Аристократичен лукс в сърцето на София

от Анета Василева, 9.02.2012 | 7 коментара

Когато бях романтична гимназистка и четях Джейн Остин, се впечтлявах как е възможно в началото на XIX век Елизабет да отиде на екскурзия в Lake District, да посети като турист замъка на мистър Дарси в Пембърли, докато семейството живее там, да влезе в стаята с пианото, в библиотеката, в залата с портретите, че даже и случайно да се запознае със сестра му Джорджиана.

Да, знам, че и в Бъкингамския дворец може да се влиза, когато кралицата не е там и че английските имения-паметници на културата са обичаен туристически маршрут. Да, и френските замъци, и Белият дом. Знам.

Обаче замисляли ли сте се в колко български къщи-паметници на културата, в които се живее активно, сте влизали досега? (Къщите за гости в Копривщица не се броят). Аз — в нула.

Защо е важно да се влиза в хубавите къщи

Ще кажете — защо е толкова важно да се наднича в къщите на хората? Нали има предавания на Гала, списания като ОК! и Блясък?

Ами важно е и то особено, ако се прави не от клюкарска, а от архитектурна гледна точка. Достъпът до качествена жилищна архитектура, която се обитава активно, а не е превърната в музей, учи на много неща, възпитава вкус към живота и удобствата и неусетно повдига средните критерии за жилищен комфорт.

И тогава онзи апартамент в кв. Малинова долина с кухненската ниша без прозорец и петоъгълната спалня нямаше да изглежда чак толкова приемлива покупка за младото семейство Х. А след натрупването на критична маса от такива млади семейства Х може би новото жилищно строителство в България днес щеше да изглежда по друг начин.

Пост-бум имоти

Бумът мина обаче и новото жилищно строителство в България се укроти.

Но тъкмо поради това имотният пазар стана много интригуващ и някъде от есента на миналата година imot.bg ни се превърна в новото АrchDaily.

Защото на пазара излязоха имотите на бившата соц номенклатура. И то нереновирани. И със снимки. И ходенето по огледи започна да се доближава до посещението на музей на историята на жилищната архитектура в България.

Сагата ул. Велико Търново

Някъде през септември миналата година, покрай организацията на SAW11, трябваше да измислим някакъв по-необичаен градски маршрут, който да привлече и неархитектите към високите архитектурни ценности и постижения.

Е, казахме си, ако сега не влезем в онази кооперация на ул. Велико Търново 10, няма кога. И решихме да “отворим” затворената ул. Велико Търново и да направим един “жилищен” тур.


Номенклатурната кооперация


А на Сръбското посолство сме фенове открай време

Няколкото посолства на улицата плюс номенклатурната кооперация щяха да дадат чудесен преглед на качествената жилищна архитектура от миналия век.

За късмет, точно тогава за продажба бяха обявени 3 (три!) апартамента от въпросния блок. Свързахме се с агенцията за недвижими имоти, които бяха супер любезни и кооперативни и правилно прецениха, че събитие като SAW само ще повиши интереса към имотите, разходката из тях ще привлече и евентуални бъдещи купувачи и изобщо ще спечелят всички. При това ще има водачи, пускането на групите ще е регламентирано и изобщо, нали не ходят случайни хора на архитектурни седмици.

Собствениците отказаха. Да, същите собственици, които бяха пуснали снимки в интернет на апартаментите си.

В крайна сметка организацията се проточи и, въпреки принципното съгласие на всички посолства по улицата, турът се отмени. Обаче не сме се отказали да го осъществим някой ден.

А междувременно и имотите бяха свалени от мрежата и сега и снимки не можем да ви покажем.

Но преживяването само ни научи, че събития като лятното отваряне на дизайнерски лондонски еднофамилни къщи, организирано от списание Wallpaper*, в България трудно ще се осъществи.

Резиденцията на Тодор Живков

Наскоро медиите изпаднаха във възторг, когато на пазара на недвижими имоти се появи цяла резиденция на Тодор Живков


Снимки: Лукс имоти

Там вероятно може да се влезе, но тя не е толкова впечатляваща. Личи си, че е била реконструирана през 90-те.

Има и други подобни примери, само се поровете из обявите в нета, без да давате ограничение за цената.

А ние продължаваме да се чудим дали наистина е толкова невъзможно поне веднъж годишно част от емблематичните къщи в София да се отварят за свободни посещения.

Коментари

  1. Do Harvey ( 9 февруари)

    Най-малкото,
    ако искат да останат идентичност на София, трябва да се видят и отвътре, за да се идентифицираме с тях. В противен случай – са манифест на его-формализм.

  2. Деница (10 февруари)

    хм…точно тогава ходехме на огледи в района и видяхме някаколко интересни жилища от епохата на соца….разбира се далеч по–скромни като цена и изпълнение….за тези, за които говорите, въобще не ни е хрумнало да ги посетим…като на архтур, разбира се…но още си спомням снимките в нета…впечатли ме холът на две нива, с парно пред стъклената преграда….гледахме, обаче, едно жилище в генералския блок на ъгъла на шейново и васил априлов…на 86 кв. имаше: две спални, хол, трапезария, бокс, баня с тоалетна и вана, тоалетна отделно, мокро помещение и голяма тераса…невероятно, но факт…вътрешният ред на блока категорично забранява остъкляване на терасите и промяна на фасата, пак невероятно но факт….генералска му работа…

  3. niki (13 февруари)

    Признавам, че ми е любопитно да видя “генералските” апартаменти в центъра, Изток и Лозенец, но честно казано не със същата премузмция, която изтъквате – не искам да се идентифицирам с тези апартаменти, просто защото това не съм аз – това са апартаменти на самозабравили се бюрократи и открити убийци на всичко красиво, стойностно, “аристократично” и духовно, което някога въобще е съществувало в София. Тур на апартаментите трябва да има и по-точно трябваше да има още 90-та година с друга една цел (между другото това е причината да не допуснат обществото в тях) – за да се види как са живели величията на един режим, как съществуват апартаменти от 150-200 кв. м., в които са живели апаратчици с гръмки постове, докато на обикновения Софиянец му е налагано да живее в едностаен апартамент или евентуално двустаен ако имаш 2 деца, като за целта са вземали къщата му, унищожавали каквото има останало в центъра и са се намествали…… С две думи кратки – тази гледна точка на архитектурата, за която говорите според мен не се свързва с този период от развитието на града и обществото – време на репресии и унищожение, колкото и някои да се опитват да го представят, като време на градеж, на унищожение на устоите на обществото и заместването на ценностите. Затова и никои наследник на номенклатирчик няма да ви допусне в дома си – защото в нормалното демократично общество той по-скоро трябва да се крие и да не показва начина на живот, отколкото да се гордее с нещо постигнато от него или семейството му. Това е и разликата между аристокрацията в Англия и “каймака на обществото” в България – аристократ не се става само със собственост върху красив имот и удобен начин на живот.

  4. Мария Б. (13 февруари)

    Поздравявам ви за уъркшопа за детските площадки (макар да не е тук мястото) – невероятно интересно и креативно. Вместо общината да поръчва на Гергов 950 спирки на градския транспорт по 3850 лв. едната, да организира (по дяволите!!!!) един конкурс за детски площадки – за архитекти и не само. А защо вие не спретнете подобни уъркшопове за Витошка, докато не е станало фатално късно. Публикуваните снимки издават изключително лош вкус. На всичкото отгоре се канят да поставят стъклени покриви, та да скрият изгледа към планината. Без думи съм… възмутена… яростна

  5. Георги (16 февруари)

    Нормално да не позволят подобни обиколки, все пак нормалните хора ще видят как са живели тези “аристократи”. Отделно могат да започнат и проверки срещу тях и да се види с какви пари е постигнато всичко това… и пак да излезе нещо от рода на това, че са спестявали от заплати 600 години за да си позволят този лукс. Ситуацията си е комична отвсякъде, няма оправия тук.

  6. почивка малдиви (18 февруари)

    За такъв луксозен дом си мечтая. Толкова много стилове ми харесват, че незнам дали цял замък би ми стигнал.

  7. Боряна (12 април)

    Много ме радва, че сте харесали къщата /блокчето/ на ул. “Велико Търново”.
    Аз съм автора на решетките на фасадата. Това беше 1981г. Вътре живеят само другари от ЦК на БКП. Най-високо е др.Ст. Тодоров и др. Лилов с огромно хранилище за картини, площ колкото се полагаше тогава на младо семейство с дете. Инвеститори бяха УБО, пълни простаци и се държаха изключително нагло. Не си спомням, точно кой имаше изискване в кухнята да има мраморна кръг маса и миндерче за бабата /сигурно майка му или тъща му/ – тя така си била свикнала на село “да си дремва в кухнята”. И на мен ми е интересно как са се подредили другарите.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории