10 софийски къщи, в които искаме да влезем

от Анета Василева, 17.04.2012 | 24 коментара

Освен 10-те кооперации, в които искаме да влезем, в София има поне 10 къщи, които си струват да станат част от образователен архитектурен тур на столицата. И в които нямаме против да ни поканят.

С едно изключение никоя от тези десет къщи не е във (екс-)вилните квартали. И това е съвсем умишлено.

Една от най-характерните градоустройствени черти на София е сравнително ниската централна застройка от 4/6-етажни кооперации. В града няма оформено “сити” от много високи сгради, въпреки плановете за такова по бул. Тодор Александров, които частично се провалиха (надяваме се завинаги) от икономическата криза. Високите сгради в центъра са единици и служат за пунктови акценти (например Енергопроект, няколко жилищни блока, хотел Родина, сградата на КНСБ и още няколко).

На този фон оцелелите самостоятелни парцели с еднофамилни къщи действат изненадващо и навяват романтични спомени за едни пред-панелни времена, с царски балове и карети, със замислени писатели на прозореца или пък за забранен номенклатурен лукс.

И така. Започваме от Лозенец.

Къщата “Корбюзие” на ъгъла на ул. Милин камък и бул. Джеймс Баучер

Може да не си личи на пръв поглед от дърветата, но тази къща е изключителен пример за предвоенен жилищен модернизъм. А ние много рядко използваме думата “изключително”.

Вероятно е строена в края на 20-те или началото на 30-те години на миналия век. Всеки елемент е като по учебник, писан от Корбюзие и Мис ван дер Рое едновременно — тънките плочи на козирките, лентовидните прозорци, облият балкон, покривната тераса, смелото смесване на кръгли и правоъгълни отвори, овладяването на терена.


Входът откъм ул. Милин камък е подчертан с тънка колона и още по-тънка козирка


Към бул. Джеймс Баучер лентовидните прозорци са разбити на равномерни правоъгълници.

Изобщо не е лошо студентите от близкия УАСГ да идват тук да се учат как да проектират фасади и да слагат прозорци. И не само.

Интересно дали по оригинален замисъл в интериор е била решена като еднофамилна къща (с дневна част долу и спални горе) или като двуфамилна (както изглежда, че се ползва днес).

Къщата на Сирак Скитник, ул. Борова гора, Лозенец

Къщата на Сирак Скитник в долен Лозенец е като от приказка на Братя Грим.

Проектирана е от един от най-добрите архитекти от преди войната — Георги Овчаров — и носи неоготическия дух на жилищните му сгради с емблематичните червени тухлички и арковидни прозорци.

Била си е тъкмо на мястото, когато площад Журналист е бил в края на града, до гората, преди лозята.


“Онова” прозорче


Входната врата

Две (типови) къщи в Лозенец

Избрахме тези къщи под хотел Кемпински не заради уникалната им архитектура (стандартни едно/двуфамилни жилищни сгради от соца), а заради непретенциозния начин, по който предлагат отлична среда за живеене на 10 минути пеш от центъра. Двор, приземен етаж с мазе, тераси към спалните, място за лятна трапезария, лозница и най-експерименталния гараж на стръмен наклон, който сме виждали.


Входът от север


“Гаражът”

Тъжното е, че само преди 15 години така изглеждаше един цял квартал, а днес там такива къщи са изключение.

Къщата на Милко Балев на ъгъла на ул. Бигла и ул. Златовръх

През соца за еднофамилните къщи от подобен вид са били запазени т.нар. престижни вилни райони. Много рядко могат да се намерят в толкова централна част на града, където обикновено откриваме не по-малко качествените номенклатурни жилищни блокове (има един например съвсем недалеч, на ул. Кораб планина).

Е, къщата на Милко Балев, е изключение. Издържана е в добрите соц традиции — с частична каменна облицовка, дървени сачаци на терасите, хубави парапети. Можеше да е малко по-ниска, покривът е малко тромав, но пространствата изглеждат обещаващи — особено дневната част със зимна градина на първия етаж.


Входът на къщата откъм ул. Бигла. С гараж и “раздвижени” обеми от късния соц

Къщата “на професора” на бул. Патриарх Евтимий

Тази къща между Попа и НДК май не беше на професор в действителност (бяхме чели за нейните собственици много отдавна в един стар брой на Наш дом, който така и не открихме). Но в нея определено има нещо “интелектуално”. Сигурно заради каменната облицовка и супер сдържания силует с еднакви прозорци.

Софийски модернизъм от 30-те години на миналия век, по дух тази къща ни прилича на една кооперация в Лозенец, за която бяхме писали много отдавна.

От интериора очакваме хубаво вътрешно стълбище и голяма библиотека.


Неочакван поглед към същата къща през паркинга на ул. Аспарух. Вертикалният лентиводен прозорец вероятно е на стълбището.

Резиденцията на английския посланик на бул. Васил Левски

Резиденцията на английския посланик е една от най-добре запазените и поддържани жилищни сгради с представителни функции в София. Толкова е добре запазена, че изглежда връстница на новопостроените къщи в подобен стил из Драгалевци и Симеоново през 90-те (при които обаче английският аристократизъм не се е получил твърде).

Всъщност сградата е тук още от началото на 20-ти век, строена е в популярния по онова време “едуардиански” стил и има респектираща симетрична фасада откъм булеварда и приятелска жилищна част с добре поддържан (скрит) двор на юг. И “асма” с една от най-старите глицинии в София.

Предполагаме, че интериорът ще докаже как може една всъщност доста голяма къща да създава приятна, светла атмосфера с добра връзка с природата.


Южният двор с типична пейзажна английска градина и “асма” от глициния

Къщата с ягодите на ул. Сан Стефано 6

От носталгичните къщи от царско време в района на Оборище, тази ни е любимата. Ягоди отдавна май няма в двора, но си запазваме правото върху името.

Заради неопределения й стил сме влизали в ожесточени спорове, но продължаваме да твърдим, че в нея има много български сецесион с орнаментите и капителите, вдъхновени от Първото българско царство. Има и много приказен историзъм, който сигурно кара хората, минаващи по ул. Сан Стефано, да въздишат горко за славните времена на стара София и да кълнат новия собственик на къщата, който очевидно я чака да се саморазруши.

Част от интериора на тази къща е сниман във филма “Опашката на дявола” и все пак, господин Златев, дали може едно кръгче и из горните етажи?

Къща в кв. Яворов

Още един представител на хубавия предвоенен софийски модернизъм. Обли балкони, тънки плочи, “корабни” парапети.

Искаме да видим облата дневна, стълбата към горния етаж и стари снимки на интериора.

Къща в Княжево

Княжево може да изненадва, нали? Тази къща се намира в края на бул. Борис III и изглежда като лятната резидеция на арх. Петко Момчилов, която проектирал малко преди Банята, за да си поразкърши пръстите.

Интересно как всяка добра къща в България, строена преди 89-та, независимо от чуждестранните образци, които е копирала, или идеологията, на която е служела, носи и някакъв “местен” дух (в случая византийски орнаменти и тухлени облицовки). Нещо, с което новата българска архитектура засега не успява да се справи.


Входът

Вила Калина, Бояна

И накрая единственият пример, който се намира във бивша вилна зона, извън истинската градска част.

Вила Калина в Бояна е онази къща, в която настоящият ни президент не иска да живее, а ние много искаме да влезем.

Тъй като обикалянето на качествени соц резиденции се е превърнало в наше вече извратено хоби, а и продължаваме да твърдим, че тяхната архитектура може много да учи и възпитава, сме си избрали вила Калина в Бояна за емблематичен пример от София.

Господин Президент, ма френд, може ли да влезем?

Коментари

  1. ол (17 април)

    Този списък с къщите повече ме изкефи от списъка ви с кооперациите. Може и да е защото по мое мнение добрата еднофамилна къща е винаги по-добра за живеене от кооперация, знам ли :) Много добри попадения има, безспорно.

  2. i (17 април)

    има една интересна на улица Мальовица static.panoramio.com…

  3. josifov@domika.bg (17 април)

    Ехаа никъде няма снимки на вила Калина :(

  4. yan (17 април)

    Поздравления за списъка! Определено си струва да добавите някой около Докторската градина ,ул. Янтра, ул. Саша Попов.

  5. Жюстин (17 април)

    Поздравления и от мен!
    Къщата в Княжево не е единствена – има доста забележителни наоколо, от същия период или малко по-стари. Конкретно тази имаше близнак няколко къщи по-напред по Борис, но я разрушиха. Навремето беше стоматологична клиника (в Соц-а) и помня разположението и стълбището – разкошни!

  6. emilian (17 април)

    lipsvat pone 2 znakovi. Ei !

  7. Събина (17 април)

    аз искам да вляза и в някоя от еврейските по “Бъкстон” и няколко видимо изоставени по “Шипка”. Има и една редица много красиви с френски прозорци точно с/у “100гр сладки” в Подуене. :(

  8. bilkata (18 април)

    Преди десетина години баща ми (живеещ по морето) изненадващо заяви, че познава собствениците на къщата в Княжево и един прекрасен ден звънихме на вратата, но уви!, нямаше никой. Но определено къщата се обитаваше.
    Напоследък често минавам край нея, но с кола и не се заглеждам много. Не е ясно обитаема ли е в момента, но определено не е оставена да се руши. Ще се опитам да разбера нещо за собствениците.
    В Павлово имаше една интересна къща с невероятно остъклено пространство – дори не мога да кажа зимна градина, половината фасада от едната страна бе остъклена. Забравих името на улицата, беше точно до ул.“Вихрен” и “Кота 1050”, по пътя към пазарчето на Павлово на спирката на трамвай 5. Дано не е разрушена, там има вече много нови кооперации. Винаги съм си представяла, че е е къща на художник – невероятна светлина струеше в нея, поне така изглеждаше отвън.
    Изобщо в Павлово има много интересни къщи, любим квартал ми е.

  9. Анета (18 април)

    @i, Тази на Мальовица я ремонтират в момента… може и да не става после

    @emilian, кои 2?

  10. Tony Montana (18 април)

    Добавете и къщата до минералния извор в Горна Баня!

  11. vladie (18 април)

    на ул. Петър Богдан, м/у Марагидик и Каймакчалан (в Редута) близо до 100гр сладки (както спомена Събина), има две много интересни. приличат ми на тиролски къщи.

  12. unIDfied (19 април)

    Като стана въпрос за типови проекти – на улицата до Дома за деца “П.Славейков” – срещу кино “Арена” е това – та, там съществуват, една до друга, три изключително странни къщи, със специфичните стръмни скосени покриви като в някои по-западни държави. И макар да имат вид на еднофамилни крайградски вили, май не са. Винаги съм се чудел какво правят там – и, мисля, определено заслужават вниманието ви.
    P.S.
    Поздравления и благодарности за прекрасната подборка. Но, моля, оставете финала й отворен и продължавайте да добавяте. Или направо направете каталог на красивата софийска архитектура, като придатък към сайта си:)

  13. Eлена (22 април)

    Whata, малко уточнение преди да сте пратили всички студенти от ВИАЗ да се “учат” що е “модернизъм” – вилaта която вие наричате ““Корбюзие”“ е някакъв български “модернизъм-рационализъм” с много кавички , който както обикновенно копира само външни признаци на тези стилове. Прозорците не са лентови, именно защото са раздробени, защото фасадата е най-вероятно носеща, а козирките и балконите са по типични за рационализма. Най-главното е плана, с който не разполагаме, но най-вероятно точно там не-модернизма се вижда най-силно – плана едва ли е “свободен” (една от 5-тте точки) и най вероятно е някакъв микс от местни традиции. Похвалнa е инициативата ви да искате да посетите и научите повече за къщите – но ми се струва че най-интересното в случая е да видите начина по който български архитекти учили в чужбина по онова време интерпpетират видените стилове, като стороят в България къщи изглеждащи като модернизъм, които обаче сa видоизменена локална интерпретация, отдалечаваща се страшно много от “машината за живеене” на Корбюзие. Разходете се зад Военна академия – пълно е с примери!

  14. Ангелина Присадашка (24 април)

    Здравейте,
    Статията е прекрасна. Но за съжалине предизвиква тъга и безнадежност по красива “навремето” София. И ясно показва каква е архитектурата сега “продаваща се” без усет и умения за съчетаване на новото със старото.
    Къщата на Сан Стефано ми е една от любимите. Жалко е, че е попаднала в алчни ръце и по сегашното й състояние ясно личи какви са намеренията на собствениците. Интересно, когато някой от столична община или главния архитект на София (бог да го поживи – той доста се постара да направи София грозна) минават от там, дали обръщат глава на другата страна, за да не виждат очевидното доказателство за това, че не изпълняват служебните си задължения да се грижат да нашия град.

    Мисля, че във вашата класация трабва да включите две двуетажни сгради и една еднофамилна къща до хотел Родина на бул. Цар Борис Освободител. И тях явно някой ги чака да се саморазрушът. А всяка една от тях е уникална!

    Това е моя град, тук съм израснала, но в последните години си наложих да не се заглеждам много по сградите, защото това, което се случва е много показателно за интелекта на българската нация.

  15. Metcor ( 5 май)

    Страхотен подбор, сестра ми е маниачка също на това и често разглеждам нейни снимки и проекти.

  16. Виктория ( 2 юли)

    Здавейте, днес минах покрай къщата при Княжево. Занимавам се с фотография, студент 2-ри курс и страшно много ми харесва мястото. Интересува ме как стоят нещата там – с хората, някой поддържа ли го, защото искаме да направим един проект в двора на тази къща и да не изглежда все едно ще крадем. Изглежда като вилна къща, т.е. най-вероятно някой идва да я поддържа, но 100 процента ли е това или не се знае нищо по въпроса? :) Благодаря предварително.

  17. Стефанов (18 август)

    Към този списък бих добавил и къщата на ул. Сан Стефано между улиците Оборище и велико Търново – срещу Докторската градина. Мисля, че през соца в нея е живяла Людмила Живкова.

  18. elesdee (29 септември)

    Старата баня във Видин. Снимката е от средата на 90-те.
    —-> store.picbg.net/pubp…

  19. elesdee ( 4 януари)

    Цитат от unIDfied : “Като стана въпрос за типови проекти – на улицата до Дома за деца “П.Славейков” – срещу кино “Арена” е това – та, там съществуват, една до друга, три изключително странни къщи, със специфичните стръмни скосени покриви като в някои по-западни държави. “ …

    Това са доста стари немски вили и кооперации в ж.к. Илинден срещу 3-то районно.

  20. лора (11 май)

    Едно подсказване – къщата на Милко Балев е проектирана от съпругата му, арх. Мария Балева (почина миналата година), която е баба… на Мими от ФУНКТ. Ако още искате да влезете вътре.

  21. Мария (10 юни)

    Исторически къщи-всеки европейски град има каталози,реклами с исторически сгради на частни лица.В тях са включени къщи ,проектирани от известни архитекти,както и къщи обитавани от исторически личности.Личностите придават атмосфера на къщите,винаги има интересни истории.Бих си купила с удоволствие такъв каталог,ако има кой да го направи за София и други български градове.

  22. холов ъгъл (17 септември)

    Дам, така е , през соца за еднофамилните къщи от подобен вид са били запазени т.нар. престижни вилни райони. Много рядко могат да се намерят в толкова централна част на града, където обикновено откриваме не по-малко качествените номенклатурни жилищни блокове както и вие добре ни пишете в своята статия.Радвам се че попаднах на вашият блог, много ми е любопитно да гледам разни архитектурни къщи, понеже сега планувам да строя и събирам всякакви идея, от една ми харесва да речем терасата, от друга ми харесват стълбищата , общо взето е доста сложно, но пък като си представя крайният резултат всичко си струва.Гледайки сега в какво време живеем е доста трудно човек да изгради дом.

  23. гранитогрес цени (12 март)

    Благодаря ви за интересните снимки. Може би от вътре ще бъда доста по интересни и красиви от колкото от вън според мен.Все пак подредбата придаващият уют и топлина от всички завеси и аксесоари правят дома да изглежда красив Някои от тях съм чувала, по край други съм минавала просто ей така.Радвам, се че тук ни написахте на кого са тези къщи и дано някой ден успеем да надникнем вътре.

  24. KATQ OT SLIVEN ( 7 юни)

    KRASOTA GOLQMA . BLAZQ NA TIQ KOITO SA SOBSTVENICI.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории