Каква я мислехме, каква стана: Стъкленото училище

от Жана Стоилова, 28.05.2013 | 6 коментара

Ако сте забравили, в рубриката “Каква я мислехме, каква стана“ разказваме за първоначалния замисъл на дадена сграда, а след това показваме състоянието на сградата днес. Понякога сравнението е доста поучително.

Даже и да си нямате взeмане-даване с образователната система по това време на годината няма как да не забележите вълнението около училищата. Деца с цветя, наконтени учителки и, разбира се, абитуриенти.

Това е и времето, в което се избира училище за бъдещи първокласници.
Някои си избират училище по препоръки на познати, други по мнения за учителката, а ние по сградата.

Каква я мислехме

Училището със старо име “Христо Кърпачев”, ново име 122 ОУ “Николай Лилиев” и популярно име “Стъкленото” е построено през 1964 г., заедно с по-голямата част от ж.к. Лозенец. Архитект на сградата е Владимир Роменски.

Училището е емблематичен пример за училищната соц архитектура, печели награди, участва в национални архитектурни прегледи и даже влиза във филм:


30 секунди от “Таралежите се раждат без бодли”

Архитектурата на сградата е класически зрял модернизъм — ясни обеми, чисти линии и големи остъклявания. Тя е и един от най-добрите примери за навлизащата по онова време нова тенденция в плановете на училищата.

До 1956-а година повечето училища са проектирани с двустранен коридор, т.е има стаи от двете страни.

През 60-те модерна става блочно-павилионната система: една сграда се състои от няколко отделни части (павилиони) с връзки между тях. Основното тяло с учебните стаи вече не е с централен коридор, а с едностранен — стаите са само от едната страна на коридора и обикновено гледат на юг. В друг блок се отделят лаборатории и специализирани кабинети, в трети — физкултурният салон.


План на приземния етаж. Ясно се виждат двата обема и централния вход на училището, организиран между тях.

В по-големите училища от този тип архитектурата помага да се разделят малките от по-големите деца. 122-ро е основно училище и тук предимствата са други.

Двата павилиона на сградата са разположени под формата на “Г” като административната част отделя двора от булевард “Черни връх”. Големият южен двор е на 3 нива и на всяко от тях може да се практикува различен спорт. Сградата е разположена на стръмен скат и наличието на 3 отделни тела позволява плавно изкачване по терена и добра връзка с околната среда.

Блокът, в който са разположени административните помещения, е повдигнат с едно ниво над основното. Така в оригиналния замисъл на сградата под него може да се минава и да се влиза в двора. Пространството под тази част е всъщност един допълнителен покрит двор, за да не е необходимо децата да се прибират, когато вали.


Така е изглеждало училището при построяването му.

Каква стана

Някои неща не са се променили — например мазилката, която май не е сменяна от 60-те.

След 1989 г. е сменено името на училището, а дърветата пред него са толкова големи, че сградата вече не се забелязва.


Дърветата са пораснали

Най-големи обаче са промените, свързани с най-характерната част на училището — висящият обем. Е, той вече не виси. Покритият двор сега е приобщен към основната сграда и там са обособени зали.


На мястото на покрития двор (второто ниво на лявата снимка) сега има учебни зали (дясната снимка).


Усвояването на покрития двор.

Така композицията от 3 различни по големина и форма обеми, формиращи различни динамични пространства, се превръща в една масивна, Г-образна сграда.


С остъкляването на откритите пространства са се получили два равностойни обема.


Връзката между висящия обем на административната част и физкултурният салон от двора…


…и от булеварда.


От покрития двор е останала малка част, която е недостъпна заради лошото си състояние.


Северната фасада на Стъкленото училище.

От гледната ни точка на архитекти унищожаването на проходното пространство е лошо за визията и функционирането на сградата.

От гледна точка на родители обаче… може би е добре децата и топките да са категорично отделени от бул. “Черни връх”.

А може би е имало и решение, което едновременно да запазва идеята на проектанта, а децата да са на сигурно място. Нещо с по-малко дограма и повече леки преградни елементи.

Това лято в 122-ро ОУ предстои ремонт. Интересно дали ще се върне поне част от идеята на оригиналния проект или нашествието на PVC дограмата ще продължи.

Коментари

  1. Кирчо Петров (28 май)

    Много интересен материал, благодаря!
    Учил съм в тази сграда в началото на 80-те – това, което на първите снимки е покрит двор вече беше превърнато в салон за събрания, лекции и пр. Беше останал само проходът между двора и улицата, който сега е затворен с решекти.

  2. Петър Леви (28 май)

    Ааах, дограмата… Това, което най-много ме дразни и тук, и при много други обществени сгради в България, е как оригиналната дограма, често метална, черна и със собствена специфична композиция се заменя най-безогледно с бяло ПВЦ без никакво желание да се съхрани поне малко от малко оригиналният проект като композиция – ПВЦто просто се пляска по начин, който е най-лесен за изпълнителя.

    Първите две снимки тук много точно илюстрират загубата…

    Скорошен пример, на който съм свидетел е с тази хубава детска градина: goo.gl/maps/Hj0Zx

    Законово няма ли някакви изисквания при ремонти на обществени сгради да се съблюдава оригиналният проект, където е възможно?

  3. n (28 май)

    Както е писал и Кирчо, не знам колко време сградата е просъществувала в оригиналния си замисъл, но през 80-те вече беше в това състояние, в което е и в момента. Решетките са абсолютно задължителни, защото не веднъж или два пъти лично съм гонил топката до Хемус между колите. С две думи – лично аз приемам оригиналната архитектурна идея като изключително нефункционална, което особено при едно училище е много важно. Училището винаги е било и в този си вид – например остатъка от покрития двор винаги е бил с дупка в тавана към директорския кабинет (който е отгоре), което показва и че изпълнението също не е било на кой знае какво ниво. Красивите външни стълби в лявата част на фасадата от към Черни Връх също са изключително нефункционални и изключително зле изпълнени – учил съм в обособена стая под стълбите и беше ужасно – мокро, студено и тъмно. Огромният плюс е вътрешния двор, който остава затворен вътре в училището и от учителския коридор, както и от стаите има поглед към всеки негов ъгъл. Първоначалният замисъл обаче – без решетки и ограничени, също показва колко нефункционално е изградено тялото с учителския коридор – децата са на сухо, но без поглед от учителите и с излаз на булеварда без надзор. Съвсем отделно е, че кабинетите по трудово например бяха в мазато и работата по дървообработване винаги е била почти на тъмно, а столът беше в мазето и осмърдяваше не само цялото училище, но и двора….. Чудесна сграда – но недомислена.

  4. mick ( 2 август)

    Толкова много решетки.. направо е като затвор сега. Надраскано и неподдържано.

  5. Сиси (30 март)

    Не е като затвор и не е надраскано.Аз си го харесвам.И това не е вярно които е написал

    .

  6. КАЛИНОВА ( 5 март)

    От 15 09 2015г сградата е с нов облик-санирана ,подменена топлопроводна система,осветителни тела,мебели. оптимални условия за днешното училище.Бивша ученичка съм,радвам се на хубавите промени!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории