Съюзът на архитектите в България (САБ) става на 45 години и по този повод е наредил голяма изложба по няколко софийски улици и градинки. Честит юбилей, чичко САБ — казваме ние и топло се усмихваме (макар че днес 45-годишните вече не минават за чичковци).

Сладко е как САБ се държи като човек, който хем иска да го уважават заради възрастта му, хем си проси комплименти от рода на “Ауу, ама изобщо не ти личат годините”.

И затова може би е направил изложбата си така, както е видял, че правят изложбите си по-младите и по-отворените: наредил я е на строително скеле (по подобие на миналогодишната изложба от Sofia Architecture Week пред Паметника на съветската армия) и е облепил скелето и околните улични предмети със сигнални жълти ленти (по подобие на миналогодишния Sofia Design Week). Изобщо, търсил е един “хулигански” и “хашлашки” имидж, за да покаже на младите, че още става за онези работи. Все едно е облякъл тясно кожено яке и е обул светещите маратонки на сина си. Няма лошо в желанието.

Само че нещата, които са наредени по скелетo, далеч не са хулигански и много повече им отива да бъдат възпяти от Веселин Маринов в юбилейна песен.

На тротоарите на “Кракра” и “Шипка” и в градинката до Народното събрание САБ с гордост е изложил проекти от строителния бум: кичозни хотели по морето и Банско, офис билдинги и частни къщи, подбрани без видими криитерии и тема. Гордо е показан дори и проектът за българския павилион в Шанхай, над който се мъдри лозунгът “Всяка идея — реалност”. А в градинката до художествената академия, отново на скеле с жълти ленти, са наредени репродукции на картини от архитекти-художници.

Графичният дизайн на всичките изложбени табла и постери e в множество стилове, но все пак преобладава една… хм… също “веско-мариновска” естетика.

Изложбата на ул. “Шипка”

Изложбата на ул. “Кракра”

Не мога да не цитирам текста от горния плакат:

“В сайта на САБ ще намерите:
– съобщения за най-съвременните теми, по които работят нашите колеги по света;
– що е устойчива архитектура в съответствие с изискванията на бъдещето (политика на международните организации, в които членува САБ е устойчивата архитектура на бъдещето);
– българския принос за устойчива архитектура

В сайта на САБ ще узнаете:
– кои са съвременните тенденции за развитие в световната архитектура;
– кое е мотото на предстоящия през 201г. конгрес на Международния съюз на архитектите (МСА) в Токио”

Преди няколко седмици наш читател ни пита с какво се връзват тези старогръцки колони пред Клуба на архитекта на ул. “Кракра”. Явно с логото на САБ, което е капител. Когато видях старогръцките колони обаче, реших, че зад цялата изложба има нещо като… концепция. Старогръцки колони, сгради от бума, младежки скелета и ленти? В САБ се срещат миналото и бъдещето? Наистина ли?

Старогръцката колона и капителят, пресъздадени с лента, дърво и ролки. Може би дело на студенти, които са помагали в лепенето и реденето на изложбата?

Партизанска реклама.

Странно е обаче в изложба за 45-годишнина да има само неща от последните 2-3 години, ако не броим няколкото табла с орнаменти на стари сгради (като Руската църква), които пък са построени много преди 45 години и нямат нищо общо със САБ. Може би съм пропуснал някаква част от изложбата? Липсваха ми архивни снимки от соца — как например Тодор Живков открива НДК, как български архитекти строят градове в Африка. Но може би няма такива заради чичковския комплекса за модерност.

“Всяка идея — реалност”. Павилионът в Шанхай.

Избрани експонати от всички части на изложбата са подредени и върху къщичка от тръби пред Паметника на съветската армия.

Сега сериозно. Не знам за другата му дейност, но напоследък САБ показва целенасочена отвореност към младите — създаде Клуб на младия архитект, организира студентски конкурс за биеналето във Венеция. Връчва и на блогове награди за архитектурна публицистика “Архитектурен тътен” (включително и на нашия блог).

Хубаво е, че има желание за такива инициативи. Липсва обаче адекватност.
За 45 годишния юбилей например адекватността можеше да се изрази в наемането на рекламна агенция, която да изгради цялостен (и адекватен) образ на САБ за тази годишнина. И целият PR около нея. Самодейността не отива на 45 годишна сериозна организация. Самодейността е за блогъри като нас и за студенти. Няма пари? Тогава по-добре да не се прави нищо.

В поста за Sofia Architecture Week бяхме писали, че е добре, че SAW не беше организиран от архитектурна институция, а от списание 1. Сега, мисля, става ясно какво имахме предвид.

Пример за юбилей: SFMoMA (клонът на Музеят за модерно изкуство МоМА в Сан Франциско) тази година празнува 75 годишен юбилей. По този повод рекламна агенция е създала кампанията MUSE UM (игра на думи от “музей” и “муза”), която, без да е блестяща, по свеж начин съпоставя съвременни хора с картини от музея.

***

Някой може би ще каже, че изложбата на САБ е оригинална, нискобюджетна и адекватна на сегашната криза. Ами… може и така да е.