WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Каква я мислехме, каква стана: Младежки дом в село Кортен
от WhATA, 9.06.2011 | 33 коментара
Сигурно много пъти сте ходили до южното черноморие и неизбежно сте минавали през Нова Загора. Там, на едно странно кръстовище, има табела: „Кортен 5 км“. Вярвам, че не ви е хрумвало да се отбиете, макар че Кортен е известен с една реклама на ракия и с човека, който се опита да обере банка в Сливен.
Ние пътувахме до морето преди две седмици и когато видяхме табелата, не се сетихме за ракията и за банката, а за едно старо списание “Архитектура”, свалено наскоро от тавана. В него беше представен проект на неизвестния за нас арх. Стоян Димитров за сграда на Младежки дом в Кортен.
Сградата все едно е проектирана от Ричард Майер и е странно какво прави тя през 80-те (когато Ричард Майер е бил на мода в света) в центъра на едно българско село.
Пак от списание “Архитектура” разбрахме, че авторът е член на група МТ-архитекти — заедно с Благовест Вълков и Зарко Узунов. Тримата са имали статут на “млади концептуалисти” (тогава това е значело “отворковци” и “лоши момчета”) и вероятно доста студентки са въздишали по тях. Интересното е, че са правели проекти за конкурси заедно, докато са живели и работели в три различни града. Във време без интернет и мобилни телефони.
Сега Благовест Вълков и Зарко Узунов са преподаватели (и на нас са ни преподавали, бяха едни от добрите в УАСГ), но какво е станало със Стоян Димитров, Гугъл мълчи.
***
И така, когато в Нова Загора видяхме табелата за село Кортен, нямаше как да не се отбием.
Каква я мислихме…
Младежкият дом е построен на мястото на старите хали в Кортен и използва плана на съществувалата сграда като отправна точка. Ето как архитектът обяснява идеите си в списанието:
По същество в решението около квадратния план на старата сграда, предварително изчистена и доведена до основното й пространство, е описан нов квадрат, получен чрез ротация на първия до координатната система на околното застрояване. Триизмерните стойности на плана доведоха до ефекта “къща в къщата”, като вписаната “къща” — старите хали, е оцветена и детайлирана във вид, близък до първоначалния, а вписаната “къща”, като следствие от абстрактния модел на схемата “старо-ново”, е третирана “графично” — с бели гладки гипсови стени и тавани и “черен” под от тъмни керамични плочи. Общи и за двете “къщи” пространствени “прорези” в хоризонтална и вертикална посока образуват единен организъм, замислен да действа като пространствена “машина”, произвеждаща определени значения.
Oт сложните думи става ясно поне, че това е сграда с идея. Архитектът е помислил как ще въздейства пространството с характерни процепи и изненадващи гледки, как центърът на сградата ще е светъл благодарение на горното осветление и атриума, както и за въздействието на контраста между тъмният керамичен под и белите стени.
Разпределение на първо ниво. В центъра са очертанията на бившите хали (“завъртяната” фигура с рехаво защтриховани стени), над “тях” има атриум (пространство, което преминава през няколко етажа), който завършва с покривно остъкление
Вляво: атриумът; вдясно: второ ниво — атриумът и покривното остъкление над него
Първо ниво
Фасадата си е съвсем ричард-майеровска
…каква стана
Намерихме лесно сградата и докато снимахме отвън, някакъв човек мина край нас и тръгна да влиза от страничния вход. Явно работеше там. Питахме го дали може да снимаме вътре.
— Не е желателно — каза той.
— Защо?
— Много е мръсно.
— Е, това не е проблем.
Човекът вдигна рамене, а ние се вмъкнахме след него. Докато се оглеждахме, той влезе в някаква стая — на вратата й пишеше “НДСВ”. Нямаше признаци да има други хора в сградата.
Както може да се очаква, Младежкият дом вече не е Младежки дом. И не се знае точно какво е. Части от него са дадени под наем за клубове на политически партии, за склад за вино, за селска кръчма. В централното пространство има сцена, така че поне то може би още се използва по предназначение.
За да се осъществи обаче тази промяна на функцията, сградата е претърпяла няколко преустройства и е загубила първоначалната идея на архитекта – процепите са зазидани, покривното осветление — затворено, а атриума — напълно унищожен, като между първото и второто ниво вече има плоча (или нещо подобно на плоча, което разделя етажите).
Мазилката, нормално, е поолющена, но в сравнение с това, което видяхме вътре, може да се каже, че фасадата “не е мръднала”
Отзад има приятен парк
Сградата все още впечатлява с разположението на прозорци и отвори
Някои от “прорезите”, за които говори в текста си архитектът.
Покривното остъкление е затворено, а атриумът е унищожен — между двата етажа вече има плоча, а “прорезите” в стените са зазидани
След 5 минути излязохме.
Историята на някои сгради може да бъде доста жалка. Обобщена, тази изглежда така: млад архитект е получил шанс да проектира обществена сграда, направил е адекватен за времето си проект, реализирали са го, публикували са го в списание. Дошли са промените, сградата е сменила предназначението си, претърпяла е абсурдни преустройства, и от идеите на архитекта не е останало нищо.
Твърде вероятно е хората в селото да не са я харесвали. Възможно е дори да са се тюхкали, че са им развалили старите хали.
От друга страна е спорно доколко е била нужна подобна сграда там. И доколко е бил нужен Младежки дом изобщо. А когато се смени функцията на една сграда, няма как да се запазят идеите на архитекта, с колкото и сложни думи да са описани те. Смешно е, ако някой си мисли, че проектира за вечността.
В крайна сметка обаче ние много се изкефихме, че в село Кортен, Новозагорско, открихме сграда, която съвсем спокойно можеше да стои някъде в Северна Америка, да е проектирана от някой от асовете от Нюйоркската петорка, а архитектурните критици на Ню Йорк Таймс да се чудят дали авторът е неомодернист и последовател на Корбюзие като Майер или постмодернист, дали в нея има нещо от Стърлинг или от вила Савоя. И за разлика от закъснелите български “постмодернисти”, които започнаха да вършеят през 90-те, тя е проектирана в началото на 80-те години, тъкмо навреме. Къде ли е останал този Стоян Димитров?
***
И докато философствахме така, се озовахме пред друга забележителна сграда в центъра на Кортен, която дори си функционира съвсем по предназначение. Избухна малък спор помежду ни коя от двете е по-интересна и за коя си струва да се пише. Накрая решихме, че за другата ще разкажем в отделен пост.
А ето още снимки от Младежкия дом и страници от списание “Архитектура”.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Славо ( 9 юни)
Майка ми е от Нова Загора. Дядо ми има вила в една местност след Кортен, наречена Мечия Камък. Минавал съм покрай това село десетки пъти, веднъж даже съм спирал за хляб (какъв хляб имаха!), но не подозирах, че имат и такива архитектурни находки. Браво (на вас за статията)!
Р. ( 9 юни)
Здравейте,
много ме зарадва и изненада тази статия. Тъй като съм от Нова Загора :-) Сградата съм я виждала, винаги ми е харесвала и изглеждала доста модерна за мястото си. Благодаря ви, че споделихте информация за нея, беше ми интересно да прочета.
А относно архитекта, баща ми каза, че живее в Америка.
градинко ( 9 юни)
Тъжно за сградата…
Обаче се зачудих за съвременните каузи за развитие на селски туризъм, състейнъбъл комуни и т.н. Ето тези навремето са имали много по-жизнени села. И според снимките не са пестили инвестиции. И 30 години по-късно – пак кур. Защо би сработило втория път?
И.Е. Станков ( 9 юни)
Супер интересно! Мерси.
Сградата е впечатляваща.
Историята й е сентенция на модернизма – стерилен, чужд и чуплив. Съществуващ реално само в снимките директно след завършване на сградата.
Комитата ( 9 юни)
Кортен. Това име завинаги ще си остане запечатано в съзнанието ми, тъй като с пушка съм пазил родината на съседните хълмове, брал съм грозде на войнишките бригади, работил съм на бетоновия възел като арестант. Също така от книжарницата си купих „451 по Фаренхайт“ на Бредбъри. Без майтап, през 1989г се продаваше там. Но младежкия дом не го помня. Благодаря за готината статия.
мо4а е ( 9 юни)
страхотна сграда, хубава статия!
Creator ( 9 юни)
Уникална находка направо и на мен ми се доходи.За архитекта може да попитате Вълков – нали са били/са авери :).
Не мога да кажа доколко се е загубила пространствената концепция понеже не съм на мястото ама думита на автора “къща в къщата” според мен са усилили своето значение и са придобили нов смисъл с плочата :)))).
Иначе “Атенеума” на Маиер на кого според мен е подръжавано е датиран 75-79 година.
Стоянова (10 юни)
Аз съм от Кортен и всичко,свързано със селото ни ме вълнува,нищо ,че живея другаде.Преди …години на село имаше много млади хора,нямаше младежки дом – направиха,наистина много хубав,но….сега има и млади хора ,има и дом,въпроса е,че няма младежки живот,за съжаление.Иначе в селото кипи самодейност и др.такива -за хора >25г.А младежите мужду 15 :25г. -сещайте се къде са .Кмета е млад човек и прави много за селото,но тъй като дълги години нищо не е правено ,а и за всичко трябват пари….
Владимир (13 юни)
Наистина красива сграда, особенно старите снимки са впечатляващи.
Кой от сегашните Архитекти в България може да проектира такива сгради? Забележително е вписването на старите хали. Начина на съхраняване на съществуващата сграда е за пример.
Тази сграда може толкова лесно да се реставрира, че чак е тъжно че никой не го прави. Все пак това е Модернизъм и всичко се свежда до чиста функтионалност. Това означава едно замазване, Изчистване на новите пристройки и решетки, поставяне на нови прозорци и всичко е тип-топ.
Иначе всичко случило се с тази сграда доказва колко наложително е едно преосмисляне, на отношението със старите сгради в българия! Поне от тази сграда съществуват снимнки. Колко сгради обаче са безвъзратно загубени. След още 30 години ще се казва само, че по времето на комунизма в българия са създадени само панелки.
Това че една сграда си сменя Предназначението е толкова нормално колкото да дишаме. За мене наи добрият и поучителен пример е Катедралата в Кьолн. Първо е била Катедрала – Градски Съд – Конюшня – След 500 години отново е бърната функцията и на Катедрала. Също така в момента много Църкви се преустройват в жилищни домове или ресторанти. Но все пак винаги се държи съществуващата сграда да бъде забазена в оригинал.
В България храта са забравили че архитектите могат да помогнат в дадени ситуации.
Дано нещата се променят
1951 (15 юни)
За сградата на кметството ще пишете, нали?
Инче, поздравления за материала.
Емил Попов (16 юни)
Със Стоян Димитров сме приятели от 1982, когато като студент се въртях около Благо Вълков и помагах за някои конкурси на МТ.
През 1991-1992 работех в офиса на Р. Майер в Лос Анделис. По това време Стоян беше емигрант в Канада и САЩ и си неуспешно си търсеше работа в разлицни архитектурни бюра. Беше опитвал и в бюрото на Майер в Ню Йорк. Помоли ме да покажа портфолиото на хората от офиса. Те се смяха много, не с подигравка, разбира се. Не го взеха – никой не мзема завършен архитект с реализации за наемен работник.
През 1993 със Стоян живяхме в един апартамент в Ню Йорк за 6 месеца. Тогава той работеше като бояджия при някакъв българин- Пешко, стар емигрант, който наемаше мексиканци за боядисване на богаташки къщи в Ню Йорк.
Последно се видяхме през 1997 в София. След това нямаме връзка. После чух, че сам направил бояджийска фирма и дори забогатял…Никога не продължи да работи като архитект, а толкова много искаше…Щеше да построи сума ти сгради тук, както беше вече започнал.
Все пак, можем да признаем, че този Младежки дом е най-доброто в Българската архитектура след 9 септември 1944.
Поучителна история за младите бг архитекти. И не само за младите, и не само за архитекти….
моно (16 юни)
наистина много показателен проект! в предпазената ни “комунистическа” система са се появили пространствени и архитектурни съображения на световно ниво. тези хора, работещи в тази система, не са се съобразявали с нищо друго, освен с това да докажат че са на високо “интернационално” ниво. сегашната ни архитектура е израз на посредственият мутро-маркетинг. и архитектите са или подлизурковци или палячовци.
Петко Любенов (22 юни)
Познавахме се със Стоян Димитров (не смея да кажа, че сме били приятели, защото беше доста по-възрастен от мене тогава, а завършихме почти заедно – аз през 1982). За няколко месеца дори се засякохме на работа в проектантска организация Сливен).
Спомням си, че реализацията на този проект, по-скоро проблемите около реализацията му попрепълниха чашата на неговото търпение и окончателно детронираха оптимистичните му идеи, че нещо стойностно (или поне ние си мислехме, че създаваме стойностни неща) може да се създаде в България.
Още по време на строителството започнаха промените наложени от висшестоящите “мъдри” ръководители, а искам да вметна, че архитекти на ръководни длъжности тогава беше противопоказно да се издигат. В подкрепа на тази истина само ще припомня, че заради архитектурното образование на арх.Ст.Стайнов тогава, нашето министерство беше преобразувано в Комитет по териториално и селищно устройство. Така можеше да се изпълни партийната повеля – архитекти да не се допускат до високи позиции в управлението.
Мисля, че сега нещата не са се променили. Да сте чували нещо от 1989г. насам строителното министерство да се е оглавявало от архитект? Аз не съм. То бяха икономисти, юристи, астролози, но астролог не е еднозначно с архитект.
Както и да е, ставаше дума за колегата Стоян Димитров. Преди да си купи билета за Хавана през Монреал (такава беше схемата за емиграцията преди “демокрацията”) Стоян сподели, че заминава надалече и за дълго и че не вижда начин да се впише в една среда в която има “кукловод” (тогава думата “мутра” още не беше получила гражданственост), т.е. субект който определя кой какво да проектира и до къде може да се разпростре и, че има наложени ограничения за неговата по-нататъшна реализация. Запази името на “архитекта-мутра” в тайна и замина. От този момент информацията за него е оскъдна и противоречива. В бюрата в които е кандидатствал е показвал проектите си от България, но това, че са били чертани “на ръка” с рапидограф е предизвиквало само лека насмешка сред американските колеги. Какво да се прави – духовната бедност не се заселва само в бедни държави.
Това е положението – не е търсил бюро което да оглави като водещ архитект, а просто да се закачи някъде и да получи онова в което наивно е вярвал в България – че нещата там са различни, но уви.
Известно време е бил преподавател в някакъв архитектурен колеж или университет – това не го казвам със сигурност, а по предания от негов роднина.
Сега се занимава с интериор, като декоратор – нещо трябва да се работи за насъщния. Тука се спекулира с думата декоратор и казват, че бил бояджия. Стига бе. Даже и с бояджийския валяк архитекта си остава архитект, а бояджията архитект посмъртно няма да стане. Който разбрал – разбрал.
петко петков (28 юни)
До редакторите на тази статия ,
От човека който ви отвори за да видите сградата от вътре .
Да вярно , че работя там но на вратата ми не пише – НДСВ.
Това няма значение, по интересното е че Вие сте архитекти и
След огледа на сградата от вън и вътре заявявате : цитирам
( като между първото и второто ниво вече има плоча (или нещо подобно на плоча, което разделя етажите).
Да има преграда стена но тя е от фазер , който може да се премахне за час .
Има и други вре мини прегради които могат лесно да бъдат премахнати.
Защото сградата през последните 20 г. е изпълнявала други функции .
А защо е изпълнявала други функции ?
Къде ни е младежта ?
Тези въпроси задайте на всички правителства от началото на прехода до сега . петко петков gsm : 0895706026
Васко ( 5 юли)
Благодаря за хубавото откритие :)! Специално се отбихме на връщане от морето, за да я видим!
Подозирам, че другата сграда в Кортен е Кметството, което също е много добре направено. Жалко, че беше неделя, иначе щяхме и отвътре да го разгледаме. С интерес чакам да прочета и за него. Знаете ли кой го е проектирал?
стоянова ( 6 юли)
Много са верни коментарите на Петко Любенов и Петко Петков. Незнам защо авторите на статията са против това-в селата да има такива архитектурни произведения,не е ли по-добре да ги има?!Към архитекта Ст.Димитров -адмирации!!! А в Кортен винаги се е строяло впечатляващо – Младежкия дом,Кметството,дори Читалището/в много градове няма такова/,така наречения Бял дом,училището,фурната/още ми дъха топлия хряб/,нищо,че са селяни…. Това е като истината,че един архитект и с бояджийска четка може да направи шедьовър!
николова ( 7 юли)
Според мен авторите не са против да има такава сграда в селото, а са възмутени от факта, че тя сега изглежда по този жалък начин. И така всеки който реши да прави нещо в нея я оставя във все по жалко състояние, незная поради липса на възпитание или поради нещо друго. И така за колко години никой неможа да защити тази сграда и да се намерят пари за да изглежда тя както изглеждаше преди.Но повечето хора тук пишат май без да са прочели между редовете тази статия. Всички казват много хубава сграда но и разрушена почти, но никой не реши да направи нещо за нея. И какво са тоя своеволия и зазидвания и т.н.На който не му харесва мястото да не го наема в крайна сметка. Плолвината неща са разграбени от наемателите който си решават че нещатат са техни.Еми няма да има нищо естествено защото мякой е решил че му трябва радиатор, маса, фотьойл,или нещо друго.Дано някой бъдещ кмет се заеме с ремонта на сградата и тя да изглежда такава каквато си я спомням в децките си години.
nen ( 6 август)
уау …
Владо (17 септември)
Безспорно, сградата в Кортен на арх.С.Димитров е била интересно архитектурно събитие с модерния си образ за България. За жителите на с. Кортен такава архитектура вероятно винаги е била и ще бъде трудно разбираема. Всеки камък си тежи на мястото. В нейната реализация на времето виждах една реализирана мечта на млад архитект, показал талант и желание да излезе от затворения кръг на професионалния провинциализъм. Макар в БГ вече имаше признаци за ново мислене в архитектурата.
Сегашното състояние на бившия младежки дом буди тъга и национална горчива самоирония. Реалност като от филм на Костурица, тотално заличаване на авторската идея. Всичко е отражение на ставащото у нас. Ясно е, че функцията не може да бъде същата, но отчайващ е подходът на тези които ползват сградата. Това напомня на онзи случай, когато бяха вкарали по линия на някакви социални програми цигански семейства в апартаменти. Неуспешният социален експеримент траел само месец и завършил с изгорен на клада паркет, изтръгнати кабели и дограми и вкарани домашни животни.
Усещането за добро и лошо в архитектурата, дизайна и изкуството изобщо, е въпрос на лична преценка, но и култивиране на вкус, възпитание, както е в много страни по света. Тази родна картинка не изненандва никого. Като автор съм имал доста и различни реализации, но винаги по-добрия резултат е идвал там където е съществувала необходимата култура у инвеститора.
Петър (20 септември)
Върнахте ме назад в спомените ми. Едно време Кортен кипеше от живот. Всяко лято прекарвах там. Тогава наистина имаше смисъл от такава сграда в селото. Имаше бар с билярд, моникс и т.н.т., дискотека, компютърен клуб (с Правец 82). Като си помисля, че и киното в Кортен работеше. Там гледах за първи път “Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот” в препълнен салон, а сега дори в Нова Загора няма кино.
Тодор Генчев ( 5 февруари)
арх. Стоян Димитров, ми е вуйчо. В момента живее в New York. Страхотен човек и професионалист.
WhATA ( 6 февруари)
@Тодор Генчев, искаме да направим интервю с арх. Стоян Димитров. Ще сме много благодарни, ако ни дадеш негов мейл. Можеш да ни го пратиш на contacts@whata.org и обещаваме, че няма да го разгласяваме.
Тодор Генчев ( 7 февруари)
Ами мисля,че е редно първо да го попитам и тогава ако той изяви желание ще ви дам негови координати за контакт. Ще ви информирам за неговото решение в близко бъдеще. Поздрави!
Стоян (13 юни)
Осъществи ли се интервюто с архитекта,интересно ми е…
Ако да – къде можем да го прочетем?
WhATA (13 юни)
@Стоян, не, не можахме да се свържем или просто архитектът не желае да бъде интервюиран.
Ако интервюто все пак се случи някога, то ще излезе първо в този блог.
динко георгиев (20 юни)
помня откриването на дома . наистина дори и в големите градове по онова време не можеше да се намери подобна сграда с толкова занимания. Като се сетя когато преди това беше хали или нещо като магазин за месо , плодове , бакалия и др., а какво стана след това.
дани иванова ( 7 септември)
Аз също съм от Кортен,поздравления за статията.Наистина е много впечатляваща сграда!Някога на първият етаж имаше дискотека,доста модерна и известна за времето си (малко след 90те) идваха младежи от съседните села чак до Сливен и Стара Загора,много приятелства се създадоха тогава.На вторият етаж имаше кафене в което правеха най-страхотните мелби които някога съм яла а градинката отпред и парка?Там съм прекарала повече време от колкото където и да е било другаде.Колко спомени ми събудихте….Сега все още има много млади хора в селото,може би е едно от малкото които не са опустели заради безработицата, но нищо вече не е същото….
Мангър ( 3 април)
Младежкият дом – наистина е най – впечатляващата сграда в с. Кортен – поне за мен. И до днес ясно помня официалното й откриване през 1985 год. Това беше последният учебен ден и аз завършвах първи клас. Майка ми ме чакаше след празненството, за да ме заведе в новооткриващия се Младежки дом. Имаше толкова много хора и толкова много невиждани неща.
Сградата се използваше като младежки дом до политическите промени през 1989 г. Провеждаха се “забави”, кръжоци, имаше компютърна зала с 8 – битови компютри и един 16 – битов – на втория етаж. Същото помещение стана по-късно офис на местната кабелна тв. Имаше един период, в който голямото помещение на първия етаж се ползваше като импровизирана зала за публично гледане на пиратски видеофилми със добре познатия от ония години смешен и непрофесионален дублаж.
След това дълго време функционира като дискотека, при това много посещаема. Името й беше “Play Club Imagination” :) Впоследствие дискотеката затвори. Остана да работи една малка част като кафене, което пък сега е магазин за 1 лев. Освен него има и една част на гърба на сградата която изпълнява функциите едновременно на хранителен магазин, кафене, хоремаг и сбирток от мангасари.
Имаше време, когато на втория етаж дори съществуваше и добре оборудвана фитнес зала. Изобщо сградата и части от нея са ползвани за всевъзможни неща. Най – лошото от всичко е това, че не се извършва никаква подръжка и вероятно така и ще си остане в бъдеще.
Исках също да благодаря за тази статия, която беше изключително интересна за прочит!
nevena ( 3 април)
mnogo seradvam 4e xaresvate selo korten na moqta maika qnka.
Колева (25 август)
Попаднах на споделената публикация и старата история на сградата в която преди години се правеха дискотеките събирайки много млади хора от близките села и гр, Нова Загора.За съжаление вече не останаха много млади хора там ,а и се заселиха много от етноса така ,че няма как да се поддържа и да се използва от младежите.Живяла съм там ,но за съжаление от близо 10 години насам вече и запада и откъм другите сгради.Има опити да се запазва традицията за театрални празници като се събират доста от различни части на страната театрални групи.Преди години имаше и голям и малък самодейни танцови групи,но с израстването на поколенията това се позагуби.Радвам се че има хора които го свързват и се разпространява мълвата не само заради прословутата ракия
Белла (25 август)
Да, Кортен до 1989 година беше село от градски тип, с над 5000 жители.
Да изброявам ли какво още освен Културният дом, Кметството, Читалището ? А друго село на АПК Кортен с почивна база на Несебър, която сега не се знае чия собственост е? Моля проверете къде се изгуби, между съанцията на Марица Изток и на църквата/ попската станция/?
Може да се заинтересувате и от Културния дом на Нова Загора, който беше построен по същото това време. И почти се стопанисва по същия начин сега.
Основният проблем не е липсата на хора, а на желанието д се направи нещо за полза роду, без да се открадне.
Сега всичко се изгражда в Нова Загора, улици, канализации, кметът на Нова Загора – виден герберист не се иНтересува от останалите места за живеене , освен общинския град и предстоящите избори.
Красимира Василева (26 август)
Сега попадам на тази статия, макар и стара. Аз също съм от Кортен и тийнеджърските ми години са свързани с тази сграда. Преди 17 години тя все още изпълняваше своето предназначение дори от части-имаше дискотека и компютърен клуб с първите компютри. Миналата седмица си ходих там и минахме покрай сградата, която е запустяла и се роши. Изобщо селото не е това, което беше преди и е много жалко. А на архитекта -поздрави за интересния проект.
Светослва Андрейчин (13 септември)
Попаднах на Вашата статия докато търсех рецензии за реализирани обекти на доц. Зарко Узунов. Ще е чудесно, ако имате ISSN на изданието (форумът WhATA), защото коментирате основно архитектура. За съжаление друго не важи пред НАЦИД…. Може ли да ми напишете, кой брой и година е списание “Архитектура”, което ползвате в статията, за да мога да го цитирам.
Ще съм ви много благодарна!