Бузлуджа Reloaded — хайде не толкова сериозно

от WhATA, 16.05.2016 | 12 коментара


Photo: Никола Михов

Края на април, 2016. Университета в Грац. Лекция за българската соц архитектура в панела “Архитектура и политика”.

Ние питаме студентите:

“Сещате ли се за някоя българска сграда?”

Мълчание. След малко отпред вдясно се чува:

“Бузлуджа. Даже ходих да я снимам миналото лято”.

Бузлуджа и “the ruin porn”


Photo: Никола Михов

В момента Бузлуджа е най-успешният експорт на българска архитектура от “онзи” период и то не заради качествата си, а просто защото… е толкова колоритна руина. На върха на планина, идеална за снимки и зиме, и лете, и в мъгла, и в сняг. Влиза се трудно, но не прекалено, опасно е, но не чак толкова, впечатляващо е. А и снимането на разрушени сгради е толкова хип в момента.

От тази гледна точка “опазването” на Бузлуджа за поколенията е труден и многопластов въпрос, който изисква експертна теоретична работа отвъд обичайните стандарти. Трябва ли да се възстанови “както е била преди” или да се запази настоящото й състояние на драматична разруха? В кой период от съществуването си тази сграда-монумент е по-ценна? А как сравняваме ценности? Коя памет за Бузлуджа да запазим? На кое поколение? Не трябва ли всичките? Можем ли?

И това изобщо не са всички въпроси. Ние още нямаме категоричен отговор, но тъй като напоследък зачестиха много решения, ще се ограничим да ви покажем в какви крайности според нас НЕ трябва да залита Булзуджа.

Бузлуджа като патриотична ода


Image: “Бузлуджа — паметта на времето”

От известно време по медиите активно циркулира дипломният проект на една българска възпитаничка на Берлинския технически университет. Бузлуджа — паметта на времето преустройва паметника в монумент на националната историческа памет. Обърнете внимание: на цялата национална историческа памет, не само от времето на социализма, както би било логично точно в тази крайно обвързана с времето си сграда. В проекта дори има панорамен асансьор “Владетели”, в който са изписани имената на всички български владетели от 681 до 1944 (оглеждаме се за светещи очи).


Image: “Бузлуджа — паметта на времето”

Проектът е културно представен, има активен сайт и още по-активна авторка, която самоотвержено обикаля медии и организира изложби с него, за да помогне за опазване на наследството от соца. Само по себе си похвално намерение.

Но не се сдържаме да цитираме: “Имената на заслужилите българи ще са изписани на седалките и ще бъдат допълвани лично от титулярите при всеки нов национален успех. Така сградата ще продължава да пише историята и да живее в настоящето.” Сериозно ли? В тази толкова яка полуразрушена хипстърска сграда ли ще набутаме патриотичната си гордост?

Сигурно авторите на програмата 1300 години България, по която е издигнат и Бузлуджа, биха възликували. Та нали именно това е било целта, тогава, сега и винаги: изграждане на помитащ национализъм, който не ни оставя дъх да се огледаме в широкия красив свят около нас.

Бузлуджа като чалга клуб

Още един дипломен проект се завъртя последните дни, този път от Единбургския университет и, слава богу, не дело на архитекти. Тук целта е била да се създаде “витруална разходка” в една Бузлуджа, която има много малко общо с действителността, със съмнителни интериори и даже без петолъчките и мозайките, но с патриотични глави на лъвове и тържествена музика.


“Buzludzha VR”

Бузлуджа в попкултурата

А може и така:

Както и така:


Photo: Надя Ченгелиева

Една позната ни изпрати снимки от тазгодишното мебелно изложение в Милано, където любимият ни Марсел Вандерс се заиграва със соц носталгията на щанда на Moooi. Въпреки че тя, носталгията, омръзва вече, това специално за нас е добър пример за отношение към соца. По-добре декорация, отколкото драма.

***

И накрая да обобщим. Хубаво е да се говори много и страстно за паметниците и сградите от соца. Лошо е да се разрушават, защото ни помагат да помним. Но също толкова лошо е да се “сакрализират” обратно с потен национализъм. Те отдавна не са катедрали на един отминал строй. Хайде по-небрежно, а?

Коментари

  1. Krystev (16 май)

    Общо взето ПАК си чешете езиците, пардон клавиатурата?!?

  2. Аристо Касаб (28 юни)

    Мъди !

  3. Карваьо, братя и сестри (30 юни)

    Мацката я гледах и аз преди време, доста глуповата ми идва концепцията й. Аз съм ЗА….но да се възстановява с мозайките на ‘хубавите хора’ и да не ръгат национаЛИЗАМА, щот е модиерно.

  4. Добрина Желева-Мартинс (21 октомври)

    Аз бих казала точно обратното! Хайде по-сериозно! Не сте вече малки, порастнахте. Вие сте наред!
    Лесно е да се критикува, по-трудно е да се мине “отвъд обичайните стандарти” и да се даде сносен отговор на всичките въпроси, които сами сте си задали: “Трябва ли да се възстанови “както е била преди” или да се запази настоящото й състояние на драматична разруха? В кой период от съществуването си тази сграда-монумент е по-ценна? А как сравняваме ценности? Коя памет за Бузлуджа да запазим? На кое поколение? Не трябва ли всичките? Можем ли?”
    За мен най-важен и ключов е въпросът: “Как сравняваме ценности”? Оттук бих тръгнала – кое е ценното в тази сграда, ценното за всички времена, т. е. кое е непреходното, извън конюнктурата.
    Когато добиете консенсус в отговорите – тогава ще знаете кое да се опази.
    Аз бих ви казала моето мнение, но вие сте наред.

  5. Георгиев ( 6 април)

    Бузлуджа е построен с труда и парите на трудещите се. Въпреки че не е било по желание а по задължение. Сградата е неповторима в света и трябва да се възстанови но без комунистическите символи. Тя може да се превърне в модерна дискотека а около нея да има зимен ски център със всички зимни спортове. Да се изградят няколко хотела, почивни станции, хижи и санаториуми. Може това място да се превърне в приятна туристическа атракция. Може да бъде тренировъчен център за спортисти, както беше в белмекен. Заради летящата чиния (сградата) но без фашистките символи това място трябва да се превърне в световен център за планински туризъм. Много още пари ще се похарчат; но целта оправдава средствата и парите ще се възстановят многократно. Но сградата е на народа а не на партията държава (БКП). Всеки знае че тогава беше диктатура на болшевиките.

  6. Стоичев ( 6 април)

    Тази креативна сграда ако се възстанови и се премахнат комунистическите забранени символи, ще бъде в световната класация на нестандартните сгради. Дори ще бъде сред челните места. Защото къщата-охлюв в Симеоново оглави класация за най-странни сгради в света. Нека български проектанти дадат още нещо на света. Хубаво ще бъде една подобна въртяща сграда да се построи в София пред централна гара, на мястото на старата автогара до новотела и до нея някоя величествена сграда (небостъргач).

  7. Якимова ( 6 април)

    Тази сграда трябва да се превърне във увеселителен център и от нея да се премахнат призраците от социализъма. В близост до нея да се обособи площадка за кацане на хеликоптери. Мястото около нея да се превърне в спортно туристически център. Високо планинския въздух ще се отрази добре на спортисти и туристи. България е туристическа държава и подобни сгради трябва да се използват в туристическия бизнес. По край нея може да се изградят други интересни сгради и да се оформи спортно туристическо селище.

  8. Иванов ( 6 април)

    Хубаво ще е ако в София се построи същата постройка като тази на Бузлуджа, но без фашистките символи в нея. Тази летяща чиния е прекрасно проектантско творение. Всеки един съвременен град се нуждае от подобни неповторими сгради с красив външен вид. Такава сграда може да бъде спортна зала или огромна дискотека.

  9. Атанасова ( 6 април)

    Ако в България дойде на власт кадърно правителство и реши да построи “космически квартал” с небостъргачи, редно е и такава летяща чиния да се изгради. Такава сграда като тази на Бузлуджа може да се използва като много функционална спортна зала, за циркова арена и за увеселение. Освен това ще бъде символ на столицата и атракция за туристите.

  10. Ричарт ( 6 април)

    Сградата на Бузлуджа ако се възстанови но без комунистическите символи, ще бъде на световно ниво и ще се счита за световно културно наследство. Освен това ще бъде сред първите креативни сгради в класацията. Около нея може да бъде изградена Национална спортна школа (база) с много спортове, хижи, хотели и увеселителни заведения.

  11. Господинов ( 6 април)

    На мястото на не използваемата околовръстна ж.п. линия, освен че може да се направят велоалей; има място и за разширяване улиците до тях с една лента в двете посоки. Например: На ул. Вардар може като се съборят няколко схлупени магазини на пазара улицата да бъде разширена с две ленти и да има широка велоалея. На ул. Рилска обител пресичаща Ботев градско шосе също може да се разшири с по една лента в двете посоки и по средата велоалея. Освен това по нея може да се направи много важен път около 2 км. които ще се свързва с пътя за летището и ще пресичаж.п. линиите с надлез за да стига до зеленчуковата борса в Слатина. Така този път ще бъде пряка връзка между северните и южните квартали и няма да се преминава през центъра. На ул. Витиня също може да се нарави продължение 500м. и надлез над линиите до ж.п. депото и да се свърже с квартал Слатина. Това ще бъде пряка връзка от север до арена армеец. Смешните велоалей които правят по тротоарите са широки колкото детска количка и са опасни за движението на пешеходците.

  12. Богданскаска ( 8 април)

    Сградата на Бузлуджа е уникална и трябва да остане и да се премахнат комунистическите символи. Но в София Сточна гара е почти до центъра и най много минават автобуси на градски транспорт. Но мястото от Владайската река до бившия Булгар плод успоредно на ж.п. линиите прилича апокалипцис. Все едно е настъпил края на света. Всичките разрушаващи се постройки трябва да се съборят и разчистят. На тяхно място да се построи нещо каквото и да е, но да прилича че има живот в този дво милионен град. На мястото на старата автогара срещу централна ж.п. гара до бившия Новотел, положението е подобно. Мястото се е превърнало в свърталище на проститутки, пияници, хомо сексуалисти и престъпници. Това място е в центъра и трябва да се построи огромен търговски център (МОЛ). Освен че е в центъра, там минава метрото и много превозни средства на градския транспорт, както и гарата. Заедно с МОЛ трябва да се изгради многоетажен паркинг и градинка.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории