Лекциите от софийската седмица на архитектурата тази година бяха в Партийния дом. В легендарната зала “Георги Кирков”, под огромните конгресни полилеи. Интересно място.

Минавате през охранителна система, която пищи като на летище, попадате в кръгло фоайе с огромен полилей, мраморни колони и мозайка, там се усмихвате на познати, взимате си кафе за първата лекция и се качвате нагоре към залата. Не че знаете къде е, но всички отиват натам.

А в залата всичко си е автентично — и скърцащият паркет, и набраните червени пътеки. Липсват само гербовете и петолъчките, демонтирани през 90-та по целесъобразност, а техните празни места сега изглеждат нелепо.

Места на липсващи символи: светло петно на катедрата, празен кръг над балкона и може би място за година (1944?) над сцената

През почивките се опитвате да разгледате повече от сградата, но основните коридори са преградени с найлонови завеси, през които не може да се мине.

По някое време осъзнавате, че сградата ви е по-интересна от лекциите. Особено ако сте гледали скоро филма за подпалването на Партийния дом “Приключено по давност”. Питате се къде са дотовете за картечници, за които говори Петко Симеонов, и къде е архивът, до който не се стигало лесно.

В периферията

Но да се върнем по същество. Темата на тазгодишната Sofia Architecture Week беше “В периферията”. В откриващата сесия кураторът Георги Кътов каза, че България винаги е била в периферията, но че никога не сме знаели как да използваме това. (Тази мисъл ни хареса, дори я публикувахме в Twitter.)

Лекциите бяха разделени в няколко панела в зависимост от “периферността” на лекторите — първият панел беше централно европейски, с презентации от Полша, Румъния и Чехия. Следващият се наричаше “Изгряващи центрове” — с архитекти от Словения, Естония и Хърватска.

Вторият ден започна с български панел от 3 лекции и завърши с финландско-португалски, озаглавен “Централни в периферията”. Всеки панел си имаше свой модератор, който представяше участниците и им задаваше въпроси след лекциите.

Дотук добре. Периферна тема — периферни участници. Само че темата “В периферията” не се състоя. Или поне не се състоя убедително. Да, лекторите бяха от периферни държави и повечето започваха лекциите си с карта на тяхната страна спрямо картата на Европа. Оттам нататък показваха най-добрите проекти на студиото си. Портфолийни презентации.

Таванът на зала “Георги Кирков”, днес “Света София”. Светещата ивица е от полилеи

Ето и конкретни впечатления от лекциите:

• Централноевропейците, за съжаление, пропуснахме. Казват, че поляците (за които бяхме писали навремето) показали яки проекти.

• Словенците, естонците и хърватите са периферни само географски. Архитектурата, която показаха, не се различава от тази в “центъра”.

• Хърватите бяха интересни — показаха няколко проекта за обществени пространства и забавно коментираха как медиите са отразявали осъществяването им.

• Модератор на българския панел беше общинският съветник и бивш кандидат за кмет на София Мартин Заимов — свеж избор.

• Най-интересната българска презентация беше на Анета Булант. Демонстрира добро чувство за самоирония като се нарече “вечният аутсайдер”. Успя да разсмее публиката и да ги накара да изръкопляскат 2 пъти (Като че ли само тя).

• Атанас Панов беше представен от Мартин Заимов като “най-добрият масов архитект”. Панов разказа как измислял сградите си, драскайки си в отчаяние от наближаващите крайни срокове. А накрая заключи, че за него клиентът е Бог. Каза и че бърза, за да не изпусне полета си до Пекин.

• Имаше 2 португалски презентации. В първата двама младежи демонстрираха как генерират архитектурна форма по математически модели, а във втората един архитект показа просто 3 свои къщи — една в индустриален квартал, една на село и една край голф игрище. Това беше възможно най-непретенциозната, но пък най-увлекателната презентация.

• Тази година презентаторите бяха видимо по-млади от миналата. Възрастова периферност?

• Нямаше лектор-звезда. Стархитект. Миналата година звездата беше Жулиен де Смет и доста хора бяха дошли заради неговата лекция (която си струваше дори само заради гаврата със Заха Хадид). Тази година може би словенците от Ofis бяха най-известни, но презентацията им беше скучна и при това не беше изнесена от някой от основателите на студиото.

В Банята

След лекциите от първия ден отидохме на безплатните събития в Банята, наречени Open House. До петък там стоят няколко изложби, а всяка вечер има и тематичен дебат наживо. Първата вечер дискусията беше по повод изложбата “20 години частна архитектура”, но скоро прерасна в дискусия защо е лоша българската архитектура.

А самата изложба “20 години частна архитектура” е като картотека на проекти от последните години, класифицирани по различни признаци: по години, по град, по тип, по квадратура и т.н. Заигравка с информационна архитектура и библиотечно дело. Ако човек има време, може и да си направи изводи, разглеждайки я на крак, но истината е, че изложбата би била най-полезна, ако е качена на сайт, който се обновява непрекъснато.

Ползи

Видяхме се с колеги от университета, обядвахме с тях, питаха ни на кого е апартаментът, за който пишем в блога, разказаха ни за техните ремонти и за участието си в конкурса за Българския Лувър.

Чрез Twitter там се запознахме и с наш читател, който се оказа представител на сайта Open Buildings.

Както писахме и миналата година, харесваме факта, че организаторите на Sofia Architecture Week — списание 1 — не са архитектурна институция. И може би поради тази причина Week-ът е добре организиран и адекватно рекламиран.

Но въпреки това събитието си остана тясно специализирано почти колкото конгрес на животновъдите-колекционери на пощенски марки. Основната публика беше от млади архитекти и студенти. Нормално. Но липсваше по-улегналото поколение, което е в бизнес-силата си, липсваха и неархитектите. Да не говорим за инвеститори (има ли инвеститори понастоящем?). Тази година нямаше изложба на открито, която да е насочена директно към неархитекти (но и валеше цялата седмица). Дано на безплатните събития в Банята да е имало по-широка публика.

***

И все пак, има ли наистина места за картечници в Партийния дом или това е политическа измислица?