Строителната компания „Артекс” рязко привлече широкото обществено внимание сякаш едва в края на март 2019. Не защото от 25 години едновременно проектира, строи и продава жилища в успешен затворен цикъл, не заради дългогодишните им родолюбиви инициативи “Нашият дом е България!” или заради 300-метровото българско знаме, което притежават и току развеят лятно време на Рожен или до/в някое от Седемте рилски езера. Всички научиха името “Артекс” първо заради крупния битово-политически апартаментен скандал около водещи фигури в управляващата партия ГЕРБ (които, оказа се, са закупили апартаменти от „Артекс“ на цени, много по-ниски от пазарните) и после заради 34-етажния небостъргач “Златен век”, който компанията строи срещу бившия хотел “Кемпински” на хълма в софийския квартал “Лозенец”.

И докато “Апартаментгейт” сякаш поутихна, новият небостъргач продължава да стърчи, макар строежът му в момента да е замразен. Проектът е с обтекаем дубайски силует и е поръсен със сладникавото родолюбие, характерно за “Артекс” през последните години. В наше време родолюбието често помага, разбира се, но строежът на небостъргача “Златен век” започна в края на 2017 въпреки протестите на граждани и създадения инициативен комитет срещу сградата. Те настояваха, че сградата е незаконна и ще блокира напълно и без това затруднения трафик в района. Отделно тя, разбира се, ще ликвидира погледа към единствената сграда, построена от световноизвестен архитект в София – бившия хотел “Кемпински” на Кишо Курокава и ще промени силуета на града завинаги (което всеки небостъргач прави така или иначе).

След големия политически скандал, през април ДНСК спря строежа на “Златен век” заради изтекло разрешително за строеж. “Артекс” обжалваха. Започнаха дела. Междувременно, през ноември новият кмет на район “Лозенец” Константин Павлов отправи искане към ДНСК строежът да бъде премахнат, което ДНСК отказа да разпореди, тъй като при тях са “констатирани нарушения при строежа на сградата, а не незаконно строителство”. Делото по казуса във Върховния административен съд е насрочено за края на март 2020.

Въпросът е, ако „Златен век” се окаже законен, това по-малко вреден за градската среда ли ще го направи?