За Октомврийската революция и архитектурата. 100 години по-късно

от Анета Василева, 25.10.2017 | 3 коментара

Днешната утопия е утрешна реалност.

Шарл Едуард Жанре – Льо Корбюзие

Поемете дъх. Стиснете силно зъби. Ще си говорим за Октомврийската революция. Годината е юбилейна, навършват се 100 години от онзи 25 октомври 1917 стар стил (7 ноември нов стил), когато радикалното болшевишко крило на Руската социалдемократическа работническа партия завзема като по чудо властта в гигантската Руска империя и променя хода на историята завинаги.

Предишната сериозна годишнина от Октомврийската революция е празнувана през 1967 като събитието, което създава модерния свят. Днес, 50 години и една паднала Берлинска стена по-късно, нещата изглеждат малко по-различно и много по-кърваво.


Постери за някои от конференциите, дискусиите и новите филми, които отбелязват годишнината по света.

Всеки любопитен може да се удави в морето от конференции, изложби, куп новоизлезли книги, дискусии и статии, които се занимават с “Червения октомври” от Принстън през Лондон до Москва.


Част от новите книги, излезли по повод 100-годишнината от Октомврийската революция


Рекламен плакат за серия тематични лекции, организирани в университета Принстън, САЩ

Тук обаче няма да си говорим за история и политика, за поезия, лагери, глад и социално инженерство, а само за революция и архитектура. При това съвсем небрежно, нали (защото другото би означавало юбилеен труд съвсем по комунистически).

Руският революционен авангард

Архитектурата обича да флиртува с властта още от времето на египетските фараони, но флиртът с болшевиките, особено в първите 10 години след революцията, е особено продуктивен. Той води до безпрецедентното избухване на руския революционен авангард, който и до днес захранва вдъхновението и побутва въображението на талантливи и посредствени архитекти по цял свят.

Смятате, че Корбюзие е измислил всичко сам? Че ранните рисунки на Заха Хадид са уникални? Убедени сте, че най-смелите сгради на OMA или BIG нямат аналог? Ами не, просто всички те успешно рециклират добре забравени руски проекти от 1920-те.

Конструктивистите (както обичайно наричаме руските авангардни архитекти от този период, макар това да е името само на една от фракциите им) чертаят утопии и строят работнически клубове и комунални жилища, а графиката им е невиждана дотогава. После идва 1932 и Сталин рязко спира устрема им с обвинения в самоцелност, формализъм и разрив с традицията. Но сградите и чертежите остават и, трябва да признаем, без тях архитектурата днес нямаше да бъде същата.

Какво си струва да припомним?

Мойсей Гинзбург и блокът Наркомфин

След революцията руските архитекти започват да си блъскат главата какво да е жилището на бъдещето. В тон с колективния дух на времето създават прототипа на първия “social condenser“ или суперколективната жилищна единица. Първият осъществен комунален блок е Наркомфин в Москва, проектиран от Мойсей Гинзбург през 1928.

Какво е революционното тук:

  • Всеки апартамент е мезонет
  • Мезонетите са щракнати един към друг като блокчета лего, за да се пести от коридори. Така има по 1 улица-коридор на всеки трети етаж


Планове и разрез на жилищен модул.

  • Във всеки апартамент има всичко необходимо, но сведено до минимум. Социалистическият гражданин спортува и се забавлява колективно, а социалистическата жена може да ползва комуналната кухня и пералня, ако иска (все пак социалистическата жена не е буржоазна домакиня, тя няма много време да пере и готви докато строи новото общество)
  • Има отделно крило, свързано с топла връзка, където са събрани комуналната кухня, трапезария, детска градина, спортна зала, библиотека
  • Покривът е използваема тераса, достъпна за всички
  • Сградата е издигната на пилоти над земята (и без това никой не обича да живее на първия етаж, казва Гинзбург)


Наркомфин в началото на 1930-те. Източник: The Charnel House


Сградата в края на 90-те. Източник: archpaper.com

Звучи познато? Двайсет години по-късно Корбюзие ще заеме схемата на Наркомфин и ще я приложи в една от своите най-прочути сгради – Марсилската единица във Франция.


Марсилската единица (Unité d’habitation), общ архивен изглед. Източник: Bryce Stoneham via ResearchGate


Марсилската единица, планове и разрез на типов апартамент. Вижда се как се повтарят мезонетната структура и коридорите на всеки трети етаж. Източник: Bryce Stoneham via ResearchGate

А прототипът на Гинзбург изглежда безсмъртен. Оригиналната сграда в Москва в момента може и да се руши, но схемата ѝ днес можем да открием както в новите блокове на BIG в Копенхаген, така и в старите блокове на зона Б5 в София.

Самият Гинзбург, като повечето конструктивисти, изпада в немилост през 1930-те, напуска Москва и до смъртта си през 1946 живее и работи в Крим. Умира рано, но от естествена смърт. Казват, това било своеобразно постижение.

Ел Лисицки и хоризонталните небостъргачи


Източник Van Abbemuseum

Макар че е най-известен с онзи си постер, където бие “белите” с червен клин, Лисицки е архитектът зад една от най-популярните рисунки на конструктивистите – легналият небостъргач. Градът на бъдещето, казва той, не е редно да се развива във височина, но тъй като хората ще стават все повече, земята скоро няма да стига. Затова трябва да се помисли за нови, издигнати в небето структури, които чрез вертикални ядра се свързват с улиците и метролиниите под земята.

Небостъргачът на Лисицки никога не е построен в СССР, но образът му възкръсва регулярно и до днес (във филми като Blade Runner, в японските утопии от 60-те, в сградата на CCTV в Пекин и къде ли не още).


Clusters In The Air на Арата Изодзаки, архивен макет (1962)


Сградата на Китайската телевизия CCTV, ОМА (2012)

Яков Чернихов и рисунките на Заха


Яков Чернихов, “101 Архитектурни фантазии” (1933). Източник: The Metropolis Museum

Когато бяхме студенти рисунките от серията “Архитектурни фантазии” на Яков Чернихов бяха почти толкова популярни, колкото японските къщи на Тадао Андо в A+U. Казват, така било и с Рем Кулхас и Заха Хадид през 70-те в AA Лондон, когато открили руския авангард, Чернихов, Малевич и останалите и дотолкова се впечатлили, че всеки заел каквото му харесва. Заха взела драматичните линии и разбиването на сградите на плоскости и направления. Рем взел идеите. И всеки създал своята версия на архитектурен “авангард”.


Заха Хадид, Great Utopias (1992). Източник: Zaha Hadid Architects

(Самата Заха откровено отдава дължимото на руските влияния в редица интервюта като подчертава Малевич сред главните си източници на вдъхновение. Тя все пак се дипломира с проект, наречен Malevich’s Tektonik. Рем Кулхас е по-сдържан. Но една от по-неизвестните му книги е посветена именно на нашия следващ руски герой).

Иван Леонидов и ранния руски хай-тек

Иван Леонидов по общо мнение бил измежду най-талантливите от поколението на руските следреволюционни архитекти. Рядко се случва някой да стане световноизвестен с дипломната си работа, но ето на, Иван Илич бил такъв. Завършва с проект за нов Институт по библиотекознание “Ленин”, който е представен на първото Изложение на модерната архитектура в Москва през 1927 и предизвиква фурор.


Институт “Ленин”. Архивна снимка на макета. Източник: The Charnel House


Институт “Ленин”. Фасада. Източник: The Charnel House

Използва абстрактни геометрични форми и предлага сложни окачени метални конструкции десетилетия преди хай-тека на Норман Фостър и във време, когато архитектурната революция се свързва общо взето с функционалния паралелепипед от стоманобетон.

Леонидов печели много конкурси, триумфира млад, но така и не успява да построи значима сграда в живота си. Съдбата му с налагането на социалистическия реализъм е нелека, а “леонидовщината” в архитектурата е остро критикувана по времето на Сталин. Всъщност единствената реализирана “сграда” в живота му е стълбището на един санаториум в Кисловодск (където работи под крилото на Гинзбург и далеч от Москва). Стълбището е действително забележително.


Стълбището от сградата към парка на санаториума в Кисловодск, Кавказки район. Архитект: Иван Леонидов

А 100 години по-късно накъде?

Съвсем неясно е. Съвременната архитектура е зациклила безутешно в идеите на ХХ век и няма изгледи скоро да ги надживее. Идеалистичното визионерство и мечтите за бъдещето на човечеството се поддържат от няколко космически ентусиасти в Калифорния. Но дали проектите за нова колония на Марс ще решат из основи натрупаните проблеми с човешките поселища на Земята?

Болшевишка революция днес не ни трябва. Но архитектурна революция липсва, категорично липсва.

Коментари

  1. Борис Борисов (27 октомври)

    Браво, много хубава и приятна статия. И познавателна!

  2. Маргарита Коева (30 октомври)

    Браво Анета,
    статията се отличава не само с отлично познаване на материала, но и със смели паралели и оценки поставящи архитектите от руския революционен авангард на онова място от световната архитектурна история, което те с право заемат.
    Кога ще видим подобни оценки и за плеадата български архитекти работили през периода между двете световни войни? Не забравяйте обещанието, което дадохте след блестящата докторска защита.
    И още веднъж поздравления за статията.

  3. Сико ( 9 ноември)

    Поздравления за статията! Беше много интересно да я прочета, а снимките и придават още по – голяма документалност.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории