През скандално дългите майски празници не бяхме в Гърция. Някои от нас даже рискуваха, разопаковаха зимните палта и шапки и отлетяха за Прибалтика. Където разбрахме, че бившите соц страни (очаквано) са различни и че има поне 5 неща, за които ни е яд, че в София липсват.

Съвременна реконструкция на бивши складове и индустриални зони

Боксов клуб

Складовите зони на Рига носят духа на индустриализацията от XIX и началото на ХХ в. и са претърпели отлична реконструкция с възстановени фасади, добра сива алуминиева дограма и бурен живот наоколо. Намират се близо до централна гара, до тамошния Женски пазар и в тях се помещават боксови клубове, галерии, магазини и какво ли още не.

Ако в Рига има битак, вероятно това е той

За Захарна фабрика просто не ни се отваря дума пак.

Музей на окупацията

Знаем, че прибалтийските държави не са фенове на Русия. Но не сме очаквали, че в един град ще има 3 (три) музея, посветени на антикомунизма: Музей на окупацията (който всъщност покрива двете окупации на Латвия според организаторите: от Хитлер и Сталин), Музей на КГБ (аналогичен на Музея на терора в Будапеща и всъщност истински музей на антитоталитаризма, който у нас така и не се появи) и дори Музей на барикадите, ознаменуващ отделянето от СССР в началото на 90-те.

The Corner House, централата на НКВД и КГБ в Рига

На места интериорите са запазени почти без промяна

На горните етажи има различни изложби по темата

Добри интериори навсякъде

Кафене с десетина маси и най-доброто лате в града

От най-обикновеното кафене през ресторантите за туристи и дори празните магазини за отдаване под наем, в Рига влиянието на скандинавските страни си личи. Нищо не дразни погледа, а добри хрумки се виждат даже в моловете.

Истинска сталинска высотка

Учените казват, че у нас комунизмът не стигнал никога до крайности и затова така и не сме успели истински да го отхвърлим. В Рига Академията на науките се помещава в мракобесна сграда като от 50-арски комикс в типичен сталинистки стил. У нас т.нар. Дворец на съветите на мястото на днешната Булбанк така и не е бил построен, а със сигурност щеше да бъде още по-впечатляващ.

Запазена и обгрижвана колекция от сецесионови сгради

В Рига, която е немалко пристанище, влиянието на Брюксел и Виена си личат. Но браво на местните, че са си избрали една марка: “Градът с най-много запазени сгради от сецесиона” (иди проверявай дали наистина е така) и упорито работят за славата й. Културно реновират сградите, които в момента са най-скъпите недвижими имоти в града, и имат Музей на сецесиона, в който всеки е дал каквото е намерил на тавана.

Реновираното стълбище в сградата, където се намира Музеят на сецесиона

В София преди няколко дни тъжно се отпразнува 140 годишнината от рождението на арх. Георги Фингов, чиято брилятна сецесионова къща на ул. Шипка се саморазрушава пред очите на всички и по ясни за всички причини.

***

За сведение, Рига е столицата на Латвия, средната от трите прибалтийски държави. Рига е Европейска столица на културата за 2014 и не, изобщо не бяхме там заради това. Научихме го от листовките в хотела.