Малки градски нормалности: Грац

от WhATA, 25.05.2016 | 1 коментар

Този текст е написан за седмичното издание Програмата.

Грац е неголям австрийски град, бивша европейска столица на културата (от 2003) и настоящ важен университетски център в стара Европа.

Сега, много е лесно да показвате нормалности от такива места, ще кажете. Там всичко е нормално. Дайте нещо от София.

Наистина, чуждите примери са излишни и самоцелни, ако водят само до тъжен вой към небето “тук никога няма да бъде така”. Тези малки парчета архитектурна културност от Грац обаче ни се струват важни, защото смятаме, че има къде и има как да се появат и у нас. С една уговорка. За да се направи нещо ново, трябва смелост и самочувствие, нахалство дори. Така новото полека става новата нормалност.

А, да. И още една уговорка. Старият център на Грац е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, в града е пълно с паметници на културата, както и с брилянтна в своята скромност съвременна архитектура. Т.нар. Graz Schule е станало пример за архитектурна уместност във времена на постмодерна прекаленост и стархитектски комплекси.

И така, след това лирично въведение към тази позабравена рубрика, караме подред

Надстройка на сграда-паметник на културата

Надстройките са най-често даваното задание на студентите по архитектура у нас за проекта им по “Опазване на архитектурното наследство”. Неясно защо обаче в България все още не се сещаме за 1 (един) пример на читава надстройка, надлежно реализирана с уважение и към старото, и към съвременността.

Тази случайна сграда в Грац е точно такъв пример, а дори я няма в архитектурните гайдове за града, плюс това едва я снимахме заради внезапния априлски сняг.

Защо е хубава:
Защото демонстрира добре направен контраст

Къде може да се направи в София:
Навсякъде по Пиротска и Екзарх Йосиф, тук-там по Ангел Кънчев и Шишман и навсякъде, където имаме запазена поредица от къщи от една епоха

Фасадни “пломби”

Нова фасада измежду стари е още една кофти задача, която обикновено у нас се проваля с гръм и трясък. И тук не говорим само за “ретро” паметници на културата, проблем ни е вписването по принцип.


“Бетонна” фасада


“Бетонната” фасада пак


“Огледална” фасада

Защо са хубави:
Защото се заиграват с архитектурните “думи” отвъд традиционните материали. И ни предлагат здравословна доза градска изненада

Къде може да се направи в София:
До ъгъла на Славянска и Шишман, например, когато махнат онази дрогерия. Както и навсякъде, където има дупка между 2 калкана.

Нова козирка над изход от подземен гараж

Защо е хубава:
Защото е агресивна и самоуверена, с добре изпълнени детайли и успешно съвместява повече от една функции

Къде може да се направи в София:
Как къде?

Настилка в историческа среда

Това е най-трудното. Как да обясниш на българските общини (от ГЕРБ), че когато подновяват настиликите в подопечните им населени места няма нужда да са лоялни на един и същ вносител/производител за десетки квадратни метри и километри еднотипни плочки и бетонни павета. Да, беше време, когато казвахме, че по-добре така, отколкото разбити 90-арски тротоари, но сега ни се иска повече. Малко повече въображение


Настилката над подземната част на музея Joanneum

Защо е хубава:
Защото се заиграва с обикновена посипка от дребни камъчета. Камъчетата са циментирани, а формата им е повторена в тревни площи, места за сядане и всякакви други малки елементи на градската среда

Къде може да се направи в София:
При реконструкцията на всеки малък площад в центъра или отворено място измежду блоковете в кварталите.

Сега си мислете за Ларгото и ридайте.

Коментари

  1. Любинка Стоилова (13 август)

    ридая

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории