Новият архитектурен популизъм надигна глава през 2019, някъде из фугите между хоризонталното гражданско общество, социалните мрежи и местните избори.

В момента имаме реална криза на доверието в експертността. Което, разбира се, е глобална тенденция. Протестира се за всичко. В резултат, освен че успешно блокираме безумства в градската среда, също толкова успешно стопираме и крехките, нефелни опити за реформи. Така имаме постоянни дребни информационни бури и скандали, но малко реална промяна, тъй като управляващите стават заложник на общественото мнение и все по-често се чувстват парализирани да прокарват смели визионерски решения. С други думи – опитват се да тушират гражданския протест с обикновен популизъм (справка – колчетата на “Графа”).

А популизмът е заразен. И през 2019 застигна не само властта, но и самата архитектурна гилдия. Три примера:

• През юни, като гръм от ясно небе, тогавашният председател на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов извади “проект” за нов монумент “България над всичко” на мястото на Паметника на Съветската армия в София – гербът на България на мястото на фигурите върху пиедестала, снабден със скрита камбана, която да звъни на всеки кръгъл час като във възрожденска часовникова кула. Две седмици по-късно се “поправи” като закопа целия паметник в зелена могила, но такива гербове трудно се забравят.
• През август популярното архитектурно “Аедес студио” изненада всички с един самоиницииран проект за “Гора на паметта” зад църквата “Света Неделя” – 213 неравномерно пръснати пилона, които символизират 213-те, загубили живота си в атентата в църквата от 16 април 1925. Всеки от пилоните е висок 31 метра и е увенчан с кръст на височината на кръста на самата църква. Всички те успешно блокират площада и го ликвидират като публично пространство, експлоатирайки една “лесно” консенсусна тема.
• След всички архитектурно-строителни скандали общината пък се уплаши да направи и Графа, и ул. “Иван Вазов” реално споделени улици и ги снабди с вездесъщите 60-сантиметрови колчета и стандартни настилки (вж категория “Бъг на годината”).

Флиртът с популярното обществено мнение е изкусителен и също толкова опасен. Всъщност той подценява същото това общество. Нямаме нужда от нови порции националистически кич или от евтини игри с паметта в центъра на София. Имаме нужда от мислещи хора, от отговорни експерти и от власт, която не се страхува да комуникира ефективно с тях.