Ето я и поредната манджа (този път наистина е манджа) от нещата, които ни се сториха интересни напоследък.

Гадните копилета (Inglourious Basterds)

Поп-събитието тези дни е филмът Гадните копилета на Тарантино. Предполагам, че вече сте го гледали. Оказа се, че всички в WhATA го гледахме поред и при такъв кворум няма как да не драснем няколко реда.

За тези, които не знаят, става дума за Втората световна война и група жестоки американски евреи, изпратени в Европа да избиват нацисти. Командир им е Брад Пит — с мустак, белег на врата и най-селския акцент от Тенеси (оттам и неправилното изписване на заглавието).

Тарантино е цар в ироничното смесване на ниски жанрове: тук смесва филм за войната (тип Мръсната дузина) с елементи на уестърн (тип Серджо Леоне), гангстерско-детективска история и сълзлива мелодрама.

Има много цитати, уестърн музика на Енио Мориконе, ретро поп шрифтове, американска бейзболна бухалка, автомати, ножове, снемане на нацистки скалпове по индиански, парижки щрудел и мляко от крава. Изтънчените ми приятели дори откриват сцени от Фелини. И да, насилието в кадър е от страна на добрите.

Допреди 10 години това се наричаше постмодернизъм, сега не знам как се нарича. Следват 2 примера за подобно смесване и използване на масови жанрове и в други сфери. В единия пример иронично, в другия не чак толкова:

Вписана къща

Тази къща се намира в Австралия и е част от дълга редица викториански къщи. В подобни случаи винаги стои въпросът как да се впише една нова сграда в такава историческа среда. И винаги отговорът е: трудно.

Архитектите от KUD подхождат иронично: “вписват” една минималистична къща във викторианската редица, като рисуват викторианска фасада върху стъклените й стени. Буквално и подигравателно. Смесване на стилове — романтичната и носталгична орнаменталност на 19-ти век, понякога считана за кич, наложена върху чистата кутия.

Photos: Peter Bennetts

Това е нещо като да направиш правоъгълна къща в Драгалевци и да й нарисуваш мутробароковите орнаменти от съседните къщи. Само дето мутробарокът у нас не идва от историята, но и това ще стане след 50 години.

IKEA сменя шрифта си. Дизайнери протестират

Скоро IKEA смени шрифта, който ползва в рекламите и брошурите си откакто е създадена. Модернистичният шрифт Futura сега е заменен с популярния Verdana, който го има на всеки компютър. Една такава уж малка промяна събуди гнева на стотоци дизайнери. Потекоха форумни страсти и започнаха да се подписват петиции.

Вляво: Futura от каталога от 2008; вдясно: Verdana от 2010

Futura е шрифт с правилни геометрични форми (“o”-то е кръг например), спазващ рецептите на Баухаус и e създаден в златните години на модернизма (1926). Някои казват, че това е най-добре пропорционираният безсерифен шрифт. IKEA е разработила своя версия — IKEA Sans.

А Verdana е шрифт за четене от екран, създаден от Майкрософт през 90-те. Изглежда добре, когато буквите са с малък размер и… хм… не чак толкова добре при големи размери. Смята се, че шрифтовете за екран не трябва да се ползват за печат и обратно. Правят го само типографски неграмотните. И IKEA.

От IKEA казват, че са направили промяната, защото им се налага да печатат каталози на все повече езици. Това означава да разработват версии на своя шрифт за всяка различна азбука. Скъпо и бавно начинание. Докато Verdana има версии за много азбуки и ползването й е безплатно. Освен това един шрифт ще бъде и на сайта, и в печатните реклами.

Според мен днес Futura изглежда леко елитарен шрифт. А така, с Verdana, IKEA създава впечатление за още по-народна и евтина марка.

В началото и аз се възмутих, защото харесвам Futura. Но след това разгледах каталога за 2010-та, реших, че нещата не са чак толкова зле. Просто IKEA показва, че не се взема твърде насериозно и може да си позволи да наруши типографските правила и да ползва масов шрифт по сравнително добър начин.