да е последният текст по темата “Баухаус” през 2019 на тази страница. И така е редно – в крайна сметка Баухаус е най-важното течение в архитектурата и изкуствата на ХХ век, променило коренно света, в който живеем. Това е положението.

Tекстът е част от серията Баухаус 100, която излиза едновременно тук и на страниците на културния седмичник вестник К

Коментари

  1. Борис Борисов ( 6 март)

    Защо българин никога не е учил в Баухаус ?!?

  2. Златна Михайлова ( 6 март)

    Със сигурност се знае за Мара Учкунова, завършила Текстил, родом от Пловдив, наскоро ми казаха и за втори българин, но името не помня. А защо в статията не се споменават, се почудих и аз.

  3. георги (26 март)

    en.m.wikipedia.org/w…

  4. Бойка (12 април)

    Ще ми се да не се беше случвало.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории