Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

от WhATA, 8.12.2015 | 9 коментара

Какъв е този конкурс за нова библиотека във Варна? А защо точно в градинката? Откъде накъде се появиха 370 участника? Защо е толкова важно, че били 370? Кои са тези в журито? Как избраха победителите? Ама какви са тези победители без опит? Нагласено ли е всичко? Ще се построи ли?

Е, за всичко това, четете по-долу.

Да вметнем. Пишем този текст от две позиции: първо на съорганизатори на конкурса, автори на заданието, сайта и прочие медиен образ на цялото начинание. И после от позицията на хора, които от години активно пишат и говорят за архитектура. Тоест имаме от една страна неблагодарната роля на “общественици”, които рискуват “доброто си име”, за да осигурят добър архитектурен продукт чрез честна конкуренция и от друга страна сме в удобната роля на “архитектурни критици” (добре де, “публицисти”, защото критиката предполага и доза академичност).

На пръв поглед тези роли са несъвместими, обаче всъщност не е така. Никога не бихме се заели с организирането на архитектурни конкурси в България, ако не бяхме изтощени от липсата на добра обществена архитектура, за която да пишем като критици. И дори и да нямахме нищо общо с варненския конкурс, пак бихме коментирали резултатите и победителите по абсолютно същия начин.

И така:

Какъв е този конкурс за нова библиотека във Варна

Подготовката за конкурса стартира през пролетта на 2015, когато Община Варна и нейният главен архитект Виктор Бузев, както и КАБ Варна се свързаха с нас с покана за съдействие. И ние съдействахме. Проучвахме и писахме задание цяла пролет, борихме се със ЗОП и тествахме заданието цяло лято и в началото на септември конкурсът беше обявен.

От самото начало конкурсът имаше две цели: да осигури добър проект за нова сграда на Варненската регионална библиотека “Пенчо Славейков” и да бъде международен, отворен и честен.

Aрхитектурните конкурси според както се случват в момента по света можем да разделим на две основни групи:

А. Затворени, с покани и висок бюджет: Това са конкурсите, при които инвеститорът кани няколко архитектурни бюра и в повечето случаи заплаща на всички хонорар за участието им. В такива конкурси често участват големите имена в архитектурата. Инвестицията в тях също е голяма. В България единственият засега подобен пример е конкурсът за нов правителствен център на 4-ти километър, организиран през 2009 г. от правителството на Сергей Станишев, който събра Норман Фостър, Заха Хадид, Доминк Перо и Масимилиано Фуксас и струваше доста над половин милион евро като организация и хонорари на участниците.

B. Отворени, анонимни, безплатни, сериозно популяризирани с цел да съберат много идеи от неочаквани места:
Това са конкурсите, в които се дава шанс на младите архитекти, които иначе никога не биха имали достъп до онези, големите конкурси с покани. Това са конкурсите, където архитектурата е в най-чистия си вид — състезания на идеи, а не на интереси, лобита и лична харизма на съответния стархитект. Тези конкурси, разбира се, са и най-евтини. Какъвто и награден фонд да се определи, винаги е многократно по-нисък от хонорара и на най-провинциалния стархитект.

Това са и конкурсите, които българските общини като най-активни създатели на нови публични пространства в момента, могат да си позволят (и трябва редовно да го правят). Ето защо такъв, логично, беше и изборът на Община Варна, след като им предложихме горните два варианта.

Конкурсът и ЗОП

Годините на провалени, непрозрачни и формални “конкурси”, организирани от българските институции след 1989 г., доведоха до болезнено недоверие у българската архитектурна гилдия в конкурсната практика. Ето защо архитектите, разбираемо, искат гаранции, че идеалистичното състезание на идеи (каквото по своята същност е архитектурния конкурс) ще завърши с реален договор за проектиране.

Тук се намеси и ЗОП.

Конкурсът за новата библиотека във Варна е не само достъпен, съвременен и популярен, но едновременно с това… изненада! и напълно законен, обявен по Закона на обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в България. Комбинацията от двете съвсем не е лесна и на нас като организатори ни беше изключително трудно да синхронзираме многобройните пречки и изисквания на ЗОП, излезли сякаш от друго бюрократично време, с идеята за популярен, приятелски и недискриминационен конкурс. (И въпреки че говорим за комбинация, лошото чувство между нас и ЗОП остана).

Малко ни е срам обаче. Очаквахме фиаско предвид абсурдните пречки, които ЗОП предлага на всяка крачка. Очаквахме липса на участници, сбъркани декларации и вече пишехме фейлетон “Как се организира архитектурен конкурс по ЗОП в България”.

