Архитектурните конкурси, знаете, са сложна работа. Толкова сложна, че хората в стара Европа се сдружават в ред независими организации, правят конференции и се опитват да вдигат шум на законодателно и наднационално ниво. Всичко това в името на честната конкуренция, качествения архитектурен продукт и равния шанс за всички.

Пловдивският конкурс — сред добрите примери в Европа

Голямо беше учудването ни, когато се оказахме поканени (заедно с Любо Георгиев от ONE Architecture Week) да представим конкурса за Площад Централен в Пловдив на конференцията Heat in the Delta в Амстердам, организирана от Architectuur Lokaal. Бяхме в панел Competitions, при добрите примери, заедно с новите норвежки банкноти (да, и ние още не можем да повярваме, че България е при добрите примери, щипем се да се събудим и пием за успокоение).

Конференцията

Конференцията се оказа сравнително сериозна, пълна с костюмирани европейци, обсъждащи законодателната рамка на конкурсите, търговете и обществените поръчки, облекчаването на процедурите и обществената отговорност на гилдията (това последното трябва да го изпратим до шефовете на САБ и КАБ).

Нашият панел явно беше за разведряване на обстановката с колоритни примери от екзотични страни, защото беше разделен кинематографично на три части по Серджо Леоне: The Good (България и Норвегия), The Bad (Турция с новата джамия на Ердоган в Истанбул и Сърбия със скандалните проекти за брега на река Сава в Белград) и The Ugly (съмнителни конкурси без ясен клиент и с лоша процедура в Испания и Холандия).

Ние разказахме за процеса по организирането на конкурса, популяризирането му и комуникацията с институциите и обществеността. И чухме проблемите на други организатори и участници от Европа.

Проблемите с конкурсите

Какво беше нашето успокоение, когато разбрахме, че проблемите с конкурсите в България са общоевропейски проблеми (поредното доказателство, че сме станали повече европейци, отколкото предполагаме, докато пишем гневно във Facebook и Twitter):

Ограничителен праг

Все повече конкурси (наричаме ги конкурси, но вероятно става въпрос и за обществени поръчки по българското законодателство, нека юристите ни поправят) се правят с органичителен праг. Това означава, че едно архитектурно бюро, което иска да участва, трябва да има определен минимален годишен оборот, да е проектирало Х подобни сгради в близките години и т.н. Така достъпът на млади архитекти и нови идеи до интересни публични проекти е силно органичен. Вярно, уж качеството предвид дългогодишния опит е гарантирано, но от това страдат и обществото, което получава скучна архитектурна среда, и архитектурата като цяло.

За да обясним просто и с две думи: ние и вие трудно бихме могли да спечелим самостоятелно търговете за сградите в София Тех Парк, които в момента се строят от анонимни хиперконсорциуми с гигантски годишни обороти. Не ни се иска да предполагаме кой носи отговорността за качеството на архитектурния продукт и кой всъщност измисля и чертае тези сгради.

Затвореност

Правят се все по-малко отворени архитектурни конкурси (такива, в които могат да участват всички, а не само поканени фирми). Което, правилно, ограничава изявата на млади архитектурни бюра без силно портфолио. И което ни обяснява неимоверния интерес към отворения и напълно безплатен конкурс на частната българска компания Walltopia преди година (369 проекта от 63 страни), както и сравнително голямата бройка участници в също толкова отворения и безплатен конкурс за Площад Централен в Пловдив (125 проекта от 41 страни).

Чужди архитекти реализират трудно

Реализирането на спечелен конкурс (до построяването на истинска сграда) в чужда страна е все още трудно и силно органичавано от местни архитектурни организации.

В крайна сметка май всичко все още зависи от добрата воля на възложителя (бил той частна компания или община) и от обществения образ, който иска да има. Защото провалените конкурси се помнят, а лошата архитектура може да стои с векове.

Какво друго правихме в Амстердам

Спахме в як хотел, бивша печатница, точно срещу редакцията на Het Parool

Хотелът отвън

Стаята

Видяхме реновирания Rijksmuseum, който си струва заради класическата тържественост на новото входно фоайе, смелия избор на цветове за стените (съвсем не само бяло) и идеалния контраст старо-ново (както и заради най-добрата самореклама на музей, която сме виждали)

Покритото фоайе

Интериор зала

Разбрахме, че Амстердам има по-големи проблеми от софийските счупени тротоари. Всеки град с проблемите си.