Какво може да се прави с разрушени сгради

от Николай Ангелов, 17.02.2010 | 12 коментара

Представете си Захарна фабрика — ако случайно някой ден собственикът реши да направи нещо и о! чудо, да възстанови сградата, като как ще я възстанови?

Единият вариант е тухла по тухла — така че да се получи точно копие на бившата сграда. Резултатът би бил хм, фалшификат — имитация на историческа сграда със съвременни материали и технологии. Не харесваме този подход.

Вторият вариант е да се направи нова сграда, която няма почти нищо общо със старата, освен сходен план и сходни формообразуващи принципи. Интерпретация на старата сграда.

Третият вариант, доста театрален, е да се остави каквото е разрушено така, както е разрушено, а някаква част от него да се приспособи за нормално използване. Но без да се правят имитации.

И докато първите два подхода е по-лесно да си ги представи човек, третият звучи малко неясно. Но скоро попаднахме на интересни примери, ползващи точно този подход.

Къща в Испания

Отвън тази къща прилича на необитаема. Но ако се вгледа човек, вижда, че прозорците са странни — изглеждат нови и са издадени напред, сякаш залепени върху старата стена. Като чужди елементи.

Всъщност това си е пълноценна къща за живеене, направена в останки от стара. Без да се имитира или реставрира старата къща. А напротив — категорично е показана разликата в епохите. Да се знае кое е ново и кое е от оригинала.


Отвън почти по нищо не личи, че тези останки са обитаеми


Прозорците са издадени напред, за да се подчертае още по-категорично късната намеса, а не е поставена просто нова дограма в старите отвори


Е, вътре е можело да се мине без дизайн клишета и без този претенциозен портрет на Дали (photos via Coolboom)

Къща в Латвия

Подобен случай — нова стъклена къща в руини от 19-ти век, които я опасват като ограда. Старите каменни останки са укрепени с бетон, но така, че бетонът да личи. Отново по категоричен начин е показана разликата между старото и новото.


Отвън изглежда като сграда без покрив


Ясно си личат камъните от стария зид и укрепващият ги нов бетон


Детайли отвън и отвътре (photos via ArchDaily)

И двете сгради, и испанската, и латвийската, ползват руините като декор за живеене — не че не са можели да възстановят къщата наново или да съборят старата. А намесата, макар и нова, е скромна и неутрална.

Къща в София

Не, тази къща не е като горните, но може да стане.

Случайно във Facebook попаднах на снимки от новогодишно парти в странно място: стара къща със старинни мебели и олющени стени, без очевидни опити да се ремонтира и рестварира. Як лофт. По снимките изглежда, че е и партито е било яко.

Разпитах за подробности и може би ще драснем отделен пост за тази къща скоро. Засега само няколко снимки:

***

И накрая, ако не е станало ясно, да кажем, че буквалните имитации на отминали стилове най-често водят до кич. Още повече когато са само повърхностни. Твърдо вярваме, че всяка намеса в една сграда трябва ясно да показва епохата, в която е направена.

Коментари

  1. Stefko (17 февруари)

    Super, i az gi mernah tiq snimki ot tova novogodishno party i mi beshe adski interesno kade e tova mqsto?

    ps. Zaharna fabrika e liubimo mqsto za motane i snimane, samo deto naposleduk totalno se razpada, neznam dali zashtot mangalite pochnaha da kradat tuhli ili drugo… se taq napulno podkrepqm 3-tiq variant! :)

  2. йордан (17 февруари)

    мечта...........

  3. И.Е. Станков (17 февруари)

    Примерите от Испания и Латвия не виждам по какъв начин са добри. И двете са визуално нелицеприятни отвън. Какъв е плюса да изглежда, че все едно има грозна руина (или недостроена, незмазана селска къща) в полето, а то да е свръх модерно нещо отвътре?!
    Освен ултра снобизъм, друга причина не виждам.

    Иначе, чакаме инфо за българските снимки. Изглеждат наистина яки.

  4. 4001 (17 февруари)

    Като непрофесионалист си позволявам да се съглася с мнението Ви относно фалшификацията. Примерът, който ми хрумва е срутената бивша военноморска болница във Варна, на чието място бе издигнат бизнес център, част от който копира донякъде фасадата: www.alfadevelopments…

    На живо сградата забележително прилича на тази същата визуализация – пластмасово-изкуствена и бледа. Във всеки случай дори и този случай на криворазбрано опазване на архитектурното наследство е по-приемлив от сталинистките методи, с които други “инвеститори” си разчистват терени в сърцето на Варна.

  5. тгштаоаг (17 февруари)

    Извинявайте много, ама – ако съм ви разбрал правилно – “фалшификат” и “имитация” отговарят повече на описанието на втория вариант (т.нар. от вас “интерпретация”), а не на първия. Кичът е нещо, сложено там, където не е на място или което е прехвърлило мярата. Ако, примерно, Захарна фабрика се реставрира точно – което и трябва да се направи – нито ще е не на място, нищо ще е “в повече”.

    Къщата в София наистина изглежда страхотно! Като идея малко ми напомня интериора на Бутчърз, но е по автентично-софийска. Пишете още за нея!

  6. deny (17 февруари)

    Мен примера от Латвия ме кефи повече, но и двете къщи не са това, което влиза в представите ми за красиво и добре изпълнено архитектурно/дизайнерско решение!
    Колкото до къщата в София, то в фейсбук си пише кое е мястото: Murgash Gallery, 6 Murgash Str.
    Там винаги са ставали страхотни купони, още преди галерията да я има. Просто собствениците са много арт фамилия и готини като цяло!

  7. bLogHouse (17 февруари)

    Хм, според мен малко сте пообъркали термините – неволно или нарочно с цел по-убедително представяне на вашата теза за бъдещето на Захарна фабрика. Фалшификат не е = на имитация, а интерпретация може да е = на имитация. Ако някой задигне през нощта Хеопсовата пирамида и на нейно място постави визуално точно копие, това е фалшификат. Айфеловата кула пред хотел “Париж” в Лас Вегас е имитация, но не е фалшификат.
    Всъщност дилемата е дали да има реставрация на Захарна фабрика или не. Реставрацията е като system restore при компютрите – връща сградата към състояние от някаква точка в миналото. “Към точно коя точка?” винаги е бил щекотливият въпрос при реставрацията. Вие го избягвате като казвате, че възстановяване изобщо не трябва да има, а запечатване на настоящия момент (руините) и добавяне на нова функция и конструкция. Слабото място на третия ви, ‘театрален’, вариант е, че в момента, в който превърнете естествената руина в архитектурен statement, неволно навлизате в сферата на имитациите.

  8. Xquisite (18 февруари)

    На мен пък ми допаднаха всички варианти. Дори не се бях замисляла за подобни подходи към стари сгради. Но това е, защото съм неинформиран лаик в архитектурата.

  9. archminus (19 февруари)

    Абсолютно съм съгласна с вас, въпреки че от примерите намирам за удачен само първия. И.Е. Станков, смисълът е че някои от нас намират руините за красиви.
    Има такава и онакава реставрация. Повечето реставратори държат да старото и новото да са достатъчно контрастни, та да си личат и оставят патината по сградите. Има и едни смешници, които се опитват върнат сградите, каквито са били, дори и само една стена да е останала от тях (и обличат гръцките статуи в дрехи). Много дразнещ, но разпространен начин на реставрация в нашите географски ширини.

  10. еми попова (19 февруари)

    къщата в София е уникална, наистина.
    предстои й ремонт. ;)

  11. Александър Крутилин (19 февруари)

    Къщата в софия е ремонтирана напално без сниманя етаж, което е желано и целенасочено. Мерси за поста. Май месец ще има лудо парти пак.

    Собственик.

  12. Алежандър Крутилин (19 февруари)

    @ deny: Мерси за коментара!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории