Започваме серия от постове за едно пътуване из бивша Югославия и Австрия. Няма да разказваме какво ядохме и пихме, къде спахме и какво беше времето, а ще пробваме да ви покажем малко нови и стари сгради, за да видим как соц-утопиите, а после и строителният бум и кризата са се отразили на съседите ни. Надяваме се да е полезно. За нас беше.

***

Преизчисляване, казва женският глас от GPS-а. Пак сме объркали пътя.

Въртим се в околностите на Любляна, в промишлена зона и търсим жилищна сграда на bevk perovic arhitekti. Както неведнъж ни се случи по време на това пътуване, нямаме точен адрес.

Правим обратен завой и този път уцелваме улицата. Гласът от GPS-a е доволен, а Ицо разпознава няколко сгради, които е забелязал на сателитната снимка. Май сме на прав път. Ето ги:

Социални жилища в гората

Housing CVG са социални жилища, разположени накрая на улицата и заобиколени от гора. Мястото е зелено и спокойно. Пред всяка секция има паркинг, охраняван с бариера. Има и точно определено, оградено място за събиране на отпадъците — разделно. Хора не се виждат, но все пак сме там по обяд в работен ден.

На входа на всяка секция има бариера, боклукът се събира разделно.

Паркинг.

Докато разглеждаме, всичко ни харесва: дворчетата, едно за децата и второ с пейки и зеленина, и много дребни неща — пейката и таблото за обяви при входа на всяка секция, складовете на партера за всеки апартамент — идеално място за колела и детски колички, външните щори, които осигуряват сянка, сигурност и самостоятелност, настилките от дървени пънчета. Все неща, които обикновено липсват при припряното ново строителство напоследък.

Зеленото дворче на сградата, с хълмчета дървета и цветя. Едноетажната част в дъното са складовете на апартаментите. Външните щори служат са слънцезащита, самостоятелност и сигурност.

Второто дворче е детската площадка с няколко различни зони.

Настилката при люлките е от дървени пънчета.

Детайл от стълбището.

Място за събирания, съобщения и поща до входа към всяка секция.

Появяват се две обитателки на комплекса и ни гледат любопитно. Накрая се престрашават и ни питат какви сме и защо снимаме. Обясняваме им, че къщата много ни харесва. Те казват, че на тях не, защото няма тераси. Чудим се, за какво са им тераси, когато живеят в двуетажни сгради с двор? Явно стереотипите за т.нар. идеално жилище са еднакви и по света, и у нас.

Черен блок до скала (и до българската резиденция)

Продължаваме към следващата цел от пътуването — още една сграда на bevk perovic arhitekti в околностите на Любляна. Пътуваме през изцяло жилищен квартал със спретнати къщи с дворове. Пак объркваме пътя — попадаме в тупик. И там изненадващо забелязваме българското знаме, закачено на една от къщите. Оказва се, че това е резиденцията на българския посланик. E, все пак намерихме нещо.

Изгубили надежда че ще разгледаме Pilon complex излизаме от квартала. И тогава случайно ги виждаме — два седеметажни блока до висока отвесна скала.

Това че тези блокове и предишните сгради са на едни и същи архитекти, си личи веднага — същите материали, същите детайли, същата детска площадка. Тук обаче вратите на входовете се заключват, има тераси с остъкление, а много от апартаментите са празни.

Въпреки че това не са социални жилища, апартаментите на първите пет етажа са супер малки. Направо се чудим какво легло може да се побере в тези спални, докато надничаме през прозорците.

На последните два етажа са организирани мезонети с дворчета. В тях обаче като че ли не живееше никой.

Pilon complex. Много добро решение за остъклени/неостъклени тераси. Въпреки това доста от апартаментите са празни.

Необитаеми изглеждат и големите апартаменти, мезонети с дворчета на последните два етажа.

Да живееш на първия етаж е предимство, когато средата е добре поддържана и безопасна.

Детската площадка с три вида настилки – чакъл, дървни пънчета и асфалт.

Студентско общежитие на дупки

Трета сграда, която разглеждаме е в съвсем различна част на Любляна — на пешеходно разстояние от центъра, близо да университета. Студентско общежитие отново на bevk perovic arhitekti.

Най-характерното за общежитието е облицовката от перфорирани панели. При терасите те са капаци тип “хармоника” и когато са затворени придават допълнително лично пространство към стаята. Когато са отворени не позволяват съседите да надничат какво се случва там.

Студентите имат специално помещение за велосипеди, достъпно единствено чрез магнитни карти. Според снимките в сайта на архитектите, имат и много симпатичен вътрешен двор, който обаче не можахме да видим заради строго контролирания достъп, разбира се не от портиер. За да влязат в общежитието, студентите отново използваха карти. Наблюдавахме как един доставчик носи пица — не му беше отворена вратата за да се качи, а момичето, за което беше доставката, слезе да я вземе.

Фасадата на общежитието облицована с панели, които в зоните на терасите функционират като капаци.

Детайл от фасадата.

Входът с велосипедите на посетителите и доставчикът на пица.

От другата страна — входът за велосипеди на обитателите.

Циганската махала в Марибор

Няколко дни по-късно пътуваме от Грац за Загреб. Специално се отбиваме в Марибор заради последната от списъка ни сграда на bevk perovic arhitekti — Poljane housing.

Намираме я в покрайнините на града, в безличен квартал с промишлени сгради. Паркираме и леко се учудваме на групата хора и деца, застанали пред един от входовете — досега не сме виждали подобни събирания в Словения и то в средата на работен ден.

Всички ни гледат подозрително, а едно от децата даже се приближава до колата и пита нещо. Сега забелязваме, че те са по-мургави от типичните словенци. Явно сме попаднали на циганската махала в Марибор.

Отблизо си личи, че сградите са нискобюджетни и за разлика от другите, които видяхме досега, не са добре поддържани. Въпреки това идеята на архитектите работи — балкончетата тип „кубчета“ осигуряват лично пространство и обитателите максимално са се възползвали.

Апартаментите на първите етажи имат дворчета, а под двете сгради има подземни паркинги. Детайлите са прости, дълготрайни и лесноизпълними.

Входът към подземния гараж.

Всеки по свой начин е обживял и “разкрасил” полагащото му се кубче-тераса.

На първия етаж има дори самодейно дървено покривче.

Край нас минава бавно голям стар мерцедес — отвътре ни гледат 4 мургави мъже по анцузи. След малко от единия вход излиза жена и се провиква: Мехмед! Мехмед! Мерцедесът спира до нея, тя се качва и отпрашват нанякъде.

Ще ме снимаш ли и мен — една мургава глава се показва от балкон на втория етаж. Снимахме го, разбира се.

***

Преди да отидем в Словения в Асоциацията имаше разногласия кои са любимите ни словенски архитекти — bevk perovic arhitekti или ОFIS. След пътуването обаче всички се съгласихме, че perovic са по-добри.

Общото между проектите им е стремежа всяко жилище или студентска стая да е максимално самостоятелно, колкото и малко да е. Отчитат гледките, слънцето и зеленината. Винаги организират детски кът и градинка, винаги с нискобюджетни, естествени материали. Задължително има добре организирани общи части — складове, място за колела, за боклук, паркинги.

Те изглеждат абонирани за социални проекти и успяват с ограниченията в бюджет и пространство да направят хубави сгради. Това се дължи на баланса, който постигат между прост, лесноизпълним детайл, функционалност и подходящ избор на материали, които дават добра визия на добра цена.

Интересно как получават тези т.нар. общински проекти — с конкурс или с директно възлагане. По който и начин да е, Словения няма за какво да се оплаква от обществените поръчки там.