След като години наред се отпускаха средства на археолозите за разкриване на Перперикон, явно дойде време обществото да види за какво всъщност е давало пари. За да бъде каменистият хълм по-лесно достъпен, са направени стълби, рампи и пътеки. В началото има голям паркинг, редичка със сергии и павилионче за хот-дог. Всичко това само по себе си не е лошо. Понякога да е леснодостъпно, популярно и ясно е по-важно за едно място дори от самите археологически обекти в него.

Слизаме на напечения паркинг и се насочваме към пътеката, водеща към скалния град. От редичката с павилиони един от продавачите маха и подвиква:

— Купете си карта!

Оказва се, че продава карти за ориентация в комплекса. Е, чак пък от карта, мислим си ние, нямаме нужда, то ще си пише кое какво е.

Напред към табелите

Посреща ни изключително важната за туристите табела, даваща информация по коя програма е изпъленен обектът, номера на договора и стойността му — 3 844 099,61 лв. (Не е ли време всичките тези “инвестиционни” табели, уж израз на някаква институционална прозрачност, да се изтръгнат, а информацията от тях да си иде където й е мястото — в някоя забутана страница в съответния сайт, където, ако има нужда, да бъде намерена от разследващи журналисти или заяждащи се блогъри? Кой друг се интересува от номера на договора и стойността му?).

И така, заразглежахме Перперикон, докато… не се оказа, че въобще не е ясно какво гледаме. Да, има паркинг, има сергии, има стълби, има пътеки, има табела със служебна информация за “обекта”, но информация за археологическите находки в него няма. Всъщност има — има криво поставени по дърветата упътващи табели, написани на ръка, които така и не разбрахме дали са опит за някаква Индиана-Джоунсова идентичност, или просто парите, упоменати на тържествената табела в началото, не са стигнали за нещо по-професионално.

Да, всичко си представихме — и Акропола, и Олтара на Дионис, и Скалните гробници.

Парапетите

И нещо, което особено ни подразни, е как на малкото пространство на комплекса са изпълнени три различни детайли на парапет. Толкова за последователността на дизайна и идентичността.

Парапет първи вид.

Парапет втори вид.

Парапет трети вид.

За съжаление новите конструкции на Перперикон изглеждат по-скоро като работа на група скучаещи самодейци (с каубойски шапки, потници и шкембета), отколкото като нещо, за което са плащани пари за проектиране и изпълнение.

И пак, къде ни е информацията?

Само археология не стига, за да имаш успешна археологическа забележителност.

Даже за момент да се абстрахираме от лошия дизайн и от грубото изпълнение на съоръженията, за подобен обект най-важното си остава да има добре разработена информационна система — табели, пиктограми, маршрути, тримерни модели, аудио-гайдове. И добре поднесена информация чрез тях (под “добре поднесена” разбираме кратка и забавна). За да разбираш какво гледаш и да ти е интерсно да идеш и до следващия камък.

В такъв случй чак накрая бихме се загледали в парапетите, настилките и всичките компромисни детайли.

Да бяхте си взели карта от чичкото в началото, ще кажете вие. Да бяхме.