Къде е 2020?

Номинация за Въведение за годината, 2020

Дълго се колебахме какво да се случи тук в края на 2020. В началото смятахме, че нищо не пречи да направим същите награди и сега – в крайна сметка сгради се завършваха, архитектурни скандали не липсваха. Хората имат нужда да направят равносметка в края на всяка година, независимо каква е тя.

Само че забелязахте ли колко кратки и скучни бяха класациите за най-добрите филми на 2020? Киносалоните бяха затворени, фестивалите бяха виртуални, блокбъстърите така и останаха в шкафа. Един “Борат” година не прави.

Обърнахте ли внимание колко нелепи бяха наградите “Сграда на годината” 2020? На живо, от операта, абсурдни в претенцията си да правят същата церемония както винаги и в усилията си да награждават сгради като от друга ера – офисни кули с десетки хиляди метри застроена площ във времена, когато офисите стоят празни вече 9 месеца, гигантски градски и морски хотели в година, в която туристическата индустрия бележи рекорден спад.

В една обикновена година и тук щеше да има пълен сайт с десетки номинации, подредени в обичайните осем категории. Щяхме да ви призоваваме да четете, да гласувате, да се вълнувате и да се ядосвате. Но 2020 не е обикновена година. Затова днес тук номинации няма. Биха изглеждали странно и извън времето си.

Архитектурната година 2020 обаче не е лошо да се обобщи, макар и само с няколко едри щриха.

Доброто

Добре е, че градовете не умряха. Здравната криза обаче оголи много от проблемите на съвременния град – сегрегация, социално разслоение, неефективна инфраструктура, недостатъчно публични пространства, некачествен жилищен фонд, различно качество на държавното образование. В крайна сметка пандемията потвърди, че посоката към „градове за хората“ е вярната. Трябват ни населени места, които умело да съчетават обществен транспорт с пешеходно и велосипедно движение, достатъчно широки тротоари и качествени публични пространства. Стъпки в тази посока бяха обявяването на част от софийската ул. “Съборна” за пешеходна в средата на май, забраната за движение на автомобили по 3 улици в София през лятото, фестивалът Реките на София, който успя да се проведе през септември и, разбира се, гласуването от Столичния общински съвет на Стратегията за развитие на столицата до 2050 – т.нар. “Визия за София”.

Добре е, че покрай политическите трусове през 2020 г. у нас публичните пространства сякаш станаха по-малко скучни. Колажите и постер-графитите на Станислав Беловски покрай протестите в София направиха живота ни една идея по-забавен. Излезе, че и в България има политически ангажирани студенти и надпис #Кой построи сараите? се появи на фасадата на УАСГ в средата на юли и дори остана за няколко часа. Не боляло, оказа се, да имаме временни инсталации на политически обременени пространства – като светлинната “Един човек” / One Man на Венелин Шурелов в Софийска градска градина (на мястото на Мавзолея).

Добре е, че отношението към културното наследство и на институции, и на публика продължава да се развива. Разширява се понятието за “наследство”, включват се нови периоди и нови обекти, а надеждата е, че така и обществото ще става все по-образовано на тема ценност, противоречия, памет и идентичност. През 2020 Паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен получи статут за културна ценност от национално значение, лагерът в “Белене” – също. Дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа получи втори грант от американската фондация “Гети”, този път за консервиране на мозайките в изоставената сграда. Във Варна показаха, че наследството може спокойно да бъде дигитализирано и вкарано в онлайн регистър, а АBVA ни демонстрират колко добре може да изглежда визуалният архив на Царство и Народна република България. По същия начин съвсем адекватно, оказа се, могат да изглеждат и пространствата на държавни, при това провинциални музеи – новият сувенирен магазин на Дома на хумора и сатирата в Габрово или новата постоянна експозиция в Историческия музей в Попово.

Лошото

Не е добре, че архитектурата ни за поредна година не съумя да произведе достатъчно качествени и значими сгради и пространства. Приятно изключение са някои еднофамилни къщижилищата от контейнери, които заменят част от Виетнамските общежития в София, новата зала към Първа английска гимназия, Варна, както и интериорът на реконструирания Културен дом в Бургас. Но не може вече 10 години съвременната българска архитектура да разчита на малки къщи, пристройки и реконструкции.

Не е добре, че именно архитектурен проект – т.нар. подпорна стена-хотел в Алепу беше сред искрите, които запалиха първите протести срещу бетономорието това лято, а те прерастнаха в голямата антиправителствена вълна след това. Не е добре, че отново имаме фалшиви реставрации като възстановяването на т.нар. “Двойна къща в София (дори и незавършено).

Съвсем не е добре, че само няколко месеца след като беше обявена за (частично) пешеходна, столичната псевдолуксозна ул. “Съборна” отново бе отворена за автомобили и превърната в платен паркинг, с което се дискредитират многогодишни усилия за устойчиви градски политики в посока свързани пешеходни пространства.

И никак не е добре, че точно през 2020 българският парламент реши да се премести в нова пленарна зала в бившия Партиен дом, с което едновременно показа как се съсипва оригинален интериор и как се отправя противоречиво политическо послание в най-неподходящото време.

В търсене на новата нормалност

Казвали сме го многократно, архитектурата е пословично бавна и винаги реагира последна. Силата на инерцията в строителния бранш е огромна, а инвестициите и градските политики са задвижени години преди това. 2020 обаче беше неочаквана пауза. Възможност да спрем за малко, да се огледаме, а ние, архитектите, да преценим кое от стария свят действително ни е толкова важно и без кое можем да продължим напред – леко, с по-малко багаж, готови да си представим един нов свят. Защото нещо приключи през тази година и дано това не е глобалният свят, който бяхме започнали да приемаме за даденост.

P.S. А книга WhATA Awards 2010 – 2020 ще има. Дължим го на света от вчера.

Всички категории

WhATA лого

WhATA Awards са годишни награди за успехите и провалите в българската архитектура. Връчват се от 2010 година. Номинациите и наградите на журито се определят от WhATA - платформа за архитектурна критика и публицистика. Наградите на публиката се избират с онлайн гласуване.

Подкрепете WhATA AWARDS

Вече 10 години WhATA правят WhATA Awards про боно за обществото. Ако следите и цените WhATA Awards, можете да ги подкрепите с малки месечни дарения, за да покажете на създателите им, че усилията им имат смисъл.

Подкрепете ни в Patreon

WhATA AWARDS

2020 2019 2018 2017 2016 2015 2014 2013 2012 2011 2010