Не знам дали забелязахте, но докато някои (още!) спорят дали да се събори Паметникът на съветската армия в София, ще оцелеят ли СДС и ДСБ на следващите избори и грешка ли беше да се събаря Мавзолеят, соцът стана толкова хипстърски модерен, че чак на нас вече ни е неудобно да пишем за него.

Обаче, независимо дали носите старите очила Adidas на майка си от 80-те или търсите някакви трейнъри, които да приличат на “онези” Ромика, искаме да припомним, че засега в България няма нито една сграда от периода 1944 – 1989 г., която да се счита за историческа ценност и да е обявена за паметник на културата. И не че се оплакваме, но беше много тъпо да събарят ресторант Ропотамо и да топлоизолират видимия бетон на Руския културно-информационен център примерно.

Но надежда има.

Утре (неделя, 20 май) в Партийния дом (нарочно там, разбира се) ще бъде представен международният пилотен проект АTRIUM (Architecture of Totalitarian Regimes of 20th century In Urban Management) посветен на това как да се вгради архитектурата на тоталитарните режими от 20 в. в управлението на съвременните градове в Югоизточна Европа. Участват 10 страни от ЕС плюс България. Звучи дълго и трудно за запомняне, защото е европейска инициатива, разбира се.

Партньор от българска страна е Националния институт за недвижимо културно наследство – София (НИНКН). Оттам е и надеждата, че тези сгради с времето може и официално да станат държавна ценност.

Ние няма да успеем да отидем на представянето, въпреки че като видни соц апологети сме набъркани в инициативата, но вие следете за АТРИУМ занапред. А ние ще пробваме да направим поредица от клюкарски постове как се влиза в тези сгради и какво им е ценното.

Шест български обекта

И ако още се чудите кои са шестте соц-архитектурни обекта, с които България участва в този европейски проект (освен с Димитровград, естествено), пробвайте да отговорите на въпросите по-долу. Отговорите — накрая.

1. Строежът на кой важен обект в България е бил ръководен от генерал?
   • Военното НДК
   • Паметникът на Съветската Армия
   • Дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа
   • Софийското метро
2. Къде се намира залата, където на 10 ноември 1989 г. ЦК на БКП взема решение за сваляне от власт на дългогодишния си Генерален секретар Тодор Живков?
   • В Партийния дом
   • В подземията на НДК
   • Никой не знае, говори се даже, че Тодор Живков бил заместен от двойник на онези събития
   • В конгресната зала на Дом 1 на Резиденция Бояна
3. Кой емблематичен строеж от соца е бил завършен за рекордните 30 дни?
   • Мавзолеят на Георги Димитров
   • Монумент „Знаме на мира“
   • Подземният тунел от Партийния дом до Резиденция Бояна
   • Вилата на Вълко Червенков
4. Колко подземни нива има НДК?
   • 3
   • 7
   • Не знам, но след един концерт на Лили Иванова нещо се обърках и излязох някъде в Лозенец
   • Никой не знае, не е запазена документация
5. Кой правителствен обект е свързан с най-значителната градоустройствена намеса в новата история на София?
   • Булевард България
   • Пътен възел Драгичево и магистрала Люлин
   • Ларгото
   • Питайте виладжиите в Бояна
6. Кое е най-известното място за графити в София?
   • Оградата до нас
   • Онзи изоставеният паметник пред НДК, как му беше името
   • Мавзолеят преди да го срутят
   • Паметникът на Съветската армия, западната страна, скулптурна композиция „Отечествената война“

Всеки път, когато минем през метростанция Софийски университет или Стадион Васил Левски, се чудим защо най-демократичният, добре организиран и масов (130 участници от над 15 страни) архитектурен конкурс у нас беше за една поляна в Дружба 2.

Явно така се е получило. А и винаги е по-добре общината да рискува с такива авангардни прояви като международни конкурси, организирани от някакви периферни организации като списание 1, за по-нецентрални райони.

Междувременно, докато победителите в конкурса преработват работите си, а списание ABITARE издаде един доста сполучлив брой на тема конкурсите в България и Метростанция 20 в частност, в подлеза на НДК кипи ремонт.

Спирка на НДК има още от соца

Още със строителството на НДК е била предвидена и изградена подземна връзка, спирки и подходи към бъдещия софийски метрополитен. След това спирките били запечатани, входовете им били закрити с типични соц-синтез скулптурни релефи, а в подходите към бъдещата метростанция НДК се настанил деветдесетарски базар.

Е, сега базарът го няма (добре), спирка НДК вече е вързана към общата мрежа на метрото (още по-добре), но посоката, в която е тръгнал “модерният фейслифт” на подлеза, изобщо не ни обнадеждава.

Защо сме притеснени

Ако ни питате нас, подлезите на НДК са си супер. Ако се махне гадното визуално наследство от 90-те, табелите, грозните надписи, изчисти се камъкът, подменят се изгнилите дървени ръкохватки, ако всички лампи светят, а плъховете са избутани поне до ниво -3, подходите към метространция НДК са готови.

Нещо повече, така София ще има метростанция с характер и уважение към околната среда, добре обвързана с емблематичната (ми да) сграда от соца над нея. Няма нужда от чудеса от храброст.

Обаче нас никой не ни пита.

Какво се ремонтира

Свалят се окачените растерни бетонни тавани:

Явно ще се подменят и настилките.

Разбиват се цоклите около колоните, които бяха оформени като места за сядане със скрито (макар и неработещо осветление). Сигурно и каменната облицовка на колоните ще отиде:

Демонтират се дървените парапети на стълбите към подлеза, също със скрито осветление (също неработещо). На бас, че този детайл го има във всички учебници по интериор и парково оформление на УАСГ:

Разбира се, може проектът да е много хубав, ние да грешим, а строително-ремонтните работи да заблуждават.

Агитпроп, за всеки случай обаче, снимайте там за филма, че да не се затрие нещо.

След като за жалост почти никой, живеещ в интересен апартамент или къща, не ни покани на гости, започнахме да влизаме сами. То това не е много за разказване, но пък историята е интересна.

Мотел Рилци се намира малко след изхода на Благоевград в посока София. Винаги когато сме минавали оттам, сме заглеждали характерните покриви и сме се чудили как всъщност изглежда сградата и дали работи.

И в една поредна празнична сутрин, вместо да чакаме край фурната да се изпече агнето (имаше кой да чака), решихме да проверим какво се случва с мотела.

Надписът с името на мотела почти се е разпаднал.

Мотелът откъм пътя.

Мотелът, естествено, не работи. Паркингът е огромен, но празен и обрасъл с трева. Излязохме предпазливо от колата — не ни подгони никой, нито човек, нито куче.

Набрали смелост, тръгнахме да обиколим сградата. Ицо вървеше напред, въоръжен с фотоапарат, а аз след него с пръчка в ръка, оглеждайки се за кучета.

Откъм пътя сградата изглежда ниска, разлята и добре вписана в терена. Оказа се, че това е частта с ресторанта — двуетажна, със страхотен покрив, отводнен със скрит олук и барбакани, и интересен детайл на витрините.

Наклоните на покрива са достойни да се покажат в някой учебник.

Oтводняването със седящ олук, завършващ с барбакан.

Витрините на ресторанта на южната фасада.

И отблизо.

Основната част на мотела обаче не е същата. Подразни ни, че е висока 5 етажа, което разваля добрата пропорция.

Хареса ни козирката на входа и тънките, дълги балкончета в потъналите зони между отделните части на сградата.

Мотелът от юг е пететажна сграда.

Главният вход и козирката.

Симпатични тераси в зоните между основните обеми.

От боклука — в багажника

След като разгледахме и поснимахме, ни обхвана вехтошарската треска. В купчината боклук струпана отпред се виждаха хубави бюра, имаше керамични кашпи (някои още здрави) и изпопадли букви от надписа РЕСТОРАНТ.

Не можахме да ги оставим. Ицо докара колата и натоварихме в багажника две кашпи и две букви. Не е ясно за какво са ни, но пък да ги оставим да се унищожат съвсем, сърце не ни даде.

Купчината с боклуци, на която не можахме да устоим.

Захвърлени керамични кашпи. След упорито ровене успяхме да подберем две здрави.

И тогава беше моментът, в който трябваше да се качим в колата и да си тръгнем към фурната с агнето.

Но… любопитството надделя.

Взломът

— Трябва да влезем да видим какво е вътре.
— Ама да не ни подгони някой?
— Няма никого, от един час се въртим наоколо, викаме, шумим, някой щеше да се е появил досега.

За влизане избрахме един счупена балконска врата, на първия етаж от задната страна на сградата. Ицо влезе, а аз се върнах да го чакам при колата.

И в този момент изтръпнах — входната врата на мотела, досега затворена и заключена, зееше отворена, а на на бравата висеше връзка ключове.

В мотела имаше някой. И това не беше само Ицо.

— Има ли някой? — подвикнах аз. Реших да привлека вниманието на евентуалната охрана, за да не изглеждаме като престъпници, а и за да изтъргуваме няколко вехти, но прекрасни кожени фотьойла.

Никой не отговори. Извиках още няколко пъти, дори, в паника, честитих празника, за да покажа, че идваме с добро. Нищо.

В този момент чух звук от паркираща кола, обърнах се и… от един микробус излязоха две яки момчета с бухалки в ръцете.

Бухалки, бяло BMW и човек в храстите

С най-невинната си физиономия честитих празника на момчетата и обясних, че съм намерила вратата отворена и чакам някой да излезе, но няма никого.

Очевидно не приличах на взломаджийка (как лъже понякога външния вид) и те не ми обърнаха внимание. Хвърлиха един поглед във фоайето и затичаха към задната фасада.

В този момент и Ицо се зададе иззад ъгъла. След него, от един храст изскочи дребен възрастен мъж, започна да сочи Ицо и да обяснява нещо на момчетата с бухалките.

Е тогава си казах, че няма да ни се размине.

Но… явно и Ицо, също като мен, не прилича на взломаджия. Питаха го какво прави, той каза, че разглежда и те отпрашиха по-нататък, явно да търсят истинските взломаджии, заради които са ги извикали.

Не можехме да повярваме на късмета си. По най-бързия начин се качихме в колата и потеглихме (с кашпите и буквите в багажника).

И тъкмо си мислех, че сме се измъкнали, когато при изхода на паркинга ни пресрещна друга кола — бяло BMW — и ни препречи пътя. Като по филмите.

— Какви сте вие?
— Архитекти сме, минахме да разгледаме сградата отвън…
— А за какво ви е да я разглеждате?
— Ами сградата е строена през социализма, и е много характерен пример за архитектурата на мотелите от този период, освен това…
— Добре, добре, тръгвайте.

Епилог

Оказа се, че в мотела наистина е имало охрана — възрастният човек живеел в стая на втория етаж, но като разбрал, че има някой в сградата, излязъл и се скрил в храстите. Защо не излезе да си говори с нас, а веднага се обади на биячите, така и не разбрахме. Явно е помислил, че сме много и лоши.

После поразпитахме. Оказа се, че мотелът е частна собственост на човек от Благоевград, но от години не се използва.

Надяваме се, ако някога решат да заработи отново, да запазят сградата и интериорите в оригиналния вид.

С малък ремонт и претапициране на мебелите можем да си имаме един чисто нов стар, соц мотел.

Освен 10-те кооперации, в които искаме да влезем, в София има поне 10 къщи, които си струват да станат част от образователен архитектурен тур на столицата. И в които нямаме против да ни поканят.

С едно изключение никоя от тези десет къщи не е във (екс-)вилните квартали. И това е съвсем умишлено.

Една от най-характерните градоустройствени черти на София е сравнително ниската централна застройка от 4/6-етажни кооперации. В града няма оформено “сити” от много високи сгради, въпреки плановете за такова по бул. Тодор Александров, които частично се провалиха (надяваме се завинаги) от икономическата криза. Високите сгради в центъра са единици и служат за пунктови акценти (например Енергопроект, няколко жилищни блока, хотел Родина, сградата на КНСБ и още няколко).

На този фон оцелелите самостоятелни парцели с еднофамилни къщи действат изненадващо и навяват романтични спомени за едни пред-панелни времена, с царски балове и карети, със замислени писатели на прозореца или пък за забранен номенклатурен лукс.

И така. Започваме от Лозенец.

Къщата “Корбюзие” на ъгъла на ул. Милин камък и бул. Джеймс Баучер

Може да не си личи на пръв поглед от дърветата, но тази къща е изключителен пример за предвоенен жилищен модернизъм. А ние много рядко използваме думата “изключително”.

Вероятно е строена в края на 20-те или началото на 30-те години на миналия век. Всеки елемент е като по учебник, писан от Корбюзие и Мис ван дер Рое едновременно — тънките плочи на козирките, лентовидните прозорци, облият балкон, покривната тераса, смелото смесване на кръгли и правоъгълни отвори, овладяването на терена.

Входът откъм ул. Милин камък е подчертан с тънка колона и още по-тънка козирка

Към бул. Джеймс Баучер лентовидните прозорци са разбити на равномерни правоъгълници.

Изобщо не е лошо студентите от близкия УАСГ да идват тук да се учат как да проектират фасади и да слагат прозорци. И не само.

Интересно дали по оригинален замисъл в интериор е била решена като еднофамилна къща (с дневна част долу и спални горе) или като двуфамилна (както изглежда, че се ползва днес).

Къщата на Сирак Скитник, ул. Борова гора, Лозенец

Къщата на Сирак Скитник в долен Лозенец е като от приказка на Братя Грим.

Проектирана е от един от най-добрите архитекти от преди войната — Георги Овчаров — и носи неоготическия дух на жилищните му сгради с емблематичните червени тухлички и арковидни прозорци.

Била си е тъкмо на мястото, когато площад Журналист е бил в края на града, до гората, преди лозята.

“Онова” прозорче

Входната врата

Две (типови) къщи в Лозенец

Избрахме тези къщи под хотел Кемпински не заради уникалната им архитектура (стандартни едно/двуфамилни жилищни сгради от соца), а заради непретенциозния начин, по който предлагат отлична среда за живеене на 10 минути пеш от центъра. Двор, приземен етаж с мазе, тераси към спалните, място за лятна трапезария, лозница и най-експерименталния гараж на стръмен наклон, който сме виждали.

Входът от север

“Гаражът”

Тъжното е, че само преди 15 години така изглеждаше един цял квартал, а днес там такива къщи са изключение.

Къщата на Милко Балев на ъгъла на ул. Бигла и ул. Златовръх

През соца за еднофамилните къщи от подобен вид са били запазени т.нар. престижни вилни райони. Много рядко могат да се намерят в толкова централна част на града, където обикновено откриваме не по-малко качествените номенклатурни жилищни блокове (има един например съвсем недалеч, на ул. Кораб планина).

Е, къщата на Милко Балев, е изключение. Издържана е в добрите соц традиции — с частична каменна облицовка, дървени сачаци на терасите, хубави парапети. Можеше да е малко по-ниска, покривът е малко тромав, но пространствата изглеждат обещаващи — особено дневната част със зимна градина на първия етаж.

Входът на къщата откъм ул. Бигла. С гараж и “раздвижени” обеми от късния соц

Къщата “на професора” на бул. Патриарх Евтимий

Тази къща между Попа и НДК май не беше на професор в действителност (бяхме чели за нейните собственици много отдавна в един стар брой на Наш дом, който така и не открихме). Но в нея определено има нещо “интелектуално”. Сигурно заради каменната облицовка и супер сдържания силует с еднакви прозорци.

Софийски модернизъм от 30-те години на миналия век, по дух тази къща ни прилича на една кооперация в Лозенец, за която бяхме писали много отдавна.

От интериора очакваме хубаво вътрешно стълбище и голяма библиотека.

Неочакван поглед към същата къща през паркинга на ул. Аспарух. Вертикалният лентиводен прозорец вероятно е на стълбището.

Резиденцията на английския посланик на бул. Васил Левски

Резиденцията на английския посланик е една от най-добре запазените и поддържани жилищни сгради с представителни функции в София. Толкова е добре запазена, че изглежда връстница на новопостроените къщи в подобен стил из Драгалевци и Симеоново през 90-те (при които обаче английският аристократизъм не се е получил твърде).

Всъщност сградата е тук още от началото на 20-ти век, строена е в популярния по онова време “едуардиански” стил и има респектираща симетрична фасада откъм булеварда и приятелска жилищна част с добре поддържан (скрит) двор на юг. И “асма” с една от най-старите глицинии в София.

Предполагаме, че интериорът ще докаже как може една всъщност доста голяма къща да създава приятна, светла атмосфера с добра връзка с природата.

Южният двор с типична пейзажна английска градина и “асма” от глициния

Къщата с ягодите на ул. Сан Стефано 6

От носталгичните къщи от царско време в района на Оборище, тази ни е любимата. Ягоди отдавна май няма в двора, но си запазваме правото върху името.

Заради неопределения й стил сме влизали в ожесточени спорове, но продължаваме да твърдим, че в нея има много български сецесион с орнаментите и капителите, вдъхновени от Първото българско царство. Има и много приказен историзъм, който сигурно кара хората, минаващи по ул. Сан Стефано, да въздишат горко за славните времена на стара София и да кълнат новия собственик на къщата, който очевидно я чака да се саморазруши.

Част от интериора на тази къща е сниман във филма “Опашката на дявола” и все пак, господин Златев, дали може едно кръгче и из горните етажи?

Къща в кв. Яворов

Още един представител на хубавия предвоенен софийски модернизъм. Обли балкони, тънки плочи, “корабни” парапети.

Искаме да видим облата дневна, стълбата към горния етаж и стари снимки на интериора.

Къща в Княжево

Княжево може да изненадва, нали? Тази къща се намира в края на бул. Борис III и изглежда като лятната резидеция на арх. Петко Момчилов, която проектирал малко преди Банята, за да си поразкърши пръстите.

Интересно как всяка добра къща в България, строена преди 89-та, независимо от чуждестранните образци, които е копирала, или идеологията, на която е служела, носи и някакъв “местен” дух (в случая византийски орнаменти и тухлени облицовки). Нещо, с което новата българска архитектура засега не успява да се справи.

Входът

Вила Калина, Бояна

И накрая единственият пример, който се намира във бивша вилна зона, извън истинската градска част.

Вила Калина в Бояна е онази къща, в която настоящият ни президент не иска да живее, а ние много искаме да влезем.

Тъй като обикалянето на качествени соц резиденции се е превърнало в наше вече извратено хоби, а и продължаваме да твърдим, че тяхната архитектура може много да учи и възпитава, сме си избрали вила Калина в Бояна за емблематичен пример от София.

Господин Президент, ма френд, може ли да влезем?

Лофтът на Дон Дрейпър в Манхатън е най-якото нещо (засега) в новия Mad Men. Mid-century modern отвсякъде, носталгиците да си водят бележки.

Между другото тези трикове с потъналата на 2-3 стъпала дневна и арх. Стефан Стефанов ги е правил у нас, но чак през 70-те.

Ако Брад Пит беше българин, историята за възстановяването на село Бисер можеше да прилича на тази на Lower 9th Ward в Ню Орлийнс.

Ню Орлийнс

През лятото на 2005 там са разрушени 4000 къщи след наводнение причинено от урагана Катрина. Две години по-късно Брад Пит посещава района, вижда, че нищо не е направено и създава фондация Make It Right, която да помогне да се построят 150 къщи.

Да проектират къщите са поканени световноизвестни архитекти — Adjaye Associates, Gehry Partners, Morphosis, MVRDV, Pugh + Scarpa Architecture

Някои от вече построените къщи в Lower 9th Ward, Ню Орлийнс .

Участват и местни фирми. Задачата е къщите да бъдат еднофамилни и двуфамилни, енергоефективни, финансово достъпни и устойчиви на евентуални бъдещи бедствия. Материалите трябва да са нетоксични и да могат да се използват отново. И, разбира се, търси се дизайн, адекватен за началото на 21-ви век.

Архитектите взимат задачата присърце, отделят от времето си, за да посетят квартала и да говорят с хората за техните нужди и желания. След това правят проекти.

В момента вече са построени 75 къщи. Всички те имат LEED Platinum сертификат за зелено строителство и според U.S. Green Building Council, това е най-голeмият зелен квартал от еднофамилни и двуфамилни сгради в света.

Село Бисер

Да, но Брад Пит не е българин и по всичко личи, че изискванията и очакванията от новопостроените къщи в село Бисер не са много.

Преди десетина дни се разбра, че фирмата Респект 93 от Стара Загора дарява типовите проекти за къщи, от които хората трябва да си изберат какъв ще е бъдещият им дом.

Типов проект на фирмата Респект 93.

Репортаж на БНТ по темата.

От репортажа на БНТ става ясно, че единственият критерий, по който можеш да си избереш къща, е квадратурата (тя трябва да е близка до това, което си имал). А и че според репортера и кметицата къщите са много хубави.

Да, в сравнение със старите кирпичени къщи, които водата е отнсела, сигурно е така. Но представете си, че вие сте собственик.

Щом така или иначе се строи нова къща, няма ли да искате:

• да си намалите разходите за отопление;
• да не се топлите вече на дърва или ток;
• някой да помисли как ще се държи къщата при евентуално следващо бедствие;
• и не на последно място, къщата ви да изглежда добре?

Ами няма да стане. Поне не и докато трябва да избирате от засега предложените проекти.

Разбираме, че се бърза, че трябва да се режат ленти, да се завършва дейността предсрочно и да се ходи след това по сутрешните блокове. Разбираме и че на харизан кон зъбите не се гледат.

Но започва да ни писва как от бързане и занижени критерии се пропиляват възможности, обществена енергия и средства — възможности за адекватен музей за съвременно изкуство, за емблематична спортна зала, за квартал в село Бисер с хубави, достъпни, удобни къщи.

Единственото достойнство на предложените проекти е това, че са дарени.

Вие бихте ли дарили проект? Защото ние да, особено ако някой като Брад Пит ни помоли.

Ако София беше Лондон и не беше толкова провинциално невъзможно да се организира ежегоден тур из най-забележителните частни домове, офиси и други обичайно затворени обекти, сигурно архитектурата в България щеше да стане с една идея по-забавна за всички. И по-полезна.

Обаче София не е Лондон. И както ви описахме в предишен пост, софийският частен дом се оказа далеч по-голяма крепост от английския.

Ние все пак решихме да си почешем езиците и да съберем десет от софийските кооперации, в които бихме искали да влезем.

А ако някой случайно си познае блока и реши, че не е толкова страшно да ни пусне да снимаме, обещаваме анонимност, чисти обувки и добри намерения. Както и разказ за преживяното след това. Нереновираните жилища имат предимство.

Кооперацията на Недков, бул. Витоша

Кооперацията на Недков, построена на мястото на къщата на Бояджиев през 1937 година, е един от най-хубавите блокове на Витошка. Класен предвоенен модернизъм с лентовидни прозорци, акцентни овални балкони и запомнящ се силует.

Помните ли края на филма “Източни пиеси”? Сутринта Ицо вървеше по празната Витошка и един (утопичен) старец-клошар го заведе в апартамента си там, на същата улица, където нашият намери толкова търсеното спокойствие на канапето под лентовидните прозорци. Е, подозираме, че става дума за същата кооперация. Поправете ни, ако грешим.

Домът на Гендович срещу Народния Театър

В началото на ХХ век домът на Гендович бил най-високата жилищна сграда в София. Проектиран е от прословутия арх. Никола Лазаров и това си личи. Ако трябва да въздишаме по нещо европейско от преди войната в центъра на София, може спокойно да се настаним пред кооперацията на семейство Гендович.

Включихме тази къща в списъка, защото е много добър представител на буржоазната жилищна архитектура, защото вероятно (е имала) има интересни класово разделени разпределения и защото все още в нея се живее (на последните етажи), а не е превърната изцяло в офис на банка, застрахователно дружество или агенция за недвижими имоти.

Надежди да влезем там нямаме, а и не искаме, защото се съмняваме след толкова години смени на предназначението в нея да е останало нещо от оригиналния жилищен дух. Ако семейство Гендович ни обори, ще бъдем най-щастливи.

Блокът до Френското посолство, ул. Оборище

Един приятел от Лондон, който обича градинарството, ми беше казвал, че истински старите и аристократични къщи се познават по… глициниите. Да, онези увивни растения, които цъфтят в лилаво напролет, миришат силно и растат супер бавно. Колкото по-голяма и стара е глицинията в двора, толкова по-стара е къщата и родът, който я обитава.

Е, тази кооперация на ул. Оборище се вписва идеално. Вероятно е строена през 30-те години на миналия век, в онзи сдържан, предвоенен софийски модернизъм с каменните облицовки, който няма равен, а глицинията, която пълзи по фасадата, изглежда на достойна възраст.

Кооперация на ул. Иван Вазов до ъгъла с ул. Шишман

Този блок изглежда западнал, невзрачен и като цяло трудно забележим. Тесните улици наоколо изобщо не му помагат.

Строен е вероятно през 70-те години и всъщност е супер актуален с тези бетонни кутии за балкони, с фугите и с металните парапети. Идеално щеше да стои и на доковете в Амстердам, и в Есен.

Единственото ни опасение е, че въпреки обещаващата фасада, вътре апартаментите вероятно са безинтересни. Но… затова и искаме да влезем в него.

“Онзи” блок на ъгъла на ул. Сан Стефано и ул. Велико Търново. И “онзи” блок на ул. Велико Търново 10

Има кооперации в София, за които се носят легенди (особено от брокерите за недвижими имоти). Е, с тези двете е същото. И няма как да е иначе, с Докторската градина на юг и фамилната кооперация на семейство Живкови за съсед.

Обединихме ги в една група, защото са строени по сходно време, предназначени са били за сходен тип хора, а и като архитектура демонстрират всички любими похвати от соца за сдържан лукс с национален, “български” привкус: каменни облицовки, дървени парапети и дограми, дървен сачак на лоджиите.

Тези блокове са интересни не заради имената на звънците, а заради използваните материали, добрият детайл, хитрите орнаменти (на кооперацията на ул. Велико Търново) и най-вероятно отлично балансираните помещения ден-нощ вътре спрямо посоките на света и ослънчаването — все банални неща, които тотално се пренебрегват напоследък.

Орнаментите? Да, не са самоцелни. Крият сервизни балкони към бани, тоалетни и кухни, които така няма нужда (а и няма как) да се остъклят. И са на север. Абе класика.

Дипломатическите блокове, ул. Жолио Кюри, кв. Изток

Тези три блока в квартал Изток са най-близкото до бг-версия на английския брутализъм в жилищната ни архитектура. Имат видим бетон, изявена конструкция и добър растер. Забележителни са като фасади и тотално безкомпромисни като излъчване.

Интересно какви са разпределенията вътре и дали в ъгловите стаи влиза някаква светлина.

Блокът до Немското посолство, кв. Изгрев

Този е класически номенклатурен блок в най-добрите традиции на соц жилищната архитектура. Въпреки че е относително голям и с няколко входа, не дразни като мащаб, добре стои с къщите наоколо и има отличен детайл на терасите.

В тези блокове винаги е интересно да се види как е решена връзката кухня-трапезария-дневна, която по правило е учебникарска.

Блокът с плъзгащите се бетони, ул. Атанас Далчев, кв. Изток

Е да, много ясно, че има и качествени нови кооперации, в които искаме да влезем. Нищо, че се броят на пръстите на едната ръка и обикновено са строени от Софбилд.

Тази в Изток не е строена от Софбилд и има най-експерименталната фасада, правена досега в София — плъзгащи се бетонни панели, механизмите за които били изчислени от многоброен екип инженерни професионалисти.

Разпределенията също изглеждат мислени — с преливащи се (правоъгълни!)пространства, частични прегради, логична функция. Интересно дали ще бъдат обживени също толкова логично.

Блокът на Добри Джуров, ул. Кораб планина, Лозенец

Отвън този блок впечатлява по-скоро с градската легенда, че е “на Добри Джуров” и със забележителните си огромни стъклени входове, отколкото с кой-знае колко интересна архитектура. Но пощенските кутии са най-дизайнерските в София изобщо.

А като разпределения, вярваме, няма равен. Едно време ходихме у една скулпторка, която беше участвала в правенето на скулптурните групи за Паметника на съветската армия и живееше на последния етаж. Апартаментът беше смело решен като ателие с няколко стаи, преградени само с шкафове и плъзгащи се врати. Единствено кухнята и банята имаха тухлени стени.

Експерименталните терасовидни блокове, жк Мотописта

Тези кооперации, точно зад BILLA на бул. България, са сред последните жилищни експерименти на 80-те години. Замислени са като терасовидни, вертикално насложени къщи-с-градини (предполагаме), намерение, което очевидно не се е осъществило, защото терасите им са или остъклени, или преградени, или празни.

Комплексът създава усещане за немска подреденост, помислено е за всичко (обърнете внимание на подземните гаражи, коридорите между които са осветени отгоре с оберлихт в настилката), но е обживян като типичен панелен софийски квартал. Какъвто категорично не е.

Интересно ще бъде, ако някой все пак е успял да докара усещането за живот в къща с градина в апартамента си. Както в този блок в Грац, за който писахме преди.

***

Ако някой се навие да организира тур из горните любими наши кооперации, да се обади. Междувременно очаквайте 10 софийски къщи, в които искаме да влезем.

Какво друго му остава на човек в студеното време, освен да се свие под одеалото и да се захване с четене. Ето малко литература, която ни впечатли напоследък.

Witnesses of stone

Тази година пропуснахме да ви посъветваме какво да подарите за Коледа на приятелите си архитекти. Но архитектите имат и рождени дни. Така че не е късно.

Албумът Witnesses of stone беше коледният подарък на Ицо тази година.

Изданието разказва за паметниците на червена България в страхотни снимки. Автори са Николай Вуков и Лука Пончироли, а снимките са на Линда Ферари.

Издателството е италианско, текстовете са на английски и италиански. Тоест, това не е българска книга. Но се продава и в българските книжарници.

Всяка част от албума е посветена на регион от страната — Северозападна България, Югозападна, Северна Централна и т.н.

Частите започват с карта, показваща къде се намират представените паметници. Следват снимки както на големи паметници като Бузлуджа или паметника в Шумен, така и на единични склуптури в никому неизвестни села.

Авторите са се постарали да намерят историята на всеки от паметниците — кога е построен, кое събитие упоменава и какво е значението му.

Според предговора целта и е да се разбере Стратегията на паметниците, която е била провежданa през времето на соца и да се създаде географска представа за разпределението на тези „свидетели от камък“.

Ние препоръчваме книгата и с надежда чакаме нещо подобно да бъде направено и за сградите от соца, този път на български.

Сградостроителство в България, Том 1, 681-1940

Автор на книгата е Чавдар Ангелов. За неархитектите, той е автор на учебниците по които архитектите учат Сградостроителство.

Сигурно за това ние очаквахме много и подробни детайли от времето на хан Аспарух, та до 1940-та година. Е, има няколко, но книгата прави по-скоро исторически преглед на строителните техники, а конкретиката е малко.

Ако архитектите са пропуснали лекция, може да научат нещо ново за сухата зидария или дървения покрив. На неархитектите без съмнение книгата ще е скучна.

ABITARE, декември-февруари

15-ти брой на списанието е много интересен. Посветен е на една теза, която и ние подкрепяме — в бъдеще все по-малко ще са новопостроените сгради, а все повече тези, които се реконструират и използват отново.

Говорейки за реконструкции, в списанието се коментират идеите за промяната на бул. Витоша. Представени са проектите на проф. Булев (онзи с покритието) и на OП Софпроект.

Ние обаче сме съгласни с мнението на арх. Йоши Ямазаки за Витошка, също публикувано в броя. Според него “понякога минималната намеса е много по-добро решение от излишната грандомания”. Той предлага целия булевард да се покрие с павета и да се превърне в един дълъг площад.

“…нека оставим главната роля в тази среда да е на Булеварда, а не на Архитекта”. Не бихме го казали по-добре.

Идеи на арх. Йоши Ямазаки за реконструкцията на бул. Витоша.

Мисли за Витошка споделят също и брокер на недвижими имоти, известен жител на булеварда и съдържатели на заведение там. Като цяло доста изчерпателна картина.

Сред останалите неща в броя са няколко примера за това как на стари промишлени сгради може да бъде дадена нова функция.

Гледайки какво правят в Барселона и Германия, не ни беше трудно да си представим Захарна фабрика като комплекс от лофтове, Кремиковци като център за изкуство и индустриална култура и сметището в Суходол като градски парк.

Дано.

Когато бях романтична гимназистка и четях Джейн Остин, се впечтлявах как е възможно в началото на XIX век Елизабет да отиде на екскурзия в Lake District, да посети като турист замъка на мистър Дарси в Пембърли, докато семейството живее там, да влезе в стаята с пианото, в библиотеката, в залата с портретите, че даже и случайно да се запознае със сестра му Джорджиана.

Да, знам, че и в Бъкингамския дворец може да се влиза, когато кралицата не е там и че английските имения-паметници на културата са обичаен туристически маршрут. Да, и френските замъци, и Белият дом. Знам.

Обаче замисляли ли сте се в колко български къщи-паметници на културата, в които се живее активно, сте влизали досега? (Къщите за гости в Копривщица не се броят). Аз — в нула.

Защо е важно да се влиза в хубавите къщи

Ще кажете — защо е толкова важно да се наднича в къщите на хората? Нали има предавания на Гала, списания като ОК! и Блясък?

Ами важно е и то особено, ако се прави не от клюкарска, а от архитектурна гледна точка. Достъпът до качествена жилищна архитектура, която се обитава активно, а не е превърната в музей, учи на много неща, възпитава вкус към живота и удобствата и неусетно повдига средните критерии за жилищен комфорт.

И тогава онзи апартамент в кв. Малинова долина с кухненската ниша без прозорец и петоъгълната спалня нямаше да изглежда чак толкова приемлива покупка за младото семейство Х. А след натрупването на критична маса от такива млади семейства Х може би новото жилищно строителство в България днес щеше да изглежда по друг начин.

Пост-бум имоти

Бумът мина обаче и новото жилищно строителство в България се укроти.

Но тъкмо поради това имотният пазар стана много интригуващ и някъде от есента на миналата година imot.bg ни се превърна в новото АrchDaily.

Защото на пазара излязоха имотите на бившата соц номенклатура. И то нереновирани. И със снимки. И ходенето по огледи започна да се доближава до посещението на музей на историята на жилищната архитектура в България.

Сагата ул. Велико Търново

Някъде през септември миналата година, покрай организацията на SAW11, трябваше да измислим някакъв по-необичаен градски маршрут, който да привлече и неархитектите към високите архитектурни ценности и постижения.

Е, казахме си, ако сега не влезем в онази кооперация на ул. Велико Търново 10, няма кога. И решихме да “отворим” затворената ул. Велико Търново и да направим един “жилищен” тур.

Номенклатурната кооперация

А на Сръбското посолство сме фенове открай време

Няколкото посолства на улицата плюс номенклатурната кооперация щяха да дадат чудесен преглед на качествената жилищна архитектура от миналия век.

За късмет, точно тогава за продажба бяха обявени 3 (три!) апартамента от въпросния блок. Свързахме се с агенцията за недвижими имоти, които бяха супер любезни и кооперативни и правилно прецениха, че събитие като SAW само ще повиши интереса към имотите, разходката из тях ще привлече и евентуални бъдещи купувачи и изобщо ще спечелят всички. При това ще има водачи, пускането на групите ще е регламентирано и изобщо, нали не ходят случайни хора на архитектурни седмици.

Собствениците отказаха. Да, същите собственици, които бяха пуснали снимки в интернет на апартаментите си.

В крайна сметка организацията се проточи и, въпреки принципното съгласие на всички посолства по улицата, турът се отмени. Обаче не сме се отказали да го осъществим някой ден.

А междувременно и имотите бяха свалени от мрежата и сега и снимки не можем да ви покажем.

Но преживяването само ни научи, че събития като лятното отваряне на дизайнерски лондонски еднофамилни къщи, организирано от списание Wallpaper*, в България трудно ще се осъществи.

Резиденцията на Тодор Живков

Наскоро медиите изпаднаха във възторг, когато на пазара на недвижими имоти се появи цяла резиденция на Тодор Живков

Снимки: Лукс имоти

Там вероятно може да се влезе, но тя не е толкова впечатляваща. Личи си, че е била реконструирана през 90-те.

Има и други подобни примери, само се поровете из обявите в нета, без да давате ограничение за цената.

А ние продължаваме да се чудим дали наистина е толкова невъзможно поне веднъж годишно част от емблематичните къщи в София да се отварят за свободни посещения.

Скопие 2014

Когато преди 2 години беше представен проектът за центъра на Скопие, “Скопие 2014“, изгледахме видеото с интерес, посмяхме се и забравихме за него. Оказа се обаче, че осъществяването на проекта тече с пълна сила въпреки кризата и безработицата или може би тъкмо заради тях.

За проектирането на повечето от сградите не е обявяван конкурс. Но благодарение на един от авторите на проекта попълнихме няколко пропуски в образованието си по история на архитектурата. А именно — македонската култура оформя барока; площад Св. Петър в Рим е копие на площад в Джараш, който е изграден от македонски архитекти при похода на Александър III Македонски; куполите на църквата Сант‘Иво дела Сапиенца са копия на архитектурата, която е оставил македонизма в Петра.

Ясно е, че новата архитектура на Скопие е част от държавна пропаганда за създаване на идентичност. Според арх. Мирослав Гръчев, преподавател в Скопския университет, в този проект градостроител и архитект е всъщност не кой да е, а премиерът.

Това вероятно обяснява как едни новопостроени сгради не са отражение на съвременната култура и начин на живот, а приличат повече на театрален декор на антична комедия.

Пловдив 2011

И докато в Скопие поради липсата на желаните исторически артефакти си строят такива, в Пловдив митрополит Николай активно „покрива“ историята.

След амбициозен ремонт църквата Св. Марина е неузнаваема. Оргиналните мраморни плочи на пода са премахнати и са заменени с китайски гранит. Дърворезбите на амвона и престола са боядисани в златно, а оригиналните стенописи са покрити с винилови тапети.

Видео: ТВ Европа

Църквата е паметник на културата и въпреки това ремонтът не е съгласуван с Института за паметници на културата и мненията на реставратори не са взети под внимание. Министерството на културата изпраща комисии да проверят случая, но едва третата е допусната в църквата да си свърши работата. Становището още не е готово.

Митрополитът не разбира и протестите на пловдивските интелетуалци и хората във Фейсбук, и се опитва да ги „вразуми“. Обяснява действията си с факта, че той е Божи представител и най-добре знае как се реставрира църква.

„Благодаря на интелигенцията за проявената енергия, но тя трябва да се използва за други цели. Аз най-добре знам как се реставрира църква. Затова няма да слушам съветите на специалисти — атеисти“.

Каква зависимост има между религиозността и професионализма, остава загадка.

***

Общото между двата случая, този в Скопие и този в Пловдив, е, че хора с някаква власт еднолично влияят на обществено значима архитектура.

Посланието е същото, което би изразила и къща на богат собственик, наел архитект само да визуализира идеите му — аз харесвам това, отделил съм си пари и ще си го построя.

Разликата обаче е, че обществените фигури не заемат длъжностите си, за да правят архитектура, а съвсем други неща — за да управляват или да спасяват хорските души, например. Те харчат обществени пари, а се оказва, че всъщност резултатът е вреден за обществото. И накрая получаваме един илиенски шоурум на ментета.

Почина Коста Цонев.

Докато по Канал 1 даваха богомил-райновския “Няма нищо по-хубаво от лошото време” в негова чест, ние се сетихме как миналата година по това време, за да подготвим презентацията си за Форум Дом, изгледахме пиратски двата сезона на “Дом за нашите деца“ — класически соц-сериал от края на 80-те.

Ако се чудите защо отношението към архитектурата и строителството у нас все още е толкова умилително-провинциално, изгледайте ги и вие.

Нищо чудно да припознаете баба си и дядо си и техните мечти за сплотено семейство; баща си, който предпочита да направи всичко сам и надзирава строежа на семейната къща дори на 1 януари, а може и себе си да припознаете някъде. При нас така се получи.

Направете го и в памет на Коста Цонев.

Почит.

За разлика от миналата година, когато избрахме победителите по време на една ранна януарска закуска с ментов чай и сандвичи, този път заседанието на журито бе по-тежко: късна януарска вечеря от телешки стекове, свински котлет и аржентинско вино. Прегледахме номинациите, обсъдихме и отсъдихме с явно гласуване. Дано резултатите са мъдри. И така:

Архитектурно събитие на годината

Номинирани бяха:

• Sofia Architecture Week 2011
• Форум Дом
• ИКЕА в България

Тук бяхме единодушни. Победител е ИКЕА в България.

Защото идването на евтините мебели с добър дизайн ще повлияе на бита и вкуса на много повече хора, отколкото която и да е архитектурна конференция или изложба.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Кейт Мидълтън и принц Уилям. Защото тяхната сватба беше светското събитие на годината. Искаме и около архитектурата да се върти толкова жълта преса, а архитектите да знаят как се носи костюм наобяд и как вечер.

Конкурс на годината

Номинирани бяха: Метростанция 20

Победител: Метростанция 20

Tук имахме 2 избора: дали да дадем награда на конкурса за метростанцията или да се покашляме тежко и да не дадем награда в тази категория (както често правят българските журита).

Решихме, че конкурсът за тази спирка напълно си заслужава наградата — беше най-добре организираният и с най-много участници реално международен архитектурен конкурс досега.

Но в духа на решенията на неговото жури, което не излъчи победител, а избра 2 проекта и им даде препоръки за доработка, така и ние ще дадем препоръка: хайде критериите на журито за следващият конкурс да са малко по-адекватни на мястото, кризата и хората. Смешно е междинна спирка на поляна в панелен квартал да се решава като малко НДК, с мостове, надлези, подлези, и почти молове. Сградите-икони май вече не са на мода.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Красимир Гергов. Защото той може да направи всички спирки в София и без конкурс.

Архитектурна тенденция на годината

Номинирани бяха:

• Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете
• Правителството строи музеи
• Градските акции — начин за изразяване
• Кичът намалява

Победител: Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете.

Тук борбата беше между Градските акции и Опустяването на градския център. Решихме, че опустяването на градския център е с по-големи и по-дългосрочни последици за града, макар и да не влиза в новините като боядисването на паметници и не предизвиква смешни реакции на министри на културата. Но е важно, защото променя не само сгради и собственост, а и навиците на хората — не ви ли липсва съботното “джиткане по Витошка”?

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Харабейшио. Защото му отива да обяснява тенденции, почти колкото на Андрей Райчев. И защото носи трите ленти в сърцето.

Сграда на годината

Номинирани бяха:

• Софарма Тауърс
• ИКЕА
• Павилион за охрана на платен паркинг

Победител: Павилион за охрана на платен паркинг

Тук може и да ви изглежда странно, но нямахме грам колебания. Простата сглобяема будка за охрана от никому неизвестен (и на нас доскоро) архитект някъде по бул Тодор Александров, приемаме за символ на бъдещето на архитектурата. Сериозно. В един посткризисен свят сградите трябва да са лесни, естетични и от подръчни материали. От най-малките до най-големите. Времето на сградите-икони наистина отмина.

В коментарите предложихте офис сградата срещу Мол София на бул. Стамболийски. Ок сме с нея, но просто не я броим все още за завършена. Догодина.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Джаро от “Под прикритие” (ако не гледате сериала, това е главният мафиот). Защото във втория сезон той се захвана със строителен бизнес и нагледно показва как се случват нещата у нас.

Ресторант/бар на годината

Номинирани бяха:

• +това
• Spaghetti Kitchen
• Ресторантът на ИКЕА

Победител: Ресторантът на ИКЕА

Е да, трябваше да подкрепим качествения фаст-фуд, нали. Много ни липсва такъв в България.

Останалите две заведения са пример за две тенденции (относително евтин интериор тип направи-си-сам, който процъфтя с края на строителния бум, и относително скъп интериор тип аз-съм-богат-собственик-и-съм-ходил-в-чужбина, все още жизнен, въпреки кризата), които тепърва ще видим как ще се развият, ако се сгромоляса еврото и стане Трета световна война.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Радослав Парушев и Богдан Русев (двама писатели, напоследък по-популярни като рекламни лица на Bushmills). Защото вярваме, че ги разбират баровете.

Градски бъг на годината

Номинирани бяха:

• НДК
• Новата спортна зала в София
• САМСИ
• Резултатите от конкурса за малки градски елементи на Столична община
• Проектът за Витошка

Победител: Новата спортна зала в София

Тук много се колебахме. Още повече, че наистина бяхме пропуснали недоразумението пред собствения ни Съюз на архитектите на Кракра, както и бетонирането на Ларгото със строежа на метрото (което, вярваме, ще блесне догодина).

В крайна сметка остана Спортната зала, защото като един качествен бъг демонстрира няколко много съществени недостатъци на родната ни архитектура и обществените поръчки напоследък:

• съмнителна процедура при провеждане на конкурс, търг за изпълнител и възлагане
• популистко намаляване на цена, което всъщност е за сметка на качество (няма лекоатлетическа писта примерно)
• морално остаряла архитектура, неадекватна за времето и цената си
• смешна пиар кампания, която ни кара да се чудим защо и архитектите трябва да го играят зомбирани марионетки в правителствен театър на сенките
• използва се активно, което на пръв поглед е отлично, но популяризира по-горните недостатъци със страшна сила

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Бойко Борисов. Защото… Е как защо?

Личност на годината

Номинирани бяха:

• Любо Георгиев
• Йорданка Кандулкова
• Архитектите, които не се занимават с архитектура

Победител: Архитектите, които не се занимават с архитектура

И ние да не останем по-назад от списание “Тайм”, които за личност на годината отвреме навреме награждават и сборен образ (“Протестиращият” тази година, “Ти” по-миналата година, “Американските учени” през 1960-та.).

Но, както казахме и в номинациите, архитектите, които не се занимават с архитектура, са сила — стават все повече и, вярваме, по-щастливи. И както гласи клишето, архитектът е архитект във всичко. Дори и в писането на блог и реденето на класация като тази.

Кого бихме поканили да връчи наградата?

Мислехме за Христо Стоичков, защото тази година стана доктор хонорис кауза на Пловдивския университет, но темата се изтърка. А и тази награда по традиция връчваме ние. Така че: WhATA.

***

Това беше. Догодина ще направим и гласуване на публиката. А дотогава можете да ни пращате идеи за номинации. И разбира се, не спирайте да ни четете, колкото и рядко да пишем.