WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Проект, 1937
от Жана Стоилова, 6.01.2009 | 7 коментара
За началото на новата година — нещо старо. Това е архитектурен проект за къща или по-точно „за направа на двуетажна масивна постройка” от 1937г.
Къщата е в Момчилград. И противно на очакванията, че в малък град (може би тогава още село) се строи единствено с помощта на знанията на местния майстор, архитектът е от Пловдив, а проектът му е по-пълен с информация от някои съвременни примери.
Има подробни детайли на всички врати и прозорци на къщата, за съжаление в много лошо състояние.
Антетка. Както и в съвременните проекти дава информация за обхвата на проекта, мястото му, възложителя и задължително има личен печат от архитекта с номера на удостоверението му за правоспособност и печат за одобрение от съответната община
Разпределението е с много характерния за времето тъмен вестибюл с портал към едната стая. Тоалетната (отбелязали сме я с червено) е на терасата — преход от селския към градския начин на живот. На село тоалетните са на двора, а в града — на терасата. Хората са смятали, че тоалетните нямат място в къщата
На разреза се вижда, че със стоманобетонна конструкция е само първата плоча. Втората подова конструкция е гредоред, покрива и стълбата също са дървени. Това може отново да е преход между познатото строителство с дърво и сравнително новата технология със стоманобетон, или пък защото бетона е бил по-скъп
Фасадата...
... с човек в потури за мащаб
През 1937 са слагали гербова марка, за да удостовери, че всички такси са платени и проектът е законен
Още постове за архивни неща
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Марин ( 6 януари)
От всичко най ме кефи “Съставил и ще ръководи”, виждал съм го и на други проекти от едно време. Идеята е, че отговорността за всички детайли и качеството на изпълнението се носи от проектанта.
Didko ( 6 януари)
Чудно проектче :)
И.Е. Станков ( 6 януари)
Арх. Чинков е един от важните модерни архитекти на предвоенна България. Завършил е в Берлин през 1925 и е доста повлиян от зараждащия се модернизъм там в онова време. Има една модерна висока сграда на Главната в Пловдив, тя е негова.
Синът му също е архитект и е написал препоръчителната за всеки пловдивчанин книга “Пловдивски архитектурни хроники”.
Къщата дали е построена и в какво ли състояние е?
жана ( 6 януари)
Да, построена е. Къщата е близнак и едната и част е реконструирана през 2004г., като е пристроена и надстроена. Другата част е в оргиналния си вид и в доста добро състояние. Доколкото знам, нови собственици планират да реконструират и нея.
a ( 7 януари)
чужди арх:бг арх. 1937 = чужди арх.:бг.арх. днес
Запазило се е съотношението в качеството на работа.
incom-1 (14 февруари)
Поздравявам Ви за попадението!
Архитект Боян Чинков е между водещите архитекти в Пловдив в периода между двете световни войни.
Характерен е с изчистената стилистика на германския модернизъм, която демонстрира в редица сгради в Пловдив и Асеновград.
Заради шегобийния му навик да разказва и измисля вицове е изпратен на лагер от соцвластта.
Неговиат син – уважаваният Никола Чинков не беше архитект, но пишеше за архитектурната история на Пловдив с достойнство и по-проникновено от много архитекти.
Augusta (25 януари)
Ако не се лъжа, в abitare преди години имаше разговор с антрополога Харалан Александров и Тодор Колев (да, да, актьора) за манталитета ни на обитаване. Коментираха се тоалетните по дворовете. Х. Александров каза, че мястото е било табуирано, мръсно и съответно изнесено далеч от жилището. Разказваше, че първите, които дръзнали да вкарат тоалетните си в къщите в някакво родопско село били подложени на обществено порицание.
Посещавала съм кооперация в района на Иван Асен, в която тоалетните са на стълбищните площадки – на полуетажите. Строена е някъде през 20-те-30-те г. на XX век.
Интересни са тоалетните в някои къщи в Арбанаси. Музейният работник с гордост каза, че по това време във Франция, по времето на краля-Слънце в дворците липсвали санитарни посещения, докато в Арбанаси те вече били част от къщите и то на втория етаж! Но трябва да се има предвид, че това е правено с охранителна цел – да не се излиза нощем на двора или по време на обсада. Дори специален капак на пода в отвора на стълбите нощем се спускал, за да не може да проникне в жилищните помещения на втория етаж.