Бузлуджа Reloaded — хайде не толкова сериозно

от WhATA, 16.05.2016 | 4 коментара


Photo: Никола Михов

Края на април, 2016. Университета в Грац. Лекция за българската соц архитектура в панела “Архитектура и политика”.

Ние питаме студентите:

“Сещате ли се за някоя българска сграда?”

Мълчание. След малко отпред вдясно се чува:

“Бузлуджа. Даже ходих да я снимам миналото лято”.

Бузлуджа и “the ruin porn”


Photo: Никола Михов

В момента Бузлуджа е най-успешният експорт на българска архитектура от “онзи” период и то не заради качествата си, а просто защото… е толкова колоритна руина. На върха на планина, идеална за снимки и зиме, и лете, и в мъгла, и в сняг. Влиза се трудно, но не прекалено, опасно е, но не чак толкова, впечатляващо е. А и снимането на разрушени сгради е толкова хип в момента.

От тази гледна точка “опазването” на Бузлуджа за поколенията е труден и многопластов въпрос, който изисква експертна теоретична работа отвъд обичайните стандарти. Трябва ли да се възстанови “както е била преди” или да се запази настоящото й състояние на драматична разруха? В кой период от съществуването си тази сграда-монумент е по-ценна? А как сравняваме ценности? Коя памет за Бузлуджа да запазим? На кое поколение? Не трябва ли всичките? Можем ли?

И това изобщо не са всички въпроси. Ние още нямаме категоричен отговор, но тъй като напоследък зачестиха много решения, ще се ограничим да ви покажем в какви крайности според нас НЕ трябва да залита Булзуджа.

Бузлуджа като патриотична ода


Image: “Бузлуджа — паметта на времето”

От известно време по медиите активно циркулира дипломният проект на една българска възпитаничка на Берлинския технически университет. Бузлуджа — паметта на времето преустройва паметника в монумент на националната историческа памет. Обърнете внимание: на цялата национална историческа памет, не само от времето на социализма, както би било логично точно в тази крайно обвързана с времето си сграда. В проекта дори има панорамен асансьор “Владетели”, в който са изписани имената на всички български владетели от 681 до 1944 (оглеждаме се за светещи очи).


Image: “Бузлуджа — паметта на времето”

Проектът е културно представен, има активен сайт и още по-активна авторка, която самоотвержено обикаля медии и организира изложби с него, за да помогне за опазване на наследството от соца. Само по себе си похвално намерение.

Но не се сдържаме да цитираме: “Имената на заслужилите българи ще са изписани на седалките и ще бъдат допълвани лично от титулярите при всеки нов национален успех. Така сградата ще продължава да пише историята и да живее в настоящето.” Сериозно ли? В тази толкова яка полуразрушена хипстърска сграда ли ще набутаме патриотичната си гордост?

Сигурно авторите на програмата 1300 години България, по която е издигнат и Бузлуджа, биха възликували. Та нали именно това е било целта, тогава, сега и винаги: изграждане на помитащ национализъм, който не ни оставя дъх да се огледаме в широкия красив свят около нас.

Бузлуджа като чалга клуб

Още един дипломен проект се завъртя последните дни, този път от Единбургския университет и, слава богу, не дело на архитекти. Тук целта е била да се създаде “витруална разходка” в една Бузлуджа, която има много малко общо с действителността, със съмнителни интериори и даже без петолъчките и мозайките, но с патриотични глави на лъвове и тържествена музика.


“Buzludzha VR”

Бузлуджа в попкултурата

А може и така:

Както и така:


Photo: Надя Ченгелиева

Една позната ни изпрати снимки от тазгодишното мебелно изложение в Милано, където любимият ни Марсел Вандерс се заиграва със соц носталгията на щанда на Moooi. Въпреки че тя, носталгията, омръзва вече, това специално за нас е добър пример за отношение към соца. По-добре декорация, отколкото драма.

***

И накрая да обобщим. Хубаво е да се говори много и страстно за паметниците и сградите от соца. Лошо е да се разрушават, защото ни помагат да помним. Но също толкова лошо е да се “сакрализират” обратно с потен национализъм. Те отдавна не са катедрали на един отминал строй. Хайде по-небрежно, а?

Коментари

  1. Krystev (16 май)

    Общо взето ПАК си чешете езиците, пардон клавиатурата?!?

  2. Аристо Касаб (28 юни)

    Мъди !

  3. Карваьо, братя и сестри (30 юни)

    Мацката я гледах и аз преди време, доста глуповата ми идва концепцията й. Аз съм ЗА….но да се възстановява с мозайките на ‘хубавите хора’ и да не ръгат национаЛИЗАМА, щот е модиерно.

  4. Добрина Желева-Мартинс (21 октомври)

    Аз бих казала точно обратното! Хайде по-сериозно! Не сте вече малки, порастнахте. Вие сте наред!
    Лесно е да се критикува, по-трудно е да се мине “отвъд обичайните стандарти” и да се даде сносен отговор на всичките въпроси, които сами сте си задали: “Трябва ли да се възстанови “както е била преди” или да се запази настоящото й състояние на драматична разруха? В кой период от съществуването си тази сграда-монумент е по-ценна? А как сравняваме ценности? Коя памет за Бузлуджа да запазим? На кое поколение? Не трябва ли всичките? Можем ли?”
    За мен най-важен и ключов е въпросът: “Как сравняваме ценности”? Оттук бих тръгнала – кое е ценното в тази сграда, ценното за всички времена, т. е. кое е непреходното, извън конюнктурата.
    Когато добиете консенсус в отговорите – тогава ще знаете кое да се опази.
    Аз бих ви казала моето мнение, но вие сте наред.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории