Работа: Селище в Родопите (част 1)
от WhATA, 20.06.2008
Задачата ни е да проектираме вилно селище. Ще кажем само, че къщите трябва да са неголеми и около 15 на брой. Предвидено е да се продават, а не да се наемат сезонно.
И тъй като обикновено сме чувствителни към околната среда, започваме с нея.
Какво е мястото
Мястото се оказа приятна поляна на южен склон с борова гора в горния край и никакво застрояване на зримо разстояниe…
... освен един полуразрушен овчарник на самата поляна, който е предвидено да се събаря. Но е с хубава зидария.
На юг къщите ще гледат към друг склон с широколистна гора. В подножието му е пътят.
Каква е архитектурата наоколо
Автентични къщи в село Косово. Запомнете дървените диагонални подкоси (в лявата част на снимката). Ще ги коментираме няколко снимки по-долу.
В родопската къща зидарията е прекрасна. Този фрагмент би могъл и да е на корица на A+U вместо традиционна швейцарска къща.
Плевня в Широка Лъка. Първи етаж камък, втори — дърво.
Какво не искаме да се получи
На този етап твърдо знаем какво не искаме. Повърхностна имитация на стари къщи, твърде разпространена в района.
Селище край Пампорово. Малки къщи на малко разстояние една от друга. Единственото нещо, което виждаш от едната, е гърба на другата. “Уличната” лампа е ретро, но от ретро градска градина.
Каменната облицовка не е каменната зидария от по-горната снимка. Дървените подкоси са нещо като анцуг Abidas — хванати са с болтове за стената и нямат носеща функция. Дървените рамки, които обрамчват стените, също.
Комплекс “Исмена” в Девин. Отново каменна облицовка, имитираща зидария и дървени елементи Abidas, но в по-луксозна версия. Лампите тип Луна на дървената стряха се чувстват у дома си, сякаш 90-те никога не са свършвали.
Детайл, на който си личи, че дървените елементи по ръбовете дори не са и цели, а просто апликирани дъски от двете страни на ръба, закрепени с болтове.
Какво искаме да направим
Не знаем. Но ще стане ясно в следващите постове...
Още постове? Влез в архива или избери категория...
Коментари
shn (20 юни)
Съгласен съм.
Мисля, че е проява на лош вкус имитирането на материал без функция. С други думи, това което са направили в Девня е безсмислено според моите скромни разбирания.
Аз ако бях, щях да проектирам къщите в сходна форма, характерна за областта, но малко по иновативни, а за фасадата да избера метериал, който да се доближава по форма/конструкция/цвят, до този на зида или дървената облицовка, etc.
Очаквам с интерес вашето решение, което предполагам ще е доста по-сериозно обмислено от моето двеминутно писание. Дано да го отразите в блога.
p.s. Примерите са чудесни за това какво не трябва да се прави.
мартин (21 юни)
Ех че хубаво място! Ами би било наистина добре да следвате модерен подход с местни материали. Интересно ми е какъв е инвеститорът и дали е склонен към нестандартното или еснафското у него преобладава. Успех ви желая!
aa (22 юни)
и пропорциите на овчарника са великолепни,
и ритъма на отворите в каменната зидария,
и симфонията от вертикални светлини и сенки,
която струи през дъсчените прегради над каменната зидария....
а забелязахте ли плетовете по синурите?
типични плетове за родопския пейзаж ...
успех!
Ицо ( 9 юли)
Здравейте,
Какво всъщност е желанието на инвеститора? ...най-често “максимум квадратура и по-ефтино”
R. (13 юли)
Да се критикува винаги е по-лесно.
Все пак живеем в 21 век и всеки елементарен опит за имитация на автентична архитектура си остава просто жалко подобие!
По-скоро съм любопитен има ли пример за съвременен прочит /а не имитация/ на типично българска къща, който харесвате?
П.С. Аз лично намирам овчарника за очарователен и бих го запазил ако е възможно!
Николай (14 юли)
@R. Да, има примери за “съвременен прочит /а не имитация/ на типично българска къща”, които харесваме.
Единият подход е използването на традиционни материали при къщи, които по форма не приличат на традиционни. Два примера от последната година: къща в Родопите на арх. Борис Борисов с традиционна каменна зидария, плет и детайли от местните къщи (в броя от юни на Наш дом); и къща в Бистрица на I/O Аrchitects, в която има и стена от плет.
Другият подход е, когато и формата на къщата е повлияна, но не буквално, от формата на старите къщи. Пример: Къщите на арх. Стефан Стефанов от 70-те и 80-те са интерпретация на традиционната българска къща, но в духа на модернизма, актуален през соца.
А колкото и да не харесваме имитацията, има и примери за добра имитация на традиционни къщи.
Пес (18 септември)
До къде стигнахте с проекта?
Нещо ново?
Стефан Атанасов ( 4 юни)
От Смолян съм и може да се каже, че съм израстнал /хубавите лета на село никога не ще забравя/ със спомени за традиционни родопски ръщи на 2/3 ката /тук специалистите да кажат как е правилно да се каже/.
По темата – има много запсустели села и порутени или на път хубави къщи. Обикалят се 50-на села, снимат се най-интересните къщи, матерал – камъни, се взимат от порутените и се почва градежа. Задължително поне една от къщите да е с размерите на Агушевия конак или поне ансамбълъ да е подобен ;)