В предишния пост ви разказахме за социални жилища, строени в Словения през последните 10 години. Те са икономични, (относително) евтини, в някои от тях живеят цигани и въпреки това именно тези сгради често се дават като добри примери за нова жилищна архитектура.

Сега ще ви покажем няколко експериментални жилищни блока от 60-те и 70-те години, които търсихме специално, за да видим каква е съдбата на утопиите от модернизма в наши дни.

***

Белградската Зона Б5

Нови Београд се намира от другата страна на река Сава, далеч от тесните улици на историческия център и хълмовете. Титовият идеален соц-град трябвало да е представителен и да събира много хора. В резултат мястото изглежда като огромен парк с много зелени площи, широки улици и равномерно разпръснати огромни (но наистина огромни) блокове между тях.

Блок 28, Нови Београд

Николай видял този дълъг блок в някакъв сръбски архитектурен блог. Тръгнахме да го търсим в един необичайно горещ есенен ден, при това следобед — много тъпо време да се разхождаш из панелен квартал.

Обаче го намерихме лесно и веднага разбрахме, че тази панелка е от качествените — с интересни детайли по сградата (обърнете внимание на бетонните кутии около прозорците), с добре решени паркинги и поддържани междублокови паркови пространства.

Блокът е наистина много дълъг – сигурно по-дълъг от онази прословута Китайска стена в софийската Зона Б5, но не изглежда прекалено враждебен.

Какво ни хареса?

Паркингите:

Хълмовете в зелените площи зад блока. Създават илюзия за истинска дива природа:

Детската градина в междублоковото пространство. Класическа соц-черупкова конструкция, която се връзва идеално с хълмовете:

Панелите, направени от два вида бетон — гладък (за кутиите около прозорците) и с едри примеси – за фасадните панели:

Сигурно сърбите мразят Нов Белград, наричат го панелна спалня и искат да живеят до Калемегдан. Но си личи, че кварталът е проектиран с размах и от хора със самочувствие.

За нас беше много поучително сравнението със софийските панелни квартали. Ако Зона Б5 е нашенската Нова София, то тя се е появила твърде късно за социален експеримент — чак през 80-те. И жалко, че нямаме дори един блок, в който проектантските организации да се експериментирали поне с архитектурата на фасадните панели, да не говорим за междублоковите пространства.

Марсилската единица в Загреб

На този блок в Загреб попаднахме съвсем случайно. Толкова пъти се загубихме с колата покрай него, че накрая решихме да спрем и да го разгледаме.

Не успяхме да влезем вътре, въпреки че пред единият вход се въртеше любезен чичо, който после се оказа агент по недвижими имоти, чакащ клиент за оглед. Но и отвън си личеше, че сградата е проектирана от някой хърватски Корбюзие с цялото уважение към 5-те принципа на Маестрото:

Блокът е повдигнат над земята на мощни колони от добре изпълнен и декоративно раиран видим бетон. Харесаха ни. Между тях има паркинг:

Част от апартаментите вероятно са мезонети, със свободна планировка и в тях се влиза от външен коридор-улица през етаж:

Фасадите са с хубав хоризонтален растер, а бетонните козирки откъм улицата са един път. Това не можеш да го остъклиш:

Бетонните декорации по фасадите. Като кино Херсон в Шумен. Вероятно зад тях са скрити някакви общи помещения:

Блокът беше запазен и очевидно не беше гето. Не знаем къде е живяла загребската номенклатура по Титово време, но подобен блок ни се струва съвсем подходящ.

Градът-градина в Грац

Добре, че Ицо видя този жилищен блок в някакъв архитектурен справочник. Щяхме да го пропуснем, а той направо ни осмисли посещението в Грац.

За пръв път попадаме на толкова добре осъществена, запазена и обживяна утопия за град-градина в големия град. Подобни експерименти за гигантски жилищни структури с външни стълбища, терасовидни апартаменти и вътрешни площади са правени безчет по целия свят — от Лондон до Бразилия.

Писали сме за подобен жилищен експеримент с терасовидни апартаменти-градини и в България. Жилищната структура се намира в центъра на Кърджали, получила е голямата награда на Интерарх ’87 г. и днес съвсем не изглежда така, както е планирана.

Но най-неочаквано именно в Грац се оказа, че хората явно са щастливи да живеят в подобна среда, поддържат си архитектурата и градинките и в резултат са постигнали някакъв земен рай в австрийските предградия.

Апартаментите са амбициозно различни, разместени, терасовидни и сигурно десетки типове.

Тук отново го има класическия модернистичен похват с комуникациите — стълбищата са външни, в апартаментите се влиза от коридори – улици:

Терасовидните апартаменти отлично изпълняват замисъла си за къща с двор, особено след като хората наистина поддържат буйна растителност в предвидените за това бетонни кашпи:

Жилищната структура има и вътрешен площад:

Както и плоча In memoriam на архитекта на входа на комплекса:

Браво.