“Господине, ако искате да се изкажете, моля на микрофона или напуснете залата! За щастие, има полиция и ще я призова да въведе ред, ако трябва.” Тази реплика на модератора се чу още преди да е изтекъл първият час от общо четиричасовото обществено обсъждане на новия Подробен устройствен план на Борисовата градина, което се проведе на 5 юни в Аула Максима на УАСГ. Пълната зала дюдюкаше. “Да дойдат танковете”, провикна се някой малко преди изказването на Андрей Зографски от “Спаси София”, който отправи остри критики към подготвяния проект. Атмосферата беше като на митинг.

Няколко месеца по-рано, на 17 януари, се проведе голям Форум за изменение на Общия устройствен план на София, който беше организиран от столичното общинско предприятие “Софпроект” и беше стилизиран по-скоро като архитектурно събитие. Този форум протече малко по-спокойно.

На пръв поглед различни, и двете събития са по-добрият вариант на иначе задължителните, но обикновено формални обществени обсъждания на намеренията на властта. Властта трябва да се научи да говори с гражданите на ясен език и да комуникира намеренията си навреме. Вече достатъчно дълго многобуквените съкращения, сложните думи, както и стотиците страници текст, придружаващи разбираемите само за специалисти планове и чертежи, регламентират развитието на градовете ни и дегизират експертните решения, а обикновеният човек твърде често се оказва изненадан от последствията, които връхлитат ежедневието му.