Каква я мислихме, каква стана: Соц лукс кооперация в Правец

от Жана Стоилова, 14.12.2009 | 5 коментара

Отдавна не сме писали за рубриката ни Каква я мислихме, каква стана, но ето че дойде и нейният ред. Ако сте забравили — в нея разглеждаме изровен от някъде архивен проект и състоянието на въпросната сграда днес.

И така...

По принцип жилищата през соца не се свързват с лукс, като изключим резиденциите и къщите на разни избрани хора. През седемдесетте в жилищната архитектура властват панелните блокове и вилите на Стефан Стефанов (които са си лукс, като се замисля).

Преди време в Правец харесахме една кооперация — на четири етажа, с малко апартаменти и страхотно стълбище. Соц лукс. Скоро, докато се ровехме в стари броеве на списание Архитектура, попаднахме на проекта за сградата и нейната история.

“Каква я мислихме...”

През седемдесетте, поуморени от проектиране на панелни блокове, архитектите са започнали да си задават един въпрос: как жилищните сгради да побират повече хора (като панелните блокове), но и да са съобразени с начина на живот на обитателите (най-често израсли в къщи).

По броевете на списание Архитектура от онова време може да се види тенденцията — публикуват се проекти на кооперации до 4-5 етажа, със скатни покриви и малки дворчета отпред. Идеята на жилищна група в Правец е била същата — повече хора на по-малко място, но с усещане за самостоятелност. А усещането за самостоятелност си е лукс.


Разпределенията на жилищната група публикувани в сп. Архитектура.

По разпределенията личи, че идеята е осъществена докрай — апартаментите са мезонети и даже нямат общи стени. Съвсем като къщи.

Пространствата за общо ползване са стълбището и площадки — като в блок. А покривната тераса вероятно замества двора.

Стълбището е изцяло остъклено, погледът преминава през него и спира в планините отзад. Така още по-ясно се вижда как сградата всъщност се състои от няколко отделни обема.

Входът на стандартните блоковете обикновено е защитен само от козирка или еркер, а тук се влиза под обема на един от мезонетите-къщи.

По фасадите има голямо разнообразие от материали: тухлена облицовка, дървена обшивка, мазилка, камък за цокъла и мозайка при борда на покрива. Малко прекалено, но пък логично, когато идеята е да се избяга от еднаквостта на панелите.

... каква стана

Сградите са олющени и поовехтели. Нормално.

Стълбището остава най-запомнящото се нещо — не се вписва в съвременния устрем към енергоефективност, но пък е хубаво пространство.

Хората са внесли неизбежните подобрения по апартаментите и по фасадите са се появили още повече материали — тук решетки на прозорците, там климатик, остъклена тераса и дори барбекю.


Входът е под единия от мезонетите — не често срещано решение в жилищните кооперации. Стълбището е изцяло остъклено.


Фасадите са неподдържани и с неизбежните остъклени тераси.


Зидано барбекю – съвсем като в къща, ако не беше на терасата .

И така съвсем са заприличали на различни къщи.

Коментари

  1. Boris Sanchez (14 декември)

    Nice research !

  2. didko2 (14 декември)

    А кой не-архитект би заделил средства за да спретне фасадата на кооперацията в която живее?

  3. Марина (14 декември)

    Не-архитект, който може да бъде глобен от общината?

  4. Rado_R (16 декември)

    Браво за откритието.
    Сградата е наистина вдъхновяваща.
    Относно нововъведенията на собствениците – това е естественият резултат за всяка сграда, която не е проектирана за конкретен възлижител – променя се според нуждите.

  5. Ивайло Петров (25 януари)

    Аз за съжаление живея там.И да ви кажа архитектурата на покрива не е съобразена с многото валежи в планината .Заради еркерите и терасите площа на фасадата е доста голяма и трудно се отплява.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории