"Новият" XIX век на София: за кожата на една столица

от WhATA, 6.02.2015 | 25 коментара

За онези, които чакат WhATA Awards, спокойно. Идват, 18-и февруари е денят. Междувременно обаче се тревожим за София. Ето защо

В една област от няколко години Столична община води неочаквано последователна политика. Оставете метрото, кръстовищата на две нива и фризираните градинки с прясно засети през декември теменужки. Има още нещо, в което общината е (с извинение) бетон. А именно упоритото представяне на София като град на миналото и по-точно град ту от античността, ту от края на XIX, най-много началото на XX век.

Какво му е лошото, ще кажете. Та тогава България е била силна и предприемчива, левът е бил златен, къщите са били красиви, а файтоните романтично са потропвали по павираните улици.

Ами лошо е. Защото така се създават митове, а историческите митове водят до излишни нерви, до национализъм и в крайна сметка до радикални партийни формирования, които е добре да стоят по-далеч от властта. В архитектурата същите тези митове водят до безсилие и посредственост.

Фалшивото историцизиране

Не е нужно градската среда да е хипер-авангардна, нито всички софиянци да харесват модернизма (който у нас е предимно соц). Дори би било странно да го харесват. Но как софиянци да имат разбиране и толерантност към съвременна архитектура, абстрактна скулптура и експериментално изкуство, при положение че през последните 5 години София се напълни с подобни примери:

Лъвов мост се ремонтира така:


Снимка: vijsofia.eu

Пейките и лампите в реновирани площади и градинки се подменят предимно с такива:


Снимки: vijsofia.eu

Столична община прави (или толерира) нови паметници, които изглеждат така:


Паметникът на цар Самуил, който ще бъде готов есента. Скулптор: Александър Хайтов


Паметникът на Георги Mарков, финансиран от частна фондация. Скулптор: Данко Данков. Снимка: Павлин Даскалов

Столична община обновява емблематични софийски улици по подобен начин:


Булевард Витоша. Снимка: vijsofia.eu

Столична община социализира културно-историческото наследство с такъв детайл:


Гробницата на Свети Хонорий. Обърнете внимание на парапета, на наивните рисувани фризове, на конструкцията и “прикритите” кабели

Столична община възстановява паметни плочи (в стил руски олигарх се възхищава на Скопие) на мястото на паметник от модернизма:


Проект за възстановяване на паметните плочи на I и VI пехотни полкове на мястото на паметника 1300 години България пред НДК

Най-сигурният начин един град да спре да се развива архитектурно е да стои втренчен в миналото си. Особено когато този град не е Петра или Каркасон, а многоликата и интересна столица на малка европейска държава. (Или поне столица, претендираща да бъде многолика и интересна).

Защо това е лошо за всички софиянци

В София експерименти не се правят. Градската среда е уютно затихнала в сигурното безвремие на фалшивия историцизъм, където от време на време избухва някое и друго корупционно скандалче или се появява нещо толкова шокиращо грозно като фонтана на Витошка, че просто няма как да бъде подминато.

Огледайте се. Има ли някой нов елемент на градската среда, който напоследък да ви е развълнувал, зарадвал, провокирал или накарал да се замислите? Както например обичат да правят по улиците на Берлин, Копенхаген, Малмьо, … (впишете име на европейски град по желание)? Някоя пейка, спирка на градския транспорт, подлез, метростанция? Някоя лампа, странна настилка, интересна табела, красив шрифт? Не? Е, и нас така.

Това не прави ли София в най-добрия случай просто един скучен град?


Мемориал на евреите, убити през Втората световна война, Берлин. Снимка: Rick Steves


Мемориал на книгите, изгорени от Хитлер в Берлин. Ако не е ясно от снимката, паметникът е “стая” с празни бели лавици под площада. Може да се гледа само отгоре. Снимка: Almle Griffiths


Мемориал на политиците, убити от Хитлер, Берлин. Снимка: Rick Steves


Трамплини, вградени в нов тротоар, Копенхаген. Снимка: Цветана Кирпичева


Червеният площад, Копенхаген. Снимка: Iwan Baan


Паметник на 19 от най-известните шведски актьори, Малмьо. Снимка: Цветана Кирпичева

Какъв е изходът

Е, конкурси, разбира се. Честни, популярни и дори международни конкурси и за най-малкото нещо. И визионери на ръководни длъжности, които имат смелостта да приемат необичайни решения и да ги изведат докрай дори с риск да не бъдат преизбрани за следващия мандат. Така градовете ни ще имат бъдеще, а животът ни ще бъде далеч по-интересен.

Коментари

  1. Ann Dim ( 6 февруари)

    Поздравления за този пост!

  2. дд ( 6 февруари)

    Новите електронни табла по спирките с разписанията на градския транспорт май са единственото по-модерно нещо :)

  3. георги ( 6 февруари)

    Столична община възстановява паметни плочи (в стил руски олигарх се възхищава на Скопие) на мястото на паметник от модернизма
    —————————————————-
    Хахаха! Разпадащият се Петохуйник ли е модернизъм?
    Паметните плочи на I и VI пехотни полкове ли са стил “руски олигарх се възхищава на Скопие”
    А ПСА в какъв стил е бе, драги червенотиквеник?
    Що не се гръмнеш в кухата кратуна.

  4. Бубич ( 6 февруари)

    Сякаш сме се побратимили със Скопие в областта на градската среда и архитектурата…

  5. Момчил ( 6 февруари)

    Каквото и да се направи и когато и да се направи трябва да се изисква поддръжка.
    Гледайки трамплините на тротоара веднага се сещам за всички детски площадки и фитнес уреди в София.
    Разклатени и опасни люлки и катерушки. Опасни изпочупени уреди за фитнес.
    Грозна работа.
    Независимо, че на всеки един подобен обект седи името на този, който има ангажимента за направата и предполага се и поддръжката на обекта.
    Хората трябва да се научат на работа и тогава вероятно ще се радваме на по-различни фризове и зделани парапети.

  6. андрей в ( 6 февруари)

    @георги
    Това че си прочел този пост си е изненада. Но че зеленчук може да пише… си е събитие. :) Ако се отлепиш от кухия чалго-политически бъртвеж, сластно настанил се в тялото ти и активизираш най-лек интелектуален напън на ограниченото съдържание на изгладеното ти сиво вещество, ще вникнеш в дълбокия смисъл на изложените мисли.
    И ще разбереш, че има цяла вселена извън дребното ти злобно същество.

    Докато толерираме едноклетъчните да създават врява – ще унищожим и малкото смислени неща оставени ни от интелигентните ни предци.

    Там където няма култура, не никне естетика.

  7. Jana ( 6 февруари)

    Тази статия е изключително глупава… Запазва се характера и наследството на edin град. Казва му се heritage protection…. И е съвсем естествено и нормално нещо в Европа. Примерите дадени от други градове са Берлин – все още един от икономически недоразвитите градове в Германия който се опитва да блесне с други свои качества. Копенхаген – сигурно единствените две не соц неща които можеш да намериш в този град, и швеция чиято архитектура е запазена същата отпреди 200 години. София напротив трябва да работи много по-усърдно да възстанови културния си облик и да заприлича на една истинска европейска столица, която съчетава модерно с наследство. Нима чудовищната сграда която построиха на Раковска на мястото на къщата на Стефан Стамболов е нещо което софиянци искат? Нима застрояването на бул.България и Цариградско шосе е хубаво за софия? (По времмето на соца е имало изрична забрана да се строи около тях за да се запази гледката към Витоша и Лозен планина). Не знам от кой град си, но аз съм родена в София и съм наблюдавала съсипването на този град. Кеф ми става като видя стари културни паметнци (което включва и къщи) възстановени. А за паметника на Самуил – в швеция е пълно с паметници на викинги, в Германия е пулно с паметници на пурвите им императори и войни, за полша да не коментирам… Да не почвам с примери за националистите Франциа Италив и Испания…

  8. Ирена ( 6 февруари)

    Авторът на статията прави грешен паралел между градини – паметници на недвижимото културно наследство – каквито са всички в центъра на София и пешеходни пространства извън България и не е напълно запознат с методологията при работата с обекти с подобен статут.
    Правилната забележка в случая е, че детайлите се пренебрегват, а не дотам правилната – че погледа към историята и национализма са лоши неща.
    Поздравявам автора, че е добре запознат с актуалните обекти в центъра на София, но се опасявам, че проблема е малко по-дълбок от това какво им харесва на проектантите, тъй като по всяка вероятност за улиците и площадите на Копенхаген не се отделя финансиране, достатъчно за китайски унипаваж.
    В допълнение бих добавила, че в последните години се появява прецедент за развитие, изразен в “международни” конкурси за площадни централни пространства, където е изключително подходящо да черпим вдъхновение от подобни снимки, за разлика от историческите ни градини. За жалост сроковете и наградите бяха достатъчни само колкото проектантите да надраскат по някоя концепция и да вдигнат нискобюджетен до среден рендър, ако изобщо са проявили интерес. Разбира се, мотивацията за подобни конкурси също е проблем, тъй като един дизайнер не се ентусиазира много от “имаме средства за усвояване”. Когато липсва мотивация за бегла обща концепция, не знам как може да очакваме да се мисли в детайл. Да се надяваме, че от тази гледна точка ще продължим да се развиваме, както се случва например в Пловдив.
    Градът Е скучен, но това не е защото се опитваме да ценим историята /макар и да разбирам фобията на автора от Скопие/, а защото правим каквото и да е с най-много 10% от пространствата в града, които могат да бъдат благоустроени. Няма в тоя живот само градинки – има пешеходни улици, тротоари, междублокови протсранства, училища, болници и т.н. Когато спрем да правим неща по необходимост, а когато имаме реални намерения за подобряване на естетическата, функционалната и Културната им стойност, тогава вече може да очакваме да ни харесват и да има реална възвръщаемост.

  9. Мартин ( 6 февруари)

    Обществото ни е тежко болно по отношение среда. Това не значи, че няма хора, които да я създадат а няма публика, която да си я поиска. Безсилието да създаваме обекти в сегашно време е плашещо. След време като изучават нашия период от развитие какво ще кажат? А, това са тези комплексирани глупаци, които имитират миналото. Когато нямаш идентичност, отчаяно се опитваш да приемеш чужди образи или образи от миналото. Продължава да стои въпросът #КОЙ е властелинът на бозата и защо го прави, дали защото е феноменално тъп или защото мрази съгражданите си?

  10. ретрограден хунвейбин ( 6 февруари)

    Преди да напиша какво мисля за претенциите на авторите на този блог ще напиша няколко думи по темата.
    Вече две десетилетия Виена е най-добрият град за живеене в Европа, а вероятно и в света. Виена се дели на райони, като центърът – тесен и широк – е обхванат в райони от 1 до 9. За сведение на читателите, в тези райони не просто е забранено да се строи нещо ново или в нов стил, забранени са промени в стила на съществуващите сгради. До ниво “плочки на балкони”, както знаят от личен опит служителите на дома Витгенщайн. Космически глоби и жесток еквивалент на нашето НИПК дебнат всеки нарушител и за разлика от България всичко се събира до стотинка.
    За да не си помисли някой, че Виена е нещо мръднала в политиката си към крайности, ще напомня, че ЮНЕСКО, Съвета на Европа и други ретроградни според внушенията на този блог организации са разработили цяла система за опазване на историческите центрове на градовете. Без да си Петра или Каркасон. Разбира се, тези норми не са останали само препоръчителни – те са залегнали в редица конвенции, например конвенцията на съвета на Европа за архитектурното наследство. Желаещите да се запознаят с тези политики биха се убедили, че това е целенасочена политика на повечето исторически градове, каквато е и София. В София най-грозното нещо в центъра е сградата на БУЛБАНК, която е и най-новата цяла сграда, наред с онова чудо на “Раковски”, което разбива културният пейзаж. Мда, неуважаеми автори на този претенциозен блог, има такова нещо в конвенциите – културен пейзаж, и да, то присъства и в нашия закон, то е ценност и то трябва да се пази. В духа на неговото съхранение “приятни” по вашите думи изненади не може да има. Лъвов мост винаги ще трябва да изглежда като от 19ти – началото на 20ти век, както и целия център на София. Впрочем в науката за опазването на културното наследство, която авторите на този блог въобще не познават, се смята, че историческото ядро на София е формирано по виенски образец.
    Сега няколко думи за авторите на сайта и техните претенции. Нивата на техния интелектуален багаж проличават ясно при вкарването на “свети” пред Хонорий, при бъркането на фриз и фото-тапет и при редица други детайли от тази доста безобразна, злобна и повърхностна публикация. Мда, скъпи автори. Вие вероятно не сте проектирали дори жилищата, в които живеете, а искате да давате акъл на цяло едно общество.
    Колкото до конкурсите, тук веднага си спомням, че на конкурса за Самуил играха 19 екипа с участието на много видни български скулптори. Жури с трима академични лидери на художествената гилдия и други специалисти избра този проект, който не влиза в разрез с културния пейзаж, не контрастира и не влиза в конфликт с околните сгради /като Опълченеца например/ и решава крайно наболелия въпрос с отсъствието на наши владетели в системата на колективната памет.
    Да, такива фигури са се слагали другаде в миналото. Сега , след като си имат паметници на своите владетели, могат да си експериментират, друг е въпросът – колко успешно и колко се одобрява от населението. По времето, когато във Виена са слагали паметника на генералите на Мария Терезия, дедите на авторите на този блог са чистели зъбите на агата от пилешкото и са му плащали за захабяването.
    Тези модерни рая, наречени претенциозно хипстъри, имат големи претенции и нулево покритие.

  11. някой ( 6 февруари)

    Доста елементарна и повърхностна статия…

  12. Христо ( 6 февруари)

    Не съм съгласен с някои неща. Това , че се поставят този тип пейки и фенери НЕ Е ЛОШО НЕЩО, реално подобни е имало в София, но по НЕОБЯСНИМИ причини от централните части са премахвани – голяма част от истинския дух на един европейски град. Опитват се с някои неща да върнат част от това нещо и според мен, като фенерите в Борисовата градина, но и не само там, успяват. Тези фенери-лампи създават съвсем друг облик и усещане за пространството на централната част. Подобни практики има и в други далеч по-големи и богати градове в Европа – Лондон, мога да говоря от лични наблюдения. Това не е проблем, но сте прави за едно – тотална липса на идейност за много други неща, които са необходими не само за централните части, но и за кварталите на големия град. В тях липсва всякаква инициатива за развитие. Влизайки в някои части на квартали като Люлин, Надежда, Обеля и всички ,,соц,, квартали , по-скоро сякаш съм в Припрят , но с живи хора в 21в. Колкото до Бул ,,Витоша,, … няма второ мнение – това място се превърна в ужас. Много от решенията , които се взимат относно тротоарните настилки, ремонтите на градини и паркове са лишени от мисъл или по-скоро от идейност, оригиналност. София трябва да запазва своето излъчване, но определено има нужда от оригинални идеи – било за алеи, било за сгради, било за паметници. Липсват идеи от самата СО, а не че те отсъстват от страна на компетентните МЛАДИ хора в тази сфера.

  13. stf ( 7 февруари)

    Гледам и не вярвам на ушите си!
    12 коментара, някои почти колкото есе, и то още в първия ден на публикуването.
    Авторите на блога май са напипали “болна” тема…

  14. бого ( 7 февруари)

    Да, градската среда трябва да провокира, да възбужда, да вдъхновява. Една уютна застиналост в изкуствено безвремие не може да е стремеж на модерен град. Архитектурният облик на София след 10 ноември е пострадал с безразборни строителства и преустройства, както и тотално занемаряване много повече, от колкото по времето на комунизма. Погледнете булевард Мария Луиза, които има(ше) потенциал да е прекрасен пред-военен екземпляр, но сега е пълна неразбория. Новият лъвов мост само допринася към бутафорията. Хубавото на София е именно, че съществуват вече няколко архитектурно-културни пластта, които допринасят за разнообразието в града. За съжаление не мога да се сетя за нова обществена сграда или ново публично пространство (било то и паркинг за вездесъщия Автомобил) след 1989. Единственно студени и недостъпни стъклобетонни символи на криворазбраната (пазарна) свобода, които не се вписват съвсем адекватно камо ли градоустройствено. Но това не значи, че всичко е загубено. Напротив, колкото повече проблеми имаш, толкова по творчески можеш да се отнесеш към решенията им. Единствено трябва да бъдат премахнати нео-конюктурните пречки, да бъде насърчена оригиналната мисъл и дейността и да се прегърне бурното историческо минало без насадени предразсъдъци. Напред :)

  15. Комитата ( 7 февруари)

    Най-накрая да прочета нещо, което да съвпада с моите впечатления! Знаете ли мен какво ме боли най-много. През 90-те години и чак досега се изтръгват последните улични фенери, останали отпреди 1945г. Заместват се или с някакви бързо ръждясващи тръби с чупливи стъклени глобуси или с някакъв 19-ти век правен в Китай. Тоест центърът постепенно се превръща в дребнобуржоазен фашистки провинциален кич и нищо не може да спре този процес засега, защото се прави с европейски пари и уж от „проевропейска“ позиция. Моите адмирации за паметниците на 1 и 6-ти пехотни полкове, а също и на Георги Марков – отдавна исках да бъдат направени и отдавна трябваше да намерят мястото си в София, но това, което се направи с Георги Марков и това което предстои да се направи с паметните плочи на двата полка ме плаши като проект и изпълнение.

    Не съм съгласен да се жали за ръждясалите железа пред НДК. Няма да продължавам, за да не се превръща това в дискусия за тях, но модернистичната идея е порядъчно изнасилена от людмиложивковски мистицизъм, соцреализъм, и същия този провинциален национализъм, срещу който протестираме сега, за да жалим за тях.

  16. НИЩО НЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ ( 7 февруари)

    Вие имате ли някаква представа за това , че София е една от 10 те културни столици на Европа , че стоим редом с Рим и Атина , че имаме честа да живеем в един от най-красивите градове в света , че когато сме в центъра на София стоим върху история , че виждаме исторически паметници (от римска , соц епоха ) и църкви единствени по рода си , че столицата ни е свита между две величествени планини , вместо да ценим това нещо , да помагаме то да се развива ние непрекъснато критикуваме и рушим…. ; критикуваме и рушим . Тази кметица е един от малкото свестни хора в държавата , който се опитва да направи нещо , макар че е притиснат от мутри , цигани и селяндури , искащи по-добър град , по-красиви улици . Вие хора живеете на уникално място , което последните 10 години е станало още по уникално . Искате да сме Дубай , НЮ Йорк (жалко за вас ) … Защп страната ни е пълна със соц. ориентирани хора , които не осъзнават и не признават краха и разпада на Русия и от друга страна със западно ориентирани зомбита , които не осъзнават , че България няма да стане Германия НИКОГА , не поради друга причина , а защото ние все гледаме другите и си казваме “ Ех… ама тяхното е по хубаво , дай да сме като тях … “ , докато мислите така все ще сме си последни . Спрете да се борите за другите , борете се за Вас ….

  17. георги ( 7 февруари)

    @ндрейчо, статията е тенденциозна, намирисва на платена.
    Евтино се продавате, но с толкова интелектуален багаж в главата нямате много шансове. Лошо е че рублите се обезцениха.
    Цялата “статия”, разказана с две думи е – това не е добре, онова е грозно.
    Героите от първи и шести полк са кофти, Самуил е кофти, Лъвов мост е кофти, Витошка е кофти…
    А кое е готиното? Някакви идеи? Предложения? М?
    Ах, пардон, забравих, готиното е саморазрушаващия се Петохуйник – “модернизъм” в стил Людмила Ж.
    За него е единствената положителна оценка в мърлявия ви пасквил.
    Пигмеи.
    Георги Марков, забутан в градинката на пл. “Журналист” е проблем за пишман естетите, но вдигнатия шмайзер в центъра не е.
    Десетките “Альошки” по градове и паланки също не дразнят младите естетчета-чегеварчета.
    Партизанско-работническата естетика на Старчев и компания е “малкото смислени неща оставени ни от интелигентните ни предци”.
    Човек преди да претендира за естетическа култура, трябва да притежава историческа и политическа култура.
    Да знае кой е, какъв е, откъде иде и накъде отива.
    Не става само с гледане на анимационни филми.
    Айде, бегай да лъскаш сапагите на гасударите, че нощес някой пак ги боядиса.

  18. Пси ( 8 февруари)

    Ох, психодясното е като ръждясала латерна, точно толкова ретро, с досадно повтарящ се и на всички омръзнал репертоар: “платени, рубли, чегеварчета, петохуйник, гасудари”. И претенциите им за естетика са точно толкова неадекватни на времето.

  19. Wir bauen eine neue Stadt-всемирний СтройОтряд ( 8 февруари)

    Статията е акуратна и своевременна.Подписваме я!
    ай, ай тези плочки за баня от витошка щепреминат необходимо в някаква къпалня с параван в този скопски(в двата смисъла) дизайн около НДК“Людмила Живкова” ..Едва ли има по saint laurent luxury монумент в европа в този момент от скулпт-арх композиция “времето е в нас” (става дума, е композицията страно наподобява сцените, които къщата на Yves Saint LAurent представя в последните 3 години в Париж. ние искаме да съблазним с тези булшити западния културно-екологически варварин…ок..атракциони, в които бедни играят на тракиски принцове са супер модерно остижение на политкореектните добри практики от брусел
    В една творба Хайдегер и Дерида едновременно (модерн и постмодерн).. да. верно е, че има родилно петно – людмиложивковиски мистицизъм, но еочевидно, че се е самоотрекъл или поне е забравил себе си, останал е назад и вече се явява като своето друго
    ..нещо като вагнеровото the wound can be healed only by the spear which smote it (die Wunde schliesst der Speer nur, der sie schlug)

  20. Ивайло ( 8 февруари)

    Статията е малко по-агресивна, тъкмо за да покаже нещата такива каквито са!

    Ако говорим за “heritage protection” , то това въобще не значи, че трябва да се поставят кичозно изглеждащи лампи и пейки!!! Protection не значи да се възстановява нещо старо с нови материали.Тъкмо обратното! Дава се рамка и напътствия да се запази духа на един град като ясно се разграничи новото от старото. Да, може да се използва например сходни материали като камък (традиционен или типичен за даден район, техника на строителство и тн), но няма такова нещо някой да те задължава вечно да поставяш едни и същи пейки и лампи. Как тогава ще може да се различи кое е старо и кое е ново?

    В европейските декларации хората говорят за съвсем други неща като оставят свободна интерпретация на отделните градове да решават сами как точно да подходят.

    Нима е правилно във 21 век ние да създаваме атмосфера от 20 век? То тогава да чакаме 22 век та да може най-накрая да видим нещо модерно от 21!

    Докога век назад??

  21. Щилферер ( 9 февруари)

    Омръзна ми, омръзна ми, омръзна ми постоянно да чета: “- Какво не било наред” , “- Какво не било, както трябва” , “- Виж улиците, еди-къде!” “- Виж парковете на”. Ад сте хора!!! Не се търпите!!!
    Поне, като пишете в жалките си блогове помислете малко или се опитайте, с празните си закърнели мозъци от простотии, и навиране в чуждата паница. Самите мнения, в конкретната статия, са по-старомодни от мисленето на пра-пра баба ми. Престанете с глупавите сравнения и обобщения!
    Не разбирате ли найстина колко сте жалки и малки, в мисленето си? Ако ще правите някаква градивна критика, примерно: за някой паметник – кажете какво не ви харесва, исторически, художествено, как не е добре направен, а не защо ‘’ -Не е бил, като онзи от еди-къде си’‘ ?!?!.
    Итересно ми е как, като повечете хора са склупторите на новите паметниците и архитектите са: учители, доценти, професори, майстори в Академията. Нали всички са техни ученици и наши връсници, и приятели? Как всички са супер надарени, да говорят в нета и блогчетата си, а не могат да направат нищо свястно? Как ?
    А така и така, като сте тръгнали по бабешки да сравнявате, поне сравнявайте честно, и безпристрастно!!! Искам да видя улици в Африка, в Конго, в Индия (не в провинциите, покажете столиците), целите в пране фекалии и мършави кучета, и да сравните нещото за да го оцениете.
    Аааа отностно политическите изказвания за национализъм и радикални партии- това не са радикални или пък националистически партии, даже и за стара Европа. Не, не трябва национализъм, а изравняване спрямо ЧОВЕКЪТ към ЧОВЕКА. Защото, докато една циганска майка взима помощи около 1550 лв. на месец, от 23 различни меска и асоциации, а една българска 25 лева, и един пенсионер, който е работил 40 години, пенсията му е 151 лева, на месец….. Тогава ДА трябва да има, и да е в строг безпощаден вид, защото малцинството не са те, вече.

  22. Exo (10 февруари)

    Поддържам всичко казано в статията. Скопие чука на вратата и никой не се усеща, че София вече е на същото дередже. Замислих се какво ново в градската среда (от последните 25 години) радва окото в София. Сещам се за лампите по стария ремонт на Женския пазар, паважа пред централната баня … и това е, няма друго! Има и едни лампи-дървета пред един мол до Запдния парк, но не съм сигурен доколко това там е градска среда. Всичко останало е в най-добрия случай посредствено. Върхът е ако нещо поне е качествено, макар и посредствено, като например ремонта на Докторската градина.

  23. Dim (11 февруари)

    Георги, ти кой си, какъв си, откъде идеш и накъде отиваш, щом претендираш толкова за естетическа култура?

  24. soregashi (13 февруари)

    Четейки коментарите, разбирам, че малко хора правят разлика между запазване на вече построени неща и строене на нови неща в ретро стил.
    Чудесна статия, отново.

  25. Мария Христова (12 юли)

    Същата бутафорна историчност и в Хасково. Две хубави сгради имаме- на общината и на поликлиниката, построени около 1943 г.,които и до сега изглеждат модерно. За съжаление след скорошното реновиране на сградата на общината, не можахме да си я познаем. Пред нас се кипреше някакъв конак, при това сладостно охлепан с украшения и заврънкулки. И нито един коментар от архитектите на града. Смеят ли! П.П. Позволено ли е така да се променя авторско дело?

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории