Небостъргачите и София

от WhATA, 18.04.2017 | 13 коментара


Илюстрация: Madelon Vriesedorp. The Manhattan Project

По-късно, докато седеше на своя балкон и ядеше кучето, доктор Робърт Лейнг размишляваше върху необичайните събития, случили се в огромната жилищна сграда през последните три месеца. Сега, когато всичко се бе върнало в нормалните си релси, го учудваше как без някакво очевидно начало, без повратна точка, животът им бе навлязъл в друго, зловещо измерение. Със своите четирийсет етажа и хиляда апартамента, супермаркет и плувни басейни, банка и начално училище – всички те на практика изгубени в небесата – небостъргачът предлагаше предостатъчно възможности за конфронтация и насилие. Собственият му апартамент, гарсониера на 25-ия етаж, бе последното място, което Лейнг би посочил като арена за начало на схватките. След своя развод той бе купил тази безбожно скъпа килийка, свряна почти наслуки в извисилата се като планина фасада, специално с цел да намери мир, покой и анонимност. Затова бе странно, че въпреки всичките му усилия да се отдели от своите две хиляди съседи с техните тривиални ядове и разпри, съставляващи целия им социален живот, първото по-значимо събитие се бе състояло именно тук, на този балкон, където сега той клечеше край огъня от телефонни указатели и похапваше от печената задна четвъртина на немската овчарка, преди да се отправи за лекцията си в медицинския факултет.
Из „Небостъргач“, Дж. Г. Балард. Издателство Colibri

Страстната седмица отмина, но страстите около новия софийски небостъргач Парадайс тауър — не. Усещането е, че всичко вече е казано. В социалните мрежи се споделят статии, статуси и подписки, интервютата в сутрешните блокове са в разгара си, в професионалните гилдии се оформят лагери. И така трябва да бъде — по въпроса за софийските небостъргачи трябва да се говори още много и редовно. Защото Великден може и да е отминал, но тауърът ще стои дълги години на софийския небосклон. И няма да е сам.

Предисторията накратко.


Визуализация на приетия РУП за нов небостъргач в Лозенец. Изображение: Борислав Загорски

През 2016 г. проектът за нов работен устройствен план (РУП), който да позволи изграждането на 215-метрова кула до мол “Парадайс” в софийския квартал Лозенец, пристига за подпис на бюрото на новия главен архитект на София Здравко Здравков. Височината е базирана на вратичка в чл. 27, ал. 3 от ЗУТ и по-точно на тълкуването му от един заместник-министър преди 10 години, че имот, който граничи с 3 или повече улици може да бъде застрояван неограничено в плътност и височина, независимо какво предписва устройствения план на София. Този т.нар. “казус НИКМИ” даде зелена светлина на първите високи чудовища в софийското небе — трите небостъргача до НДК, и отвори кутията на Пандора за всички останали.

Проектът за “Парадайс тауър” е връщан за преработка неколкократно.

През декември 2016 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията изисква обосновка на височината, силуета и трафика, който би генерирала такава сграда на това място. През януари проектантите представят исканото и експертният съвет пуска проекта.


Обемното проучване от проектантите Проарх през декември


“Pimp-нати” визуализации на същото, които вече циркулират през април

На 22 февруари проектът минава без особени проблеми през Комисията по градоустройство към СОС (8 гласа за и 3 против) и е включен като точка в дневния ред на заседанието на общинския съвет от 23 февруари. Вследствие на острата реакция на няколко общински съветници срещу бъдещия небостъргач, точката отпада от дневния ред. Изборите естествено отлагат спорния казус, който обаче се завръща в дневния ред веднага след приключването им.

На 6 април, в рамките на едно бурно заседание на СОС, проектът е одобрен с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и Атака. (Това заседание заслужава отделна статия, роман или поне фейлетон. В рамките на 3 часа, докато ядат солети, надвикват се и цъкат във Facebook, общинските съветници гласуват 67 (!) точки, включително референдума за Младост, съдбата на няколко важни културни проекта, ремонтирането на съблекалните на стадиона в село Негован, финансирането на нови спортни площадки в село Кътина и село Кубратово и… небостъргача “Парадайс тауър” в Лозенец. Записът от заседанието си струва всяка една минута, а обществото ни дължи много на общинския съветник Иво Божков, който излъчва наживо и нагледно ни демонстрира що е то демократична прозрачност и как тя трябва да се прилага у нас).


Как гласуваха общинските съветници по казуса с небостъргача до мол “Парадайс”. Съветниците в сиво не са гласували, част от тях обаче са присъствали на заседанието. Илюстрация: Войслав Тодоров

Сега, преди да кажем защо този небостъргач е проблем, трябва да си отговорим на няколко въвеждащи въпроса.

Защо по света се строят небостъргачи?

Защо небостъргачите бяха символ на прогреса?

Защо днес те НЕ са символ на прогреса?

И накрая:

Защо в България се строят небостъргачи?

И готова ли е София за небостъргачи?

Защо по света се строят небостъргачи?

В архитектурния свят сме свикнали да приемаме небостъргачите за триумф на строителната мисъл над ограниченията. Небостъргачите демонстрират, че човекът е способен да измисли конструкция, която да преодолее възможното, да предизвика природните сили, да стигне небето и, за разлика от Вавилонската кула, да оцелее за дълго.

Съвременният небостъргач става възможен в края на ХIХ в. благодарение на две технологични открития: металната конструкция и асансьорът. И се превръща в манифест на капитала, който изстисква максимума от едно парче земя.

И тогава, и сега небостъргачите се строят по три основни причини:

От необходимост. Защото няма достатъчно място и/или земята е скъпа (Манхатън, Япония, Хонг Конг)

От амбиция. Защото трябва да се направи невиждана досега сграда, която да вдъхнови, възмути, предизвика, но във всички случаи да развълнува света

От комплекс за малоценност. Защото трябва да се направи поредната най-висока сграда, която да покаже, че и ти си по нещо най- на света (Азия, Близкия изток)

Защо небостъргачите бяха символ на прогреса?

Независимо от горните неособено благородни причини, небостъргачите за дълго бяха символ на прогреса. Те предлагаха утопичен урбанистичен модел за вертикален град, град на бъдещето, който да събира в себе си всички функции, необходими на съвременния човек. Тази утопия бе в унисон с бурното технологично развитие на ХХ в., когато нищо не беше невъзможно и човечеството беше заето да завладява Космоса, да преодолява скоростта на звука с пътнически самолети, да мечтае за Plug-in Cities, Walking Cities и Clusters in the Air.

А когато в играта влиза и свободният пазар, небостъргачите започнаха да доминират небето в центровете на повечето големи градове по света. За добро или лошо.

Защо обаче днес небостъргачите не са символ на прогреса?

Всички високи сгради по света си приличат. В огромната си част те са безадресни кутии с най-разнообразна форма, които често нямат нищо общо с характера на града, в който се намират. Отделно, хората постепенно се умориха от утопични мечти. Идеалният град на бъдещето, в който всичко е възможно в една висока мегаструктура, се превръща в ужасяваща антиутопия, която никой не иска. Хората си искат павираните улички, редиците стари къщи, парковете, назъбения силует с църковни кули, малките площадчета, човешкия мащаб.

Днес истински прогресивната архитектура е онази, която им дава точно това – усещането за нормален живот. А истински успешният предприемач е онзи, който печели не от високи кули с неприлична форма, а от хоризонтални структури с богата и обмислена функция, които безконфликтно се вплитат в съществуващия град, без да го доминират или задушават.

И сега въпросът е:

Защо в София тепърва започват да се строят небостъргачи?

Честно, ние нямаме отговор на този въпрос. В София и около нея място очевидно има достатъчно. Земята не е скъпа (в сравнение с Манхатън или Токио). Шансът да построим най-високата сграда в света е пренебрежимо малък, а вероятността това да бъде невиждано архитектурно постижение клони към нула (и построените досега у нас небостъргачи го доказват).

Единственият възможен отговор е убийствено прозаичен – извличане на максимална печалба от минимален терен. Чак ни е срам да го напишем.

Всъщност така е било още в зората на небостъргачите, в развиваща се Америка в началото на ХХ век. После градските управи, под натиска на обществото, налагат редица правила с цел високите сгради да не пречат на нормалния градски живот.


Първите регулации за новостроящите се небостъргачи са били въведени точно преди 100 години, през 1916, в Манхатън

През последните 15 години Лондон например въвежда поредица от мерки за контрол върху новостроящите се небостъргачи. Коридорите със защитени гледки са важна част от тях. Те ограничават разполагането на високи сгради на пътя на гледката от и към ключови за града забележителности като St Paul’s Cathedral, Tower of London, редица монументи.

Това обаче не помага особено на града. Днес английските архитекти с раздразнение наричат Лондон новия Дубай.


Зоните със защитени от високи сгради гледки към St Paul’s Cathedral

Кое не е решение на проблема с небостъргачите в София


Карта на СМФ зоните (или местата без ограничения за котата корниз) в действащия общ устройствен план на София. Гледайте частите, оцветени в плътно, ярко розово. Източник: Софпроект ОГП и НАГ

Циркулират две основни групи от вероятни решения.

Първото твърди: небостъргачите се появяват на местата в София, където устройственият план на града е предвидил вторични градски центрове. Всичко е въпрос на градоустройство. Моделите, които виждате, са само разрешен застроен обем, може да не се застрои целият, може да поканим някой готин архитект да направи супер як небостъргач (примерно в Лозенец, в дупката до мола).

