Кризата като утопия

от Анета Василева, 8.04.2009 | 20 коментара

New York Times твърдят, че сега е идеален момент да се прекроят американските градове. Точно сега, тъкмо в разгара на кризата. Както Рузвелт бил направил през 30-те години на миналия век и Айзенхауер през 50-те.

US утопия

Какво предлагат от вестника? Сещате се: инфраструктурни проекти, паркове, градски транспорт за LA, малко живот в умрелия център на Детройт, нещо в Бронкс, решение за Ню Орлийнс...

Така се рестартира икономиката, ангажират се най-ударените от кризата отрасли, реабилитира се образът на държавата като майка-закрилница, която може да създава красиви и полезни неща като едновременно с това дава работа на безработните...

Предполагам, че тази рецепта я има в учебниците по икономика. Не съм ги чела. Но всичко звучи толкова утопично (макар че нищо чудно американците и да успеят да създадат нов градски модел покрай рецесията), че се чудя какво ли би станало с българските пост-строителен бум градове, ако някой добросърдечно се заеме да ги прекроява.

BG утопия

Приемам, че софийското метро и магистралите не са утопия и все някога ще се довършат.

Но представете си конкурси за алтернативни форми на озеленяване на презастроените нови квартали в София. Нова парково-улична мрежа за пешеходци и велосипедисти, която да свързва всички (ама всички) квартали на София. Някой новоизлюпен български филантроп, който решава, че сега е моментът да изчисти съвестта си и прави софийския Гугенхайм. В Захарна фабрика например.

Как може да стане

The High Lane Project в Манхатън е пример как едно на пръв поглед невъзможно начинание може да стане реалност.

Преди трийсетина години жп релсите в бившата работническа и складова зона в Западен Манхатън са изоставени. Релсите са си забележителност — вървят над земята, промушват се между сградите, имат гледка. Земята под тях обаче е приватизирана с цел ново строителство.

The High Lane в миналото
Изоставените релси в миналото (Photo via Friends of the High Lane)

Намерението на частните инвеститори среща сериозен отпор. Създава се обществото Friends of the High Lane, които искат да превърнат мястото в ново обществено пространство. Битката е епична. Сменят се нюйоркски кметове. Вестниците пишат, архитектите правят проекти. Идеята е интересна — парк над земята, минаващ през няколко квартала.

В крайна сметка, с подкрепата на нюйоркска община, проектът за зелени и обществени пространства върху релсите е реализиран.

Ето едно филмче, което за шест минути показва целия PR около това начинание и колко много са се впрегнали в него известни нюйоркчани:

***

Да бяхме направили и ние едно общество Приятели на Захарна фабрика. Току-виж един ден мястото наистина се върне към живот.

Коментари

  1. georgivar ( 8 април)

    В Захарна фабрика не е ли много гадно? По-добре да сринат квартала около женския пазар. Той поне е в центъра, т.е. по-подходящо сравнение изоставената зона в манхатън. Щото Захарана фабрика и по средата между Надежда и Люлин – и двата еднакво непрестижни и направ гадни квартали.

  2. кристина ( 8 април)

    Захарната фабрика е една страхотна и, за съжаление, изоставена и неподдържана сграда, на каквито изобилства София (отново за съжаление). А кварталът около женски пазар, който според georgivar трябва да бъде сринат, е един от най-старите в София. Ако се загледате във фасадите около иначе гадната “Мария ЛУиза”, ще забележите, че са красиви, но ужасно занемарени. Решението не е да се бута това и онова, а да се използват вече съществуващи сгради, които пустеят, вместо да се строят все нови и нови в стил мутробарок.

  3. Гонзо ( 8 април)

    georgivar, не цитираше ли ти Камерън Мол в едно списание?

    “Good Designers Redesign, Great Designers Realign”

    Кристина е права, че около женския пазар има хубави сгради, просто трябва малко да се пооправи района.

  4. georgivar ( 8 април)

    Абе хубави сгради. Целия селски вид на София – с тия двуетажни схлупени къщурки дето са плъзнали из целия център направо смазват живота в града с безсмислието си. Вярно, че са носители на някаква идентичност, но това да държим да показваме, че града е бил село до съвсем скоро май не ми харесва. България си има Русе, има си стария град на Пловдив, има си Трявна. В смисъл ако някой го кефят тия неща – да ходи там. Няма един смислен модерен град в тая държава. Всъщност бих се изкефил ако запазят някаква част, но да е с ироничен умисъл.

  5. градинко ( 8 април)

    Чудесна е идеята да озеленяваме стари пространства. Но ще ме извинявате, буренясалите релси от филмчето никакъв парк не са. Поне едно дръвце да бяха боднали, и тук-таме да бяха поподстригали, да можем да си помислим, че хаотично-обраслото е за ефект, а не от запуснатост.

  6. Анета ( 8 април)

    @ градинко, и дръвца ще боднат, и цветенца, и пейки ще сложат даже. Всичко по реда си. Още нищо не е завършено, доколкото виждам. Виж филмче за проекта или го разгледай на сайта на архитектите Diller Scofidio.
    Иначе ние сме далеч от мисълта, че озеленяването е панацея. Но The High Lane е добър пример.

  7. Момчил Владимиров ( 8 април)

    georgivar не мисля, че си прав. За да показваме модерно мислене, първо трябва да покажем, че можем да решаваме по-прости архитектурни задачи. Например да пазим историческото си наследство. Ами не можем или трудно можем... то си личи. Навсякъде по света хората правят пари от тези исторически ядра. Гърците отдавна са се усетили, а вече и румънците /в Букурещ тече голяма реконструкция/. Както виждаш и в примера на Ню Йорк хората не сриват /не много красивите/ релси, ами продължават живота им по един обществено-полезен начин.

  8. Боян ( 8 април)

    “Да бяхме направили и ние едно общество Приятели на Захарна фабрика. Току-виж един ден мястото наистина се върне към живот.”

    Е пък хайде да направим де. То само с писане по блогове няма как да стане! Дайте да измислим формата, под който ще действаме и да почваме. Иначе и Захарна фабрика ще бъде съсипана докато ние се пенявим по форуми...

  9. Bobarev ( 8 април)

    Мда, все още явно се прави проекта, иначе страхотно начинание...само речите на политиците в края на филмчето идват малко в повечко.....:) А за София – аз съм винаги с две ръце “за “ опазването на историческото ни наследство, а старите сгради в Женския пазар(иначе ужасно място:) и на Мария Луиза си имат своя чар....София би спечелила само ,ако по някакъв начин бъде върнат облика на Старата столица. Ако не е именно това, кое по-точно ,georgivar, ще направи София красива и модерна – новите абсурдни сгради от строителния бум в България ли ?????Пепел ти на езика:PPP И ако си мислиш,че селския вид на София се дължи на старата архитектура, то какво да кажем за парка зад НДК и City Cener-а – поддържан уж, подстригана трева, посадени дървета и изведнъж в края му, покрай басейна Спартак ..ооо изненада...в едно от деретата цигански табор, ама съвсем автентичен, наоколо разхвърляни всякакви боклуци,може би и къщурка и 2 пасящи коня...и явно наскоро родило се конче..истинска селска аграрно-животновъдска идилия...и това в идеалния център на София, където кв.м е 2500 евро, а гостите на Hilton гледат директно натам...срамота.....а сме Европейска столица....това го пиша по повод на това, как в горе споменатия район в Манхатън си нямат зеленина, а ние като си имаме как хубаво се грижим за нея????:)

  10. Bobarev ( 8 април)

    А и едно нетактично въпросче..georgivar …имайки в предвид разрушителните ти намеряния относно “двуетажните схлупени къщурки”, както оприличи архитектурното наследство на София, та това georgivar..съкращение от Георги Варваринът ли е ????:)))))майтапче :)

  11. Павел Янчев ( 9 април)

    Идеята за Приятели на Захарна фабрика изобщо не е лоша. Трябва малък ескизен проект с идеи – прости визуализации върху снимките, които имате от мястото. Аз лично съм готов да се включа с помощ в такъв. Както и документ-описание на идеите (проекта) и нещо като обществен манифест. Много от блоговете, ако бъдат учтиво помолени да подкрепят такава инициатива, ще го направят. Успоредно може да става набирането на хора във Facebook под формата на кауза. И след като има вече известна виртуална подкрепа, по-напредничави медии като Строителство Градът, Дневник, RE:TV, Капитал, Абитаре и по-малките издания за строителство, (които в момента заради кризата не публикуват толкова много инвестиционни проекти) започват да бъдат атакувани с идеята. Много от тях ще се зарадват и приемат добре една адекватна и премислена обществена инициатива на млади хора. Не е толкова просто, но пък в никакъв случай не е неизпълнимо. Ако решите да действате в тази посока с вас съм :-)

  12. Алекс ( 9 април)

    Изчетох коментарите и ми се иска само да подсетя, че имаме най-малко два дипломни проекта за Захарна фабрика към катедра История и Теория на скъпия ВИАС.
    Т.е. има колеги които вече са мислили в/у проблемите на района, направили са проучвания и анализи, които биха могли да се използват :) (дори ако оставим настрана предложените техни проектни решения)

  13. Валери Гюров ( 9 април)

    Приятели на Захарна фабрика звучи добре, ще е хубаво идеята да се задейства и развие, имате подкрепата ми!

  14. градинко ( 9 април)

    А защо не такъв парк по бетонираното поречие на бул. Сливница?

  15. Анета ( 9 април)

    Проблемът със Захарна фабрика ни гложди отдавна (@Алекс, и ние сме правили дипломни работи за там :)
    Но искаме да избягаме от кампания тип “спасете” с шествие, бдение, лягане пред багерите и прочие.
    Предлолагам, че могат да се измислят и алтернативни форми... примерно фотосесия в Amica, ревю на Capasca, клип на ... абе, на Руши примерно. Та ще помислим и ще пуснем пост инициатива.

  16. градинко ( 9 април)

    А като стана въпрос за запуснати яки пространства, чия е мотопистата в кв. Мотописта и защо нищо няма там? Мислехме си скоро, че става чудесно за спортен парк за градски спортове – скейт, паркур и тн.

  17. stf (10 април)

    И София си има подобни ЖП релси. Голяма част от тях все още си стоят. Например участъка от бул Вардар е зает от пазар със сглобяеми постройки и платне паркинг. Релсите минават покрай всичко това, покрай бившия вече вагон ресторант в посока... май захарна фабрика беше посоката :)

  18. Боян (15 април)

    Анета, с фотосесия и т.н. никой няма да ни забележи (от тези, от които зависи). Разликата между БГ и западния свят и защо там нещата се случват, а тука не, е имено че там заинтересованите търсят правата си и се стремят да прокарат идеите си докрай. А в БГ главно действаме в писането по форуми :) Януари месец уж малко хора излязоха по улиците, но въпреки това много от излезлите постигнаха целите си – започнаха да се случват неща в студентски град, създаде се фонд ин витро, започнаха плащанията на земеделските субсидии и т.н. Перфектна илюстрация, че ако искаш нещо да се случи, първо трябва да го обявиш на всички – дори и 10 човека да сме, трябва да го кажем гръмко. Много харесвам блога ви и без да ви познавам лично съм убеден, че сте готини и кадърни хора, така че ви призовавам да се заемете с това!

    Ето и малко насоки от мен: – отидете и направете много снимки, вземете размери на сгради, изчислете площ – второ, трябва да е ясно какви са целите точно. Направете дискусия, било то в този форум или дори на живо (пуснете блог пост – нека се срещнем еди кога си в еди коя си кръчма и всеки да си каже идеите). Тука четат много хора и ще има много идеи. Основната цел е ясна – да се запази страхотното място, но как точно ще се убедят институциите да го направят (към момента е частен обект, тоест само общината може да принуди собственика да прави нещо или да го продаде)? А и празни сгради е безсмислено – искаме музей на съвременното изкуство ли, нещо като “мол” на изкуствата ли (галерии, ателиета и т.н. обекти свързани с изкуствата), лофтове ли, парк ли, технически/индустриален музей ли, или пък комбинация от няколко от тези? – като се оформи консенсус се прави инициативен комитет, избират се председатели, пише се нещо като програма / цели – събира се подкрепа – атакуваме приятели и т.н. да се подпишат – накрая най-важното, този документ се внася в общината към кмета, института за паметници на културата, министерство на културата (ако ще има музей) и не на последно място – към медиите

    Достатъчно е да се накара НИПК да предпише незабавен ремонт, да се вдигне малко медиен шум, а СОС да гласува специален статут на мястото (за да не може сегашният собственик да го ползва за друго)

  19. Иван - Икор БГ (21 април)

    Смело предложение... Започвайте инициативата за да се включваме и работим по осъществяването й!!!
    Ние сме твърдо зад тази идея.

  20. Ханджийски ( 6 ноември)

    Боян много добре е наредил приоритетите, аз искам само да изкажа личното си мнение, че не бива да се забива в една насока. Би станал много интересен проект ако се намери начин да се съвмести обществения с частния и комерсиален интерес така че да се запази фабриката, т.е. след една анкета ще могат да се начертаят параметрите на заданието и тогава хората които ще участват в една работна среща ще предложат нещо по целесъобразо. Хай-лайн е един от страшно многото добри примери как в едно развито пазарно общество подобни идеи се реализират много лесно. Старите сгради носят културна и историческа стойност и са ценни когато се поддържат с това че говорят за едно зряло общество, но без ефективно използване на градската среда никой не ги забелязва и не им обръща внимание защото са лишени от добра достъпност и за съжаление на всички първите впечатления на всички от страната ни е че всичко е изоставено и занемарено. Не знам точно къде е захарна фабрика, но приоритет номер едно за една кампания би трябвало според мен да бъде подобряването на парковата инфраструктура свързваща центъра със Витоша, като трябва да се мисли как да се използва по ефективно това което съществува като инфраструктура и как да се озелени. За примера който давате, забележете че покрай линията на метрото точно покрай тази кампания изникнаха някои знакови, нови, модерни сгради които си направиха много добра реклама покрай големия шум. Затова може да се помисли кои са най-силните елементи от градската среда осъществяващи една непрекъсната връзка на града с околностите и ме се струва че точно водата в София е много неизменно присъстваща, първо някъде може да се забави, за да се намали деструктивното и въздействие при порои, второ може да се пречиства, това може да характеризира до голяма степен ландшафтното и пространствено решение. Първо ще обособи няколко парка с водни площи и интегрирани спортни функции, второ ще предостави възможност за непрекъснато и безпроблемно използване на речните корита. Покрай това инвеститорите хем ще си осигурят по траен доход от атрактивността на зоната, хем по-лесно ще печелят от имотите покрай нея. Ако се задейства една такава кампания ще се привлекат големи имена, като формата на конкурсите на отделни сгради без това е много скъпарска и не толкова привлекателна както това да поканиш много архитекти да проектират на едно място, така не само София но и България ще заяви една позиция на отваряне към света. Мислейки глобално изведнъж нещата политически започват да се задействат много бързо. Реклама, реклама и пак реклама, всичко което хваща декиш са образи, малко повечко картинки и пламенни речи за това как София изведнъж ще стане една такава жива и зелена, а не сива и умряла. И за тези които рекламират малко повечко аргументи и подплътени с проучвания и сметки за пазара и това което очакват хората и липсва като продукт.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории