Соц носталгията взе да се изтърква. Експлоатираха я в реклами на салам, в клипове, заиграващи се с диско-естрадата, в снимки на телевизори “Опера” и архивни москвичи, в новите-стари бонбони “Амфора” и лютеница “Хорце”, в цитирането на реплики от “Оркестър без име” и “Опасен чар”.

Членуваме във Facebook групи като “Режисьор на дублажа Трендафилка Немска” и “Когато бозата беше от 6”. И се заглеждаме, ако случайно хванем по телевизията поредното повторение на “Синьо лято” и “Васко да Гама”.

Но за 2 дни в бивша правителствена резиденция установих, че соц носталгията в туризма (и в архитектурата) все още не е достатъчно експлоатирана. Дори там, където може да бъде.

Свети Врач и Тодор Живков

“Свети Врач” сега е само тризвезден хотел край Сандански, а навремето, както казах, е бил луксозна резиденция за партийната и държавна върхушка.

Слуховете твърдят, че Тодор Живков никога не е спал там, но всичко е направено така, сякаш винаги са го очаквали. Има апартамент за него, зала за заседания, огромен парк, спа център, много мрамор, бръшлян и фикуси.

Как се стига до там?

По пътя за резиденцията се изгубих няколко пъти, докато накрая, на едно кръстовище, видях тази табела:

Ако се съди по шрифта и, хм, специфичния стил, табелата не е от соца

Хубаво, има табела, казах си, но наляво или надясно да тръгна? След дълго взиране забелязах малката стрелкичка в долния й ляв ъгъл и успокоен подкарах наляво. А можеше да се направи хубава табела в тържествена соц стилистика.

Паркът, ах, паркът

Резиденциятя носи потенциал да е много повече от тризвезден хотел — влизайки, първото нещо, което виждаш, е огромен личен парк-ботаническа градина, в която многото видове дървета, храсти и треви са композирани като по учебник. И езеро като за картичка.

И понеже никога в резиденцията не е имало много хора, предполагам, че големците са се разхождали в този парк като в райска градина.

И за да се допълни райската картинка, ще разкажа как едно дете бягаше из парка, хванало черен заек за едното ухо. След него бягаше и баба му и крещеше: “Пусни зайчето, пусни го, ще умре!” Най накрая бабата настигна детето и то пусна заека в близките храсти. Колко луксозни хотели имат такъв парк, в който дете може да хване заек?

Интериорите са сравнително запазени

Фоайетата и коридорите са си класически луксозен соц от 80-те. Настилките са от мрамор, няма мокети, а персийски килими (предполагам тъкани специално за тук), стените са облицовани с врачански варовик или дървена ламперия, окачените тавани са дървени и на нива. Всичко е сравнително добре запазено и чисто.

Снимах 12 вида лампи и полилеи в нещо като 2 фамилии: с висящи стъкълца (тип полилей, ползват ги в по-луксозните фоайета, зали и апартаменти) и със сфери (на долния ред вдясно — за тераси, бани, коридори, има варианти от 9, 4, 2 тела)

Войната на шрифтовете. Старите месингови букви с изчистения и типичен за времето си шрифт Футура (вляво) изчезват. За сметка на надписи от лепено фолио с някакъв гробищен шрифт (вдясно).

Някои стаи са нови, други — не

Искаше ми се някой да ме разведе из резиденцията и да разкаже: “В тази стая е спал Хонекер пез 87-ма, тук е идвала делегация от Куба” и т.н. (Можеше и да са измислени истории.) Но нямаше такъв тур.

Част от стаите са ремонтирани и обзаведени с нови мебели, а големите апартаменти са си с оригиналното обзавеждане.

Част от президентския апартамент

Дневната в президентския апартамент

“Стаята на Живков? Нищо особено”

Докато снимам залите на т. нар. президентски апартамент (който е на целия последен етаж), виждам, че най-голямата врата е отворена за чистене. Питам камериерката дали може да вляза да снимам.

— Па може, то не е нищо особено — казва тя. — Стаята на Живков е това, но има и по-луксозни от нея. С тераси.

“Стаята на Живков” се състои от кабинет с празна библиотека и бюро, спалня и огромна баня с огромен прозорец. Няма тераса.

Според камериерката това е “стаята на Живков”

И “банята на Живков”. С голям прозорец на стената, която не се вижда

Репликата “То не е нищо особено” я чух още веднъж, когато поисках да снимам заседателната зала. Кое не е нищо особено?

Закуската е тематична

Няма шведска маса.

— За закуска предлагаме чай комплѐ — казва белокос сервитьор с бяла риза и черен панталон, който сякаш е бил тук и преди 25 години и пак е изглеждал така.
— Какво е чай комплѐ?
— Чай, сирене, хамбургски салам, яйце, чисто масло, конфитюр. Но ако желаете нещо друго, можем да ви направим пържени филии…
— Нека е чай комплѐ.

Не съм ял чай-комплѐ от казармата. А преди това от почивните станции, в които съм бил с нашите като малък. Но тук си изглежда съвем тематично.

Терасата на ресторанта

Басейнът

Музей на соца с вехтории

В едно помещение над басейна (изглежда нещо средно между кабини за коментатори и “барче”) е устроен умилителен (и леко кичозен) “музей на соца”. С портрети на другари от ЦК на БКП и КПСС. С пионерски калпачета, чавдарски поръчения, томовете на Ленин, Маркс, Енгелс и Живков, стари плочи и бюстове. Да, и телевизор “Опера”. Няколко чужденци гледаха и се усмихваха.

Музеят на соца. Портрети, книги, знамена. И фризер на Делта

***

В хотела цари едно особено, да го наречем, соц спокойствие. Наоколо е тихо, пеят птички. Нищо че в единия от дните имаше някаква сватба — младоженците се снимаха кротко до езерото, а вечерта вднигнаха малко шум в ресторанта.

А соц остатъците могат да се използват много по-силно и пазарно.
И не само с кичозно събрани в една стаичка знамена, бюстове и червени връзки, които могат да се намерят във всеки антиквариат (ако не и все още във всяко мазе).

Така както в Лондон си пазят 60-тарските бруталистични бетонени комплекси и днес те са туристическа атракция, “Свети Врач” би бил доста по-интересен, ако рекламира повече соц миналото си. Ако реставрира старите настилки, облицовки и надписи. Ако това, което не може да се възстанови, се замени със съвременни елементи, така че да изпъква старото. Ако умишлено се казва, че чаят-комплѐ и пържените филии са традиционни балкантурист закуски. Ако се измислят истории за посещения на държавни ръководители. И най-вече, ако се приложи яка (с извинение) дизайн стратегия за подчертаването на характерния стил.

***

Още: 132 снимки от резиденцията, филмче от фойетата и пост за една друга (морска) резиденция.