Вторични градски центрове обаче могат да се правят не само вертикално, това първо. И второ, шансът да получим висока сграда с хубава архитектура, дори и от стархитект, си е руска рулетка. Може да се окажем със сграда-икона, а може и да изхарчим много пари за пълен провал.


Небостъргачът 432 Park Avenue в Ню Йорк на Рафаел Виньоли е елегантна вертикална интерпретация на манхатънската мрежа


През 2015 т.нар. Walkie Talkie (небостъргачът най-вдясно на снимката) в Лондон, на същия архитект Виньоли, е определен за най-лошата сграда във Великобритания. И с право

Другото решение твърди:
Инвеститорите във високи сгради трябва да си платят по-високата социална цена. Трябва да плащат по-големи такси, трябва да предвидят обществено достъпни зони, трябва да облагородят средата около себе си, трябва да отделят в сградите място за детски градини, библиотеки и прочие.

Това се практикува в другия свят, действително (макар сп. “Ню Йоркър” често да излиза с подигравателни статии колко формално поредният инвеститор е отделил 500 кв м за недоослънчени общински жилища с ужасен отделен вход като за хора втора ръка). Има по-голям проблем обаче. Колкото и висока социална цена да е платена, тя ще облагодетелства много малка част от жителите на града. Останалите ще трябва да се примирят с (нескопосания) силует на поредния небостъргач пред прозорците си и да преглътнат поредната транспортна тапа в София.

Кое би могло да бъде решение

Първият вариант е създаване на система от защитени гледки (по примера на горепоказаните protected views в Лондон, Сан Франциско и др.) и правила колко и къде могат да се появяват високи сгради в София. Това автоматично води до ревизиране на зоните с неограничено по височина строителство от действащия устройствен план на града.

Вторият вариант е да се прецени дали София изобщо е готова за небостъргачи и имат ли те място в града ни. Какви са капиталите, които идват с тях, и доколко са ключови за икономическото развитие на града. София е град със собствен характер и, да си го признаем, без особена култура на високите сгради. Да я обсипем рязко с небостъргачи без наличието на градоустройствен и инфраструктурен капацитет, който да ги поеме, е като да пуснем шанхайски космати раци в Темза (по сравнението на един английски журналист). Ще изядат всички местни видове без остатък.

За финал

Tози финал не е оптимистичен. Съсипващо циничен е фактът, че Столична община сключи договор с датския урбанист и радетел за “човешки” градове Ян Гел, приветства с възторг неговите експерти в края на март и само една седмица по-късно гласува с мнозинство подробен устройствен план, с който разреши най-високия досега небостъргач в София. Наясно сме, че всичко е “законосъобразно” и администрацията в НАГ е нямала законен начин да спре тази строителна инициатива.

Но някой трябва ясно и отчетливо да каже кога един (лобистки) закон работи за града и кога за нечии съмнителни интереси. Една от добрите инициативи на новия главен архитект се нарича Визия за дългосрочно развитие на София. Искрено се надяваме, че тази Визия не е пореден трик за “приласкаване” на критиците на Общината и тяхното укротяване в комитети и анонимни работни групи. Защото именно Визията трябва да зададе правилата, по които ще се развива градът ни през идните десетки години. И това неминуемо включва глава за небостъргачите.

Само да припомним. Ян Гел не е против небостъргачите в южната част на София. Ян Гел е против небостъргачите въобще.

Коментари

  1. Иван (18 април)

    Зависи на кого е небостъргача. Например, Кадиев и кметицата на Младост Иванчева, вдигаха шум, заради другите небостъргачи, за да прокарат тихомълком най-големия строеж в Младост, в който имат интерес. Лично Иванчева е дала разрешителното за Гранд Каньон, но не се обелва и дума за това, дали инфраструктурата е добра и дали няма да закрива гледката на жителите от Младост, дето толкова квичат за зелени площи и полянки.

  2. Алекс (18 април)

    По принцип навсякъде по света причината за строеж на небостъргачи е тази дето е изтъкната като причина у нас в статията – максимум печалба от минимум терен(дали заради високи цени на земята, дали заради хоризонтални ограничения от сорта на примерно крепостните стени на Единбург станали причина там да се появят високи сгради преди няколко века, това друг въпрос). Някак няма лошо в небостъргачите, обаче не точно там. Ако въпросното нещо беше планирано в някой незастроен терен около летището (спазвайки изискванията за отстояние на високи сгради от такъв тип инфраструктура) или примерно по Цариградско, около Интерекспоцентъра, щеше да е доста по приемлив вариант. Сега обаче ще е яко на 47мия етаж сутрин да чуваш как куткудякат кокошките от Кръстова вада :)

  3. MungusH88 (18 април)

    О, не! НЕ И ПЕЧАЛБА!!!1

  4. гюрсещ (18 април)

    никъде в статията не видях да се говори за сеизмичната зона в която се намира българия и софия?

  5. gezatop (18 април)

    @Алекс

    Срещу Интерекспоцентъра има проектирана 200+ метра висока сграда, но да речем че там Цариградско ще поеме някак трафика. В Лозенец …

    @Гюрсещ

    Сеизмичната зона и коефициента на сеизмичност не са приложими за подобна сграда, а дори да бяха, пак не вярвам да намериш конструктор, който да не направи динамичен модел и да го натовари с поне троен комплект акселерограми.

    И дори така ще има безсънни нощи до края на живота си…

  6. Веселин (18 април)

    Притеснявам се, че няма да могат да ги завършат. В момента има евтин ресурс на пари, но една малка икономическа криза и ще имаме 2-3 нови незавършени гигантски сгради. Милениум и кривата сграда до Метро са хубави примери за недобре направени сметки.

  7. NPaine (19 април)

    Небостъргачи в София се строят защото лесно и мащабно се изпират пари чрез строежа им.

    Форт Нокс които строят до Метро, са рецепиенти на мръсни пари от руския Лаундромат.

  8. Николай Михайлов (19 април)

    Нещо, което за мен никой не е обърнал внимание е, че обема на сградата е лееко сбъркан, трябва да е поне с 40% по-ниска ако наистина е 215 метра. Това което е показано на картинките е високо близо 300 метра и има 50 етажа. Може би в мокрите мечти на архитектите и инвеститора са си представяли едно величествено нещо, само дето са послъгали във визуализацията а покрай това са уплашили половината народ че видиш ли Витоша се скри от това чудовище.

  9. Стиви (19 април)

    Прочетох статията два пъти и не успях да открия тезата на автора защо не трябва да се строи “небостъргач” в София освен, че той ще пречи на гледките и защото имаме нужда от малки калдъръмени улички със старинни църквички и малки пекарни за кроасани.

    Удивява ме страстта с която в България всеки се опитва да спъва какъвто и да е прогрес с оправданието “Абе, не ме кефи, бе. Пречи ми на гледката”

    Огледайте се по света, но малко по-далеч от Лондон и Дубай и потърсете градове, които са с мащаба на София.
    Ванкувър, Канада например е застроен с жилищни хайрайзи и това е направено както от липса на място, така и от практичност (много по-лесно и евтино е да поддържаш и отопляваш хайрайз, отколкото ниско строителство). Не съм чул някой там да се оплаква от закриването на гледката към планините и градът е образец за градоустройство в света, години наред класиран като най-добро място за живеене. Центърът е много съвременен – само брутализъм и стъкло: americanwaymagazine….

    След това погледнете Голд Коуст, Австралия – за мен най-красивия съвременен град – небостъргач до небостъргач и нито една кълдъръмена уличка :)
    ywam.org.au/wp

  10. Добрина Желева-Мартинс (19 април)

    Мнението ми напълно съвпада с вашето! Бих добавила само едно – някой мисли ли за това – до каква степен София ще поглъща България?

  11. Гоцо Пенев Гешата (20 април)

    Е това се казва хората да идват да искат да инвестират, да ти дават пари, да ти дават работа, най-сетне някаква искрица да ти дават надежда, че София може би някой ден ще заприлича на съвременен град, а ти да ги гониш и плюеш и да настояваш, че София трябва да продължава да прилича на посткомунистическо гето, но важното е гледката към Витоша да я виждаш от улицата (нищо, че от observation deck-а ще се вижда 100 пъти по-добре, ама явно хората, които пишат тия тъпизми не са се качвали на небостъргач даже).

    Бтв, авторът на статията е кретен.

  12. Костадин К (20 април)

    София ще заприлича на всеки друг град по света – а и строежа на небостъргач не е равно на просперитет, по-скоро на балкански комплекс и сметкаджийство през 2017, когато развитите, стари нации се обръщат към ниското и класическото. Не се мерим със САЩ, Канда, Австралия и сходни новосъздадени държави с малко история и съставени от всякакви хора, с нови градове. България не е нужно да имитира тях, а да се учи от грешките на другите. С бетонирането на Черно море не се поучихме от Испания, явно пак няма да се поучим и от тази грешка. Ето в Пловдив Партийния дом скрива гледката от цялата Главна към Родопите – яко гаф, но вече направен. А и това ще значи блокаж на трафика в този вече наблъскан квартал…или тогава ще режем от парка за паркинг!?

  13. Idvam (21 април)

    Небостъргачът 432 Park Avenue е грешка на човечеството и срам за Ню Йорк.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории