WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Каква я мислехме, каква стана: Стъкленото училище
от Жана Стоилова, 28.05.2013 | 9 коментара
Ако сте забравили, в рубриката “Каква я мислехме, каква стана“ разказваме за първоначалния замисъл на дадена сграда, а след това показваме състоянието на сградата днес. Понякога сравнението е доста поучително.
Даже и да си нямате взeмане-даване с образователната система по това време на годината няма как да не забележите вълнението около училищата. Деца с цветя, наконтени учителки и, разбира се, абитуриенти.
Това е и времето, в което се избира училище за бъдещи първокласници.
Някои си избират училище по препоръки на познати, други по мнения за учителката, а ние по сградата.
Каква я мислехме
Училището със старо име “Христо Кърпачев”, ново име 122 ОУ “Николай Лилиев” и популярно име “Стъкленото” е построено през 1964 г., заедно с по-голямата част от ж.к. Лозенец. Архитект на сградата е Владимир Роменски.
Училището е емблематичен пример за училищната соц архитектура, печели награди, участва в национални архитектурни прегледи и даже влиза във филм:
30 секунди от “Таралежите се раждат без бодли”
Архитектурата на сградата е класически зрял модернизъм — ясни обеми, чисти линии и големи остъклявания. Тя е и един от най-добрите примери за навлизащата по онова време нова тенденция в плановете на училищата.
До 1956-а година повечето училища са проектирани с двустранен коридор, т.е има стаи от двете страни.
През 60-те модерна става блочно-павилионната система: една сграда се състои от няколко отделни части (павилиони) с връзки между тях. Основното тяло с учебните стаи вече не е с централен коридор, а с едностранен — стаите са само от едната страна на коридора и обикновено гледат на юг. В друг блок се отделят лаборатории и специализирани кабинети, в трети — физкултурният салон.
План на приземния етаж. Ясно се виждат двата обема и централния вход на училището, организиран между тях.
В по-големите училища от този тип архитектурата помага да се разделят малките от по-големите деца. 122-ро е основно училище и тук предимствата са други.
Двата павилиона на сградата са разположени под формата на “Г” като административната част отделя двора от булевард “Черни връх”. Големият южен двор е на 3 нива и на всяко от тях може да се практикува различен спорт. Сградата е разположена на стръмен скат и наличието на 3 отделни тела позволява плавно изкачване по терена и добра връзка с околната среда.
Блокът, в който са разположени административните помещения, е повдигнат с едно ниво над основното. Така в оригиналния замисъл на сградата под него може да се минава и да се влиза в двора. Пространството под тази част е всъщност един допълнителен покрит двор, за да не е необходимо децата да се прибират, когато вали.
Така е изглеждало училището при построяването му.
Каква стана
Някои неща не са се променили — например мазилката, която май не е сменяна от 60-те.
След 1989 г. е сменено името на училището, а дърветата пред него са толкова големи, че сградата вече не се забелязва.
Най-големи обаче са промените, свързани с най-характерната част на училището — висящият обем. Е, той вече не виси. Покритият двор сега е приобщен към основната сграда и там са обособени зали.
На мястото на покрития двор (второто ниво на лявата снимка) сега има учебни зали (дясната снимка).
Така композицията от 3 различни по големина и форма обеми, формиращи различни динамични пространства, се превръща в една масивна, Г-образна сграда.
С остъкляването на откритите пространства са се получили два равностойни обема.
Връзката между висящия обем на административната част и физкултурният салон от двора…
От покрития двор е останала малка част, която е недостъпна заради лошото си състояние.
Северната фасада на Стъкленото училище.
От гледната ни точка на архитекти унищожаването на проходното пространство е лошо за визията и функционирането на сградата.
От гледна точка на родители обаче… може би е добре децата и топките да са категорично отделени от бул. “Черни връх”.
А може би е имало и решение, което едновременно да запазва идеята на проектанта, а децата да са на сигурно място. Нещо с по-малко дограма и повече леки преградни елементи.
Това лято в 122-ро ОУ предстои ремонт. Интересно дали ще се върне поне част от идеята на оригиналния проект или нашествието на PVC дограмата ще продължи.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Кирчо Петров (28 май)
Много интересен материал, благодаря!
Учил съм в тази сграда в началото на 80-те – това, което на първите снимки е покрит двор вече беше превърнато в салон за събрания, лекции и пр. Беше останал само проходът между двора и улицата, който сега е затворен с решекти.
Петър Леви (28 май)
Ааах, дограмата… Това, което най-много ме дразни и тук, и при много други обществени сгради в България, е как оригиналната дограма, често метална, черна и със собствена специфична композиция се заменя най-безогледно с бяло ПВЦ без никакво желание да се съхрани поне малко от малко оригиналният проект като композиция – ПВЦто просто се пляска по начин, който е най-лесен за изпълнителя.
Първите две снимки тук много точно илюстрират загубата…
Скорошен пример, на който съм свидетел е с тази хубава детска градина: goo.gl/maps/Hj0Zx
Законово няма ли някакви изисквания при ремонти на обществени сгради да се съблюдава оригиналният проект, където е възможно?
n (28 май)
Както е писал и Кирчо, не знам колко време сградата е просъществувала в оригиналния си замисъл, но през 80-те вече беше в това състояние, в което е и в момента. Решетките са абсолютно задължителни, защото не веднъж или два пъти лично съм гонил топката до Хемус между колите. С две думи – лично аз приемам оригиналната архитектурна идея като изключително нефункционална, което особено при едно училище е много важно. Училището винаги е било и в този си вид – например остатъка от покрития двор винаги е бил с дупка в тавана към директорския кабинет (който е отгоре), което показва и че изпълнението също не е било на кой знае какво ниво. Красивите външни стълби в лявата част на фасадата от към Черни Връх също са изключително нефункционални и изключително зле изпълнени – учил съм в обособена стая под стълбите и беше ужасно – мокро, студено и тъмно. Огромният плюс е вътрешния двор, който остава затворен вътре в училището и от учителския коридор, както и от стаите има поглед към всеки негов ъгъл. Първоначалният замисъл обаче – без решетки и ограничени, също показва колко нефункционално е изградено тялото с учителския коридор – децата са на сухо, но без поглед от учителите и с излаз на булеварда без надзор. Съвсем отделно е, че кабинетите по трудово например бяха в мазато и работата по дървообработване винаги е била почти на тъмно, а столът беше в мазето и осмърдяваше не само цялото училище, но и двора….. Чудесна сграда – но недомислена.
mick ( 2 август)
Толкова много решетки.. направо е като затвор сега. Надраскано и неподдържано.
Сиси (30 март)
Не е като затвор и не е надраскано.Аз си го харесвам.И това не е вярно които е написал
.
КАЛИНОВА ( 5 март)
От 15 09 2015г сградата е с нов облик-санирана ,подменена топлопроводна система,осветителни тела,мебели. оптимални условия за днешното училище.Бивша ученичка съм,радвам се на хубавите промени!
Деян (17 февруари)
Учил съм тук само първи клас докато живеех в ж.к.Лозенец през далечната 1981/2г.
Имаше отворени 2 прохода,а не както сега-затворено отвсякъде откъм Бул.“Черни връх”,и не както при построяването му-отворени всичките 7!
А иначе и откъм западната му страна също можеше да се излезе на малката уличка зад другата страна на училището.
Помня в междучасията беше толкова шумно,и всички се редяха на опашка пред лавката за закуски и топло-горещо мляко.
Помня че млякото беше стотинки,6 или 10..?!?.
А иначе бях там сега-6.02.2019г.и само спомени,спомени…,толкова различни от сегашната действителност!..
Михаел (20 декември)
Учил съм 1 – 7 клас. В сравнение с повечето училиша сградата беше различна. Най – ярки спомени имам от пързалката до училището: “паницата.”
О (23 април)
Аз също съм учила 80-87-ма, имам спомен за простор, светлина, достатъчно място за спортуване и игра. Помня физзарядките преди часовете, които провеждаше понякога директор Кьопчев, ако не се лъжа, и как съученик обърка стъклената врата от вътрешния вход и мина през стъклената стена, помня опашката на лафката и как рисувахме по прозорците към булеварда, а, помня и къде даскалите държаха дневниците, в които нанасяхме оценки ????