Небостъргачите и София

от WhATA, 18.04.2017 | 36 коментара


Илюстрация: Madelon Vriesedorp. The Manhattan Project

По-късно, докато седеше на своя балкон и ядеше кучето, доктор Робърт Лейнг размишляваше върху необичайните събития, случили се в огромната жилищна сграда през последните три месеца. Сега, когато всичко се бе върнало в нормалните си релси, го учудваше как без някакво очевидно начало, без повратна точка, животът им бе навлязъл в друго, зловещо измерение. Със своите четирийсет етажа и хиляда апартамента, супермаркет и плувни басейни, банка и начално училище – всички те на практика изгубени в небесата – небостъргачът предлагаше предостатъчно възможности за конфронтация и насилие. Собственият му апартамент, гарсониера на 25-ия етаж, бе последното място, което Лейнг би посочил като арена за начало на схватките. След своя развод той бе купил тази безбожно скъпа килийка, свряна почти наслуки в извисилата се като планина фасада, специално с цел да намери мир, покой и анонимност. Затова бе странно, че въпреки всичките му усилия да се отдели от своите две хиляди съседи с техните тривиални ядове и разпри, съставляващи целия им социален живот, първото по-значимо събитие се бе състояло именно тук, на този балкон, където сега той клечеше край огъня от телефонни указатели и похапваше от печената задна четвъртина на немската овчарка, преди да се отправи за лекцията си в медицинския факултет.
Из „Небостъргач“, Дж. Г. Балард. Издателство Colibri

Страстната седмица отмина, но страстите около новия софийски небостъргач Парадайс тауър — не. Усещането е, че всичко вече е казано. В социалните мрежи се споделят статии, статуси и подписки, интервютата в сутрешните блокове са в разгара си, в професионалните гилдии се оформят лагери. И така трябва да бъде — по въпроса за софийските небостъргачи трябва да се говори още много и редовно. Защото Великден може и да е отминал, но тауърът ще стои дълги години на софийския небосклон. И няма да е сам.

Предисторията накратко.


Визуализация на приетия РУП за нов небостъргач в Лозенец. Изображение: Борислав Загорски

През 2016 г. проектът за нов работен устройствен план (РУП), който да позволи изграждането на 215-метрова кула до мол “Парадайс” в софийския квартал Лозенец, пристига за подпис на бюрото на новия главен архитект на София Здравко Здравков. Височината е базирана на вратичка в чл. 27, ал. 3 от ЗУТ и по-точно на тълкуването му от един заместник-министър преди 10 години, че имот, който граничи с 3 или повече улици може да бъде застрояван неограничено в плътност и височина, независимо какво предписва устройствения план на София. Този т.нар. “казус НИКМИ” даде зелена светлина на първите високи чудовища в софийското небе — трите небостъргача до НДК, и отвори кутията на Пандора за всички останали.

Проектът за “Парадайс тауър” е връщан за преработка неколкократно.

През декември 2016 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията изисква обосновка на височината, силуета и трафика, който би генерирала такава сграда на това място. През януари проектантите представят исканото и експертният съвет пуска проекта.


Обемното проучване от проектантите Проарх през декември


“Pimp-нати” визуализации на същото, които вече циркулират през април

На 22 февруари проектът минава без особени проблеми през Комисията по градоустройство към СОС (8 гласа за и 3 против) и е включен като точка в дневния ред на заседанието на общинския съвет от 23 февруари. Вследствие на острата реакция на няколко общински съветници срещу бъдещия небостъргач, точката отпада от дневния ред. Изборите естествено отлагат спорния казус, който обаче се завръща в дневния ред веднага след приключването им.

На 6 април, в рамките на едно бурно заседание на СОС, проектът е одобрен с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и Атака. (Това заседание заслужава отделна статия, роман или поне фейлетон. В рамките на 3 часа, докато ядат солети, надвикват се и цъкат във Facebook, общинските съветници гласуват 67 (!) точки, включително референдума за Младост, съдбата на няколко важни културни проекта, ремонтирането на съблекалните на стадиона в село Негован, финансирането на нови спортни площадки в село Кътина и село Кубратово и… небостъргача “Парадайс тауър” в Лозенец. Записът от заседанието си струва всяка една минута, а обществото ни дължи много на общинския съветник Иво Божков, който излъчва наживо и нагледно ни демонстрира що е то демократична прозрачност и как тя трябва да се прилага у нас).


Как гласуваха общинските съветници по казуса с небостъргача до мол “Парадайс”. Съветниците в сиво не са гласували, част от тях обаче са присъствали на заседанието. Илюстрация: Войслав Тодоров

Сега, преди да кажем защо този небостъргач е проблем, трябва да си отговорим на няколко въвеждащи въпроса.

Защо по света се строят небостъргачи?

Защо небостъргачите бяха символ на прогреса?

Защо днес те НЕ са символ на прогреса?

И накрая:

Защо в България се строят небостъргачи?

И готова ли е София за небостъргачи?

Защо по света се строят небостъргачи?

В архитектурния свят сме свикнали да приемаме небостъргачите за триумф на строителната мисъл над ограниченията. Небостъргачите демонстрират, че човекът е способен да измисли конструкция, която да преодолее възможното, да предизвика природните сили, да стигне небето и, за разлика от Вавилонската кула, да оцелее за дълго.

Съвременният небостъргач става възможен в края на ХIХ в. благодарение на две технологични открития: металната конструкция и асансьорът. И се превръща в манифест на капитала, който изстисква максимума от едно парче земя.

И тогава, и сега небостъргачите се строят по три основни причини:

От необходимост. Защото няма достатъчно място и/или земята е скъпа (Манхатън, Япония, Хонг Конг)

От амбиция. Защото трябва да се направи невиждана досега сграда, която да вдъхнови, възмути, предизвика, но във всички случаи да развълнува света

От комплекс за малоценност. Защото трябва да се направи поредната най-висока сграда, която да покаже, че и ти си по нещо най- на света (Азия, Близкия изток)

Защо небостъргачите бяха символ на прогреса?

Независимо от горните неособено благородни причини, небостъргачите за дълго бяха символ на прогреса. Те предлагаха утопичен урбанистичен модел за вертикален град, град на бъдещето, който да събира в себе си всички функции, необходими на съвременния човек. Тази утопия бе в унисон с бурното технологично развитие на ХХ в., когато нищо не беше невъзможно и човечеството беше заето да завладява Космоса, да преодолява скоростта на звука с пътнически самолети, да мечтае за Plug-in Cities, Walking Cities и Clusters in the Air.

А когато в играта влиза и свободният пазар, небостъргачите започнаха да доминират небето в центровете на повечето големи градове по света. За добро или лошо.

Защо обаче днес небостъргачите не са символ на прогреса?

Всички високи сгради по света си приличат. В огромната си част те са безадресни кутии с най-разнообразна форма, които често нямат нищо общо с характера на града, в който се намират. Отделно, хората постепенно се умориха от утопични мечти. Идеалният град на бъдещето, в който всичко е възможно в една висока мегаструктура, се превръща в ужасяваща антиутопия, която никой не иска. Хората си искат павираните улички, редиците стари къщи, парковете, назъбения силует с църковни кули, малките площадчета, човешкия мащаб.

Днес истински прогресивната архитектура е онази, която им дава точно това – усещането за нормален живот. А истински успешният предприемач е онзи, който печели не от високи кули с неприлична форма, а от хоризонтални структури с богата и обмислена функция, които безконфликтно се вплитат в съществуващия град, без да го доминират или задушават.

И сега въпросът е:

Защо в София тепърва започват да се строят небостъргачи?

Честно, ние нямаме отговор на този въпрос. В София и около нея място очевидно има достатъчно. Земята не е скъпа (в сравнение с Манхатън или Токио). Шансът да построим най-високата сграда в света е пренебрежимо малък, а вероятността това да бъде невиждано архитектурно постижение клони към нула (и построените досега у нас небостъргачи го доказват).

Единственият възможен отговор е убийствено прозаичен – извличане на максимална печалба от минимален терен. Чак ни е срам да го напишем.

Всъщност така е било още в зората на небостъргачите, в развиваща се Америка в началото на ХХ век. После градските управи, под натиска на обществото, налагат редица правила с цел високите сгради да не пречат на нормалния градски живот.


Първите регулации за новостроящите се небостъргачи са били въведени точно преди 100 години, през 1916, в Манхатън

През последните 15 години Лондон например въвежда поредица от мерки за контрол върху новостроящите се небостъргачи. Коридорите със защитени гледки са важна част от тях. Те ограничават разполагането на високи сгради на пътя на гледката от и към ключови за града забележителности като St Paul’s Cathedral, Tower of London, редица монументи.

Това обаче не помага особено на града. Днес английските архитекти с раздразнение наричат Лондон новия Дубай.


Зоните със защитени от високи сгради гледки към St Paul’s Cathedral

Кое не е решение на проблема с небостъргачите в София


Карта на СМФ зоните (или местата без ограничения за котата корниз) в действащия общ устройствен план на София. Гледайте частите, оцветени в плътно, ярко розово. Източник: Софпроект ОГП и НАГ

Циркулират две основни групи от вероятни решения.

Първото твърди: небостъргачите се появяват на местата в София, където устройственият план на града е предвидил вторични градски центрове. Всичко е въпрос на градоустройство. Моделите, които виждате, са само разрешен застроен обем, може да не се застрои целият, може да поканим някой готин архитект да направи супер як небостъргач (примерно в Лозенец, в дупката до мола).

Вторични градски центрове обаче могат да се правят не само вертикално, това първо. И второ, шансът да получим висока сграда с хубава архитектура, дори и от стархитект, си е руска рулетка. Може да се окажем със сграда-икона, а може и да изхарчим много пари за пълен провал.


Небостъргачът 432 Park Avenue в Ню Йорк на Рафаел Виньоли е елегантна вертикална интерпретация на манхатънската мрежа


През 2015 т.нар. Walkie Talkie (небостъргачът най-вдясно на снимката) в Лондон, на същия архитект Виньоли, е определен за най-лошата сграда във Великобритания. И с право

Другото решение твърди:
Инвеститорите във високи сгради трябва да си платят по-високата социална цена. Трябва да плащат по-големи такси, трябва да предвидят обществено достъпни зони, трябва да облагородят средата около себе си, трябва да отделят в сградите място за детски градини, библиотеки и прочие.

Това се практикува в другия свят, действително (макар сп. “Ню Йоркър” често да излиза с подигравателни статии колко формално поредният инвеститор е отделил 500 кв м за недоослънчени общински жилища с ужасен отделен вход като за хора втора ръка). Има по-голям проблем обаче. Колкото и висока социална цена да е платена, тя ще облагодетелства много малка част от жителите на града. Останалите ще трябва да се примирят с (нескопосания) силует на поредния небостъргач пред прозорците си и да преглътнат поредната транспортна тапа в София.

Кое би могло да бъде решение

Първият вариант е създаване на система от защитени гледки (по примера на горепоказаните protected views в Лондон, Сан Франциско и др.) и правила колко и къде могат да се появяват високи сгради в София. Това автоматично води до ревизиране на зоните с неограничено по височина строителство от действащия устройствен план на града.

Вторият вариант е да се прецени дали София изобщо е готова за небостъргачи и имат ли те място в града ни. Какви са капиталите, които идват с тях, и доколко са ключови за икономическото развитие на града. София е град със собствен характер и, да си го признаем, без особена култура на високите сгради. Да я обсипем рязко с небостъргачи без наличието на градоустройствен и инфраструктурен капацитет, който да ги поеме, е като да пуснем шанхайски космати раци в Темза (по сравнението на един английски журналист). Ще изядат всички местни видове без остатък.

За финал

Tози финал не е оптимистичен. Съсипващо циничен е фактът, че Столична община сключи договор с датския урбанист и радетел за “човешки” градове Ян Гел, приветства с възторг неговите експерти в края на март и само една седмица по-късно гласува с мнозинство подробен устройствен план, с който разреши най-високия досега небостъргач в София. Наясно сме, че всичко е “законосъобразно” и администрацията в НАГ е нямала законен начин да спре тази строителна инициатива.

Но някой трябва ясно и отчетливо да каже кога един (лобистки) закон работи за града и кога за нечии съмнителни интереси. Една от добрите инициативи на новия главен архитект се нарича Визия за дългосрочно развитие на София. Искрено се надяваме, че тази Визия не е пореден трик за “приласкаване” на критиците на Общината и тяхното укротяване в комитети и анонимни работни групи. Защото именно Визията трябва да зададе правилата, по които ще се развива градът ни през идните десетки години. И това неминуемо включва глава за небостъргачите.

Само да припомним. Ян Гел не е против небостъргачите в южната част на София. Ян Гел е против небостъргачите въобще.

Коментари

  1. Иван (18 април)

    Зависи на кого е небостъргача. Например, Кадиев и кметицата на Младост Иванчева, вдигаха шум, заради другите небостъргачи, за да прокарат тихомълком най-големия строеж в Младост, в който имат интерес. Лично Иванчева е дала разрешителното за Гранд Каньон, но не се обелва и дума за това, дали инфраструктурата е добра и дали няма да закрива гледката на жителите от Младост, дето толкова квичат за зелени площи и полянки.