А се оказа, че конкурсът за нова библиотека във Варна постави рекорд в историята на обществените поръчки в България: 370 участници. За да направите разлика, за обществени поръчки обикновено се състезават по 3-4 участника (например доставчици на тротоарни плочки) и всички казват, че победителят винаги е известен предварително. Какво дирят архитектурните конкурси в процедура по ЗОП е друг въпрос.

А защо точно в градинката?


За терен на бъдещата библиотека варненските власти определиха общинския паркинг до сградата на Община Варна заради ясната собственост и централното местоположение (за неварненци — сградата на Община Варна е другото най-високо нещо в центъра, освен хотел Черно море). По принцип сме против застрояването на зелени места, били те и добре озеленени паркинги като в случая. Но също така по принцип сме за наличието на съвременни библиотеки във всеки град. А мястото на една съвременна библиотека в смисъла й на нов тип културно пространство, на “градска дневна” (извинете за шаблона) е в центъра. Сега, днешните градове (особено стари градове като Варна) са микс от много епохи, с уплътнена градска структура и шансът да се намери достатъчно голям празен парцел в центъра, който да не е градинка, да не е паметник на културата или да не е експонирана археология клони към нула.

За компенсация едно от ключовите изисквания в заданието беше да се комбинира новата сграда с различни видове зелени публични пространства около, над и в нея. Огромното мнозинство от участниците се бяха съобразили с това изискване.

Откъде накъде се появиха 370 участника?


Успехът на един конкурс зависи от ясното и добре написано задание, от добрата комуникация с участниците, от наличието на полезен уебсайт, от подбирането на качествено експертно жури и като цяло от създаването на усещане, че зад конкурса стоят живи хора, на които им пука и за участниците, и за резултата, а не безлика чиновническа институция.

Броят на участниците е функция на горното плюс качественото международно популяризиране — ако един конкурс не е публикуван в определени световни архитектурни портали, него все едно го няма. И това не е самоцел. България далеч не е най-вдъхващата доверие конкурсна дестинация и трябват доста усилия, както и още няколко такива конкурси като варненския, за да можем да влезем в групата на “нормалните” и да си позволим да правим и конкурси с покани (без да е необходимо да сме лични приятели с Фостър примерно).

Всичко това, познахте — за да получаваме все по-добра архитектура.

Защо е толкова важно, че били 370?


Защото колкото повече, толкова по-голяма е вероятността да изскочат интересни идеи. А и този тип конкурси наистина стават “витрина”/учебник/изследване на тенденции за съвременната архитектура. Искате да знаете как се прави музей на съвременното изкуство — вижте 1715-те проекта на участниците в първия кръг на конкурса за Гугенхайм Хелзинки от миналата година (журито му се справи за 4 дни). Музей на архитектурата? Конкурсът за музей на Баухаус събра 815 проекта тази пролет. И така нататък.

Кои са тези в журито?


Повечето членове на журито са популярни архитекти с международен опит в проектирането на значими обществени сгради и особено на библиотеки. Търсихме ги дълго и внимателно. Трудностите произлизаха по-скоро от това, че някои изявени специалисти гледат с недоверие на отворените конкурси, всички са много заети, а и България не е държава, която буди доверие от раз. Положихме доста усилия за убеждаване (с помощта на немалко приятели).

Как журито избра победителите?

В крайна сметка се оказа, че сме събрали учудващо единомислещ журиращ екип от експедитивни и съсредоточени архитекти, които успяваха да разгледат всеки проект бързо и ефективно. Разбира се, журито беше предварително запознато с цялото задание и конкурсната програма, отделихме половин ден (в петък, денят преди журирането), за да ги разведем из конкурсното място и Варна, минахме няколко пъти през основните ограничения и критерии за оценяване. Все пак още при писането на заданието се бяхме консултирали по ключови моменти с някои от тях (като автори на реално построени библиотеки). Така че те бяха подготвени.

Още докато разглеждаха района (и малко преди да се шокират от условията, в които работи в момента Регионалната библиотека във Варна), членовете на журито някакси едновременно стигнаха до извода, че сградата на Общината е прекалено характерен вертикален акцент и печелившият проект би следвало да бъде по-скоро хоризонтален и спокоен обем (въпреки разрешения по ЗУТ обем на застрояване, който позволява развитие и във вертикала).

При оценяването на проектите журито търсеше силна, добре проведена идея, по-скоро контекстуалност, отколкото гръмки архитектурни жестове и държеше избраната сграда да не бъде “модна” и хипер “актуална”, за да може да остарее по-добре. Обръщаше се особено внимание на вътрешните пространства и разпределенията, на връзките между функционалните зони, на “преживяването”, което бъдещата библиотека ще предлага.

Добра идея на Община Варна беше да покани по време на журирането представители на Регионалната библиотека, включително нейната директорка Емилия Милкова, които даваха мнението си на “потребители” на бъдещата сграда, без обаче да имат право на глас или да влияят директно на процеса на журиране. Аналогична беше ролята на двама инженери, представители на КИИП (част “Строителни конструкции” и част “Енергийна ефективност”), които успяха да прегледат разширената селекция от проекти и да напишат ключови препоръки и забележки по отношение тяхната изпълнимост, отношение към противоземетръсните правила в България, енергоефективност и т.н. Тяхното писмено становище беше взето предвид от журито при разглеждането на всеки проект.

И накрая, както става с всеки конкурс за идеи, а не за оферти, журито прецени, че ще награди силни идеи, макар и с поправими технически несъвършенства, вместо да награди посредствени, но технически съвършени проекти.

Brilliant first prize in the competition for the Varna Library. We participated as well, but with a more..classical solution. http://www.varnalibrary.bg

Posted by Theo Dounas on Saturday, December 5, 2015

Ето и част от проекта на екипа от Холандия, класиран на първо място:

А ето някои и някои от коментарите на журито за качеството на проекта:

“Сградата има потенциала да създава богат и сложен вътрешен живот като едновременно с това остава визуално семпла.“
Матя Бевк

“Идеята на проекта е за голяма читалня, която се развива през целия обем на сградата (…) Стъпаловидният обем на читалните организира цялата сграда. Те са сърцето на библиотеката, дневна за посетителите.“
Матя Бевк

“Проектът има убедителен разрез: огромна рампа с книги се развива на стъпки през бибилиотеката. Движението в разреза се възприема като приветлив жест и приканва града и посетителите да влязат в библиотеката.“
Трине Бертхолд

“Проектът предлага впечатляващо интериорно решение, отваряне и свързване на центъра на библиотеката с външното пространство.“
Калоян Еревинов

Разбира се, журито изреди и препоръки и неща за дообмисляне, които скоро ще бъдат публикувани в сайта на конкурса.

Ама какви са тези победители без опит?

В анонимните конкурси имената на победителите се разкриват накрая, след като са избрани. Оказа се, че победителите в този конкурс са млад екип (под 30 години) и това стресна някои в социалните мрежи.

А ние се радваме, че конкурсът доказа смисъла си — отворените конкурси дават шанс на младите архитекти. Това напоследък е упорита тенденция в световен мащаб, когато най-големите и популярни конкурси се печелят от никому неизвестни малки бюра без опит (за справка — победителят в Гугенхайм Хелзинки е бюро, основано през 2011). Много ни се иска тези ентусиазирани млади архитекти да получат първата си реализирана сграда именно след този конкурс (все пак и Snøhetta бяха никои, без нито една реализирана сграда, преди да спечелят конкурса за Александрийската библиотека през 1989 и да я завършат 12 години по-късно).

Нагласено ли е всичко? Ще се построи ли?

Със сигурност нищо не беше нагласено. За това гарантираме със собственото си име на хора, които нито са кандидатствали, нито са печелили нито една обществена поръчка в живота си и които реагират веднага и първосигнално на всеки намек за непрозрачност и корупция (просто не ги разбираме, объркваме се и прецакваме всеки опит да ни корумпират).

Вече разказахме в какво се измерва успехът на един конкурс в конкурсната му част.

А успехът на конкурса във фазата му на реализация се крие изцяло в доброто желание на инициатора (в случая Община Варна) да сключи договор с победителя и да реализира проекта му максимално коректно въпреки всички трудности, което инвестиционното проектиране в България неминуемо крие. Искрено се надяваме, че архитектурната общност и общинските власти ще спомагат, а няма да пречат на този процес, защото Варна има нужда от нова библиотека, а страната ни има нужда от успешно завършил общински конкурс.

Нали знаете, че нито ще бъде лесно, нито ще бъде бързо?

И накрая, на кого искаме да благодарим

На всички, без които конкурсът нямаше да се случи:

  • на главния архитект на Варна Виктор Бузев, които инициира цялото начинание
  • на арх. Мартин Христов и цялата регионална колегия на КАБ Варна, че го подкрепяха всячески докрай
  • на Емилия Милкова и целия екип на варненската библиотека, които доказаха, че с ентусиазъм планини се повдигат
  • на адвокат Цвета Стоева, че ни съветва себеотрицателно и си вдигаше телефона даже по време на лятната отпуска
  • на арх. Йоана Иванова за нейната неуморност и забележителни умения да решава светкавично всякакви проблеми и на всички нейни колеги от Дирекция “Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” на Община Варна, които ни убедиха, че има държавни служители, способни да работят денонощно за една кауза
  • на Ина, Иво, Явор, Настя, Йордан, Димо, Златина, Пламен и Даниела, които успяха да обработят 370 проекта забележително бързо и бяха най-добрата техническа комисия
  • на архитектите Павел Янчев, Боряна Габровска и Недялко Драгнев, които задълбочено и внимателно тестваха заданието в най-големите жеги това лято
  • на Hans Ibelings, Indira Van’t Klooster, Maja Vardjan, Бойка Огнянова, Здравко Русев, Димитър Караниколов и всички други, които ни помогнаха да съберем най-желязното жури
  • на Николай Колев, който отново стоически изпрограмира системата за публикуване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от непрекъснато променящите се изисквания.
  • на Община Варна за доверието
  • и на всички, които забравяме сега

Пожелаваме си: нека се построи.

Коментари

  1. Цветомир Джерманов ( 9 декември)

    Привет,

    рядко ми се случва да коментирам статии, но този конкурс и резултатите от него ме провокираха да изразя своето мнение.

    Поздравления за усилията, които се положили покрай организацията на конкурса. Сигурен съм (и не бих спорил), че това Ви е коставало много усилия и нерви. Сайтът е приветлив … а заданието … и то изглеждаше симпатично, но само първия път.

    За съжаление, самият конкурс и резултатите от него (лично у мен) оставят много смесени чувства и поставят множесто въпроси:

    1.Локацията – Пояснението за избора на терен звучи доста несериозно и може да се синтезира в изречението: “еми това ни дадоха, че най-лесно”. Какво го прави подходящо за библиотека – не е ясно. Дали може и трябва да има една до друга две сгради, определящи образа на града.

    2.Щом при изготвянето на заданието, то е било тествано, и се е видяло, че трябва да се създаде “ниска” сграда, това не е било отразено в изискванията.

    2.1.Коментарът :
    “…членовете на журито някакси едновременно стигнаха до извода, че сградата на Общината е прекалено характерен вертикален акцент и печелившият проект би следвало да бъде по-скоро хоризонтален и спокоен обем…”
    едва ли означава нещо, ако победителят стига до средата на високото тяло на общината и е 2 пъти по-висока от базата на общината.

    3.”…При оценяването на проектите журито търсеше силна, добре проведена идея, по-скоро контекстуалност, отколкото гръмки архитектурни жестове и държеше избраната сграда да не бъде “модна” и хипер “актуална”, за да може да остарее по-добре. …”

    Тук искам да попитам.

    Какво прави печелившият проект контекстуален?
    Това, че височината му не отговаря на нищо в околното застрояване. Това, че има една фасада.а другите са междудругото. Особено задната фасада, която ще бъде много приятна за живущите в околните блокове, придружена с една малка пристройка, подходящо за всеки заден двор.
    Или един единствения вход? Или почти изцяло плътния периметър на партерно ниво? Или “спокойния обем”, който е съставен от 3-4 обема, чиито контакт явно не е “гръмък”.

    Идеята, със сигурност, не е проведена от начало до край. Рампата почва и свършва по средата. Вътрешното пространство е активно само от едната си страна, от другата е както дойде. Вътрешното пространство уж разцепва един цял обем, а накрая се оказва, че всъщност те са 2 различни обема, свързани от вътрешното, централно пространство. Сигурно е имало добри посоки за развитие, но проектът не е нито на ниво “концепция”, нито на леко разработена, силна идея, което си личи дори от факта, че авторите са помислили и за въртяща се врата на входа.

    Това са все въпроси, които не обсъждат визията, функционалността, изпълнението и др. на сградата, а само нейния контакт/връзка с околната среда, както и провеждането на ясна и силна идея.

    И за финал, би ми било интересно, дали цитатите на журито ще бъдат придружени и с имената на техните автори, защото все пак са маркирани като цитати.

    Извинявам се, ако съм много рязък, но не мога да спра да си задавам тези въпроси и колкото и да гледам печелившия проект, не намирам отговори и се съмнявам, че има такива.

    За да не бъда толкова негативен, бих предложил, тъй като предполагам, че ще продължите работата си по организация на конкурси, да помислите за въвеждането на двуфазни такива.

    Поздрави

  2. stf ( 9 декември)

    Поздравления за така добре свършената работа!

  3. Ран (10 декември)

    Цецо тва да не ти е студио прожектиране да даваш корекции на първокурсниците

  4. РМД (10 декември)

    Кога ще публикувате протоколите с оценки на журито по обявените критерии?

  5. Лилия Панева (10 декември)

    Браво на екипа! Смелите мечтатели променят света!
    Стъпка по стъпка ще се реализират и много други проекти в България.

  6. Дора Костова (10 декември)

    Поздравления за организирането на първия голям международен конкурс в България от много години насам.
    Но имам един въпрос.
    Кое налагаше тази раздута квадратура?
    Ако тя беше по “прибрана”, можеше наистина да се получи “хоризонтален и спокоен обем”, като контрапункт на високото тяло на общината, можеше да се запази групата от чинари в градинката и да не се застроява цялото петно, отредено за проектиране.

  7. IT (15 декември)

    Whata, първо поздравления за това, че бяхте забелязани и хобито ви се превърна в реална задача. Пожелавам ви при следващото писане на задание да запазите желанието, но да добавите малко повече професионализъм, по отношение на функционалната програма.

    Имам и въпрос, може би не към вас, но все пак, как ще обясните странните разминавания в току що обявеното класиране и обявените Shortlist и Longlist. Пример1: Шестият в обявеното класиране Joannis Karras липсва в Shortlist-a,
    Пример 2: Тринадесетият Studio Rebus присъства в Shortlist-a
    Пример 3: Oсемдесет и осмият – Frederick Bland присъства в Longlist-a
    и така нататък…още 5-6 разминавания само в Longlist-a

  8. Христо Велиславов (16 декември)

    Много точен коментар на Цветомир Джерманов! Много често вашите “статии” (на WHATA) се плъзгат по повърхността на проблемите и не влизат в дълбочина, какъвто е случая. Отделяте доста време да обяснявате колко сте “некорумпирани”, колко много труд сте положили, колко честни и работливи са всички, които са се включили. Прочетох статията с надеждата да разбера защо наистина точно тези проекти (както сте анонсирали във Фейса) и освен няколко цитата от членове на журито, не намерих нищо по същество. Нямам никаква идея какво търси проектът на Кътов на второ място – бихте ли пуснали 2-3 цитата и за него “от кухнята”!? Изобщо тоя човек се абонира за второто място и то с какво – с библиотека с тераси? С наклонените плочи, което е доста стара концепция и в интерес на истината изключително нефункционална?!.. А липсата на три фасади на първопремирания проект? И очаквате хората да не изпитват съмнение? А какво е вашето мнение или ви е страх да го споделите? С подобни текстове не ме убеждавате в положителния резултат, напротив – още повече замъглявате избора и създавате усещане, че самите вие никак не сте наясно защо точно тези проекти, олеквате! Иначе ви поздравявам за енергията и желанието, но изглежда те невинаги са достатъчни!

  9. Елена Аргирова (29 декември)

    Здравейте Whata,

    Макар и с известно закъснение ми се иска да повдигна няколко въпроса около конкурса. За архитектурните качества на победителите предпочитам да не говоря, някои много добри въпроси са вече зададени както в коментарите по-горе, така и във Фейсбук страницата на конкурса и чакат отговор…
    Моите въпроси и размисли са по-скоро насочени към трудността за реализиране на сграда след подобен конкурс, както и за правилата при провеждането им.
    Изглежда че конкурсите по ЗОП са проблем единствено в страни като България, където правилата и правната рамка изключително много “пречат” както на поръчителите, така и на участниците и на изпълнителите. В западна Европа конкурсите по ЗОП са нещо съвсем банално, нормално. Нека говоря за Франция, чийто конкурсен механизъм ми е добре познат.
    Когато казвате че конкурсите са главно два типа пропускате един трети най -разпространеният – конкурсите по ЗОП с предварителна селекция и без старархитекти. Всички обществени сгради във Франция, и изобщо всичко строящо се със обществени пари се строят с конкурс по тукашния ЗОП ( loi MOP). Състезават се от 3 до 5 екипа, подбрани по предварително подадено досие с референции, в екип с необходимите инжинерни бюра. Попълването на 2-3 декларации на какъвто и да е език не плаши никого и не би спряло никого от участие, защото трудността не е в изпълнението на правната рамка, а в изпълнението на заданието и бюджета, който в повечето случаи е доста скромен.
    Ето тук започват разликите с българските конкурси. Конкурс по ЗОП за мен означава сериозен конкурс, който цели изпълнението на сграда отговаряща на определени изисквания, с твърдо фиксирани площи, и с предварителна оценка, гарантираща че ще може да се изпълни за даден бюджет и за определен срок. ЗОП е необходим за да се осигури равна конкуренция и прозрачност в харченето на парите от данъците, които плащаме. Спазването на заданието е необходимо за да се постигне исканата от поръчителя функионалност, и да се влезе в рамките на дадения бюджет.
    В конкурса за библиотеката във Варна имаме сериозно задание с много ограничения, в което вие сте вложили много труд, както и много положен труд по организацията, комуникацията, сайт, и т.н. Не се съмнявам в безпристрастността на журито, нито пък си мисля че има нещо нагласено. Не ме притеснява възрастта или неопитността на участващите архитекти. Други са съставките, които липсват за да стане това конкурс, при който наистина ще се стигне до реализирането на сградата. След толкова сериозно задание и редица ограничения печелят проекти, които видимо не спазват всички описани функционални връзки и доста от площите. Не се спазва и твърдата рамка по предаването – някои планове са в мащаб по-малък от този по задание. Това не е толкова важно, казвате вие. Но пък проекти предали по само 6 или 7 пана са елиминирани, както става ясно от официалния протокол. Изниква въпроса къде е границата между важно и неважно? Изглежда че това е всъщност само един идеен конкурс, където заданието е по-скоро ориентировъчно. Ако това е така, защо си дадохте толкова труд да го напишете толкова сериозно? Така или иначе 2 дни за журиране на 370 проекта, при 8 пана на проект и около 3 дни за техническа комисия – нямя довод с който да ме убедите, че това е физически възможно да бъде извършено задълбочено. По 5 мин за преглед на 8 пана – сериозно ли вярвате че това е достатъчно? Че е уважително към положения от участниците труд, а също и към вашия като организатори? Аз не мисля че е. И оттам идва за мен избирането само на “силни идеи”. За по-задълбочено гледане време просто няма, журито подхожда като при идеен конкурс тип Европан. Само че там паната са 3 и не става въпрос за реализация.
    Говорейки за правила не става въпрос за наклони на рампи или площи на санитарни възли, които на този етап са маловажни, а за това че един истински проект трябва да отговаря на изискванията по задание и също така на бюджета. Да, но бюджет тук няма. Ако имаше вторият премиран проект например щеше да е елиминиран от техническа комисия, поради голямото ускъпяване при реализиране на повече подземни нива. И така – няма бюджет, не се спазва регламентация, и като естесвено последствие много ме съмнява да се стигне до строеж. Защото ако премирания проект трябва да стигне до строеж, надявам се на всички архитекти тук е ясно, че той съвсем няма да изглежда така. Приложете му противопожарна регламентация, ( + 3-4 стълбища и уширяване на коридори, разделяне на централното пространство за да не се разпространява огъня и пушека и т.н.) приложете му регламентация за достъп на инвалиди, съобразете го с климата и накрая приложете му примерния бюджет от 20 млн евро. Сградата, която ще се получи след това уравнение, реалната сграда, ще е бегъл наследник на премираната голяма идея на универсалния разрез.
    Това разбира се не означава че премирания проект трябва да е просто технически добър или сериозно изчертан, но без силна идея или с банална архитектура. Съществува златната среда все пак. И е важно да се прави разлика между идея и истински реализуема сграда, която и носи силна идея, но и която знае да се справи с реалността и с изискванията на поръчката.
    Засега България остава в плен на химерата на яките силни “ картинки” , които обединяват, журират се бързо, единодушно, но уви не могат да се построят. Само мога да се надявам че това ще се промени, благодарение и на вашата упоритост и ентусиазъм.
    Пътят е дълъг и уви, няма да е достатъчно само доброто организиране на конкурси. Ще са необходими и много сериозност и професионализъм от страна на поръчителите, за да се проумее целия творчески и технически процес, по който от идея се стига до реализиране на сграда.
    Дано България по-скоро стигне до това!

Коментирай

  3. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории