2019 беше годината, в която горя парижката катедрала Нотр Дам и всички научиха кой е Виоле льо Дюк. Разбраха, че изгорелият шпил бил от XIX век и започнаха да разсъждават на тема автентичност и докъде трябва да стига съвременната архитектурна намеса в един паметник. Изобщо темата реставрация влезе в ежедневието. Реставрацията е деликатна материя, която включва упоритост, мултидисциплинарни познания и усет към наследството. Реконструкциите пък са откровено трудна и неблагодарна работа. Добрите реставрации и реконструкции обикновено успяват да ни покажат сложната многопластовост на архитектурната история и е добре да ги осветяваме публично и ярко, когато ги открием.

Три проекта от 2019 заслужават да бъдат осветени ярко в тези номинации. (Ако гласувате, трите се състезават в обща номинация “Добрите реставрации и реконструкции”, а не поотделно).

Стоян-Стайновата къща, Казанлък

Реставрация: Александър Стайнов

Къщата на Стоян Стайнов в Казанлък е построена през 1907 по проект на софийския архитект Никола Занков Проданов и е пример за чудесен сецесион – всепроникваща игра на светлината, преливане на пространствата, характерни декорации. През 1925 наследникът на фамилията Маню Стайнов кани съгражданина си Иван Милев да декорира къщата. В резултат художникът прави не само стенописите, но и цялото обзавеждане на най-представителното помещение-салон на първия етаж на къщата. Оттогава къщата минава през доста перипетии, включващи настаняване на офицерски семейства след 9 септември, общински администрации и неосъществени планове за музей. Именно заради тези стенописи къщата е обявена за паметник на културата през 1979 година.

След 10 ноември къщата е върната на рода Стайнови и оттогава те се опитват да я върнат към живот като място за култура и изкуство. През 2019 последното поколение на рода Стайнови завършват внимателна реставрация на сградата като възстановяват повредените от времето елементи, външните дограми, запазват оригиналните стари австро-унгарски плочки.

Томбул джамия, Шумен

Реставрация: Еврорест 2002

Шуменската Томбул джамия е най-голямата джамия в България, построена в средата на XVIII век в любопитна османска версия на западноевропейския барок, с много флорални декорации, известни като стил “лале”. Сградата е паметник на културата от национално значение, а от 10 години в нея тече забележително културна реставрация. Камъкът се чисти, старите пластове блажна боя по колони и дървении се махат, а откритите отдолу ярки рисунки се възстановяват внимателно. В резултат на усилията на реставраторите са възстановени близо 2 декара стенописи от два различни периода, а през лятото джамията блесна с цялата пищност на своята ориенталска полихромия.

43 ОУ “Христо Смирненски”, София

Реконструкция: Димчо Тилев (Тилев Архитекти)

Сградата на бившето военно окръжие на софийския бул. “Сливница” е построена през 1908 за училище с дарения от българите-бежанци, които са били първите жители на този беден по онова време район. От 2004 е изоставена, разграбена и в аварийно състояние, макар че се намира в двора на днешното 43 ОУ “Христо Смирненски”. Сградата е с носещи тухлени стени, пруски сводове и дървени покриви т.е. без грам бетон, а реконструкцията й за нов учебен корпус на 43 ОУ, която завърши през 2019, беше изключително сложна. Сградата официално не е паметник на културата, но реконструкцията я възстанови в максимално автентичен вид плюс задължителното укрепване, изолации, нови инсталации, асансьор и дори експониране на автентичната висяща покривна конструкция във физкултурния салон.

А ние се надяваме всяка година да можем да показваме подобни примери на осмислени реставрации и реконструкции, при това на сгради от всички векове и периоди.