Този месец позанемарихме рубриката “От последните 10 дни” (за интересните неща, които сме прочели или видели напоследък). Но с известно закъснение, ето я и поредната подборка:

Черна къща-пирамида в Хирошима, Япония

Тази къща доказва, че минимализмът не е само прави ъгли. В нашите очи идеята за къща-пирамида се свързва основно с кича или със самоцелния формализъм. Но ето, че е възможно да се направи пирамидална къща без да е кич. Е да, чист формализъм си е, но... Всъщност архитектите от Suppose Design Office твърдят, че са спазили традицията на първите японски къщи отпреди новата ера. Тогава хората живеели в дупки в земята, покрити със скатни сламени/тръстикови покриви.

В тази къща приземният етаж също е леко вкопан в терена и е изцяло от стъкло, в него са дневната, трапезарията и кухнята — нещата, които се нуждаят от най-много светлина. Насип в терена изолира обитателите от очите на съседите. Фасадите са от гланциран черен бетон.

Приземният етаж е остъклен изцяло и гледа към затревен насип, естествена преграда към улицата

На следващия етаж е родителската спалня, към нея е единствената тераса. Най-горе е детската, без прозорци на стените, но целият покрив е от стъкло. Тук е най-големият въпрос в къщата — как се чувстват децата, дали все едно са под открито небе, или като в комин.

Покривното остъкление отвън и отвътре в детската (photos: Toshiyuki Yano, Nacasa&Partners Inc.)

***

Квартална библиотека в гето или архитектите-хуманисти

Изоставен пазар в един от най-бедните райони на Банкок е превърнат в малка библиотека за хората от квартала. Библиотеката е дело е на TYIN tegnestue, петима норвежки студенти по архитектура, които вярват в социалната и хуманитарната роля на архитекта.

Книгите са малко, но от сърце. Но за местните хора сигурно това си е цяла александрийска библиотека

Получават финансиране от норвежки фирми, но най-важното е, че са успели да преодолеят скептицизма на хората от гетото, включват ги в обсъждания и организират местна работна група, която с естествени материали втора употреба реконструира старата сграда. Помислили са за наводненията, а в ямата на бившата тоалетна са посадили дърво. Станало е приятно чил-аут местенце сред жегата и гмежта на гетото.

Дървото в бившата тоалетна (вдясно).

В сайта на норвежците има още 3 подобни проекта: къщички за деца сираци в тайландско село, обществена баня и още една библиотека.

Друг проект на норвежците: Баня (вляво) и библиотека (вдясно) в едно тайландско селце. (Photos: Pasi Aalto)

Явно социалното проектиране наистина дава свобода на архитекта, спомнете си интервюто ни с колумбиеца Алехандро Пиньол — и там става дума за библиотека в беден район, местни материали и местни работници. И резултатът е същият — локална low-tech сграда, която обикаля блоговете за архитектура.

Допълнение (3 дни по-късно): Днес в ArchDaily излезе и пост за въпросната обществена баня на TYIN tegnestue.

***

Обсъждане на Музея на съвременното изкуство в София

Миналия месец заедно с още няколко архитектурни блога наводнихме блогосферата с постове за проекта без конкурс за Музей на съвременното изкуство. Питахме Меглена Кунева, Transformatori писаха писмо до институциите и медиите, Павел Янчев цитира Устава на Камарата на архитектите, а групата във Facebook вече е с над 800 човека.

По-миналата седмица ентусиасти организираха публично обсъждане за музея в сградата на съюза на архитектите. Беше поканен и автора на проекта, Бойко Кадинов. Той, разбира се, не дойде.

Изказаха се млади и стари, архитекти и художници, умерени, възмутени и още по-възмутени. От Института за паметници на културата чак сега изплюха камъчето, че преди 2 години не са одобрили този проект и той освен всичко друго е и незаконен.

Срещата беше по-скоро забавна. И всъщност този проект беше по-скоро полезен. Стана ясно, че има архитектурни блогове и че писането в тях има смисъл. Срещнахме и стари познати във Facebook. И най-вече покрай този музей се заговори по-остро за липсата на конкурси и се вдигна толкова шум, че вече ще е все по-трудно да се действа тихомълком по важни проекти. Нали?