Приключи поредният български конкурс, който не излъчи победител.

Този път и ние бяхме набъркани в организацията, признаваме.

В този пост ще разкажем как нашата силно капсулирана малка общност, която силно подкрепя честните конкурсни практики, се нави на един експеримент, как вложи цялото си сърце в него и какво произлезе от експеримента в крайна сметка.

В края на май приехме поканата на Sofia Design Week и списание Едно да направим организацията, напишем заданието и участваме в журирането на конкурс за нов дизайн на Студио 5 на БНТ. Оттам се излъчват “Денят започва”, “Денят започва с култура” и още няколко предавания.

Решихме, че това е добър шанс за честен, открит, свободно достъпен и, най-важното, конкурс с реализиран проект-победител. Все пак конкурсът беше дребен, интериорен и без намесени крупни строителни и лобистки интереси.

Никога досега не бяхме се сблъсквали със задкулисната част на българските конкурси. Затова, за да ви стане кристално ясно какво (не) се случи на конкурса на БНТ, ще разкажем всичко честно и хронологично. Ако не интересно, поне ще бъде поучително.

И така…

Заданието, сайтът и юристите на БНТ

Първо написахме заданието. Изобщо не ни беше лесно. Добре че конкурсът беше интериорен и дизайнерски. Справихме се не без помощта на хората зад конкурса за Метростанция 20 (Павка, мерси).

После убедихме БНТ, че конкурсът е редно да има собствен сайт, а не да е новина някъде из огромния сайт на БНТ. Направихме сайт: tvstudio5.com. Сложихме там цялата информация накуп. Направихме и Facebook страница за бързи новини и дискусии.

Междувременно юристите на БНТ махнаха от заданието всички точки, които обвързваха победителите с реализация и изобщо намекваха за поемане на твърди ангажименти от страна на възложителя.

И така конкурсът стартира една юнска сутрин — беше обявен в “Денят започва с култура”.

Така изглеждаше сайтът, когато старитира конкурсът

Въпросите

Започнаха да пристигат първите въпроси.

Разпределихме си дежурствата по отговарянето им, а отговорите на често задаваните въпроси качвахме онлайн. Чест им прави на БНТ, че ни помагаха навреме за всички технически въпроси.

Въпросите показваха, че заданието далеч не е перфектно. Допълвахме го в крачка. Междувременно се оказа, че сме объркали първоначално определените формати за предаване на проектите. Сменихме форматите. Добре че беше рано и хората не ни се разсърдиха.

Предаването на проектите

Предаването на проектите трябваше да започне от 1-ви юли.

Решихме, че най-лесно ще е проектите да се подават онлайн, така и така конкурсът вече имаше сайт. Далеч по-тегаво ни се струваше хората да разпечатват големи чаршафи и да ги предават в деловодството на БНТ между 2 и 4 следобед примерно (което е честа практика в бг конкурсите).

Програмистите от Web&Events задействаха проста форма за изпращане на проекти и административен панел за разглеждането и отсяването им от журито и техническата комисия. А на сайта се появи голям червен бутон “Изпрати проект”.

От 1-ви юли на сайта се появи голям червен бутон “Изпрати проект”

И така, зачакахме. Първите 5 проекта пристигнаха на 14-ти юли, един ден преди крайния срок за предаване. Останалите 36 — на 15-ти, като най-много бяха между 23:00 и 24:00, когато беше крайният срок.

Комуникацията

В цялата комуникация с участниците се опитвахме да личи, че има хора зад конкурса, а не безлика държавна институция.

Едва ли в друг конкурс ще ви кажат посреднощ във Facebook: “Времето за предаване изтече, даваме ви 5 академични минути и скриваме бутоните от сайта” (5-те минути бяха 15 всъщност и пристигнаха още проекти).

Във Facebook страницата на конкурса пускахме новини, промени, водеха се дискусии за проектите-финалисти, дори направихме и анкета кой от трите финалисти заслужава да спечели

Журирането и заседателната зала на 12 етаж на БНТ

Журито (включително и ние) имаше достъп само до PDF-ите от проектите и служебните номера на участниците (не виждахме имената им), а техническата комисия в лицето на арх. Веско Веселинов — до цялата информация (имена, имейли, проекти).

Веско свърши отлична работа като преся всички проекти според това дали отговарят на заданието и свърши това докато междувременно участваше като доброволец в гасенето на пожара в Бистришко бранище. Веско, респект.

Журито виждаше проектите така: служебен номер и линкове към 2-та файла за всеки проект

Техническата комисия виждаше всички данни за участниците

Журирането беше в 2 кръга за 2 дни. Първият ден всеки член на журито трябваше да избере по 3 проекта самостоятелно. Веско сметна точките и 14 проекта преминаха във втори кръг.

Вторият етап на журирането беше наживо, в заседателната зала на 12-ия етаж на БНТ, след щателна проверка на входа и списък с имената ни при охраната.

Трите проекта-финалисти, новите изисквания на БНТ и десетте дни за доработка

Избраха се три проекта финалисти. Въпреки двата лагера в журито (дизайнерски срещу технически), сериозни спорове нямаше и обсъждането течеше сред взаимно уважение и шоколадови бонбони. Никола Тороманов разказваше вицове, Димитър Славчев показваше яки декори на модни ревюта. Ние се успокоихме.

Според специалистите от БНТ, обаче, се оказа, че:

• дървото не стои добре на екран
• близките планове не са доразработени
• настилката и рундът (онази четириметрова завеса, която скрива карантиите на едно студио от това, което виждате на екран) в Студио 5 били стари и износени и това не било отразено в проектите.

Тези условия (и останалите от протокола на това заседание на журито, който сме качили на сайта на конкурса) не бяха включени в първоначалното задание, което беше съгласувано с възложителя.

Не се излъчи победител. Това беше първата грешка.

Дадоха се 10 дни за доработка на проектите-финалисти. Това беше втората грешка.

Момчетата от DontDIY (единият финалист) се отказаха. Казаха, че трудът и времето си имат цена, а втората доработка е абсолютно извън регламента. Бяха абсолютно прави.

Сайтът след избирането на 3-те финалисти

След приключването на журирането, качихме на сайта абсолютно всички изпратени проекти, както и протоколите на журито и техническата комисия. Откъм прозрачност и навременна информация, мислим, че конкурсът успя да разчупи българския конкурсен стереотип.

Финалът

Десетте дни минаха. Останалите два екипа предадоха поправените си предложения.

Журито се събра. Беше 30 юли. Ние бяхме на море. Това беше третата ни грешка. Участвахме онлайн.

Всички членове на журито от БНТ дойдоха на това заседание с консолидирана позиция, че никой от двата проекта “не става” за изпълнение. Прекалено са “сурови” (разбирай, “странни”). Няма да има реализация. Следователно не трябва да има и победител. Дадоха се 1 втора и 2 трети награди.

И така приключи конкурсът.

У хората остана гадното чувство, че поредната добра инициатива се прецака.

Защо стана така?

Лошото е, че и ние нямахме твърд фаворит. А трябваше да имаме. Честно да си признаем, повечето от подадените проекти бяха доста слаби. И почти само премираните 3 се опитваха да избягат от стандартната схема фон-маса за разговори.

Причините според нас са:

• малките награди, които нямаше как да стимулират опитни участници
• фактът, че у нас едва ли има много специалисти по тв сценография (то си и личи).

Надявахме се, че тези 2 недостатъка могат да се превърнат в ефекти:

• няма да участват опитни дизайнери и архитекти, но затова пък ще дойдат свежи идеи от млади участници
• нямаме специалисти по тв сценография, но затова пък повечето участници ще имат необременен от спорните традиции на бг телевизиите поглед отвън.

Не стана точно както се надявахме.

Всеки конкурс — с първа награда

Но въпреки всичко изписано до тук, нашата позиция е, че всеки конкурс трябва да излъчва първа награда, защото тя се дава като относителна стойност спрямо участвалите проекти. Дори и да не се реализира спечелилият проект, първа награда трябва да има.

Така се спазва първоначалният регламент, конкурсът се довежда до край и дори и у ненаградените участници не остава чувството, че са участвали напразно и че някой си е спестил пари от награди.

***

Това беше от нас за този конкурс. Броим до 100 и си повтаряме наум, че конкурсите у нас не са обречена история.

До следващите конкурси.