  2. Алекс (18 април)

    По принцип навсякъде по света причината за строеж на небостъргачи е тази дето е изтъкната като причина у нас в статията – максимум печалба от минимум терен(дали заради високи цени на земята, дали заради хоризонтални ограничения от сорта на примерно крепостните стени на Единбург станали причина там да се появят високи сгради преди няколко века, това друг въпрос). Някак няма лошо в небостъргачите, обаче не точно там. Ако въпросното нещо беше планирано в някой незастроен терен около летището (спазвайки изискванията за отстояние на високи сгради от такъв тип инфраструктура) или примерно по Цариградско, около Интерекспоцентъра, щеше да е доста по приемлив вариант. Сега обаче ще е яко на 47мия етаж сутрин да чуваш как куткудякат кокошките от Кръстова вада :)

  3. MungusH88 (18 април)

    О, не! НЕ И ПЕЧАЛБА!!!1

  4. гюрсещ (18 април)

    никъде в статията не видях да се говори за сеизмичната зона в която се намира българия и софия?

  5. gezatop (18 април)

    @Алекс

    Срещу Интерекспоцентъра има проектирана 200+ метра висока сграда, но да речем че там Цариградско ще поеме някак трафика. В Лозенец …

    @Гюрсещ

    Сеизмичната зона и коефициента на сеизмичност не са приложими за подобна сграда, а дори да бяха, пак не вярвам да намериш конструктор, който да не направи динамичен модел и да го натовари с поне троен комплект акселерограми.

    И дори така ще има безсънни нощи до края на живота си…

  6. Веселин (18 април)

    Притеснявам се, че няма да могат да ги завършат. В момента има евтин ресурс на пари, но една малка икономическа криза и ще имаме 2-3 нови незавършени гигантски сгради. Милениум и кривата сграда до Метро са хубави примери за недобре направени сметки.

  7. NPaine (19 април)

    Небостъргачи в София се строят защото лесно и мащабно се изпират пари чрез строежа им.

    Форт Нокс които строят до Метро, са рецепиенти на мръсни пари от руския Лаундромат.

  8. Николай Михайлов (19 април)

    Нещо, което за мен никой не е обърнал внимание е, че обема на сградата е лееко сбъркан, трябва да е поне с 40% по-ниска ако наистина е 215 метра. Това което е показано на картинките е високо близо 300 метра и има 50 етажа. Може би в мокрите мечти на архитектите и инвеститора са си представяли едно величествено нещо, само дето са послъгали във визуализацията а покрай това са уплашили половината народ че видиш ли Витоша се скри от това чудовище.

  9. Стиви (19 април)

    Прочетох статията два пъти и не успях да открия тезата на автора защо не трябва да се строи “небостъргач” в София освен, че той ще пречи на гледките и защото имаме нужда от малки калдъръмени улички със старинни църквички и малки пекарни за кроасани.

    Удивява ме страстта с която в България всеки се опитва да спъва какъвто и да е прогрес с оправданието “Абе, не ме кефи, бе. Пречи ми на гледката”

    Огледайте се по света, но малко по-далеч от Лондон и Дубай и потърсете градове, които са с мащаба на София.
    Ванкувър, Канада например е застроен с жилищни хайрайзи и това е направено както от липса на място, така и от практичност (много по-лесно и евтино е да поддържаш и отопляваш хайрайз, отколкото ниско строителство). Не съм чул някой там да се оплаква от закриването на гледката към планините и градът е образец за градоустройство в света, години наред класиран като най-добро място за живеене. Центърът е много съвременен – само брутализъм и стъкло: americanwaymagazine….

    След това погледнете Голд Коуст, Австралия – за мен най-красивия съвременен град – небостъргач до небостъргач и нито една кълдъръмена уличка :)
    ywam.org.au/wp

  10. Добрина Желева-Мартинс (19 април)

    Мнението ми напълно съвпада с вашето! Бих добавила само едно – някой мисли ли за това – до каква степен София ще поглъща България?

  11. Гоцо Пенев Гешата (20 април)

    Е това се казва хората да идват да искат да инвестират, да ти дават пари, да ти дават работа, най-сетне някаква искрица да ти дават надежда, че София може би някой ден ще заприлича на съвременен град, а ти да ги гониш и плюеш и да настояваш, че София трябва да продължава да прилича на посткомунистическо гето, но важното е гледката към Витоша да я виждаш от улицата (нищо, че от observation deck-а ще се вижда 100 пъти по-добре, ама явно хората, които пишат тия тъпизми не са се качвали на небостъргач даже).

    Бтв, авторът на статията е кретен.

  12. Костадин К (20 април)

    София ще заприлича на всеки друг град по света – а и строежа на небостъргач не е равно на просперитет, по-скоро на балкански комплекс и сметкаджийство през 2017, когато развитите, стари нации се обръщат към ниското и класическото. Не се мерим със САЩ, Канда, Австралия и сходни новосъздадени държави с малко история и съставени от всякакви хора, с нови градове. България не е нужно да имитира тях, а да се учи от грешките на другите. С бетонирането на Черно море не се поучихме от Испания, явно пак няма да се поучим и от тази грешка. Ето в Пловдив Партийния дом скрива гледката от цялата Главна към Родопите – яко гаф, но вече направен. А и това ще значи блокаж на трафика в този вече наблъскан квартал…или тогава ще режем от парка за паркинг!?

  13. Idvam (21 април)

    Небостъргачът 432 Park Avenue е грешка на човечеството и срам за Ню Йорк.

  14. Борис (30 април)

    Високите сгради са причина за смърта на много птици, особенно ако не са оборудвани със съответните стъкла. Включете се в групата за намиране решения на проблема: www.facebook.com/gro…

  15. Радо (12 септември)

    Интересно защо никой не роптае срещу Японския /бившият хотел Кемпински сега Маринела/. С неговите 96 метра и ситуиран в една от най-високите точки на София, той е сериозен хайрайз от мащаба на новите нашенски така наречени “небостъргачи”. Отговори на въпроса безспорно има много.За мен лично японския си е Ок, защото е разположен в имот с голяма площ и на необходимото отстояние от съседните сгради. Посочете ми един от проектите, които се обсъждат в момента, който да отговаря на изискуемият Кинт. Всичките небостъргачи са по чл.27ал.3 на ЗУТ т.е. без ограничение на плътността и интензивността им. Ако вземем за пример Милениум център – имота е по-малко от 8000м2 на него вместо 28 000м2 са построени 120 000м2 над земя тоест 4 пъти повече. Сега си представете, че вместо трите чудовищтни почти допрени една до друга сгради имамахме една пак толкова висока но 4 пъти по-малка като обем – горе долу 2/3 от средната кула. Тогава сградите щяха да са нормални и да коментираме архитектурна визия. Във вида в който са в момента те смачкват всичко и всеки наоколо.

  16. Нова Билд (15 юли)

    Цените за ремонт на покриви също се повишават на общия фон. Качествените фирми обаче остават малко на пазара, тъй като за повечето хора водеща е цената, която е за сметка на качеството. Нова Билд – качествени ремонти на покриви – novabild.com/..

  17. Димитър ( 3 април)

    Световния стандарт за небостъргачите е над 40 етажни сгради. Освен това задръстванията стават заради тесни пътища и липса на транспортни надлези на кръстовищата. Това е известно на всеки нормален човек. Тези които се плашат от небостъргачите могат да си ходят на село в балкана, да носят мед на мечките. Но във всички съвременни градове се изграждат небостъргачи, модерни магистрали и широки булеварди, скоростни влакове, много етажни надлези и паркинги, имат много държавни самолети и параходи. България не притежава нищо от споменатото. Затова се предвижваме към държавите от третия свят “развиващите се държави” . Дори България е от бавно развиващите се държави.

  18. до Борис ( 4 април)

    Птиците никога не се удрят в постройка (небостъргач). Но самолетите се удрят във птиците, дори катастрофират. Затова властите като теб са са загрижили за птиците и безпричинно са продали на безценица държавното летище и самолетите. Въпреки че е продадено на безценица всичко това, то комисионните са им високи от сделката заради лобирането. Навсякъде по света развитите икономики изграждат много високи небостъргачи. Тези като теб които не харесват небостъргачите, трябва да бъдат принудени да живеят в панелен апартамент с изтекъл срок на годност. Освен това широките булеварди и надлезите трябва да ги изгражда държавата както и паркингите и велоалеите. Ако държавата направи всичко това в някои нов квартал, строителните фирми могат да изграждат много красиви небостъргачи само за ценители и съвременни хора.

  19. възмутените ( 4 април)

    Заради умствено ограничени хора бяха спрени много небостъргачи да се строят в столицата ни. По някога от съвета го правят за да огодят на партийни фирми близки на властта, заради бизнес интереси. Некомпетентни хора наричат всяка висока сграда небостъргач. Но трябва да знаят че световния стандарт за небостъргач е от 40 етажа нагоре. По времето на социализъма когато правеха панелна революция от некачествени панелни блокове и еднакво грозни като две кибритени кутии, хората не протестираха, дори с връзки се уреждаха да ги купуват, защото не стигаха. Сега когато се изграждат противо земетръсни и красиви здания, заради корумпирани чиновници им спират строежа и в София все още няма здание над 40 етажа (истински небостъргач). Поне един въртящ небостъргач трябва да се изгради в София, дори и в други големи градове.

  20. Ричарт ( 4 април)

    В нормалните държави където хората не живеят в панелни блокове, събарят дори небостъргачи за да построят по модерни. Освен въртящи небостъргачи, се изграждат и такива със всякакъв вид удобства: с гора по терасите и покривите, с басейни по покривите и вътре в сградата, подземни паркинги на няколко етажа, спирка в зданието на скоростен влак като е шумо изолиран блока. Дори в някои от етажите има спирка за градски лифт. На покрива площадка за кацане на хеликоптер. В столицата може да се изгради небостъргач за много профилна болница с няколко етажа с подземни паркинги, както и на покрива площадка за хеликоптер (бърза медизинска помощ). Дори може да се поиска субсидии от ЕС за да се изгради този небостъргач болница. Като освен граждани в него да се лекуват и войници от НАТО. Нека и България направи нещо от което да се харесва по света и да бъде пример за подражание.

  21. Георгиев ( 4 април)

    В столицата до северната тангента е идеалното място където трябва да се изгради нов модерен квартал със широки булеварди и надлези на няколко нива, многоетажни паркинги, високи здания и много зеленина. Метрото от терминал 2 на летището може да се прокара под пистата в посока северна тангента. Там ще има връзка с третия лъч на метрото. До ж. п. линията покрай Кремиковци, може да се направи още една и по тях да се движи скоростен влак до Банкя или Перник, другия край да бъде до морето. След време може да се направи и разклонение за всички съседни държави. Време е вече политиците да спрат да крадат и да се включат в изграждането на държавата.

  22. Явор ( 4 април)

    Заради исторически сгради и артефакти София е важен туристически обект. Но ако се намерят кадърни управляващи, които да изградят на Витоша съвременен ски център и да се провеждат зимни първенства и олимпиада ще се развие и зимния туризъм. За целта трябва съвременен нов лифт и писти както и нови зимни стадиони. Едновременно с това трябва да се изгражда нов съвременен квартал с модерни сгради и задължително широки улици с надлези. Нали и девиза на София е “Расте но не старее”. Затова трябва два нови квартала да се построят; един близо до Витоша, другия до “северната тангента”. Затова трябва метрото да се удължи. То щеше да стига до Драгалевци, но някои не си свърши работата. Също така и от летището под пистата може да се продължи метрото на север към новите квартали.

  23. Иванов ( 4 април)

    Тези които се правят на природо защитници и казват че високите сгради пречат на гледката към Витоша, могат да се преместят в квартал Ботунец в панелните жилища. Там на където и да се обърне ще вижда планини. Но на гледката към Витоша в София пречат повече дългите панелни блокове. Защото те са като китайска стена пред погледа. Високите сгради са тесни и не заемат много площ. Затова природо еничарите и еко фашистите трябва да разберат че панелните дълги блокове трябва да се бутнат и на тяхно място да се изграждат модерни кули.

  24. Панова ( 4 април)

    Зад НДК до хотел Хилтън е много подходящо място за висок въртящ се небостъргач. Там няма да пречи за гледката на Витоша защото ще бъде пред японския хотел и дори много да е по висок от него пак няма да пречи защото там планина не се вижда. Витоша се пада в дясно. Това място е не застроено и може няколко небостъргача да се издигнат. Така ще приличат на букет от небостъргачи. Гледката ще е по хубава от тази към Витоша. Така ще се съчетава гледката на планината и на небостъргачите. Но помнете че небостъргачите са от 40 етажа нагоре това е световния стандарт.

  25. възмутените ( 5 април)

    Не трябва когато се правят ремонти да се присвояват парите а да се свърши нещо полезно са хората и да е с перспектива към бъдещето. Пример за не качествена работа е ремонта на бул. Черни връх. Булеварда можеше да се разшири в двете посоки с по една лента за движение, от пазара до околовръстното. Като се изградят три транспортни надлеза: пред “Парадаис”, Никола Вапцаров и на Филип Кутев. Трамвая трябваше да се продължи по Филип Кутев към зоологическата до студентски град. До сегашната последна спирка на трамвая да се построи многоетажен паркинг. Тогава и след 50 години нямаше да има задръстване и да се замърсява с изгорели газове. Задръстването не е заради не построения небостъргач “Парадаис” .

  26. Заблудата ( 5 април)

    Небостъргачи в София трябва да се строят, но корумпирани държавни чиновници не трябва да бъдат назначавани на работа защото рекетират строителните фирми. Точно това се случва и с китайските инвеститори за изграждането на Българският Лас Вегас в Мусачево и Равно поле. Ако се правеше военна база за американците, до сега щеше да е готова. Но еничарите изнудват инвеститорите и бизнесмените. Строежа на небостъргачите е доказателство пред света че живеят цивилизовани хора и харесват креативното строителство. Освен това трябва в София да се изградят над 50 транспортни надлези на няколко нива без да има светофари по тях. Българските проектанти дали от незнание или от некадърност поставят светофари на надлезите. Така надлеза е излишен, защото надлезите се правят за безконфкиктхо преминаване. Затова вместо светофари трябва едно ниво повече да бъде изградено.

