Две къщи, две съдби

от Анета Василева, 13.06.2013 | 3 коментара

Преди доста време бяхме написали пост за 3 стари софийски къщи, който се казваше Три къщи, три съдби. Продължаваме темата с още 2 къщи от същата епоха — примери за успешно и за не толкова успешно запазване на духа на стара сграда.

Наскоро, случайно и по различни поводи, успяхме да влезем в две от емблематичните софийски къщи от началото на XX век: къщата на Арсов на ул. Мальовица 6 (с характерния си балкон със сецесионови дървени декорации) и Доходното здание на Балабанов (или т.нар. “Къща с титаните”) на ул. Граф Игнатиев 1. И двете носят носталгичния чар на предвоенна София, и двете са паметници на културата и на пръв поглед отвън и двете са запазени и обживени добре. Нещата отвътре обаче не стоят по същия начин.

Наше дълбоко убеждение е, че фасадата не е всичко при сградите по принцип (и при паметниците на културата в частност). Ефимерният “дух на сградата” е капризно нещо и обича да се крие и под оберлихта на главното стълбище, в черното коридорче между кухнята и трапезарията, до кахлената зидана камина или около парапета на стълбата примерно. Вярно, усилията да запазиш нещо повече от главната фасада са далеч по-сериозни, но резултатът винаги си струва.

И споменатите две къщи го илюстрират чудесно.

“Къщата с титаните” — достолепие, климатици и кабели

Доходното здание на Коста Балабанов на ул. Граф Игнатиев 2 е построено през 1914 година. Проектирано е от видния предвоенен архитект Никола Лазаров, който е оставил неизтребимо наследство из целия софийски център (ще споменем само сградата на Гендович до Народния театър, къщите-близнаци на Канала и Оборище и Министерството на земеделието измежду много други). Учил е в Париж и това си личи.

Сградите му са богати на детайл, идеални за декор на костюмна драма за царска България и самоуверено са уловили европейския дух на епохата. Идеално стават за представителни институции, за резиденции и за галерии.

“Къщата с титаните” обаче е офис. При това се ползва съвсем по предназначение и интериорът, за съжаление, е последното нещо, което вълнува забързаните икономисти под наем вътре. В резултат имаме запазена, но неподдръжана дървена дограма, климатици и окабеляване под гипсовите орнаменти на таваните и около порталите, евтин 90-арски гранитогрес, покрил оригиналните мозайки и паркет и асансьор, облечен с шперплат, в окото на централното стълбище, който тотално е ликвидирал сецесионовото осветление с поредица от прозорци във височина, предвидено от далновидния арх. Лазаров.


Входът. Запазен е добре, но прасковеният цвят идва вповече


Стълбището и новият асансьор, който запушва пространството

Къщата вероятно е пострадала още през соца, когато е била просто поредното учреждение и буржоазният дух не е бил на мода. Оттогава сигурно е асансьорът, както и абсурдната надстройка със смешни прозорци и странен контакт със съседния калкан.


Поглед от (и към) надстройката


Интериорът: кабели и климатици


Вътрешният двор


Коридорът: протекла розова боя, мръсна мозайка и дръжки от Практикер

И все пак на къщата й трябва малко, за да заблести с пълния си блясък. И всичко е въпрос на уважение към себе си и средата, която обитаваш. Както и на немалка инвестиция, но с паметниците на културата е така.

Снимки: Борис Стаменов

“Къщата с дървения балкон” — куполи, мозайки и един чужденец

Когато миналата година започна ремонтът на “Къщата с дървения балкон” на ул. Мальовица и я обградиха със скелета, ние си казахме: ето, замина си поредната романтична софийска къща. Оказа се обаче, че тази къща е една от малкото стари сгради в града, която е случила на собственик. Проектирана е през 1910 г. не от български, а от приходящ архитект: от австриеца Карл Хайнрих. И пак чужденец, от стар аристократичен род, стои зад запазването й.


Къщата преди…


… по време
Снимки: Блог Стара София


… и след края на реставрацията. Куполите са по оригиналните чертежи

В последните години чужда компания с офис в София е под наем в сградата. Когато се появява възможност, я купуват и започват планове за реновация. Амбицията на новият собственик е не само да запази къщата, но и да я възстанови в оригиналния й вид. Все пак нали да имаш сграда-паметник на културата е привилегия, а не тежест?

Започват с издирване на оригиналните чертежи. Не намират нищо, нито в общината, нито в НИНКН (екс-НИПК) или някоя друга институция (оказва се, че запазени документи няма никъде). Намират ги в едно австрийско архитектурно студио, все още пазещо архива си 102 години по-късно.

От чертежите се разбира, че в оригиналния си вид сградата е имала 2 купола. Започва се борба за възстановяването им с НИНКН и проектът за реновация „отлежава” там почти година, но в крайна сметка получава карт-бланш.

Реконструкцията не блести с оригиналност или смели решения, но е осъществена с безкрайно уважение към архитектурата и използваните материали.

Отвън основната промяна е възстановяването на двата купола, фигуриращи в оригиналния проект. Сменена е дограмата само на прозорците на приземното ниво, на всички останали е реставрирана.

В интериор плановата схема не е променена. Запазени са подовете (от дюшеме от мура), стъпалата на стълбището (вити и каменни, само изчистени с песъкоструйка), парапетите. Свалени са отливки от гипсовите орнаменти на таваните и са възстановени абсолютно точно. Все още стоят две работещи кахлени печки в две от стаите на първия етаж.


Гипсовите корнизи


Всички оригинални мозайки са запазени и почистени


Витото стълбище


Кахлената печка в една от стаите

Основната промяна е осъществена в подпокривното пространство. Подменена е цялата конструкция на покрива и така таванът става допълнително офисно пространство. За да се достигне до него е изградено ново продължение на старата вита стълба, отново с вити стъпала, отново облечени с камък, само парапетът тук е стъклен.

Като цяло можем отговорно да заявим, че къщата на ул. Мальовица 6 е идеален пример как безпроблемно могат да съжителстват удобствата на съвременната офис сграда с духа на старата софийска къща. И как всеки бизнес стои една идея по-достолепно в такава среда.

Коментари

  1. Антоанета Костова (13 юни)

    Винаги когато съм минавала по Графа съм се заглеждала по къщата с титаните. Като човек,който се занимава с изкуство и е изучавал анатомия определено мускулестото тяло “надвесило се” над теб създава отношение за нещо различно…особено ако секунди преди това си видял как найлонови торбички се залепват по релсите на трамвая или пък поредният пияница се е развикал на отсрещния тротоар..Впечатлението от възможността да видиш толкова различни светове и епохи(изразени чрез подобни сгради),събрани на едно място,които се сменят пред погледа ти,докато си вървиш по задачи през деня,,, е нещо ценно. Не съм от София и не мога да кажа дали ако бях родена в столицата това усещане щом минавам по графа би било същото,но си мисля,че изкуството има способността създава трайни впечатления….Жалко е обаче в какво състояние е сега тази сграда отвъд мощните тела на титаните….Как може да сложат асансьор при такова стълбище….Разочароващото чувство се компенсира от положението на другата сграда,което много ме радва…Гипсовите корнизи винаги са ми били слабост,дори и тези от старият апартамент на баба и дядо,на които не спирах да броя листенцата като малка…Тъжно е обаче заради факта,че зялата тази инициатива не е дошла от българска страна,а от чужденец… :(

  2. дограма (18 юни)

    Понякога е добре да си кажем, че все пак на къщата трябва малко да се ремонтира , за да заблести с пълния си блясък. И всичко е въпрос на уважение към себе си и средата, която обитаваш. Както и на немалка инвестиция, но с паметниците на културата е така.Много красива статия и хубави снимки, трябва да се полагат грижи за подобни сгради,дори повече от обикновените.Стълбището е уникално, доста автентично но и малко романтично.Няколко пъти съм минавала по край нея, но не съм й обръщала кой знае какво внимание…от забързаното ежедневие и не знаех, че е проектирана е през 1910 г. не от български, а от приходящ архитект а от австриеца Карл Хайнрих.

  3. Vladi (24 август)

    “Да си сложиш мрамор в банята, в кухнята, в коридора, или дори на терасата, някакси е нормално. Но за пръв път виждаме мраморен паркинг. И даже не материалът ни впечатли толкова, колкото детайлите и елементите направени точно за това място. “
    Е, че то целият център на варна беше от мрамор. Сега сложиха бетонни блокчета.
    А иначе за детаили в градското пространство вижте центъра на Сливен и по точно градинките.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории