WhATA пътува: Експериментални жилищни блокове в Белград, Загреб и Грац

от Анета Василева, 6.12.2011 | 5 коментара

В предишния пост ви разказахме за социални жилища, строени в Словения през последните 10 години. Те са икономични, (относително) евтини, в някои от тях живеят цигани и въпреки това именно тези сгради често се дават като добри примери за нова жилищна архитектура.

Сега ще ви покажем няколко експериментални жилищни блока от 60-те и 70-те години, които търсихме специално, за да видим каква е съдбата на утопиите от модернизма в наши дни.

***

Белградската Зона Б5

Нови Београд се намира от другата страна на река Сава, далеч от тесните улици на историческия център и хълмовете. Титовият идеален соц-град трябвало да е представителен и да събира много хора. В резултат мястото изглежда като огромен парк с много зелени площи, широки улици и равномерно разпръснати огромни (но наистина огромни) блокове между тях.


Блок 28, Нови Београд

Николай видял този дълъг блок в някакъв сръбски архитектурен блог. Тръгнахме да го търсим в един необичайно горещ есенен ден, при това следобед — много тъпо време да се разхождаш из панелен квартал.

Обаче го намерихме лесно и веднага разбрахме, че тази панелка е от качествените — с интересни детайли по сградата (обърнете внимание на бетонните кутии около прозорците), с добре решени паркинги и поддържани междублокови паркови пространства.

Блокът е наистина много дълъг – сигурно по-дълъг от онази прословута Китайска стена в софийската Зона Б5, но не изглежда прекалено враждебен.

Какво ни хареса?

Паркингите:

Хълмовете в зелените площи зад блока. Създават илюзия за истинска дива природа:

Детската градина в междублоковото пространство. Класическа соц-черупкова конструкция, която се връзва идеално с хълмовете:

Панелите, направени от два вида бетон — гладък (за кутиите около прозорците) и с едри примеси – за фасадните панели:

Сигурно сърбите мразят Нов Белград, наричат го панелна спалня и искат да живеят до Калемегдан. Но си личи, че кварталът е проектиран с размах и от хора със самочувствие.

За нас беше много поучително сравнението със софийските панелни квартали. Ако Зона Б5 е нашенската Нова София, то тя се е появила твърде късно за социален експеримент — чак през 80-те. И жалко, че нямаме дори един блок, в който проектантските организации да се експериментирали поне с архитектурата на фасадните панели, да не говорим за междублоковите пространства.

Марсилската единица в Загреб

На този блок в Загреб попаднахме съвсем случайно. Толкова пъти се загубихме с колата покрай него, че накрая решихме да спрем и да го разгледаме.

Не успяхме да влезем вътре, въпреки че пред единият вход се въртеше любезен чичо, който после се оказа агент по недвижими имоти, чакащ клиент за оглед. Но и отвън си личеше, че сградата е проектирана от някой хърватски Корбюзие с цялото уважение към 5-те принципа на Маестрото:

Блокът е повдигнат над земята на мощни колони от добре изпълнен и декоративно раиран видим бетон. Харесаха ни. Между тях има паркинг:

Част от апартаментите вероятно са мезонети, със свободна планировка и в тях се влиза от външен коридор-улица през етаж:

Фасадите са с хубав хоризонтален растер, а бетонните козирки откъм улицата са един път. Това не можеш да го остъклиш:

Бетонните декорации по фасадите. Като кино Херсон в Шумен. Вероятно зад тях са скрити някакви общи помещения:

Блокът беше запазен и очевидно не беше гето. Не знаем къде е живяла загребската номенклатура по Титово време, но подобен блок ни се струва съвсем подходящ.

Градът-градина в Грац

Добре, че Ицо видя този жилищен блок в някакъв архитектурен справочник. Щяхме да го пропуснем, а той направо ни осмисли посещението в Грац.

За пръв път попадаме на толкова добре осъществена, запазена и обживяна утопия за град-градина в големия град. Подобни експерименти за гигантски жилищни структури с външни стълбища, терасовидни апартаменти и вътрешни площади са правени безчет по целия свят — от Лондон до Бразилия.

Писали сме за подобен жилищен експеримент с терасовидни апартаменти-градини и в България. Жилищната структура се намира в центъра на Кърджали, получила е голямата награда на Интерарх ’87 г. и днес съвсем не изглежда така, както е планирана.

Но най-неочаквано именно в Грац се оказа, че хората явно са щастливи да живеят в подобна среда, поддържат си архитектурата и градинките и в резултат са постигнали някакъв земен рай в австрийските предградия.

Апартаментите са амбициозно различни, разместени, терасовидни и сигурно десетки типове.

Тук отново го има класическия модернистичен похват с комуникациите — стълбищата са външни, в апартаментите се влиза от коридори – улици:

Терасовидните апартаменти отлично изпълняват замисъла си за къща с двор, особено след като хората наистина поддържат буйна растителност в предвидените за това бетонни кашпи:

Жилищната структура има и вътрешен площад:

Както и плоча In memoriam на архитекта на входа на комплекса:

Браво.

Коментари

  1. И.Е. Станков ( 7 декември)

    Браво, много интересни попадения.

    Големият въпрос е дали тези бетонни утопии не са въпреки всичко гета. Това че нямат остъклени балкони и изборна топлоизолация, не значи непременно, че вътре живеят щастливи, нормални хора.

    Има държави, където просто е забранено да се остъкляват балкони и преправят фасади.

    В Германия всички мега панелки изглеждат абсолютно изрядно, но вътре живеят в голяма степен бедни хора и/или социални развалини.

    Обвивката, базирана на стриктен контрол, понякога лъже.

  2. павел янчев ( 7 декември)

    Много добри попадения, особено примера от Белград.

    Една забележка: не заблужадате ли малко читателите като представяте примера от Грац като “утопия за град-градина в големия град”? Утопията за града-градина се обосновава на други принципи и е преди всичко ниско застрояване с малка плътност. Предшественик e на американските и европейските предградия.
    Това аз бих го причислил по-скоро към късен модернизъм на границата с пост модернизъм.

    Поздрави

  3. QNA PLATOVA (10 декември)

    Mnogo mi haresvat pove4eto vi statii! Otvarqm vsqka s ogromno o4akvane!

    Imam edin vupros: za6to panelkite se nari4at “experimentalni jili6ta”? Izrastnala sum v Zona B5, za 6tastie v po-star blok, i nikoga ne sum 4uvala naimenovanieto “experimentalni”.

    A za grad-gradina moga da vi dam edin vienski primer (Alt Erlaa) – tam ima edin komplex ot 3 ogromni bloka s gradini po balkonite, v mejdublokovoto prostranstvo ima shopping centre, banka/i, curkva, restoranti, detska gradina etc, a na pokrivite ima baseini, koito sa bezplatni za jivee6tite tam. Moi priqteli jiveqt tam i 4estno kazano mnogo se oplakvaha ot jivota v blok, o6te pove4e v golqm blok – za avstriicite e mnogo vajno da jiveqt v ku6ta, a tezi, koito sa v apartament po4ti avtomati4no spadat kum po-obiknovena “klasa”. Osven ako apartamentut ne e v prestijen kvartal ili e nad 120m²… Mislq, 4e Alt Erlaa bi bilo interesno mqsto za vas – ima i sobstvena spirka na metroto. de.wikipedia.org/wik…
  4. ева (10 декември)

    тъй като съм била и в нови београд, и във виенския пример, и в зоната ще се изкажа най-субективно. в първия квартал се чувствах нормално, в другите две места тръпки ме побиха. сега анализирайки го професионално си мисля, че в Белград тези големи жилищни структури са просто част от градска тъкан със същия мащаб, докато другите две са направо като тумори насред града, някакви нечовешки мегаструктури. хубав пост добавете и зоната ;)

  5. Алекс (29 ноември)

    Не бих казал че при нас такава експерименталност се е появила чак през 80-те. Вярно, Зоната и Мотописта са местата където се използва тази дефиниция “експериментални блокове”, но и по-рано е имало експерименти, като например някои блокове в Младост.
    В Нови Београд очевидно експериментът е бил сполучлив, много ми хареса идеята за “къща с двор”.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории