Тъпо ни е да го кажем, но много ни е яд. Всеки път, когато България за пореден път не участва на Архитектурното биенале във Венеция ни е яд, но тази година особено много. Защото за пръв път темата беше такава, че наистина имаше какво да покажем, защото всички нации бяха неочаквано добре дошли (от Иран през Турция до Мозамбик и Косово) и защото за това биенале ще се говори дълго.

Какво беше различното?

От архитектурните биеналета венецианското е най-старото и засега най-популярното. А през 2014 беше най-силното му издание (е, разбира се, от петте, на които ние сме били), най-дългото (за пръв път 6 месеца), най-обгрижваното от пресата и вероятно най-посещаваното досега.

Темата беше направо екзистенциално важна: The Fundamentals (на архитектурата), националните павилиони трябваше да интерпретират не по-малко сложната и теоретична подтема Absorbing Modernity 1914-2014, а куратор беше най-размишляващият от живите стархитекти Рем Кулхас (който, няма да крием, ни е повлиял доста в съзнателния ни архитектурен живот и да, знаем, че вероятно с “о” е по-правилно да се изписва името му).

Как се прави силно Биенале

1. Със силен и авторитетен куратор

Във Венеция го наричат “Директор на биеналето”. Избирането на Рем беше отличен ход и се отплати многократно. Оказва се, че един успешен куратор трябва да е повече от добър архитект (справка SANAA, 2010) и повече от добър критик (справка Aaron Betsky, 2008). Трябва да е и двете с добавка популярност на архитектурна рокзвезда, твърда маса фенове и легендарно авторитарен характер.

2. С кратка и ясна тема, която се следва безотказно от всички

Обикновено Венецианското архитектурно биенале е един хаос от изложби и инсталации, които изморяват още на втория час. Всички национални павилиони и всички поканени интерпретират централно поставената тема по свой си начин (ако изобщо) и винаги с огромното желание да няма втори като тях. А какво се случва, когато влезеш в една голяма зала, в която всички крещят, за да надвикат другите? Правилно, просто си излизаш.

Е, тази година е различно. Световният архитектурен елит е строен в две редици, измит и послушен като Хор на софийските момчета. И себеотрицателно помага на Рем Кулхас да смъкне архитектите от облаците, да изгони звездите и да разпадне архитектурата до баналните й основни елементи.

Какво си струва да се види

Елементи на архитектурата в Централния павилион

Забавна, отлично структурирана изложба, която разказва историята на 15-те основни елементи на архитектурата: таван, прозорец, коридор, под, балкон, фасада, камина, стена, тоалетна, ескалатор, асансьор, стълба, рампа, покрив, врата.

Балкони

Балкони с известни личности

И балкон от България (другото косвено бг участие беше снимка на Тодор Живков с Брежнев в Руския павилион)

Прозорци

Тоалетни, много тоалетни

Monditalia в Арсенале

Пълна архитектурно-попкултурна дисекция на страната-домакин на биеналето: от нощните клубове, гарите на Мусолини, разкопките на Помпей до резиденциите на италианските мафиоти, вилите на остров Капри и разтапящите се ледници в Алпите. Общо 42 изложби, всяка достойна за дисертация, които обаче не доскучават дори за минута, тъй като същите теми са издирени в десетки култови италиански филми, които се прожектират едновременно.

Една от многото изложби в италианския павилион показва къщи на мафията

Една от “сочените за” къщи на мафията. Кич няма

Аbsorbing Modernity 1914-2014 в националните павилиони

За пръв път изложбите в националните павилиони бяха подчинени на една обща тема и в резултат се разглеждаха супер леко и се допълваха взаимно. И показваха период, чиято архитектура традиционно се мрази (да, и панелките са представител на модернизма). А всъщност сградите от модернизма са най-общото нещо в целия свят. Навсякъде е имало панелки, навсякъде е имало бетон.

Британският павилион

Отново отлично чувство за хумор, този път смесващо британски модернизъм, култови бруталистични проекти, цикламен поп-арт, плочите на Клиф Ричард, романите на Балард и стария ни уокмен от 1987 година.

Чилийският павилион

Историята на чилийските панелки между политиката и архитектурата: от първият панел, внесен от СССР по времето на Алиенде до наши дни.

Спецификациите на 28 панелни системи в конвейрна лента на пода

Възстановка на панелен апартамент на действително чилийско семейство

Германският павилион

Макет в мащаб 1:1 на изящната модернистична вила (бунгало) на немския канцлер от 1964 (т.нар. Kanzlerbungalow в Бон), буквално вписан във фашистката архитектура на немския национален павилион от 1938 година. Перфектната метафора за разказване на историята чрез пространство (и ние можем да бъдем поети понякога).

Германският павилион отвън — фашистка архитектура от 1938. И мерцедесът от 90-те на германския канцлер

Възстановка на бунгалото от 60-те на германския канцлер в сградата на павилиона

Интериор на бунгалото

Вписване на модернистичното бунгало във фашистката сграда — вижда се само, ако постерът се гледа срещу светлина

Израелският павилион

Забележително поетичен, с плотери, които чертаеха нови градове и поселища в истински пясък.

Павилионът на Косово

Младата държава Косово упорито участва във венецианските биеналета, доказвайки политическа легитимност. Този път те заявяват, че нямат какво да покажат от модернизма и че нищо добро не се е случило за тях през този период, затова правят кула от трикраки столчета, от които се получава модернистична структурна решетка.

Руският павилион

Е, това беше най-самоироничният павилион. Представя ключови моменти от последните 100 години местна архитектурна история под формата на пародийно търговско изложение, в което Чернихов, конструктивистите, Шчусев, дачите и панелките са просто фирми-изложителки с хитроумни имена. Въпреки че спонсор на павилиона беше Газпром, ние лично се смяхме на глас, на моменти неприлично високо.

Посрещането

Псевдо-регистрация

Купи си руска дача. Според рекламата върви с автентична руска баба

Един от известните руски конструктивисти от началото на 20-ти век Яков Чернихов, представен като фирма за телени изделия

Гавра с почитаните от путиновата власт руска традиция и православие. “Православен свещеник” рекламира орнаменти на т.нар. фирма ЕСТЕТИКА LTD

Защо България имаше какво да покаже

Българските Министерство на културата, Министерство на външните работи и разните съсловни архитектурни организации проявяват към Венецианското архитектурно биенале упорито безразличие, което продължаваме да не разбираме. България има само едно участие в новата си история, през 2008 година, което така и не се повтори.

Склонни сме да се съгласим, че всяко участие, което се опитва да покаже съвременната архитектура на България под формата на архитектурна провокация (както обикновено се прави във Венеция) би имало съмнителен успех. Особено ако не бъде придружено от адекватен избор на куратор и кураторска идея (само си представете Бойко Кадинов прави стъклена инсталация с финансовата подкрепа на Главболгарстрой и под патронажа на Министерството на културата, брр).

Но тази година трябваше просто да разкажем по интересен начин нашата, българска история на модернизма: от къщите на Нено Ямантиев до соца. Не стига, че все още сме световно непознати от тази гледна точка, а и имахме какво да покажем.

Как да не ни е яд.

***

Ако не успеете да отидете до Венеция, гледайте нашите 6-секундни видеа от Биеналето