Чакам за кафе и зад мен кураторът на павилиона на САЩ обяснява на двойка ентусиазирани американски архитекти как японците малко сбъркаха с материалите тази година, но китайците са ок. Група студенти се уговарят за среща при чехите, защото раздавали безплатен коняк. Всички искат да си вземат платнени чанти през рамо от австралийците, защото са жълти и побират много брошури.

Архитектурното биенале във Венеция е едно от многото регулярни дизайн събития за годината. Онова, което го прави специално обаче, е първото българско участие в историята му. Бяхме писали за това.

Във Венеция биеналетата (арт, архитектурни и т.н.) текат по отреден от десетилетия начин. 30 държави си имат национални павилиони, построени към средата на 20 век в градините след старите корабостроителници (т.нар. Giardini), и си излагат вътре. Останалите желаещи да участват наемат пространства из Венеция — дворци, музеи, вътрешни дворове, мазета, за каквото им стигат парите.

Сигурно поради тази причина разделянето по нации на Биеналето е много силно. За отделните участници никой не говори.

Ето защо и аз си избрах няколко нации. По-долу следват снимки от четири източноевропейски павилиона, за които всички говореха. Те са доказателство, че често хубави неща се появяват от периферията, а не от центровете на световната архитектура. Особено на международни форуми, където се ценят хрумките и чувството за хумор, а на чертежи и макети никой не обръща внимание.

Обърнете внимание, че в нито един от изброените по-долу павилиони няма изложени проекти.

Естонският павилион

Естонският павилион е откровено политически. Боядисаната в ярко жълто тръба за пренос на газ е разположена насред една от основните пътеки в Giardini между националните павилиони на Русия и Германия.

Естония е една от страните в ЕС, която не одобрява изграждането на газопровода Северен поток по дъното на Балтийско море, който трябва да свърже Германия и Русия.

Чешко-словашкият павилион

Павилионът на Чехия и Словакия пък е откровена подигравка. Според брошурата: изследване на всекидневния живот на обществото и връзката му с архитектурата. В резултат: цяла редица от хладилници, пълни с домати, консерви, водки, яхнии и прочие, а на вратата на всеки стои описание на собственика му — възраст, местоживеене, професия, семейно положение и т.н.

Съдържанието на хладилника отговаря строго на профила на хората. В хладилника на възрастна вдовица от малко селце има стара тенджера с полуизяден боб, а в хладилника на трима студенти от общежитие — бутилка водка и 2-3 прокиснали краставички.

Гръцкият павилион

Гърците приемат сериозно темата на тазгодишното Биенале Out There. Architecture Beyond Building. Инсталацията им е интересно интерактивно изживяване на звуците на Атина — от гласовете на продавачките на пазара до клаксоните в задръстванията.

Полският павилион

Поляците спечелиха наградата на журито за най-добър национален павилион. Темата е Hotel Polonia. Лежерно разхвърляни бели легла (от ИКЕА) гледат към постери, показващи антиутопичното бъдеще на известни съвременни сгради в Полша.

***

Българският павилион

За този павилион е ясно защо говорят всички. Всички българи, да уточня. Павилионът като цяло е ок. Забутан на Еврейския остров до Венеция, но пък в лофт пространството на бивша пивоварна.

За разлика от горните павилиони, българският беше замислен като добросъвестен павилион с проекти. Проектите са отпечатани от вътрешната срана на висящи цилиндри, а от външната има снимки на участниците. Цилиндрите са малко ниско, лампите са малко силни, но пък плакати за българското участие има на спирките на корабчетата и в книжарниците около Academia.

Снимки: Гергана Матеева