  27. БГ действителност ( 5 април)

    Небостъргача парадаис трябва да се построи и не пречи на гледката към Витоша. Дори той ще бъде по приятна гледка от нея. Които харесва планината ходи в нея на екскурзия, защото с гледане не става. Ако с гледане ставаше, кучето щеше да стане касапин. Освен старинната част на София, ако има истински небостъргачи над 40 етажа, ще бъдат атракция на туристите. Красив небостъргач беше проектиран на мястото на “Балкан кар”. Но всичко беше илюзия. Сигурно корумпирани политици искат да купят мястото на безценица. Има много места близо до центъра които са занемарени или представляват развалини след воина. Едно такова място е от сточна гара до моста чавдар откъм ж.п. линиите. Може да се построят някакви магазини за да не се виждат тези грозотии от развалини. Освен това трябва на сточна гара да се изгради надлез на няколко нива и да няма светофари. Трябва да се забрани да се слагат светофари на надлези. Тогава проектантите ще се научат как трябва да се правят надлезите.

  28. Стефанова ( 6 април)

    Тези хора които не доволстват от изграждането на високи сгради (небостъргачи) трябва да знаят че: те не заемат много площ и между тях се виждат планините, самолетите и дори НЛО. Но през времето на социализъма се строяха ниски и дълги панелни некачествени блокове които заемат много площ. Това се правеше с цел да изглеждат градовете по големи и че се строеше с не качествени материали. Освен че блоковете са с изтекъл срок на годност, в асансьорите се събират по двама човека и вече не се произвеждат такива за да се поддържат. Освен това приличат на китайската стена, защото застават като перде пред погледа и не се виждат планините. Такива няколко блока има на бул. Владимир Вазов срещу строящата се метро станция. Те са на по 4 етажа, но на мястото на един може да се построят два 15 етажни и няма да пречат на прелитащите самолети. Защото срещу тях има 12 етажен блок които е построен на по висока площ и не пречи на самолетите въпреки че точно в близост до него прелитат. В напредналите държави събарят дори небостъргачи за да построят по модерни и по високи. Време е вече тези не годни блокове да бъдат съборени и на мястото на един да се направят два много по високи. Освен това между стадиона и руското училище има няколко къщи където една има двор върху тротоара. На тяхното място трябва да се построи голям блок с магазин и около него да има зеленина. Има и много недовършени сгради в близост до центъра които стоят незавършени от поне 30 години. В такава ли столица ще живеем.

  29. Иванов ( 6 април)

    За да няма задръствания и да бъде по чист въздуха; трябва да бъде приоритет разширяването и правенето на широки улици и много надлези за да не спират автомобилите на кръстовищата. Освен това между крайните квартали има възможност да се правят нови широки булеварди, които да бъдат обходен маршрут за да не се минава през центъра. Най важно е да се направи от бул. Сливница продължение покрай реката към Малашевско шосе, околовръстното и от там до магистрала “Хемус”. Това е най прекия път от магистралата към центъра на София. Ако се направи този булевард ще се избегне заобикалянето и преминаването през целия град. Освен това от ж.к. Люлин до магистрала “Хемус” ще се стига за около 20 минути. По бул. Сливница на всички кръстовища трябва да има надлези, както и на много други места в столицата. Не трябва да се икономисват пари за широки пътиша и надлези. Защото те са много по важни от колкото купуването на изтребители и въоръжаване. Освен това недовършените сгради отпреди много години трябва да се довършат и схлупените да се събарят.

  30. апартамент геит ( 6 април)

    Платените да недоволстват от изграждането на небостъргачи са еничари които обслужват бизнес интереси. Не трябва заради корумпираните политици да се спират небостъргачите. Тези алчни хора ще се самоизядат, но е време вече да ги вкарват в затвора. Освен това тия където си продават душата за далаверите с апартаменти трябва да се осъзнаят. Защото в големите градове се строят високи здания за да не се заема много площ. Докато тези които искат чист въздух и природа могат да живеят в някое хубаво село. Но там трябва да се работи а тези платени политически курви не са свикнали на труд. Със спирането строежа на небостъргачите се спира икономическото развитие на държавата. Това е в услуга на тия които искат от държава да се превърнем в територия.

  31. Стефанова ( 6 април)

    Постоянно политиците говорят че се нуждаем от чужди инвестиции за да се съживи икономиката ни. Но не трябва да забравят че инвестициите в изграждането на небостъргачи е голяма икономическа инвестиция. Създават се много работни места. Освен апартаменти и офиси може да се използват първите етажи и за магазини. Освен това се правят и други екстри; басейни кафенета, озеленяване на тераси и покрив. Така човек се чувства като сред природата. Корумпираните политици трябва да служат на държавата а не да се стремят да я унищожават. Не стига че държавата не помага на строителните фирми да изграждат небостъргачи, но постоянно им пречи. Защото за държавните чиновници е по важно личната изгода, отколкото икономическия възход на държавата. Дали някога ще станем правова държава и да им се потърси сметка за престъпленията и безобразията които вършат.

  32. БГ действителност ( 6 април)

    Центъра на София постоянно трябва да се разширява. За целта събарянето на схлупени къщи е неизбежно и на тяхно място да се изграждат съвременни блокове. Бул. Константин Величков е близо до центъра, но до него има гето с бараки и стари къщи. На тяхно място е необходимо да се построят съвременни жилища. По този начин центъра ще се разширява и София ще заприлича на съвременен Европейски град. Гетата в България не трябва да съществуват, защото в тях се заражда организираната престъпност. Още от ранна детска възраст стават престъпници,проститутки, наркомани и просяци. За да се интегрират тези хора; първите стъпки е да се премахнат гетата. Втората стъпка е реално да се забрани движението на каруци, ровенето по кофите с буклук, защото вятъра разнася пликовете и ги закача по дърветата като коледна украса. Освен това кучетата и клошарите раздърпват боклуците и София прилича на бунище.

  33. Заблудата ( 6 април)

    Много хора се плашат от небостъргачите. Но те не се изграждат не посредствено пред пистата на летището и не пречат на самолетите. Затова във всеки квартал е необходимо да има по няколко небостъргача. Но трябва да се забрани правенето на улици по тесни от 10 метра. Освен това да се правят много паркинги на няколко нива и градинки. Най важното за София е изграждането на надлезите по кръстовищата и разширяване на улиците. Много нови улици трябва да свързват крайните квартали за да се избегне минаването през центъра и да не стават задръствания, както и да не се замърсява въздуха. Изграждането на небостъргачи е гаранция за бързо развиваща се икономика. Затова властите не трябва да пречат за тяхното изграждане.

  34. мечтатели на красота ( 6 април)

    Изграждането на небостъргачи ще превърне София в музеи на открито, за съвременно и креативно строителство. Но консервативните чиновници които не искат небостъргачи, трябва да бъдат сменени с млади и прогресивни хора които да променят облика на столицата и да се гордеем с нея. Красивите небостъргачи освен че са творение на гениалната мисъл на човек, те се превръщат в символ на града и България.

  35. "властите" ( 6 април)

    Алчните политици се чудят по какъв начин да си отмъстят на строителните фирми от които са взели апартаменти на безценица. Освен че станаха за смях политиците които са обвързани в корупция с апартамент геит, трябва и прокуратурата да си свърши работата с тях. Защо сега когато се размириса цялата работа за апартаментите, далавераджиите искат да спрат строежа на небостъргача “златен век”. Ако е имало нещо нередно трябвало още в началото да спрат строежа. Но Фандъкова като не и харесва този небостъргач, вместо да настоява пред главния архитект да го спрат може да си ходи на село да копае компири. Там няма да има небостъргачи и далавери. Така корумпираните спряха изграждането на аквапарк в Мусачево (българския Лас Вегас). Размотават ги с продажбата на места докато се откажат.

  36. Стамбулов ( 6 април)

    Красивата гледка в София не е само Витоша да се вижда, но от висок небостъргач да се вижда цяла София. Затова е хубаво на много места да има високи сгради над 40 етажа. Ако столицата е с ниски къщи като бараки ще прилича на гето или на бит пазар. Високите и различни по външен вид сгради добиват приятна гледка на столицата. Всеки съвременен човек които харесва София иска да се изграждат небостъргачи. Важното е да не бъдат всички еднакви както панелните блокове преди половин век. Всеки интересен и неповторим небостъргач с името си ще определя как ще се нарича територията (мястото) около него. Време е панелните блокове с изтекъл срок на годност да бъдат събаряни и на тяхно място да се изграждат съвременни сгради. Мястото което заемат два дълги панелни блока на осем етажа, ако бъдат съборени на тяхното място могат да се построят четири небостъргача. В тях могат да живеят хора колкото един малък град. Като на първия етаж може да има магазини. Освен апартаменти ще има и офиси. Така човек може да живее, работи и да си пазарува от блока.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории