Бузлуджа получава грант от Фондация “Гети”
Номинация за Архитектурно събитие на годината, 2019В момента най-известната българска сграда в света е една. И тя не е нито Боянската църква, нито Казанлъшката гробница, нито Рилският манастир. Може да ни се иска да е някоя от тях, но не е. За добро или за лошо, най-известната българска сграда в света е полуразрушеният Дом-паметник на БКП на старопланинския връх Бузлуджа, който до момента е най-успешният експорт на българска архитектура въобще.
Факт е, че през последните десет години световните медии преоткриха архитектурата на бившия Източен блок. Истории и снимки на съветски санаториуми и автобусни спирки, на грузински административни сгради, югославски мемориали и хърватски курорти циркулират в сборници, музикални клипове, реклами, модни ревюта и романи, в научнофантастични филми и, разбира се, в социалните мрежи като завършени естетически обекти, напълно извадени от контекста си. Така неусетно и малко изненадващо за самите нас – източноевропейците, сградите на късния социализъм се превърнаха в поп-културен феномен. Затова и логично дойде новината в края на юли 2019, че американската фондация “Гети”, която от години отделя сериозни средства за проекти за консервация и реставрация на емблематични образци на модернизма в цял свят, е избрала именно Бузлуджа като първия български обект, на който да бъде отпуснат грант от 185 000 долара в рамките на програмата “Keeping It Modern”. Получател на гранта е ICOMOS Германия, който направи международен екип, за да се занимава с нашата Бузлуджа.
Любопитното е друго. Когато с този грант една от най-уважаваните международни фондации, занимаващи се с опазване на архитектурен модернизъм в света, даде официално признание за архитектурните качества на една от безспорно най-тоталитарните сгради у нас, тонът на дебата в България някакси се промени. Никой вече не иска да събаря Бузлуджа и никой не нарича американците от “Гети” комунисти. Оказва се, че когато оценката за собственото наследство идва отвън, добре опакована като “западен” проект, източноевропейците са много по-склонни да приемат множествени интерпретации на собственото си минало.
Гласуване на публиката
835 гласа (43.38%)