WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Детайл: Камъни за пълнеж
от Жана Стоилова, 18.11.2008 | 6 коментара
Напоследък в архитектурата е модерно да се използват материалите по изненадващ начин — ръждива ламарина, изрязана като бабина дантела, керемиди по стената или тента за втори етаж.
От ляво по часовниковата стрелка: ръждива ламарина с орнаменти (CaixaForum Madrid от Herzog & de Meuron); керемиди по стената (Waterwijk Ypenburg от MVRDV); втори етаж от тента (Casa CR, Smiljan Radic)
Така погледнато тази къща в Източните Родопи е много вчас.
Вместо традиционна стена от плет и кал, на втория етаж са експериментирали с камък за пълнеж.
Паянтова стена с пълнеж от камък
На втория етаж — два начина на използване на камък: зидан при носещата стена и небрежно нахвърлян при неносещата. На първия етаж — традиционна стена от плет и кал
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
пламен (18 ноември)
Offtopic: WhAT, би ми бил интересен вашия коментар по проекта за нова сграда на мястото на НХА: http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=583863
Creator (18 ноември)
Не съм сигурен дали са експериментирали ,или просто това са имали под ръка.Интересно обаче как са успели да закрепят тежките и големи камъни на мястото на плетта с кал.Иначе използването на материалтие по нестандартен начин си е наследство от “постмодернизма” и похват в литературата и е доста удачен за многопластова градска среда от различни епохи.
martinangelov (18 ноември)
Ей зидарията е страхотна. Другите са по-слабички :)
И.Е. Станков (19 ноември)
Супер наблюдение.
Не съм съгласен, обаче, че камъните са “небрежно нахвърляни”. Много добре са си иззидани заедно с гредите. В България в моемтнта се съмнявам да има майстор, който да може да докара такава зидария. Това си е изкуство.
Mok (21 ноември)
Както каза еидн колега – архитектурата вече е конфекция, не можеш да измислиш нова врата или прозорец, всичко е измислено, играта е в материалите и фасадната третировка.
Естествено не съм 100% съгласен, но има голяма доза истина (както се вижда от примерите).
Колкото до зидарията “камък+кал+сантрачи” – сместа която са ползвали навремето доста здраво държи. Имам къща в провинцията, до която има един стар обор (с плевня отгоре) правен точно с такава кал ’37-ма година и още стои. Такива неща се срещат – те не са екперимент или липса на материали (в случая камъни вместо плет). Единственото кофти е, че рано или късно дървените греди (колкото и дебели да са) увисват и трябва да се преправя (за период от 80-100 години едва ли е голям проблем).
Цветелина (25 януари)
Ето една статия, която вероятно ще ви е интересна – за селския гурме-туризъм и автентичните неща покрай него.
augusta