WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Малки градски нормалности, част 3
от WhATA, 20.06.2013 | 5 коментара
И докато повечето ни читатели са всяка вечер на протест и правят плакати с революционни шрифтове, ето едно малко четиво за “междучасията”. Дребните неща от града, които ни радват напоследък. Освен протестите.
Кооперация в кв. Лозенец
Тази кооперация на улица Галичица в Лозенец се строи от доста време. Направиха качествен бетон, хубава зидария и довършителните работи също не разочароваха.
Без претенции за сграда-икона или брокерски жълто-розов лукс, с много прости обеми и немски вид, сградата е това, което бихме искали да виждаме по-често в кварталите.
Панелка във Варна
Умението да превърнеш дефекта в ефект е качество достойно за отбелязване.
В случая дефектът е обикновен панелен апартамент във Варна. И тъй като да правиш канали за нови кабели в панел е трудна задача, Лора и семейството ѝ прекарват цялата електроинсталация видима. Ярките текстили и икейски мебели довършват интериора.
За терасата поканват познат графитаджия да изрисува стените. Много як жираф-водосточна тръба.
Паркинг до болница Токуда
Да си сложиш мрамор в банята, в кухнята, в коридора, или дори на терасата, някакси е нормално. Но за пръв път виждаме мраморен паркинг.
И даже не материалът ни впечатли толкова, колкото детайлите и елементите направени точно за това място.
Не са много паркингите с ограничители за гумите на колите, а за ограничители от мрамор да не говорим.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
stf (25 юни)
Първата сграда, “кооперацията”, наистина ли е жилищна сграда?
Повече прилича на спретната офис сграда.
А апартамента във Варна направо ме срази с идеята за окабеляване. Много оригинално и най- вече практично стига да можеш да “преглътнеш” визуалния ефект от кабелите по стените :)
Гледайки снимките се опитах да си представя какво ще остане ако се махнат всички неща закупени от ИКЕА… май само кабелите останаха :) Да са живи и здрави Икейци и да помислят за още магазини извъм София, че на варненци не им е било лесно с пренос-превоз :)
Софиянче (28 юни)
Живея в непосредствена близост до сградата в Лозенец. Дизайнът е изчистен, това е неоспоримо. Но ми се иска да знаехте, каква двуетажна китна къщичка имаше на това място. Дете на архитектурен талант, отдавна забравен. Тя бе разрушена, защото от община Лозенец още преди 15 години са предвидили в плана там да има блок. И колкото и да протестирахме срещу това. И колкото и да се искаше на някои хора да съборят и построят по същия проект къщата, разрешение за това бе категорично отказано.
Трудно е да се опише кръглият балкон покрай цялата фасада, откъм улицата, колоните на входната врата, малките кръгли прозорчета, прасковения цвят, слънчевия двор и голямата липа и бор отпред, които в момента боледуват, защото голяма част от кореновата им система бе засегната при изкопа за подземни гаражи.
И НЕ, НЕ е красив този дизайн, защото крещи спрямо семейните кооперации, които са наоколо. Защото засенчва китния цветен двор на едноетажната къщичка на отсрещния тротоар. Защото вдъхва студ, а не уюта на място, където можеш да се наслаждаващ на песните на птиците, вечер точно преди залез.
Добрина Желева-Мартинс (11 юли)
Следя с интерес страницата ви и харесвам темите, които обсъждате. Така е и в случая с“Малките градски нормалности”. Тук ми направи впечатление обаче не дотам професионалната характеристика: “с много прости обеми и немски вид”.. ?!
mick ( 2 август)
Апартаментът във Варна е супер :) Вярно кабелите са странни, но пък всичко е много практично – с малко средства хората са си направили жилище.
Другият вариант – пълен ремонт на цена повече отколкото е купен самият апартамент.. не си заслужава.
роро (17 март)
До “Софиянче”
От Софиянец
Нека дадем малко предистория за тази сграда. Китната къщичка на това място е била заграбена от комунистите и по техен обичай е била дадена на три семейства, които предполагам познавате. Нека припомним при какви условия живееха. На първи етаж мъж и жена бяха завряни в кухнята. Там те спаха, готвеха и почиваха. В спалнята на същия етаж живееха други мъж и жена с двете им големи деца. Едното спеше в хола, а другото на втори етаж с неговото семейство с две деца. Всички ползваха една баня. Да! ЕДНА! Нека ги изброим – 9 човека в 4 стаи! След 10 ноември къщата беше реституирана и по спомен се оказа, че я наследяват 15 човека,а живущите там бяха изгонени. Някои от тях бяха вече старци. Новите собственици бяха принудени да я продадат. Междувременно докато се появи новата сграда, къщата беше обитавана от клошари и палена 2 пъти. В нея се разхождаха плъхове, колкото котки.
Относно съседната къща, където в момента се строи същата кооперация от същия строител.
Ситуацията е подобна. Принуден от комунистите, единият брат си продава дела, а нови собственик продава част от придобития дял. Така в нея се оказват живущи 3 семейства. Времето минава и децата на семействата се женят. Живущите се увеличват. Кухнята и банята са общи, всички живеят в една стая. Дори ползват един хладилник. Нека ги изброим. На втори етаж живеят 6 възрастни и 2 деца. На първи етаж живеят 2 възрастни и 1 дете, в мазето живеят 2 възрастни и в бараките на двора 2 възрастни. Общо 15 човека! В бараките тоалетна няма!
1987 г. партията казва, че къщата ще бъде отнета в полза на държавата, а живущите обезщетени с панелки. Собственикът едва не умира от инфаркт. Двата парцела са отредени от партията за блокове. Спасението идва 1989 на 10 ноември, но също така и мъките. Част от семействата емигрират в чужбина, други са от Варна, трети опитват да се борят да спасят къщата. Трзи в чужбина и тези във Варна изобщо не искат да се занимават и така къщата лека-полека запада. Собствениците измират, съседите не дават да се строи, а малкото останали живущи чакат всеки момент таваните да се срутят върху тях и да ги убият, което се е случвало многократно /да паднат де/.
В момента се строи жилищна кооперация в същия стил, като както се вижда от снимката липата отпред е запазена. Вместо Софиянец да плюе по красивата сграда, да се замисли по-хубава ли щеше да е сградата, построена от партията!