Триъгълникът, заключен между софийските Панорамен и Беловодски път, е специфична зона с натрапчив дъх на стара номенклатура и 90-арски мутри. Стръмно е, с тесни улици и къщи, скрити зад високи дървета и плътни огради с работещи камери. Като цяло неприятно място. Опитите да се строят жилищни кооперации в такива относително рядко населени и традиционно вилни зони не са от вчера и обикновено завършват зле – с едри структури, които стоят нелепо в средата и по никакъв начин не я променят към по-добро.

Не е такъв случаят обаче с жилищна сграда Бояна 49 на същия този Панорамен път. Тя заема стръмния терен между две улици в относително голям и обилно озеленен парцел и е отличен пример за силата на незабележимата архитектура. На пръв поглед скромна, скрита зад дърветата, сградата се разкрива именно когато започнеш да я преживяваш – от впечатляващата гигантска стъклена врата, която затваря гаражите, през общите пространства, достойни за музей, та чак до последния детайл на ръкохватки, дървени ламперии и осветителни тела.

Архитектурата е много неща, но първо и най-вече тя произвежда сгради, които се преживяват чисто физически. Преди много години Луис Мъмфорд беше написал, че най-големите сгради са онези, в които за един кратък момент оставаш без дъх от крехкия баланс на овладяното пространство. От години I/O Архитекти упорито и последователно произвеждат добре овладени частни архитектурни пространства. Пожелаваме си в бъдеще в тези номинации да се появят и също толкова добре овладени публични архитектурни пространства.