Един приятел преди месец се върна от командировка в Лондон. Бил на конференция за уеб дизайн, разглеждал забележителности, ходил по барове, но накрая си изпуснал самолета.

Успял да си презавери билета, но следващият полет бил чак на другата сутрин. Решил да преспи на пейка в чакалнята на летището — не искал да търси хотел за 1 нощ. Докато хапвал сандвич обаче, се загледал в един от екраните със сменящи се реклами. И добре че се загледал, защото от екрана разбрал, че на междинния етаж на летището има хотел.

В рекламата хотелът изглеждал така:

Намерил го, цената на нощувката била приемлива, регистрирал се на автомат (нямало персонал) и получил карта за единствената свободна стая. Стаята изглеждала като купе от луксозен вагон, но имала баня, легло, телевизор, място за лаптоп и wi-fi интернет. Прозорци с гледка навън нямало, но това не попречило на нашия герой да прекара там една нормална нощ.

Единственото нещо, което му се сторило странно, е че няма преграда между банята и спалнята. А най-много го подразнило, че не разбрал за какво служи един бутон над леглото. Но въпреки това се наспал добре и не си изпуснал самолета.

След като се върна, ми показа снимка и филмче от хотелската кабинка:

Tози хотел е част от верига “кабинкови хотели” Yotel. Такива има и на другото лондонско летище Гетуик, на летището в Амстердам и в центъра на Ню Йорк. Дават ти всички необходимо за една нормална нощ плюс усещане за сай-фай и неизбежни размисли “накъде е тръгнал този свят”.

Кубче в Амстердам

През 2007 четиримата от WhATA бяхме в Амстердам и спахме една нощ в един подобен хотел без прозорци, но с доста по-просторни стаи.

Хотелът беше на един от етажите в голяма бизнес сграда, отново нямаше персонал, а всичко необходимо за живеене — легло, баня, телевизор — беше събрано в едно кубче в центъра на всяка стая. Оттам и хотелът се наричаше Qbic и пак беше част от някаква глобална верига.

На стената, където очакваш да има прозорец, имаше надпис “Who needs a view while sleeping”.

Колкото и да се правехме на отворени обаче, предпочетохме да прекараме повече време във фоайето на хотела, където бяхме сред други хора, а не в клаустрофобичните стаи.

Кутийки за безработни в Токио

Кабинкови хотели съществуват в Токио от 20 години. Правят се близо до метростанциите и са за хора, които са изпуснали последното метро. Нямат лукса на горните 2 хотела, кабинките са си направо кутийки, банята е обща, а нещата си държиш в гардероб извън кутийката, но е по-евтино да спиш там, отколкото да си хванеш такси до вкъщи.

Откакто започнала кризата, хора, които са изгубили ипотекирания си дом, започнали да наемат кабинки за повече от месец и така хотелът се превърнал от ърбън-екзотика във временен дом за социално слаби.

Фото: Ko Sasaki

Хотел на Централна гара, София

Ако ви се наложи в София екстремно преспиване между 2 полета, няма да намерите хотел на летището. Най-близо е Метрополитън на Цариградско. Не ви го пожелаваме.

Но затова пък на Централна гара има къде да преспи човек, за да не изпусне ранния влак. Не говоря за “мега-луксозния” Принцес отсреща.

На бас, че не сте обръщали внимание, че на втория етаж на гарата има хотел. Една звезда е, но пък си има прозорци, има си и ИКЕА-образни седемдесетарски лампи, дантелени пердета и луксозна каменна облицовка в коридора. Нямам представа какви хора го ползват (всъщност, досещам се), но това е най-близкият БГ аналог на горните чужди хотели. Общото с тях:

• част е от много по-голяма сграда, която има съвсем друга функция
• нискобюджетен е
• ползва се за не повече от 1 нощ

Може ли в България да има кабинков хотел?

Според законодателството — не. Според психологията на инвеститорите — също не, страх ги е от непознатото. Според хората, които пътуват — не знам.

Вие бихте ли спали в кабинков хотел? Или бихте пътували 20-30 минути с багаж до хотел с прозорци?