WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Записки по едно шосе
от Николай Ангелов, 30.09.2009 | 13 коментара
Шосето е лошо и с много завои. През повечето време карам на четвърта, а нетърпеливи джипове ме изпреварват в забраненото. Но не са много — късен следобед е и пътят е спокоен.
Селата са дълги, хотелите — с екзотични имена
Селата в тази част на Балкана са доста дълги, само с по 1 ред къщи край пътя. Къщите са еднакви, тук-там се мяркат хотелчета с екзотични имена: “Дива”, “Мания”, “Планински рай”, “Грийн вилидж” — сладки дестинации за семеен уикенд на новата средна класа. Много от тях са със “спа” или “VIP” в името си, а някои и с двете.
За ах-толкова-красивата природа няма нужда да споменавам. Обикновено се казва, че пътят се “вие живописно” или “лъкатуши” сред такава природа.
Малко преди Рибарица минавам край 2 едноетажни вили, близо една до друга — това са единствените сгради по пътя, които спирам да разгледам. А след това и един хотел.
Модернизмът и планината
Тази къща я подминавам, след това обръщам колата и се връщам за снимки. Други такива къщи едва ли има в района — прилича по скоро на морска вила.
Любопитно ми е кой се е навил на толкова класически модернизъм от миналия век. Или архитектът е бил много убедителен, или собственикът е искал да се различава от съседите (дори не е днешният моден минимализъм). Дали не е нещо сглобяемо, останало от някъде?
Ако се съди по старата каменна пътека, може би е имало стара къща в този парцел
Съседи няма наблизо
Срещу къщата от другата страна на пътя има 2 бунгала насред ливада
Размерът на вила има значение
А тази вила е на около 300 метра след предишната. Не знам защо, но решавам, че е вила на писател или композитор. Малка, едноетажна сред голям парцел. С хубави дървени капаци на прозорците. И леко излишни декоративни стени.
Идеалният размер за вила: малка в голям двор
Личи си, че не е строена сега, а е от времето на соца или веднага след него — и по наивната композициия от лепени камъни на двете декоративни стени, и по самия факт, че е толкова малка (всъщност точно колкото трябва).
Днес този, който може да си позволи да строи вила, обикновено не иска вила, а двуетажна къща за пълноценно обитаване: “Така и така ще се строи, какво като идвам само веднъж в месеца. Ако ми дойдат 10 човека нагости, къде ще спят?”
Само детайлите куцат: цокълът наивно имитира зидария с лепени обли камъни. Декоративната композиция също
И тук следва контрастът…
Класицизмът и Рим в Рибарица
Решавам, че ще спра в Рибарица само ако слуайно видя почивната станция, в която съм бил с нашите като малък. Иначе съм транзит. Не знам как ще позная станцията, но това не ме тревожи особено. Оглеждам се край пътя и, естествено, не я виждам. Сигурно е нагоре в гората.
Но пък към края на селото, на около километър-два след вилите, се натъквам на чутовен хотел, пред който няма как да не спра. Докато двете къщи, за които писах по-горе, е малко трудно да определя кога са построени и какви са обитателите им, тук работата е ясна. Епохата не може да се сбърка, таргет аудиторията също. А авторът, вездесъщият Юлиан Тахов, е достоен да бъде възпят в мадригал от руси девици.
Оказва се, че това е скандалният Casa Domini. Изглежда сякаш не работи
Mазилката се лющи на едри плюски. А казват, че вътре хотелът бил с позлатени детайли
***
Всъщност интересна е последователността, в която се появяват сградите по пътя на човек (не в дзен смисъла).
След Рибарица идва Тетевен, после спирам чак в Правец, но за него може би ще разкажа в друг пост.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
tataf (30 септември)
Тахов чудесно си откри ниша и се намести в нея с цялата грозна орнаменталност, която никога не е в повече на мегаинтелигентните му клиенти.
Първата къща управлява!
shamans (30 септември)
Много приятен пост! И точно както на мен ми подейства този хотел като го видях, така и вие сте го описали – беше като някакъв шамар след зелените полянки, които има около Рибарица, по които плакнах очи 4 дена :). Само да допълня обаче – там може да се спи и в някои къщи и при това е много приятно – всички дворчета са поддържани, домакините гледат всякакви цветя и са интересни, приятни и спокойни хора, блажена работа.
А на Тахов ми се струва че интериорите му се отдават много повече от екстериора.
И.Е. Станков (30 септември)
Първата вила е наистина интересна, както казвате съвсем класически модернизъм, не съвременния му вариант. Винаги ми е интересно що за собственици правят такива различни неща? Някакви оригинали трябва да са.
Преди седмица писах за една друга странна вила, само че строена баш по времето на класическия модернизъм: връзка.
Gergana (30 септември)
по същия път има невероятни стари вили, семпли, подобни на втората, която сте снимали – с големи дворове, рядко двуетажни, бели стени, големи стрехи, дървени капаци (все пак районът е традиционно известен с дърводелство) примамливи сенчести веранди... най-сладкото е, че всичките имат табелки с имена (също толкова стари) – вила Мая, вила Калина...
гт (30 септември)
Първата къща наистина е абсолютно класическа модерна сграда, съвсем по Льо Корб: – на колони над ландшафта; – очевидна “свободна” планировка вътре; – не-носеща фасада; – лентови хоризонтални прозорци; – покривна градина...
...и да не говорим за детайла на стрехата.
С малко фантазия това е ранен модернизъм а ла Лоос, но е със странни пропорции и доста тромаво изпълнение. Предполагам, че липсата на достатъчно примери го прави царя на село.
Деца, не всяка бяла кутия в стил трафопост става, дори и да е в България.
И за да има нещо положително в коментара ми – все пак е хубаво да има повече такива къщи по Българията и по-малко от бълвоча на този Тахов.
Браво за поста!
Марин (30 септември)
Не знам дали обърнахте внимание на покривите на Casa Domini с евтина хидроизолация, прекрасно се връзват с външните орнаменти.
юлий (30 септември)
Сигурно е било изпълнено със смисъл пътешествие. Супер!
Гледах сайта (ако е сайт) на въпросния “вездесъщият” Тахов и определено мисля, че знае какво прави (което е комплимент) и определено е герой на злото (което не е). Все пак, обаче аз не съм специалист.
климент ( 1 октомври)
Първата къща ми оправи настроението за началот на деня! Сега отивам за второто кафе и почвам да работя с кеф! :)
Според мен къщата е на архитекта, който я е проектирал – едва ли друг човек ще се навие! Коминът е страхотно попадение – традиционен детайл с местни каменни плочи, в комбинация със старата пътека! Само сателитната чиния е като извънземно.
А за Ю. Тахов съм без думи, както винаги!
Creator ( 2 октомври)
Като доживея да си направя офис ще си лепна портрет на Тахов с орнаментална дървена рамка зад бюрото ми :))))))))))))))
климент ( 5 октомври)
За тези, които се интересуват как изглежда хотелът отвътре.... Ами като отвън!
ivanbedrov.com/?p=46…
Wed (20 октомври)
Привет. Относно втората вила мнението ми е по-различно, но, естествено, това е субективно възприятие. Струва ми се непропорционална и не толкова малкият размер ме “дразни”, колкото големите скатове спрямо обема; т.е. според мен и за майтапче, имаме добър пример за алтернативна “малка схлупена къщурка”, разбира се, без “две липи отпред” :):) Поздрави.
Дари (23 февруари)
Аз съм собственика на първата вила и благодаря за хубавите снимки, и въобще вниманието към нея. Тя наистина е проектирана от архитект, който се казва Милен Стайков. Търсихме нещо по-различно и по-модерно като форма и вътрешно разположение. На мен лично традиционният български стил в балканските села ми идва малко в повече. Въпрос на личен вкус.
Жалко че сте я снимали само от вън, защото усещането вътре е уникално. Връзката между вътрешните помещения и околните гледки, и басейна е изградена много добре чрез големите и разнообразни по форма прозорци. Човек се чувства свободно и усеща връзката с красивата планина. Също така отзад има висока тераса, кацнала над реката. Според мен архитект Стайков свърши чудестна работа и ние наистина се чувстваме много добре в къщата, за което много му благодаря.
Христо Лазаров (14 март)
Рибарица една приятна почивка.Посетете вили Уикенд.