WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Работа: Къщи под Стара планина (част 1)
от WhATA, 2.10.2008 | 26 коментара
Трябва да проектираме пет къщи край едно селце в подножието на Стара планина. По задание това трябва да бъдат еко къщи с добра енергоефективност.
Къщите се проектират върху бивши ниви с хубава гледка на север към планината.
Гледката на север
Близкото село си е обикновено българско село без някаква уникална архитекура. Интересното е, че доста от къщите са построени с малки кирпичени тухли и стоят неизмазани.
Типична къща в селото: каменен цокъл и стена от кирпичени тухли.
Детайл: кирпичените тухли и каменната зидария
Какво правим
Винаги, когато проектираме, търсим връзка с конкретното място, която може да се прояви и по най-налудничав начин (а не “силуетът на къщата повтаря силуета на планината” например).
В този случай си съчинихме историята на мястото и от нея стигнахме до принципи в решението.
Историята
Някога тук е имало поляни между селото и планината:
Хората са ги превърнали в ниви. Изравнявали са нивите и са се получили тераси. Така нивите са придобили граници с различна височина:
Махнали са камъните от нивите и са ги струпали по границите – така границите станали по-осезаеми. Границите са маркирани и с орехови дървета:
Къщите
Ние адаптираме бившите ниви в къщи като:
- Връщаме камъните от границите във вътрешността на нивите
- Използваме върнатите камъни за северните стени на къщите
- За стените на изток и запад използваме кирпичените тухли от селото — имат много добри топлотехнически показатели, а и са местен материал
- Правим затревен едноскатен покрив с наклон на север, към планината. По този начин къщата изглежда като изникнала от нивата, просто е отместила парчето земя нагоре. Затревения покрив предлага и добра естествена изолация
- Южната фасада е остъклена и тя е най-високотехнологичния енергоефективен елемент в къщата
- Оставяме орехите по границите, но засаждаме и малини
Схема на “образуване” на къщата. Къщата в окончателния си вид няма да изглежда така, това е само принципна схема. Камъните от синура (границата на парцела) отиват в северната стена, тухлите от селските къщи отиват в източната и западната, а слънцето се лови от южната и колектори на покрива. Тревата от нивата под къщата се качва на покрива
По този начин когато идваш от селото виждаш къща (село), а когато гледаш от планината виждаш затревените покриви (природа). Използваме буквално местните материали, за да получим смесица между low-tech и hi-tech.
От селото виждаш село, от планината — планина
Поуката
Преди бяхме писали за лофтовете. Това също е лофт. Или поне принцип на лофт. Защото лофтовете са адаптация на бивши производствени сгради (фабрики или складове) в жилища. А това е адаптация на производствена земя (нива) в жилища. При лофтовете се стремиш да запазиш колкото се може повече от оригиналната сграда. Ние се стремим да запазим колкото се може повече от нивата и материалите около нея.
***
Скоро ще пуснем и нов пост за селището в Родопите — другият проект, който отразяваме в блога.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Спас Колев ( 2 октомври)
Тухлите няма как да “имат много добри топлотехнически показатели”. Може да ви харесват на вид, но енергийната ефективност си иска истинска топлоизолация. Въпрос на аритметика.
howbizarre ( 2 октомври)
Таз.. ъм.. трева по покривите – самичка ли ще си расте?... ще се напоява ли..?
Може и няколко шипкови храста да се добавят – за обогатяване на аритектурата/средата и заздравяване на хумоса под тревните площи... :о)
Яка история...
el ( 2 октомври)
Страшно много ми харесва:) Споделих го с куп приятели.
Боби ( 2 октомври)
И мен ми е интересно тоя кирпич как ще изолира добре като модерна материя, разработена специално за това...
Пък и за тревата – като знам какъв зор е да поддържам 6те квадрата райграс с детелина пред офиса, не ми се мисли за 100-120 кв. м. покрив, пък и как се качва косачка, как се полива, как се тори...
Николай ( 2 октомври)
Спас Колев, Боби,
Стените с тухлите ще бъдат трислойни: тухли-топлоизолация-тухли. Няма как да е без изолация. Каквато и да е къща, не само енергоефективна.
howbizarre, Боби,
Зелените покриви не са проблем като технология от близо половин век:
Ghibli ( 2 октомври)
А кирпичът от вече построени къщи в селото ли ще се взима? Питам заради “тухлите от селските къщи отиват в източната и западната”.
tarelka ( 3 октомври)
a tok ,woda ima li?
Creator ( 3 октомври)
Идеята е супер – благородно ви завиждам за проекта.Иначе ако искате да бъдете “еко до край” – не ползвайте “фибран” между керпича ,а го напълнете със чоп ,или слама.Също северната каменна стена би трябвало да се подсили с още по яка изолация – защото камъка е по-топлопроводим от керпича.Интересно ми е да видя детайла на връзката между кирпич и високотехнологична дограма.На нея капаци като на снимката на селската къща също не са лоши от архитектурна и енергоефективна точка.С нетърпение чакам готовите къщи.
И.Е. Станков ( 6 октомври)
Идеята изглежда доста яка! Чакаме нови постове с подробности.
Много ми е интересно наколко гъсто ще са тези нови къщи? Това решава всичко.
Didko ( 6 октомври)
Границата кирпич/остъклена фасада е май доста рязка, но нищо. Ще видим дет’ се вика :)
Mok ( 7 октомври)
Пичове идеята ви е много добра, не малко големи архитекти ползват такъв “еко”-тип мислене за някои проекти – материалите от място, ненамесване в средата, модерен детайл и проста архитектура и тн.
Естествено, ясно е, че както на всяка сграда ще има въпросителни – колегите по-горе са наблюдателни, но за всичко в случая си има решение – просто или сложно. Технологично би трябвало да е осъществимо всичко това.
Въпросът със зелените покриви седи малко по-различно отколкото го пише в енциклопедиите. Това, което работи в студени и дъждовни страни е наклоненият покрив (ако ще и затревен да е). В по-страни с по-мек климат върви дори плосък затревен покрив. (Лично аз имах сблъсък с колеги американци с които работихме по един проект и те предложиха плоски озеленени покриви, но без да са наясно със зимните условия в БГ- просто не върви – нито инвеститорите приеха идеята, нито строителите, с които се съветвахме). Така като гледам идеята за едноскатен покрив във вашата картинка е приемлива, но ще ви спаси ли такъв лек наклон от язви в покрива (водата първоначално не е проблем – снегът е) – опитът ще покаже.
Както и да е – по-важното, което исках да попитам е (гледам, че никой не е обърнал внимание) генерално и изначално:
Идеята е от селото се виждат къщи (село), а от планината – хълмове (природа). Не е ли по-правилно според вас от планината да се виждат къщи, а от селото погледа да е към природата, не към друго село?
Николай ( 7 октомври)
Ghibli,
Не го приемай буквално. Няма да събаряме селото. Камъните от синурите се ползват буквално, но тухлите от къщите — не. Лошо сме се изразили.
И.Е. Станков,
Парцелите са средно по 3-4 дка, което осигурява добро отстояние на къщите една от друга. Освен това разполагаме всяка къща така в парцела й, че в гледката й да не попадат другите къщи (доколкото може). В някой от следващите постове ще покажем.
Мок,
Обмисляме и този вариант, това е другата интерпретация на темата “контекстуална архитектура”. Зависи от гледната точка.
raine ( 7 октомври)
Здравейте! Интересно ми е да проследя и работата ви по-нататък. Мок, гледайки картинките не виждам противоречие. Сградите ще се намират на място, което в момента е между селото и гората. След намесата им границата вместо да минава по терена и да има ляво-гора, дясно-село; ще се премести по вертикала и ще се получи горе-гора, долу-село.
tarelka ( 8 октомври)
ideikata ne e losha.obhto vzeto purvoto koeto ti idva na um.a vazmojno li e da sa savsem nividimi? :)i otgore i ot dolu ?
skizite sa vi groznowati nito karikatura nito artisti4ni,no towa ne e tolkova vajno.interesno kato tolkova obichate detaila kak stre reshite tuk detailite…
Mok ( 8 октомври)
raine – или по-точно “горе – село, малко по-нагоре – гора, а долу – село+гора” (ако държиш да сме прецизни). Не това имах предвид.
Идеята ми е: като си в селото – виждаш друго село + планина отгоре, вместо ниви, камъни и планина. Нямам нищо против да гледам една планина с 2-3 хижи, даже напротив – гледката се обогатява, но в случай, че сградите са много – не е сигурно какъв ще е резултата (а в случая са 5 – нито малко, нито много, че да се нарече “село”). Разбира се тук давам лично мнение или по-скоро възглед за решаване на някакъв вид проблем. Тук е решен по един начин, аз мисля, че друг би бил по-правилен, но и по ДВАТА може. Още веднъж поздрави за така простичката и толкова добра идея.
lindyhopper ( 8 октомври)
В началото на годината пътувах до Париж с един много приятен чичо, който се оказа строителен предприемач. Последните му обекти бяха “екологични къщи’ в южна Франция и източна Европа. Интересуваше се от инвестиране в България. Интересно ли ви е с какви материали и технологии работеше този човек, за да ви свържа?
JENIKA ( 9 октомври)
interesuvam se ot komunikaciite – tok( i kak se svarzva prenosnata mreja s pejzaga), pat – asfalt,nakloni, po4istvane prez zimata(ima li vrazka sas sega sashtestvuvashti takiva), voda i naj-ve4e kanal, zashtoto tezi teraski s izgrebni iami( koito v selcata nikoj ne izgrebva)dali niama da zapo4nat da se podkopavat, ako se jivee po-intenzivno v tezi kashti. Vse pak savremennoto bituvane predpolaga mivki( niakolko v doma), peralni, dush po niakolko pati na den ot 4lenovete na semejstvoto. Tova si e edna dobra konsumacia.
TT ( 9 октомври)
Не откривайте топлата вода.
Има цял сектор в строителството по тази тема
С изчисления, с богат практичен опит, с доказани технологии.
Между другото в Пловдив, в Стария град има Реставрационен център “Данчова къща” – проведе над 10 семинара (практични и теоретични) по темите “Глина, строителство с глина. Глинени техники и технологии”. Вижте и www.lehmbau.de съответно www.lehmbau-termine.de, www.lehmbau-jobs.de, www.lehmbau-maschinen.de и много други. Между другото съм готов за конкретен диалог и контакти по темата
Boyo (13 октомври)
Пичове, евала за идеята, страхотна е!
Кирпичът и всички други стари материали са с прекрасни свойства. Единствената разлика между тях и тези дето се ползват сега, е че са много по-трудоемки и скъпи за производство. Ако имате добри майстори (търсете ги в селата) само кирпич ви е достатъчен, въобще не трябва изолация. Тревните покриви са стандарт във фарьорските острови, шотландия, скандинавия и т.н., а се срещат и на места като Румъния, Унгария, Белгия и други. Няма никакъв проблем с тях – имат отлични изолационни свойства. Както писаха други – с добавка слама, или пък дървена облицовка, става още по-добре.
За пътя дотам – с камъни ще е скъпо, но най-добре ще се върже.
Пишете за развитието на проекта!
Mok (15 октомври)
“Няма никакъв проблем с тях – имат отлични изолационни свойства.”(?)
Топлоизолационни – да. Хидроизолационни – спорно. Щом толкова сте наясно – няма да споря с вас, но само не знам дали от личен опит говорите или от каквото сте прочели за Унгария, Румъния и тн.
А за майсторите в селата – да бе да. Почти ме убеди. Шансът е 1/100.
ева (15 октомври)
аз пък само седя и се радвам... хич не ми е до технически подробности и гледни точки. мили хора, всичко е възможно, важното е да има добра идея. успех...
Boyo (17 октомври)
Драги МОК, първо проблем с хидроизолацията няма. Проучете как се справят с това в изключително дъждовните Шотландия и Фарьорските острови. Майстори по селата има страхотни, въпросът е да ги намериш.
Mok (20 октомври)
драги бойо, майстори навсякъде има, въпросът е да ги намериш.
Интересно ми е къде в БГ има качествен озеленен покрив на къща. Детайлът ми е ясен, има няколко системи, които се разпространяват тук, нито една от които обаче не ме впечатлява ама хич. Но ми се струва, че превръщаме поста на колегите в поле за лични спорове. Нека се справят с това, което са започнали, аз само дадох менение. Не съм имал за цел да споря с никого, а озеленени покриви и в аляска има, не е това въпросът.
hristo ( 5 ноември)
до ТТ
не разбирам немски, а ми е интересно как ще се правят глинените стени, не е ли много трудоемко да се правят тухли, колко ще съхнат и тн. може да ми пишеш и на hristo16@abv.bg
г-н Керим (19 октомври)
Аз съм строител отдавна идеята за еко къщи е отдавна в мен защото последно време ремонтирвам къщи до ключ на чужденци. исината е че много държат на естествените еко материали.Еко къщите от керпич имат голямо бъдище.
Еми (10 септември)
Здравейе
Много ми хареса идеята Ви и не само това, търсите ли работници – много ми харесва да правя нещо с ръцете си – да реставрирам, готова съм да се уча