Ако си мислите, че само в България има курорти, създадени от нищото, насред напечените и голи склонове до Балчик или на полето до Несебър, лъжете се. През 60-те и 70-те години на миналия век курортният туризъм упорито и последователно успява да преобрази редица пусти и враждебни, но за сметка на това живописни места в Европа.

Добрите примери от това масово курортно строителство (засегнало по равно и Запада, и социалистическия Изток) предлагат ниско застрояване, умела и сдържана намеса в естествената среда и днес отдавна вече не са пусти чукари, а потънали в зеленина mid-century modern поселища, където очакваш да срещнеш най-малкото Шон Конъри на почивка след поредния Джеймз Бонд филм.

Ние винаги се радваме, когато открием добре обживяна и сдържано цивилизована среда, независимо дали в България, Хърватска или Гърция (жалко е, че в България ни се случва все по-рядко). И особено се радваме, когато такава среда е претърпяла културна реновация и предлага удобства, но без да дразни.

Комплексът, за който ще стане дума след малко, се намира в Гърция (банално, сори, но не се отказвайте да четете), при това на един от най-популярните и достъпни острови. Построен е през 1965 година и до днес продължава да бъде просто няколко каменни къщи, разпръснати по склон над класически гръцки залив и групирани около два-три едноетажни павилиона, които служат за рецепция, ресторант и таверна. Такива места, смятаме, не са рядкост, но е рядкост приятната модернизация, която точно това място претърпява през последните две години: последователна, с уважение към старата архитектура и към средата.

Природата

Една от старите (и доста некачествени) снимки при рецепцията показва как е изглеждал заливът преди да се построи курортът:

През 1965 бунгалата са разпръснати по хълма, а дървета почти няма:

Близо 50 години по-късно сградите вече не се виждат сред дърветата, а умишлено създаденият парк пази сянка и климатизира естествено.

Къщите

Къщите са каменни и не повече от 2-3 типа. Каменният им цокъл-тераса помага да се “катерят” лесно по хълма и е повторен в семплото терасиране на парка около тях. Тази лесна и успешна формула не е променена и до днес.

Нови къщи няма, а реконструкцията на старите засяга само детайлите. Приватизаторите на български соц хотели да си водят бележки.

Фасадите

Преди

Така изглеждат къщите преди сегашната реконструкцията — плъзгащи се капаци, сравнително малка витрина и плътна стена между двете тераси:

След

А така изглежда реконструирано бунгало — голяма витрина без капаци (дърветата вече са големи и пазят сянка):

Входът

Преди

Характерни дървени врати, а до тях — прозорец на банята:

След

Вратите не са сменени, а само пребоядисани и е добавена електронна система за заключване. Табелките с номерата вече са по-видими и са изнесени на стената.

Можеше все пак да запазят прозореца на банята.

Терасите

Преграднатa стена от мрамор с място за простиране е заменена от дървена преграда и място за сядане

Преди

След

Интериорът

Преди

Какъв е бил интериорът през 60-те не знаем, но така изглеждат още нереконструираните къщи:

След

След реконструкцията вече има голяма витрина, нова настилка, нов декоративен дървен таван и нови мебели, които обаче остават близо до стила на предишното обзавеждане.

Дограмата и настилки

Преди

Дограмата преди реконструкцията — плъзгаща се, алуминиева, с комарник и капаци. Настилката в къщата и на терасата е мрамор.

След

След ремонта дограмата отново е плъзгаща се, алуминиева, с комарник, но вече без капаци. Мраморната настилка е подменена с големи плочи гранитогрес. Изглеждат добре, но ние бихме запазили мрамора, който е много характерен за района.

***

Всичко това можеше да се случи на Дюни или на Русалка у нас. Но не би.