В дъното на долината Val Senales/Schnalstal се намира зимния курорт Мaso Corto/Kurzas. На 4-ти май, всички паркинги бяха пълни, а съоръженията работеха. Лифтовете те качват на гледчера Schnalstal, където се карат ски целогодишно.

Противно на очакванията ни имаше само 3 вехти хотела. Този факт ме наведе на тежки мисли за рентабилността на повечето зимни курорти в BG, които закриват сезона в края на март.

А за това че по-ниската част на долината е зелена и красива, мисля че няма нужда да споменавам.

Във Val d’ultimo/Ultental всички селища са с имена на светци. Предполагам, има сериозно основание, защото според мен това е най-красивата долина в района.

В St. Gertraud (на края на пътя) ни изненада дизайнерското разширение на гробището, отличен пример за съжителство на традиционна и съвременна архитектура.

По случай дългите априлско-майски празници с Христо пътувахме из Южен Тирол (автономна провинция в Северна Италия).

Защо там? Ами защото обичаме планини и палми, а там има много и от двете.

Дълго се чудихме как да подредим всичките си снимки и впечатления и решихме да е в хронологически ред. Така че:

Merano/Meran и Dorf Tirol

Хотелът ни е в Мерано, а това е гледката от терасата.

В Dorf Tirol има повече семейни хотели, отколкото жилищни сгради. Беше събота и неможехме да се разминем от австрийски туристи.

В района гледат предимно ябълки – виждала съм от тях дори на софийския пазар.

Кабинков лифт те качва от 650 на 1400м надморска височина. Толкова е стръмно, че усещането е подобно на това в самолет.

Hochmuth – една от многобройните Gasthaüser, накацали по алпийските склонове. Сервират шпек с бира и ябълков пай с прясно издоено овче мляко.

Лозе

Замъка на Dorf Tirol, който работи като музей.

Това за начало. Съвсем скоро ще разкажем повече за пътуването и ще качим още снимки в нашия Flickr.

София не е град, който страда от липса на паркове. Градоустройствено заложените зелени пространства са големи и според стария преподавателски жаргон навлизат като ръкави от Витоша чак до центъра.

Въпросът е на какво приличат.

За боклуците — ясно. За застрояването в тях дори не ми се отваря дума. Но и шубраците ми идват еднообразни, неподкастряни с години, с жалки подобия на градинки от теменужки около входовете (щото и там да няма просто е неудобно).

Ето няколко примера как с малко бръшлян и няколко масички да направим големия, замърсен и шумен град едно по-приятно място за живеене.

Paley Park, Ню Йорк

Инвестиционен банкер решава да си направи парк на тротоара в Ню Йорк. Слага подвижни места за сядане, малко дървета, една стена с водопад, който да блокира шума от колите, и voila! Един от най-популярните частни паркове в сърцето на Манхатън съществува вече над 40 години. Какво като е буквално на улицата.

Общ изглед на парка (Photo: PPS)

Стената с водопада (Photo: PPS)

Trussardi Cafe, Милано

Пристройката му не успя да отвори навреме за Salone del Mobile, но пък предлага забележителна вертикална градина, дело на Патрик Бланк. Това, в комбинация с малко Vitra, добър детайл и близост до La Scala има шанс да превърне кафенето в поредния голям хит в Милано.

Вертикалната градина е разположена на тротоара до Миланската опера

Растителните видове вън и вътре са различни. Все още не всички бяха успели да разцъфтят

Преди три дни се върнах от Милано. В понеделник там закриха международния мебелен панаир Salone del Mobile 2008, който през април традиционно увеличава населението на града с около 250 000 души.

Реших да не пиша за мебелите. Купете си последния брой на Наш дом, Capital Light, Interni, Domus, Wallpaper, Bravacasa — каквото се сетите, по избор. Всички те информират достатъчно подробно за всеки нов стол и дизайнер.

По-интересни ми бяха:

Тайната вечеря

Събитието на сезона се оказа Peter Greenaway: Leonardo’s Last Supper. За визуалния спектакъл на режисьора в Палацо Реале пускаха ограничен брой хора, с предварителни резервации и само от осем до десет вечерта. Аз обаче през цялото време имах чувството, че и Дан Браун ще изскочи отнякъде да ми доразкаже историята за Мария Магдалена.

Младите дизайнери

Дошли са на Salone Satellite, за да бъдат забелязани от големите, да успеят да впечатлят и да продадат. Някои изглеждаха напрегнати, други се усмихваха прекалено корпоративно, азиатците бяха навсякъде, а сърбите ме питаха дали нещата им са лепи и паметни.

Една от многото приятни хрумки на Salone Satellite

Хората с куфари на колелца

Куфарите са пълни с каталози, а тези хора, обикновено в костюми, са навсякъде — в метрото, по улиците, в панаирните палати, в кафенетата, пред щандовете на големите марки.

Зелената вълна

Мотото тази година беше Viva il verde! Go green!. Това беше основната тенденция според мен. Усилието да вземеш къс природа и да го вкараш в офиса в големия град, в апартамента в центъра, на масата за вечеря. Малко тъжно.

Един грък обаче ми каза, че тенденцията тази година била виолетовото и завръщането на тюркоазено синьото. Може и така да е.

Неудобният минимализъм

Не можах да разбера защо високите технологии в кухни и други корпусни мебели трябва да вървят ръка за ръка със закъснял минимализъм, в резултат на който чупиш нокти, дереш пръсти или седиш и се чудиш как по-точно да отвориш един шкаф. Явно Don’t make me think тенденцията не е достигнала до продуктовия дизайн.

За миналогодишния панаир писахме тук.

Верижен пост, блогъри пишат за книгите, които четат в момента.
И.Е. Станков ни е посочил като едно от продълженията.

Ние се почесахме по главите, погледнахме красивите си библиотеки и нощни шкафчета (на които книгите са подредени по цветове и големина, как иначе) и измъдрихме ето това.

В момента четем:

• AA Gill is Away — доста забавни пътеписи от AA Gill, прословутия колумнист на Sunday Times и GQ. Предлагат безпардонен поглед върху места, за които се говори по-често в новините на CNN, отколкото в туристическите брошури.
• Опиум, Геза Чат — дневник на унгарския писател и лекар Геза Чат, пристрастен към морфина и саморазрушителния живот. Не е лесна книга.
• Al Manakh — по навик не можехме да пропуснем новата книга на Рем Кулхас и OMA/AMO. Разказва за последните арабски проекти на любимото ни архитектурно студио. Рем твърди, че е грехота да се изпусне Дубай, една от последните tabula rasa в света. Звучи малко като оправдание, а и книгата ни върви бавно.
• The Elements of Typographic Style — всички казват, че това е най-добрата книга за шрифтове и типография. От нея научихме примерно, че никой не ползва правилно Drop cap и Initial cap (много по-голяма буква от останалите в началото на параграф). Особено в-к Капитал.
• Letting Go of the Words: Writing Web Content that Works — как се пише добре в уеб. Не се отнася за блогове, а за сайтове, в които трябва да се стигне лесно и бързо до желаната информация. Как да се пише така, че човек да сканира с поглед информацията, без да се зачита. Кога заглавията да са въпроси, кога изявления и кога отглаголни съществителни... Много добре написана книга с много грозна корица. Остават ни около 10 страници, които четем от 2 месеца в такситата.

Купили сме си, но не сме прочели още:

• Spiro Kostof, A History of Architecture: Settings and Rituals — открихме Spiro Kostof случайно. Във форумите на arhicnect имаше дискусия кои са хубавите книги за история на архитектурата, доста хора препоръчаха Spiro Kostof. Оказа се, че той е роден в Турция (никъде не се казва, че е българин, но турчин с такова име няма), емигрирал в Америка и е един от най-популярните преподаватели и автори за история на архитектурата. New York Times нарича тази му книга шедьовър. Да видим.
• Две от книгите на Edward Tufte: Beautiful Evidence и Visual Explanations — класически книги за информационен дизайн. Как се правят разбираеми графики, таблици, диаграми, легенди, как се илюстрират процеси и принципи. Bдъхновяващи примери от стари ръкописи и документи.

Докархме го на бройка, все пак сме 4 човека.

Следващите във веригата са TableHopper и I only eat vitamin D — обичаме блогове за храна.

Празното място между Canal St и Varick St. (Photo: New York Magazine)

Празно място в центъра на Манхатън едва ли дълго може дa остане празно. Почти като в центъра на София.

Собствениците са го “разчистили” преди известно време и докато решат какво ще правят с него, временно ще бъде скулптурен парк.

Независимо от това обаче, New York Magazine кани четири архитектурни студиа да дадат идеи за бъдещето на това място. Архитектите са свободни да правят каквото си искат, единственото условие е да има жилищен елемент. Без реален клиент. Без задание.

Ето два от проектите (заглавията, предполагам, са на New York Magazine, а не на авторите):

The Locavore Fantasia на WORK AC. Многоетажна ферма.

Утопична многоетажна ферма в центъра на Манхатън. На всеки етаж са посяти различни култури, а под тях има апартаменти. Незасятите площи ще се ползват за игра. Иронична вариация на познатите теми за вертикален парк или зелена ивица в Манхатън.

The Subsidized Solution на FLAnk. Сградата-билборд.

А това е жилищна сграда, която е и едновременно огромен триизмерен билборд (виждаш ли логото на TARGET?). Отново ироничен проект — да се продават евтини апартаменти точно в тази част на Ню Йорк. Идеята е, че приходите от билборда ще намалят цените на жилищата.

Другите два проекта:

• Site-Specific Sculpture на at architects (този проект не го разбрах)
• The Realistic Proposal на Karl Fischer Architecture (в Curbed, клюкарския блог за строителството в NY, скъсват от подигравки автора, тъй наречения Hot Karl)

***

Сега чакаме проектите от уъркшопа във ВИАС.

Това е сграда, която лесно може да подминеш.

Защо бихме живели в нея?

Защото е сдържана и ненатрапчива, с добре балансирани пропорции и отличен детайл. Има дървени ролетни щори, каменна облицовка, а не мазилка, и наистина луксозни общи части. Обърни внимание на стълбището.

Чудесен представител на ранния софийски модернизъм.

Както сме споменавали и друг път, каменната облицовка носи духа на града и остарява красиво.

Недостатъци: съседните кооперации са доста близо, сградата не е поддържана и обитателите очевидно не се притесняват да слагат климатици по фасадата.

Дървените щори са характерни за доста софийски кооперации от това време.

Входното фоайе е голямо, с декоративни елементи, мрамор и мозайки.

Парапетът.

Снимки и находка: Христо.

Новия си брой списание DETAIL посвещава на детските градини.

Любима ми стана детска градина в Токио на Tezuka Architects. За нея има и видео в Monocle, за което писаха доста блогове лятото.

Fuji Kindergarten. Покривът и дворът са най-активни. (Photo via Kashiwa Sato)

Във филмче-интервю за DETAIL Takaharu Tezuka скицира и говори за това как проектира, как няма добра сграда без добър възложител, как се строи без да се секат дърветата.

А също и за покрив, от който децата спокойно си провисват краката; за използването на слънчевата светлина; за отворените пространства и защо е полезно децата да се научат да се концентрират в тях; и за това как работят заедно семейство архитекти.

Много се впечатлих от факта, че в градината няма други играчки, освен една пързалка. Официалното обяснение е, че парите които останали не били достатъчни, но всъщност това е част от образователната концепция.

Играчка е самата сграда и всичко в нея е толкова интересно, достъпно и истинско, че вероятно децата не усещат липса.

Деца играят на покрива. (Photo via Kashiwa Sato)

Деца, насядали на покрива и в двора. (Photo via Kashiwa Sato)

Ще ми се заедно с дискусията, която се води за количеството детски градини в големите градове, да се повдигне и такава за качеството им.

Това е един супер конкретен пост.

Малко примери в отговор на въпроса на Ирина какво да правим, ако сме наследили гадни зелени стени в апартамент, който не можем да пребоядисаме.

Бели мебели, ярки акценти, смело съчетаване на несъчетаеми цветове:

Или пък успокояваща ретро романтика, скандинавски шик и Икеа:

Може и няколко стикери за настроение:

Това не е къща, в която бихме живели, но е добър пример за копие на българска възрожденска архитектура.

Не коментираме дали е хубаво или лошо да се имитират възрожденски къщи, просто отбелязваме добрата имитация.

Мястото е прекрасно, с гледка към Витоша от юг.

Къщата е в края на селото

Все още в строеж. Оградата впечатлява с добрата зидария

Не обръщах особено внимание на сградата над KFC на Гарибалди, докато не я ремонтираха.

Сега, когато се случи да мина оттам, избягвам да поглеждам нагоре.

Да боядисаш каменна облицовка с жълта боя, е все едно да смениш кон за кокошка. Камъкът се слага, за да се вижда неговата естествена повърхност, а едно от предимствата му е, че остарява красиво.

Разбирам стремежа на собствениците (или наемателите) на сградата да я обновят. Но според мен, трябваше да изчистят камъка, както направиха със Съдебната палата, например.

Може би е по-скъпо? Незнам. Но дори и да е така, всеки лев щеше да си струва, защото тази каменна облицовка носи духа на града.

Боядисаната каменна облицовка

Боядисан и небоядисан камък в съседство

Писнало ви е да ви показваме соц сгради?

Добре, ето и един носталгичен пример за софийски необарок и сецесион от преди Първата световна война.

Защо бихме живели в тази къща?

Защото има добро местоположение и балансът постройка – двор е като по учебник. Има вход за карети и в градината растат ягоди. И защото ако много скоро някой не започне да живее в нея, скоро ще рухне.

Image: Ordos 100

Ordos 100 е забавен с размаха си проект за строежа на 100 къщи за 100 дни от 100 архитекти от цял свят.

Къде? В Китай, разбира се.

Градоустройството не впечатлява с нещо особено. Със същия успех можеше да бъде в Бистрица или в село Горни Лозен.

Интересното е, че селекционери на архитектурните екипи са не кой да е, а Herzog and de Meuron . Списъкът съдържа твърде много американци и твърде малко японци за моя вкус.

Но ще следим с интерес.

Via archidose.

Започваме нова рубрика: Къде бихме живели. В нея ще снимаме жилищни сгради, които по някаква причина биха ни накарали да живеем в тях. Критериите ни, разбира се, са крайно субективни и спекулативни.

Ето една софийска соц кооперация.

Защо бихме живели в нея?

Има добро местоположение, oградена е със зеленина (през зимата не се вижда, сори), а прането на съседката от отсрещния блок не е на една ръка разстояние. Архитектурата е сдържана, носи стила на времето, в което е построена и, според нашите промити и професионално изкривени мозъци, е чудесен пример за жилищна сграда.

Комплексите от затворен тип

Така и не разбрах кога точно модата на тези комплекси изтика настрани устойчиви в бг съзнанието жилищни форми като еднофамилната къща и жилищната кооперация. Може би когато свободните парцели в централните градски части попривършиха. Или пък когато се появи необходимост от още един статус символ.

Всъщност жилищният комплекс от затворен тип (т. нар. gated community) представлява група от къщи, по-рядко малки блокове, в обезопасена среда с охрана и ограда, контрол на достъп и видео наблюдение.

Управата на комплекса предоставя пакет от комунални услуги, за които се дължи годишна такса — плащане на ток, вода, газ, чистачка, градинар, ползване на спа, сауна, басейн, лекарска помощ и т.н.

Тези комплекси са критикувани, че създават фалшиво чувство за сигурност, засилват социалното съревнование между обитателите си, отчуждават ги от нормален градски живот.

Чети J. G. Ballard и романа му Super Cannes по темата.

В България обаче жилищният комплекс от затворен тип все още се приема за крайна форма на лукса. Имаш охрана, ограда, СОТ, съседи, какво по-хубаво. Това, че тук нямаме агресивно местно население, от което да се пазим, или пък чак такава висока престъпност като в Южна Африка например (където тези комплекси се радват на голяма популярност), няма значение. И кво като е на пуста поляна в Бистрица или Бояна.

А на мен ми писна да проектирам насляпо. Това, което ме интересува, е:

• Защо си купуваш къща в този точно комплекс?
• Какво работиш, по колко часа на ден?
• Каква кола караш?
• Женен ли си? Деца?
• Как се обличаш?
• Къде почиваш?
• Къде пиеш след работа?

А, да, и:

• Какво е луксът за теб?
• Наистина ли държиш толкова на тези климатици? Борът пред прозореца в Бояна няма ли да свърши същата работа? Знаеш ли, че има енергоефективни начини за охлаждане? За затопляне да не говорим...
• Не е ли по-яко без съседи? Или поне със съседи на маалко по-големи разстояния?

Май това е. Вие сте на ход. Надявам се един ден като строим за вас да знаем какво пиете, къде пазарувате и дали ви пука за природата.

С този пост започваме преглед на жилищната архитектура по света и у нас. Вие купихте ли си апартамент на изплащане?

Ако си мислите, че гигантски блокове са се строели само през социализма, четете по-надолу.

В началото на февруари ОМА разкриха поредния си азиатски проект — жилищна структура с 1 000 апартамента в Сингапур.

View via dezeen

Трийсет и два блока са подредени в разместени шестоъгълници с големи вътрешни пространства, даващи възможност за формиране на социална мрежа между обитателите. Природата е навсякъде — по покривите и в дворовете, хората са щастливи.

OMA са си OMA — предизвикват обществото, намесват се безпардонно в средата, а напоследък очевидно залитат и към мегаструктурите. Е, ние винаги ще ги обичаме, независимо от всичко.

Не сградата обаче ми стана интересна в случая, а тенденцията за създаване на жилищни комплекси много близки до експерименталните суперструктури от 60-те години на миналия век — кулата на Кишо Курокава в Токио, Habitat ’67 в Монреал, Замъкът на Кафка в Барселона от 1968 година.

Архитектурата на тези комплекси обикновено ги вкарва в книгите, списанията и напоследък в блоговете. И докато в миналото са били резултат от бунта на модернизма, днес изглеждат повече като плод на инвеститорски интереси.

Независимо как ги наричат обаче — споделено социално пространство (OMA) или луксозен комплекс от затворен тип (както е модно в България), те си остават социални жилища. Струпването на огромни маси хора на едно място без истинска зеленина (освен покривни градини), с оживени комуникации — това лукс ли е или гето? Шик гето може би.

Още два примера от близките години:

Mirador в покрайнините на Мадрид — голям булевард, липса на зеленина, далеч от историческия център, има я във всички книги и списания

Жаклин в София — бул. България, задръствания, липса на зеленина, мръсен въздух, един от най-добрите примери за жилищна архитектура напоследък у нас. Въпреки всичко.

Вчера блогът ни навърши една година.

По този повод мислехме да направим една класация с 5-те най-четени поста, но всъщност тя няма как да бъде достоверна, защото голяма част от хората четат през RSS или в Блогосферата. Затова направихме напълно субективна подборка — всеки от нас четиримата каза кои от своите постове си харесва най-много.

Така че, ако ни четеш за пръв път, освен на най-новите неща, хвърли и едно око на тези:

• Всичко от пътуването до Холандия и Германия, събрано на отделна страница.
• Панаир на суетата — за интериорното изложение в Милано
• ЗА контейнера — за един град от товарни контейнери
• Отряд за бързо реагиране – как се спасява модерна сграда
• Затворено — за прозорците в Гърция
• Нищо ново — как се бута детска количка в София
• Go eco ли? — как понякога еко строителството е само хитър маркетингов трик
• Наш дом, 1984 — да живеят соц списанията!

И разбира се:

• 10 неща, които да подариш на един архитект за Коледа
• 5 неща, които да не подаряваш на един архитект за Коледа

Много хубав първи брой за годината на списание Hauser, с основна тема Good and inexpensive и няколко примера за енергоефективна архитектура.

Обърни внимание на I-box. Къщата е в северната част на Норвегия, на границата на полярния кръг. Площта и е 150 м², а енергията, която собствениците употребяват, е около 185 кВтч на месец.

За сравнение в България, на границата на субтропика, средният разход на енергия за жилище от 65 м² е 850 кВтч на месец.

Да си построиш енергоефективна къща не е толкова трудно. Следвай няколко прости правила:

1. Добра организация на пространството, така че всички важни помещения да са на юг
2. Конструкция — използвай дърво
3. Топлоизолация — колкото повече толкова повече
4. Добиване на енергията — поне от два независими източника. Най-достъпни са слънчевите колектори и геотермална енергия
5. Вентилация – виж схемата
6. Покани ни на откриването.

Как работи норвежката къща?

Енергията от слънчевите колектори и земната повърхност захранва топлообменник в сутерена на къщата.

Засмуканият външен въздух минава през топлообменника и след това, вече затоплен, се разпределя в помещенията.

Изсмуканият топъл въздух от къщата също минава през топлообменника, за да отдаде топлината си преди да се изхвърли навън.

Kогато природната енергия е недостатъчна (при поредица от облачни дни), топлообменника може да работи и с конвенционален тип гориво.

Ако още не си сигурен, че това е твоята къща, виж oще един пример за пасивна архитектура.

В този пост не се говори за архитектура, а за една поръчка на книги и филми от amazon и приключенията около нея.

Предистория

Често поръчвам от amazon.com и винаги всичко е идвало навреме и без проблеми. Вярно, чака се доста, все пак нещата идват от Америка за около месец със стандартната доставка, но винаги пристигат на обещаната дата.

Историята

Миналия месец реших да пробвам британския amazon (amazon.co.uk). Поръчах 4 DVD-та и 2 книги. По-скъпо е отколкото в американския, но нещата трябваше да дойдат за 1 седмица, на 21 декември, точно преди Коледа. А и DVD-тата могат да се гледат в Европа.

На 21 декември обаче пратката не пристигна. Проверих в пощата. Забавяне заради празниците, реших аз.

Втората седмица от януари все още я нямаше. Пак проверих в пощата.

Писах на amаzon. Очаквах да кажат, че това е по вина на пощите и нищо не могат да направят, след като съм избрал пощенска доставка, а не куриер.

Но те не казаха това. Предложиха ми да си избера дали да ми пратят отново нещата на техни разноски или да ми върнат парите.

Същия ден обаче, преди да им отговоря, дойде бележка да ида в пощата за колет. Явно оригиналната пратка беше дошла.

Отидох в пощата, получих си кашончето. Оказа се, че стои там от 28 декември (а бях ходил да проверя в началото на януари и ми казаха, че го няма).

Но по-лошото беше, че едно от DVD-тата лисваше. Ебаси каръшката поръчка!

Шефката на пощенския клон ми обясни, че нищо не може да се направи, защото това не е препоръчана пратка и не може да се проследи. И са ми били пращали известия за колет, но явно не съм ги получавал.

Развръзката

Отново писах на amazon. Същия ден ми изпратиха напълно безплатно липсващото DVD и този път не по пощата, а с UPS. Получих го след няколко дни. Когато видях фактурата от 0.00 британски паунда, ми стана весело, сякаш съм получил подарък (а си бях платил, но един месец преди това).

Ако им бях казал, че цялата поръчка не е дошла, щяха да ми я пратят цялата.

Един американец би ме погледнал неразбиращо какво чудно виждам в цялата тази история. Дори ще ми каже сигурно, че е трябвало да съдя amazon, да искам нещо повече от повторно изпращане, ако това е било коледен подарък, направо са ми развалили Коледата и т.н.

Но аз съм в България и все още се учудвам, когато някой се отнася нормално с мен като клиент.

Край на рекламата.

Бяхме писали за тъй наречените структури по фасадите в Албена и в Бангкок. Ето още примери от България. Градът е Шумен.

И на трите снимки при вглеждане се вижда, че зад декоративните решетки има нормални прозорци. Решетката прави фасадата по-цялостна, като че ли е един елемент, а не раздробена от прозоречни отвори. Това е същото като да облечеш цялата фасада в слънцезащитни жалузи.

Подобни сгради сигурно има и в много други градове — Хасково, Разград, Москва, Берлин, Прага... И същият принцип се открива в така модните днес деко мотиви по фасадите на сградите на Herzog & de Meuron например.