Няма място за старите мотели

от Анета Василева, 12.07.2011 | 6 коментара

Този текст за изоставените мотели край София е писан за летния брой на списание Едно, който излезе преди около месец. Решихме да пуснем текста и в блога, но леко променен (blog edition) и с нашите любителски снимки (щото са повече, не за друго), вместо професионалните от списанието. Беше ни забавно да обикаляме магистралите около София и да се врем сред боклуците.

Помните ли историята от филма “Няма място за старите кучета”? Добрият намира едни пари, тръгва да бяга, скрива ги във вентилационната система на един мотел, а лошият (Хавиер Бардем) го гони, като междувременно убива доста хора по пътя си с пневматична бутилка. И все пак намира парите в мотела.

Тази история би могла да се случи и у нас, но не днес, а преди 25 години. Просто защото само тогава българските мотели са изглеждали като мотели и сглобяемата им метална конструкция е давала доста възможности за развихрянето на подобно въображение. За 3 такива сгради ще разкажем сега.

През 80-те години на изходите на София има три емблематични мотела: “Божур” на изхода за Сърбия, “Изток” на Цариградско шосе след Околовръстното и “Ихтиман” на магистралата за Пловдив.

Изглеждали са почти идентично: голям паркинг за ТИРове, ниско тяло с ресторант и безмитен магазин с лице към магистралата и триетажна хотелска част със стаи за “нощувка” и … “почивка” (така според ценоразписа се нарича престой до 6 часа).

Композицията на сградите е като от учебник по градоустройство, конструкцията им е сглобяема, метална, със стенни панели и четлив растер, а интериорите — с привкус на занемарена скандинавска закусвалня. Явно държавата е разполагала с изпитана и работеща архитектурна система за строеж на мотели, която е размножила около София.

В края на 80-те и началото на 90-те тези сгради придобиват култов статус, но не благодарение на перфектната си строителна система. Който помни края на соца, помни и безмитните магазини на мотелите “Изток” и “Божур”. Дали заради корекома, или заради шарените ТИРове с надписи на латиница, тези места са изглеждали така “сякаш не си в България”.

Таксиджиите и тираджиите пък обичат да разказват истории за зората на борческите групировки у нас, когато в тези магистрални мотели са се въртели контрабандни стоки, проститутки и черна търговия с валута, имало е престрелки, наркотици, а наоколо са се разпореждали висаджии, сикаджии и Иво Карамански (версиите варират според разказвача).

Днес обаче екзотично-героичната слава на тези мотели е позападнала и всеки от тях се оказва с различна съдба. Останала еднаква е само архитектурата.

Изоставеният

Мотел “Божур” стърчи след Люлин край международния път за Калотина. От няколко години е напълно необитаем.


Оригиналната строителна система си личи най-добре там, където панелите са започнали да падат с времето

Отидохме да го видим една ветровита мартенска неделя, когато наоколо нямаше даже улични кучета. Задминаха ни само 2-3 коли, които спряха на празния паркинг за ТИРове. Оказа се, че това са местни момчета, които играят футбол на частните игрища, изградени временно и под наем на територията на мотела.

Откъм шосето сградата изглеждаше по холандски подредена. Още стояха тлъстите ретро надписи МОТЕЛ, FREE SHOP и РЕСТОРАНТ, дългите витрини бяха със старата алуминиева дограма като на соц резденциите по морето, тук-там заковани с шперплат.

През прозореца на колата изглеждаше сякаш в растера на хотелската част има модерна игра — сменяха се уж небрежно цветове и материали като в някоя нова сграда от последния брой на Wallpapеr. Като приближихме обаче се оказа, че супер съвременният растер е резултат от опадали панели и оголена топлоизолация.


Ниското тяло с ресторанта


Free Shop (кореком) — черешката в тогавашните мотели


Растерната фасада

Хората от игрището ни казаха, че от няколко седмици пазач нямало, така че ние влязохме през една дупка в оградата.

От американските филми сме свикнали да си представяме мотелите като дълги едноетажни постройки, в които всяка стая има самостоятелен вход, гледа към паркинга и обикновено е обитавана от някой с пистолет и чанта с пари или дрога.

Е, за мотел “Божур” са останали само историите за проститутки и наркотици. Иначе за разлика от американския мотел българската версия е триетажна постройка с по-скоро хотелски вид. Във всяка стая се влиза от вътрешен коридор, който забива във външна метална стълба за евакуация на късата фасада. Някак по-луксозно и мислено стои от щатските мотели, макар през заключените прозорци да се виждат същите евтини мокети, растерни тавани и мръсни плочки по пода.


Ниското, средното и високото тяло на мотела. Преходът между средното и високото тяло е с майсторска “лека пауза”, както обичат да казват старите преподаватели по Основи на архитектурното проектиране

Яд ни беше, че от оригиналния интериор няма нищо запазено освен някое и друго перде и едно канапе, което намерихме изхвърлено в английския двор. Чудехме се как ли е изглеждало всичко вътре при построяването му. Е, не се чудихме дълго. Няколко дни по-късно ни попаднаха архивни снимки на мотел “Ихтиман” отпреди реконструкцията му и всичко се изясни.

Оцелелият

Мотелът край Ихтиман на магистралата за Пловдив се радва на най-щастлива съдба. Купен от софийски строителен предприемач в годините на бума, той е изцяло реконструиран през 2006-2007 г. и работи точно като мотел с ресторантска част и магазини.


Мотел “Ихтиман” преди реконструкцията


Хипстърски интериор


И след реконструкцията

Реконструкцията е щадяща — използва изцяло съществуващите обеми на старата сграда и запазва строителната система — метална конструкция с фасадни панели, малки прозорци за мотелската част и големи остъклявания за търговската.

Явно реконструкцията е запазила не само архитектурата, но и славата на мотела, щом в един от последните епизоди на бг кримката “Под прикритие” по Канала откраднаха една сива Хонда, пълна с наркотици точно от паркинга на мотел “Ихтиман”.

Иначе мотел “Ихтиман” е оправен и поддържан с мерак. Има сайт, а интериорът след реконструкцията е с участието на един от известните софийски дизайнери.

Мястото в момента изглежда като “модерното кафене”, където жителите на Ихтиман водят децата си в неделя, а магазините, за чиито намаления разбираме от билбордове по магистралата, може би играят роля на местния мол. От другата страна на пътя е построен ресторант с паркинг “Ихтиман 2” и така комплексът хваща трафика и в двете посоки.

Новият

От мотел “Изток” на Цариградско шосе в посока Пловдив не е останало почти нищо. Запазено е само едно “кубче” от старата сграда, което е триетажно и си личи, че е било строено по същата система като другите два мотела, за които разказхме. Но като цяло сградите са съборени и на тяхно място има складове на едро и паркинги за ТИРове под наем.


Хотелът

Точно до мотел “Изток” обаче се намира сградата на новия мотел “Black cat” или по-известен в софийския магистрален фолклор като “Църна маца”. Той е пример за новото поколение мотели — прилича по-скоро на къща за гости, конструкцията е монолитна, а не сглобяема, материалите са трайни и “хотелски” и със същия успех тази сграда можеше да стои не на пътя за Истанбул, а на плажа в Равда примерно.

Изобщо (извинете за лиричното отклонение) освен всичко друго строителният бум от последните години тотално ликвидира типологията на сградите, систематизирана и поддържана през годините на соца. Дали става въпрос за хотел в Албена, мотел на магистралата или вила за гости в Пампорово конструкцията е монолитна стоманобетонна, стените са от тухли, боята е жълта, дограмата е пластмасова и кафява, а интериорът е “топличък” и уютен.


И Алфата

Казват, че в “Църна Маца” хората си водели любовниците. Имаше една нелоша ретро Алфа Spider Duetto, паркирана пред входа, когато минахме последния път оттам. Дано някой не си я познае от снимките.

***

Още снимки:

Коментари

  1. santaclash (12 юли)

    “Божура” беше култово място навремето…престрелки почти през вечер.После стана територия на телефонните измамници от гетото край реката…
    Абе…място с минало….и без съмнение-с бъдеще.

  2. Елена (19 юли)

    C две думи соц. простотата на тези грозни мотели, която вие наричате функционалност и евтините им интериори, които вие наричате хипстърски, са заменени от Слънчев бряг & co. И двете са еднакво грозни, бедни идейно и добре отразяващи системата която движи България в момента на строежа им. Ако има нещо за което трябва да тъжим, то е това, че изобщо ги има в този им вид!

  3. ол (29 юли)

    Елена, колко сте права! Жалко, че в България хора като вас не остават.

  4. kliment ( 5 септември)

    Още един такъв се намираше и работеше допреди 4-5 години в кв. Гео Милев. Сега на неговото място е молът Sky City. Представляваше изключително грозна 2 или 3 етажна сграда от сглобеями панели с метална конструкция.

  5. Боби (27 септември)

    Мотел,от времето на соца,който настина имаше страхотна архитектура и функционалност беше мотел “Правец”(там имаше и страхотен хотел).За съжеление вместо да ги реставрират и обновят ги събориха и на тяхно място изградиха хотел и къщи в отвратителен ориенталски стил,както и голф игрище.
    Мисля че имам снимки на хотела и мотела отпреди да ги взривят,ще ги потърся и ще ви ги пратя ако искате да ги постнете.

  6. franko (12 октомври)

    mnogo jalko, naistina tozi motel za vremeto si beshe hitov, i tazi slava koiato mu ia nosiat si beshe tochno takava. a nai jalkoto e che mrysnite cigani go dokarvat v nechoveshki vid, i nikoi ne si myrda prysta. dano postroiat neshto hubavo na tova miasto.toi e kato istoricheski pametnik na prehoda.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории